Виктор Суворов
Денят „М“ (49)

5

През войната Червената армия имала най-мощната артилерия в света. Артилерията се използвала правилно, тоест тайно се концентрирала в големи количества на тесните участъци на пробива и внезапно провеждала огнева подготовка. В Сталинградската операция Донският фронт под командването на генерал-лейтенант К. К. Рокосовски пробивал отбраната на тесен участък — едва 12 километра. Тук освен танковете пробивали отбраната 24 пехотни полка, поддържали ги 36 артилерийски полка. Рокосовски съсредоточил по 135 оръдия на всеки километър, а в направлението на главния удар плътността възлизала на 167 оръдия на километър.

През войната концентрацията на артилерия, танкове, пехота и авиация постепенно се увеличавала. Към края на войната при пресмятането на мощността на артилерийския удар в съветските щабове като мерна единица започвали да се използват килотоновете. Съветската артилерия заговорила с езика на ядрения век. Във Висло-Одерската операция съветското командване използвало 34 500 оръдия и минохвъргачки. Те не се разпределяли равномерно по фронта, а се концентрирали на участъците на пробива. В полосата на 3-та гвардейска армия например била постигната плътност 420 оръдия на километър. Продължителността на артилерийската подготовка постепенно се скъсявала, но мощта й нараствала. В същата операция в полосата на 5-а ударна армия се планирало продължителността на артилерийската подготовка да е 55 минути. Тя започнала добре, но след 25 минути била спряна. За 25 минути били изразходвани 23 000 тона боеприпаси. На всеки километър от фронта на пробива били изразходвани по 15 200 снаряда от среден и голям калибър. В атака се втурнали наказателните батальони, които не срещнали съпротива. Техните действия убедили командването, че е излишно да се продължава артилерийската подготовка, след като никой не се съпротивлява. Икономията възлязла на 30 минути време, което е много важно по време на бой, и на 30 000 тона снаряди.

Още повече артилерия била използвана в берлинската операция — над 42 000 оръдия и минохвъргачки. На участъците за пробив маршалите Г. К. Жуков и И. С. Конев съсредоточили не само чудовищно количество артилерия, а и чудовищно количество боеприпаси. Конев пробивал фронта на участък от 36 километра. На участъка на пробива Конев съсредоточил 8626 оръдия и минохвъргачки. Жуков съсредоточил по-малко оръдия — 7318, но пробивал фронта на участък от 30 км, затова при него артилерийските плътности били по-високи. В същите полоси били съсредоточени основните сили на танковите и въздушните армии и съответно количество пехота.

Рекордът бил установен в полосата на 381-ва пехотна дивизия от 2-ра ударна армия по време на Източнопруската операция: 468 оръдия и минохвъргачки на километър фронт, без да се броят „Катюшите“ реактивните устройства за залпов огън.

През войната Червената армия изразходвала 427 000 000 снаряда и артилерийски мини и 17 000 000 000 патрона. Любители на математиката, разделете ги на броя на германските войници и определете по колко се е падало на всеки един. Към това трябва да се прибавят ръчните гранати, сапьорните мини и самолетните бомби. Кой е можел да устои пред тази мощ?