Виктор Суворов
Денят „М“ (106)

6

Остава ни да установим кога е започнало мобилизационното препускане на промишлеността и с какво е можело да свърши то.

Ясно е, че решенията се вземали в недрата на Сталиновите вили. Но тайно приетите решения се обявявали, макар и непълно, макар и иносказателно. Приетите решения се осъществявали от цялата страна пред очите на цял свят. Това е като в армията: войникът не знае какво и кога е решило началството, но траншеята той ще я копае. И съвсем не е важно кой е взел решението, то ще бъде съобщено на войника и ще има проверка изпълнено ли е. И ако не знаем какви решения е вземал Сталин, кога ги е вземал, можем да видим изпълнението им.

Решенията винаги изхождали уж не от Сталин, а от делегатите на партийните конгреси, от Върховния съвет, от представители на трудещите се (указът от 26.06.1940 г. бил приет „по инициатива на профсъюзите“). И наркомите пишели обещания от свое име: „Ние, Шахурин, Дементиев, Воронин, Баландин…“ Вярно, пишели ги със Сталиновия почерк, но се подписвали собственоръчно.

Предвестник на мобилизацията на промишлеността за нуждите на войната бил XVIII конгрес на партията. Само да не си помислите, че Сталин е взел думата на конгреса и е казал, че трябва да се бачка по 10–12 часа. Съвсем не. Сталин не обичал такива думи. Стилът на Сталиновите речи бил друг: „По-добре заживяхме, другари. По-весело заживяхме“ („Правда“, 22 ноември 1935 г.).

А пред XVIII конгрес се изказал никому тогава неизвестният Вячеслав Малишев. Речта му от 19 март 1939 година заслужава да се прочете. Тя е шедьовър. Според традицията от онова време „Правда“ не посочвала длъжностите на изказалите се на конгреса и дори инициалите им: „Реч на др. Малишев“, и нито дума повече. Не всеки в залата знаел що за стока е той. А той бил изгряваща звезда. Свиреп сталински тигър. 36-годишен. Една година преди това станал директор на завод, един месец преди това — нарком на тежкото машиностроене. След една година ще стане заместник на Молотов, през май 1941-ва заместник на Сталин. Да станеш заместник на Сталин не е проста работа. Малишев станал такъв на 38 години. Нещо повече закрепил се на поста до смъртта на Сталин и след това останал заместник-председател на съветското правителство практически чак до смъртта си. Освен Сталинов заместник Малишев през цялата война ще е нарком на танковата промишленост, ще получи воинското звание генерал-полковник и неофициалните титли „главнокомандващ танковата промишленост“, „Княз Танкоградски“ и т.н. Малишев е Жуков на съветската промишленост. Съветските танкове приключиха войната в Берлин. Заслугата на Малишев за това в никой случай не е по-малка от заслугата на Жуков. След като днес знаем как е протекла кариерата на Малишев през войната и след нея, редно е да препрочетем „Речта на др. Малишев“ от 19 март 1939 година и тъкмо в тази реч трябва да търсим ключовете за въпроса относно началото на предмобилизационния период в съветската промишленост. Малишев казал тъкмо онова, което трябвало да се каже в началото на 1939 година. Той не само казвал, а и вършел тъкмо онова, което се искало от Сталин. Иначе др. Малишев нямало да стане Сталинов заместник.

А после като буревестник на бъдните укази на 24 август 1939 година се появила в „Известия“ статията на същия този Малишев „За текучеството на кадрите и резервите на работната сила“. Статията на Малишев вече съдържала всичко онова, което след една година щяло да бъде оформено в строгите редове на Сталиновите укази за закрепостяването на работната сила, за „трудовите резерви“ и за фактическото превръщане на промишлеността в единен механизъм, работещ за войната. Странно съвпадение: на 23 август 1939 година е подписан пактът с Хитлер, а на другия ден се появява статията предвестничка. На пръв поглед: първо на 23 август подписали пакта с Хитлер, а на другия ден се появила статията, призоваваща към точене на брадвите. Но събитията се развивали в обратния ред: първо решили да точат брадвите, а после подписали пакта с Хитлер. Статията се появила на 24 август, но е набирана на 23-ти. А др. Малишев я е писал още преди това, тоест преди подписването на пакта. Когато в Кремъл стискали ръката на Рибентроп и пиели за здравето на Хитлер, драконовите закони от 1940-а вече били предрешени. Не изключвам, че именно Малишев е бил техният инициатор, заради което кацнал на длъжността заместник на главата на правителството по промишлеността, изпреварвайки всичките си колеги и съперници. Идеята да се спре текучеството на работната сила посредством въвеждане на крепостното право в заводите и да се организират „трудовите резерви“ още през август 1939-а е била докладвана на Сталин и явно е намерила подкрепата му. В противен случай Малишев не е щял да публикува такава статия.

Още тогава Малишев е знаел до какво ще доведе тоталната милитаризация на промишлеността. И той не е сам: „Икономиката получава едностранчиво военно развитие, което не може да продължава до безкрайност. То или води до война, или вследствие на непроизводителните разходи за поддържане на въоръжените сили и за други военни цели — до икономически фалит.“ Това го казва маршалът на Съветския съюз В. Д. Соколовски след войната (Военная стратегия, с. 284).

Хората разбирали тази проста мисъл още преди войната: „Преминаването на почти цялото стопанство на страната към производството на военна продукция означава неизбежно свиване на снабдяването за мирните потребности на населението и пълна депресия на промишлеността: ще се наложи много скоро да престанат да работят отраслите от промишлеността, които нямат значение за отбраната, и силно да се развият онези, които работят за отбраната.“ Това го е писал през 1929 година видният съветски военен теоретик В. К. Триандафилов („Характер операции, современных армии“ с. 50).

А ето мнението на генерал-полковник Борис Ванников. Ванников е от същото котило съветски наркоми, от което бил Малишев. Сталин сам се наградил със златна звезда на герой на социалистическия труд №1. Борис Ванников получил такава звезда в първата десетица на нейните кавалери. Сталин спрял дотук. А на Ванников след войната Сталин дал втора златна звезда. И Ванников станал първият два пъти герой на социалистическия труд. За създаването на ядрения заряд. Много скоро Ванников станал първият в страната три пъти герой на социалистическия труд. За създаването на термоядрения заряд. Преди войната Ванников бил нарком на въоръжението, през войната нарком на боеприпасите. Неговото мнение е: „Никоя държава, колкото и силна да е икономиката й, няма да издържи, ако отбранителната промишленост още през мирния период премине на военновременен режим“ (Вопросы истории. 1969, кн. 1, с. 130). Така че вождовете знаели какво вършат. Когато започвали да прехвърлят промишлеността на военновременен режим, на тях им е било известно, че това ще доведе до война.

Между другото, и Ванников бил арестуван в началото на юни 1941 година. Изтезавали го, канели се да го разстрелват. От петнайсетимата обвиняеми по неговия процес двама били пуснати, тринайсет — разстреляни. Мотивите за ареста тънат в мрак. И не е важно в какво са ги обвинявали. Нима е задължително да обвиняваш някого тъкмо в това, за което е виновен. Важно е друго: масовите арести в промишлеността от закъснелия с двайсет минути работник та чак до наркомите, които никога не закъснявали, имали за цел още в мирно време да се създаде в тила фронтова обстановка.

Когато отслабналите, остригани нула номер заместник-наркоми и дори наркоми от килиите за изтезания ненадейно отново се озовавали на министерските си кресла, на всички веднага им ставало ясно, че трябва да се работи по-добре: на другаря Сталин му е нужно много оръжие.