Виктор Суворов
Денят „М“ (32)

1

Сталин ходел с ботуши, с полувоенни дрехи. Сталинската партия подражавала на вожда: обувала ботуши, обличала се с полувоенни дрехи. Достатъчно е да погледнем снимки на Киров, Маленков, Каганович…

Не само по външния си вид партията приличала на армия. Сталин така обяснявал нейната структура: „В състава на нашата партия, ако имаме предвид нейните ръководни кръгове, съществуват около 34 хиляди висши ръководители. Това е, бих казал, генералитетът на нашата партия.

След това идват 30–40 хиляди средни ръководители. Това е нашето партийно офицерство.

След това идват 100–150 хиляди нисш партиен команден състав. Това е, така да се каже, нашето партийно подофицерство“ („Правда“, 29 март 1937 г.).

Партията му отвръщала с взаимност: „Маршалът на световната революция другарят Сталин“.

През трийсетте години партията процъфтявала: кръвопусканията й били от полза, без тях партията загнивала. В края на 1938-а приключило голямото партийно кръвопускане и процъфтяващата партия навлязла в нов етап от своето съществуване.

Новият етап започва с XVIII конгрес. Някои западни историци направо наричат този конгрес, конгрес на подготовката за войната. Това е вярно, само че с едно уточнение: подготовката за „освободителна“ война. Всеки, който лично е прелиствал вестник „Правда“ от ония дни, ще потвърди: все — за войната, но нито дума — за отбранителна война. Дори ако се споменава нещичко за отбрана, то само в смисъл на изпреварващ удар и светкавично прехвърляне на войната върху територията на противника.

От думите на конгреса преминаването към дела било пряко и кратко. Структурата на партията: районни комитети, градски комитети, областни комитети, ЦК на съюзните републики — била структура за управляване на държавата. В началото на 1939 година във всички подразделения на партийната структура от районен комитет и нагоре се създават военни отдели. Чрез военните отдели партията взема под контрол процеса на подготовката за войната. Военните отдели насочват и контролират процесите на натрупване на мобилизационните запаси, прехвърлянето на промишлеността, селското стопанство и транспорта към военновременен режим. Чрез военните отдели партията ръководи сложния и труден процес на подготовка на населението за войната.

Комунистическата партия заскърцала с офицерски ботуши и генералски портупеи по-силно, отколкото дотогава. Законодателите на партийната мода препоръчвали сиво-зеления цвят, защитните гимнастьорки, шинелното сукно.

И се засилило преплитането: перспективните военни се изпращат на работа в партийните комитети, партийните лидери — в Червената армия. На върха, в Централния комитет на партията, на военните били отпуснати необичайно много места. В състава на ЦК в началото на 1939 година влезли цяла сюрия лидери на армията, флота и военната промишленост. Малко по-късно, в началото на 1941 година, имало още един набор на генерали и адмирали в състава на ЦК. Чертата между партията и армията се забелязвала все по-трудно: партията ръководи военното строителство, генерали заседават в ЦК на партията.

На 7 май 1939 година със заповед на наркома на отбраната на СССР на Военнополитическата академия на РККА била възложена отговорността (освен пряката й дейност) за военната преподготовка на партийните ръководители от висок ранг. За партийните другари от по-дребен калибър били организирани курсове за военна подготовка към щабовете на военните окръзи, армиите, корпусите и дивизиите.

На 29 август 1939 година Политбюро приело постановлението „За подбирането на 4000 комунисти за политработа в РККА“.

Далновидни били другарите в Политбюро: започнали да мобилизират комунистите още преди мобилизацията да е официално обявена от Върховния съвет на СССР. Много интересно се получава: на 23 август с Хитлер е подписан договор за ненападение, логично би било в съответствие с договора да се извършва не мобилизация на комунисти в армията, а демобилизация, не да се викат в армията хиляди хора, а да се пущат от армията…