Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

Глава 18
Небесните роби

Трябва да си призная, че обичам летците. Ако чуя, че тормозят някой летец, направо ме заболява сърцето.

Й. Сталин

„Правда“, 25 януари 1938 г.

1

Посредством филмите, книгите и вестникарските усмивки са ни набили в главите, че през трийсетте младежта се е натискала да постъпва в авиаторските школи, че пред наборните комисии са се редели опашки от желаещи. Точно така си било. На първо време. А после желаещите понамалели. А после и изобщо се изчерпали. И се създала ситуация: от една страна, трябват все повече хора за авиаторските школи, от друга страна — желаещите намаляват. Ами сега?

И още един проблем: производителността на авиаторските школи расте, през 1940-а те изкарали повече летци, отколкото през всички предишни години, взети заедно, а за 1941 година било запланирано да се изкарат повече, отколкото през всички предишни години, взети заедно, включвайки в тях и рекордната 1940-а. Летецът е офицер. Нека си помислим колко жилища трябва да се построят, за да бъдат осигурени само летците — випускници от 1940 година. А за випускниците от 1941 година колко ще потрябват? Летецът е офицер, но такъв, който получава двойно повече пари от пехотния си събрат на същата възраст и със същото звание. Представяте ли си колко пари трябват за издръжката на летците от випуска 1940–1941 година? Освен това офицерската униформа. По традиция офицерът летец трябва да бъде обличан по-добре от пехотния си събрат. На пехотния офицер от онова време яката му е с копченца, а за летеца е нужна вратовръзка. И колко вратовръзки трябва да се набавят? Къде е соломоновото решение, което наведнъж ще посочи решението на всички проблеми?

Другарят Сталин изнамирал соломонови решения за всеки проблем. А ако не намери решение, има си съветници, които ще му подскажат. Решението му подсказал на 7 декември 1940 година началникът на Главното управление на ВВС генерал-лейтенант от авиацията Павел Ричагов: на всички завършили авиаторски училища и школи да не се дават офицерски звания. Следователно жилища за новите летци не трябва да се строят, големи заплати не трябва да им се изплащат, няма защо да бъдат обличани с контешка униформа.

В някои страни съществуват изключения: военният летец е сержант. Но това е там, където материалното положение и общественият статус на сержанта са по-близки до офицерските, отколкото до войнишките. А у нас сержантът на редовна служба е безправен човек. Спи в казармата заедно с войниците, яде същата чорба, носи същите брезентови ботуши. Сержанта го пущат в отпуск, както и войника: веднъж или два пъти месечно за по няколко часа. А могат и да не го пуснат. Няма смисъл да ви разказвам какво е съветската казарма. Съветската казарма трябва да я опознаеш на собствения си гръб. Моят личен престой в образцови показателни казарми обхваща десет години — от юли 1958 до юли 1968-а. Образцовата казарма — това е спално помещение за двеста — триста души, това са подравнени кревати и лъснат под, това е ставане и лягане за трийсет секунди, това е старшина, който ти крещи непрекъснато и през десетте години (старшините се сменяха, но викането не секна нито веднъж). Съветската казарма — това са прелести, за чието описване една книга в никой случай не може да стигне. В казарма се живее лесно, защото всеки войник го чака уволнение. „Уволнението е неизбежно като рухването на капитализма!“ — пишеха нашите войничета по стените. Още по-лесен е животът в казармата за курсанта, защото го чака офицерско звание, а с офицерското звание вървят още много неща.

Самият началник на ГУ на ВВС генерал-лейтенант Павел Ричагов бил минал през съветската казарма, бил завършил авиационна школа през 1931 година. През 1940 година генерал-лейтенант от авиацията Ричагов е на 29 години. В ушите му вероятно още не са заглъхнали виковете на старшината. И ето че той предлага на Сталин випускниците на авиационните и техническите училища да не се дават офицерски звания, след випуска да им се дадат сержантски звания и да бъдат оставени на казармено положение.

Който не е живял в образцова казарма, не може да си представи дълбочината на това зверство. Съветският курсант издеянва до випуска само защото в края на тунела се вижда светлина. Съветският курсант върви към випуска като магаре подир моркова, който му окачват като примамка на въженце пред муцуната. Вярно, накрая му дават да изхрупа моркова. Но да завършиш офицерско училище и да не си получиш моркова…

Онези курсанти, които били приети в училищата през 1940 година, не се тюхкали кой знае колко, тях ги били обучавали по съкратени програми и нищо не им обещавали още от самото начало. Но през 1940 година много хиляди курсанти завършвали авиаторските училища по старите тригодишни програми и точно преди випуска, който се присънвал на курсантите всяка нощ, те получават сталинско-ричаговския сюрприз: офицерски звания няма да има. Направо да извикаш: „Те ти, булка, Спасовден!“ Ентусиастът постъпвал в офицерско училище, давал на родината младините си срещу лейтенантски звездички и, не щеш ли, мустакатият чичко след завършването на училището ти казва: звездички няма да има!

В мемоарите на съветските летци често срещаме тази ситуация. „Пристигнаха младоците. Те бяха пилоти, завършили нормални военни авиационни училища с тригодишен срок на обучение, но получили при випуска воински звания «сержант»“ (Генерал-лейтенант от авиацията Л. В. Жолудев. Стальная эскадрилья, с. 41).

А генерал-майорът от авиацията В. А. Кузнецов бил сред онези, които след офицерското училище били произведени в чин „сержант“. В началото на войната той се озовал в полк, който се формирал в тила, и се срещнали летци, които преди това били произведени в чин лейтенант, и онези, които малко по-късно получили сержантски пагони. „В огромната казарма е неуютно. Железните войнишки кревати са на два етажа… В казармата е много тясно… Сержантите с възхищение и нескривана завист поглеждат вишневите звездички и ушитата по мярка униформа…“

А после идва сутрешният развод. Появяват се командирът на полка Николаев и комисарят Шведов.

„Полковникът направи няколко крачки, спря се, донякъде смаяно погледна строя, после Шведов и, сочейки нашата група с ръка, попита: «Какви са тия?»

Шведов му отговори нещо. Николаев се обърна мълком и закрачи към щаба.

След него тръгна и комисарят.

— Пилци! — дочухме вече отдалеч…“

Връща се комисарят:

„— Командирът е недоволен от равнението на строя и от външния ви вид. Кльощави му се струвате…“ (Серебряные крылья, с. 36).

Летците явно не са соколи. Недохранени петленца от инкубатор.