Виктор Суворов
Денят „М“ (64)

1

През гражданската война Червената армия растяла. Едни дивизии загивали, създавали се други, общата бройка се увеличавала. Върха на своята мощ Червената армия достигнала към началото на 1920 година: 64 пехотни и 14 кавалерийски дивизии (Маршал на Съветския съюз В. Д. Соколовски. Военная стратегия, с. 163).

След гражданската война Червената армия била рязко съкратена, но броят на пехотните дивизии не намалял, а пораснал. Това не е чудо, просто войниците били пуснати да се приберат в родните си места, а дивизиите се превърнали в териториални: щабове и командири има, а войници няма. Териториалната дивизия е своеобразна арматура, която в случай на учения, стихийни бедствия или война трябва да бъде запълнена с войници, като се свикат запасняците под знамената. Създаването на нови дивизии без войници не предполагало големи разходи и не откъсвало орачите от земята.

През 1923 година била сформирана пехотна дивизия с номер 100. По онова време пехотните дивизии (без войници) наистина били някъде около сто, но все пак не е имало чак сто, така че даването на такъв голям номер представлявало изсипване и своеобразна самохвалковщина: я колко много дивизии имаме…

100-тната пехотна дивизия с номера си един вид подчертавала горната граница: и в мирно, и във военно време (както бил показал опитът от гражданската война) толкова пехотни дивизии били достатъчни. Освен с пехотните дивизии Червената армия разполагала и с кавалерийски дивизии, които имали своя собствена система за номериране.

За 100-тна пехотна дивизия, както и за 1-ва Пролетарска пехотна дивизия, се полагали най-големи грижи: с тези номера един вид била очертана цялата Червена армия. Ясно личи стремежът на висшето командване да покаже, че в Червената армия навсякъде — от 1-ва до 100-тна — е въведен революционен ред. И макар че не било възможно да се установи железен ред навсякъде, то поне в 1-ва и 100-тна дивизия той съществувал. Съвсем не е случайно, че през войната 100-тна пехотна дивизия най-първа била удостоена с гвардейско звание и започнала да се нарича 1-ва гвардейска пехотна. А 1-ва Пролетарска преди започването на войната била превърната в мотопехотна и през войната станала 1-ва гвардейска мотопехотна дивизия.

През 20-те и 30-те години броят на пехотните дивизии в Червената армия ту леко намалявал, ту се увеличавал. В системата от номера на дивизиите ту възниквали, ту се запълвали празнини, но 100-тна пехотна дивизия си оставала, тъй да се каже, горната граница на Червената армия. Дивизия с по-висок номер в Червената армия нямало.

От началото на 30-те години Червената армия започнала неусетно, а после все по-бързо да „натрупва мускулна маса“. Териториалните дивизии без войници малко по малко се превръщали в кадрови дивизии с войници. Процесът протичал все по-бързо. Към края на 1937 година поне половината пехотни дивизии били превърнати от териториални в кадрови, а до края на 1938 година всички дивизии станали кадрови. И станало така, че в началото на август 1939 година Червената армия разполагала с 96 пехотни и една мотопехотна дивизия. Всичките били не териториални, а кадрови пехотни дивизии. 96 кадрови пехотни дивизии това е повече, отколкото във връхната точка на гражданската война, когато режимът се борел за оцеляването си.