Виктор Суворов
Денят „М“ (94)

2

Ако наричаме нещата със собствените им имена, спрямо десетките хиляди млади пилоти Сталин и Ричагов приложили една хватка на дребните картаджийски ментърджии: обяснили на начинаещите правилата на играта, дълго играли, а после в края на играта заявили, че правилата са се променили…

Но нека оставим настрана моралните проблеми. Въпросът е юридически: въз основа на какво пилотите сержанти трябва да бъдат държани в Червената армия? Випускниците от 1940–41 година били дошли доброволно в авиационните училища и школи през 1937–38 година, когато всеобщата военна повинност не съществувала. До септември 1939 година в армията, авиацията и флота призовавали само някои. Продължителността на службата в авиацията била две години. През 1937–38 години младите момчета доброволно били предпочели вместо двете незадължителни години войниклък трите каторжни курсантски години. На 1 септември 1939 година била въведена всеобщата военна повинност и срокът на службата бил удължен, в авиацията започнали да служат по три години вместо по две. Курсантските години се зачитат за редовна военна служба, дайте им офицерските звания и ги дръжте в авиацията чак до пенсиониране или ги пуснете да си ходят: трите години казарма те са си ги отбили. Повече по закон не трябва да служат. Не може да се измисли повод, въз основа на който те трябва да бъдат държани във военната авиация, на всичко отгоре и на казармено положение, тоест като роби в клетки.

Но Ричагов измислил. Сталин одобрил. Нов закон: продължителността на задължителната служба в авиацията да се увеличи на четири години. Върховният съвет единодушно гласувал и вече няма проблеми: продължителността на службата в авиацията е четири години, а вие сте отбили само по три. Още една година, драги другари.