Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

2

Когато първите ТБ-7 летели на недосегаеми височини, конструкторите на другите авиационни държави по света се били натъкнали на невидимата преграда на височината: в разредения въздух поради недостиг на кислород двигателите губели мощност. Те в буквалния смисъл се задъхвали като алпинисти на връх Еверест. Съществувал напълно перспективен път за повишаване на мощността на двигателите: да се използват изгорелите газове за въртене на турбокомпресор, който вкарва в двигателя допълнителен въздух. Просто на теория — сложно на практика. На експерименталните, на рекордните самолети това се постигало. На серийните — не. Частите на турбокомпресора работят в нажежена струя отровен газ при температура над 1000 градуса, околният въздух е минус 60, а после идва завръщането на топлата земя. Неравномерното нагряване, рязкото спадане на налягането и температурата деформирали частите и стърженето на турбокомпресора заглушавало рева на двигателя, изолационните лакове и бои изгаряли още при първия полет, на земята влагата се кондензирала по изстиващите части и корозията изцяло разяждала механизмите. Най-много си патели лагерите, те се топели като восъчни свещички. Лесно е, когато си с рекорден самолет: ако от десет полета веднъж не ти се повреди турбокомпресорът, постигаш рекорд. А какво да се прави със серийните самолети?

Търсели всички, но намерил Владимир Петляков — създателят на ТБ-7. Хрумването на Петляков се пазело като изключителна държавна тайна. А решението било гениално просто. ТБ-7 имал четири витла и външно приличал на четиримоторен самолет. Но вътре в корпуса, зад кабината на екипажа, Петляков монтирал допълнителен пети двигател, който не въртял витла. На малки и средни височини работят четирите основни двигателя, на големите се включва петият, той привежда в действие системата за централизирано подаване на допълнителен въздух. С този въздух петият двигател захранвал самия себе си и четирите основни двигателя. Ето защо ТБ-7 можел да се изкачва там, където никой не бил в състояние да го достигне: лети си над Европа, бомбардирай когото искаш и пет пари не давай за безопасността си.

Ако разполагаш с хиляда неуязвими ТБ-7, можеш да предотвратиш всяко нахлуване. За целта просто трябва да поканиш военни делегации на определени държави и в тяхно присъствие някъде в отвъдволжката степ да изсипеш от звънтящите висини ПЕТ ХИЛЯДИ ТОНА БОМБИ. И да обясниш: това вас не ви засяга, подготвили сме изненада за столицата на държавата, която се престраши да ни нападне. Точност ли? Никаква точност. Откъде ще се вземе? Изсипваме бомбите от главоломни височини. Но липсата на точност ще компенсираме с повторни бомбардировки. Всеки ден по пет хиляди бомби върху столицата на агресора, докато не постигнем желания резултат, а у после ще си изпатят и други градове. Докато противникът стигне до Москва, знаете ли какво ще стане с неговите градове? Във въздуха ТБ-7 са почти неуязвими, на земята противникът нищо не може да им направи: базите ни се намират далеч от границите и са защитени, а стратегическа авиация противниците ни нямат… А сега, господа, да вдигнем чаши за вечния мир…

Така биха могли да говорят Сталиновите дипломати, ако Съветският съюз разполагал с хиляда ТБ-7. Но Сталин се отказал от хилядата ТБ-7…

Може ли да бъдат разбрани подбудите на Сталин?

Може.