Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

7

Ако желязната Сталинова логика ни изглежда необяснима, най-лесното е да провъзгласим Сталин за безумец. Но нека погледнем Хитлер. Той също е агресор и тъкмо затова не разполага със стратегическа авиация. Хитлер се готви за светкавично завладяване на Франция и затова мостовете трябва не да се бомбардират, а да се завземат и опазват. Мостовете са нужни на германските танкови дивизии за устремното им настъпление. На Хитлер не му е нужно да разрушава корабостроителниците на Брест, танковите и артилерийските заводи на Шербур, Шамон и Бурж, самолетостроителните заводи на Амстердам и Тулуза — те ще работят за засилване на военната мощ на Третия райх!

За блицкрига на Хитлер му трябва авиация, но не такава, която разрушава градове и заводи, а такава, която с един удар ще връхлети френската авиация по летищата, която с внезапен удар ще парализира цялата система за управление на войските. Нужна е авиация, която ще отвори пътя на танковете и по такъв начин ще осигури устремността на техния скок към океана. Нужна е авиация, която виси над бойното поле и изпълнява поръчките на танкистите, авиация, която нанася удари не по гигантски площи, а по точкови цели. За блицкрига се иска малък пикиращ бомбардировач, който вдига съвсем малък товар, но бомбардира точно: двумоторният Ю-88 или дори едномоторният Ю-87…

После войната променила характера си, от скоротечна се превърнала в продължителна. Появили се градове, недостъпни за германската авиация: Лондон и Челябинск, Бристол и Куйбишев, Шефилд и Магнитогорск. Сега стратегическата авиация щяла да е за Хитлер тъкмо на място… Само че той не разполагал с такава…

* * *

А идеите на Лапчински, лансирани много преди Хитлер да дойде на власт, били използвани от Сталин. Вярно, не през 41-ва година, както било замисляно, а през 45-а. Сталиновите пикиращи бомбардировачи Пе-2 и щурмовите самолети Ил-2 с внезапен удар връхлетели японските летища и съветските танкови клинове разпрали Манджурия… Страната паднала в ръцете на победителя като узряла ябълка. Съветските десантни подразделения се стоварвали в китайските градове не за да разрушават мостове, железопътни линии и заводи, а за да не допуснат разрушаването им. В такава война нямало работа за стратегическата авиация.

През двайсетте, в началото на трийсетте години стратегическата авиация била нужна на Сталин, за да не може никой да осуети натрупването на съветската военно-икономическа мощ. От втората половина на трийсетте години нататък на Сталин все повече му допада сценарият на такава война, резултат от която ще бъде не унищожаването на икономическия потенциал на Германия, а неговото завладяване.

През ноември 1940 година Сталин окончателно решил да извърши спрямо Германия онова, което след няколко години ще извърши спрямо Япония.