Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

3

Сега е моментът да се запитаме: а на кого му трябват 150 000 пилоти? И за какво? А подготовката на пилоти далеч не е единственото занимание на Осоавиахим и подобните учреждения: освен пилоти масово се подготвяли щурмани, авиационни техници, мотористи, радисти, метеоролози, специалисти от много други профили. Били подготвени, както вече знаем, един милион парашутисти. Вярно, с парашутистите е по-просто: има обяснение защо са ги подготвяли. Двама британски автори, Б. Грегъри и Д. Бачалър, издали през 1978 година книгата „Airborne Warfare. 1918-1941“ и много популярно обяснили, че милионите съветски парашутисти — това просто е увлечение, национално хоби, хората са скачали за удоволствие. Доста убедително звучи. Но може и да им се възрази: ако комунистическата партия беше дала на гладуващите деца по един черен хляб, удоволствието е щяло да бъде по-голямо, а и по-евтино щяло да излезе.

И тъй, милионите парашутисти експертите обяснили, ала защо комунистите са подготвяли 150 000 пилоти, досега никой не е обяснил и не се е опитвал да обясни. Ясно е, че не за гражданската авиация. Учрежденията на ГВФ, както вече видяхме, имали нужда от малко летци, а възможностите на ГВФ били използвани не само (и не толкова) за задоволяване на вътрешноведомствените потребности, а и за производството на хиляди пилоти, тъй да се каже, „за износ“, тоест за Червената армия.

Ясно е освен това, че подготвянето на пилоти не може да се обясни с национално хоби и други подобни комунистически измишльотини. И ето защо. Аероклубовете и авиаторските училища можели да се комплектуват по принципа на доброволния избор или по неизброимо множество други принципи. Неизброимото множество други принципи има една обща черта: те не са доброволни. Стига да прочетем който и да било от възторжените рапорти за великите дела на нашата младеж през ония славни времена, непременно ще открием, че освен принципа на доброволния избор са се използвали и други: комсомолските набори, мобилизациите и т.н. За да не ходим много далеч, нека прочетем още веднъж цитата от книгата „Здравствуй, небо“, по която преди малко се плъзна погледът ни: „Хиляди комсомолци доброволно и…“

За какво удоволствие става дума, щом като комсомолците ги погват към самолетите с тояги или по някакъв друг екзотичен начин?