Мариса Мейър
Крес (9)

Глава девета

Синдер изохка. Ударът от последното падане още кънтеше в гръбнака й. Таванът в товарното се въртеше пред погледа й, клатеше се.

— Нужно ли беше да ме просваш така?

Над нея се надвесиха Вълка и Скарлет.

— Извинявай — рече й Вълка. — Мислех си, че ме държиш. Добре ли си?

— Като оставим настрана това, че съм ядосана и всичко ме боли — да, добре съм. — Синдер с мъка се опита да хване протегнатата ръка на Вълка. Двамата със Скарлет й помогнаха да стане на крака. — Имаш право. Разсеях се. Усетих как енергията ти ми се изплъзва като ластик. — Това се случи само миг преди Вълка да успее да й приложи хватката, която Синдер бе смогнала да възпре за цели шест секунди. После той я улови за ръката и я преметна през рамо. Тя се потърка по хълбока. — Трябва ми кратка почивка.

— Защо не спрете за днес? — предложи Скарлет. — Почти стигнахме до сателита.

— Пристигане след девет минути и тридесет и четири секунди — обади се мелодичният глас на Ико. — По мои изчисления времето ще стигне Вълка да победи и унижи Синдер в още седем схватки.

Синдер погледна озверяла към тавана.

— Ще ми стигне и да изключа устройството за звука ти.

— Защо не използваме времето да обсъдим как да се оправим с това момиче? — предложи Скарлет. — Щом в продължение на седем години е стояла затворена на сателит, без да има с кого да поприказва, освен с лунната чародейка, може да се окаже, че… е малко саможива и необщителна. Според мен всички трябва се постараем да бъдем по-приветливи и по-благосклонни към нея и… да гледаме да не я уплашим.

От кабината се чу смях и на вратата се показа Трън, който тъкмо пристягаше един кобур на кръста си.

— Обръщаш се значи към киборга беглец и дивия звяр и очакваш от тях да оглавят комитета по посрещането? Очарователно.

Скарлет тури ръце на кръста.

— Казвам само, че не бива да забравяме през какво е минало това момиче. Трябва да се помъчим да покажем съчувствие към преживяното от него. Този преход може да се окаже тежък за момичето.

Трън сви рамене.

— След живота на сателита Рампион ще й се види като петзвезден хотел. Ще свикне.

— Аз ще се отнасям добре с нея! — намеси се Ико. — Ще я заведа на пазар в мрежата, а тя ще ми помогне да си избера бъдещия си дизайнерски гардероб. Вижте какво намерих — ето в този специализиран магазин за дроиди компаньонки има страхотни аксесоари, а също и някои намалени модели. Мислите ли, че оранжевата коса ще ми стои добре? — Нетскрийнът на стената превключи на разпродажбата на дроиди. Един модел полека се въртеше, демонстрирайки съвършените пропорции на андроида, прасковената му кожа и позата по кралските стандарти. Тя имаше лилави ириси, къса коса, оцветена като мандарина, и татуировка на стара въртележка, която се въртеше около глезена й.

— Ико — Синдер присви едно око, — това какво общо има с момичето от сателита?

— Ето сега ще ви обясня. — Екранът превъртя менюто и се спря на аксесоарите за коса и на десетките икони, групирани заедно, на които се виждаше всичко — от расти плитки през диадеми с котешки уши, та до барети с инкрустирани в тях изкуствени диаманти. — Помисли си само какъв потенциал има това момиче с нейната коса!

— Ето на, виждаш ли? — Трън тупна Скарлет по рамото. — Ико и плененото, необщително, саможиво момиче ще станат първи приятелки. Завинаги. Но аз съм разтревожен повече как ще си поделим парите от наградата, щом всичко това свърши. Корабът започва да се препълва с народ и на мен хич не ми е весело, че ще трябва да деля с вас печалбата.

— Какви пари и каква награда? — попита Скарлет.

— Наградата, която Синдер ще ни изплати от лунната хазна, щом стане кралица.

— Трябваше да се досетя — Синдер извъртя очи.

— И това ще е само началото. До края на приключението ни целият свят ще гледа на нас като на герои. Представете си славата и богатството, финансовите възможности, ще ни молят да станем рекламни лица, ще получим права върху драматизациите на историята в мрежата. Затова ми се струва, че колкото по-скоро обсъдим деленето на печалбата, толкова по-добре. В момента ми се върти нещо като шестдесет на десет на десет на десет на десет.

— Чии са вторите десет процента — мои или на момичето от сателита? — попита Ико. — Защото, ако са на момичето от сателита, обявявам стачка.

— Да оставим обсъждането на въображаемите пари за после, а? — обади се Синдер?

— Да, когато се появят парите, нека тогава да обсъдим въпроса — съгласи се и Скарлет. — А и ти не трябва ли да си приготвиш капсулата, преди да тръгнеш?

— Oui, mademoiselle — Трън отдаде чест, взе един пистолет от щайгата и го мушна в кобура си.

Скарлет килна глава на една страна.

— Сигурен ли си, че не искаш да оставиш на мен аз да отида? Скачването изисква прецизност, за да се закрепиш за скобата, а от това, което Синдер ми каза за летателните ти умения…

— Какво намекваш? Какво ти е казала Синдер за летателните ми умения?

Скарлет и Синдер се спогледаха.

— Нищо, само че си фантастичен пилот — рече Скарлет и взе якето си от една щайга. В Париж то доста пострада, но Скарлет го приши оттук-оттам, колкото можа. — Направо върхът!

— А аз мисля, че Синдер упражняваше сарказма си.

Трън я изгледа кръвнишки, но Синдер само сви рамене.

— Казвам ти — продължи Скарлет, като пъхаше ръцете си в ръкавите, — скачването може да излезе трудна работа. Трябва да стане бавно. И недей да излизаш от капсулата, преди да се увериш, че сателитната система е съвместима и връзката е сигурна.

— Мога да се справя — каза Трън, смигна й, протегна ръка и я ощипа по нослето, без да дава пет пари, че Вълка цял се наежи зад нея. — Много мило, че така си се загрижила за мен.

 

 

Скобата за скачване се задейства и пасна чак на втория опит, а Трън си помисли, че това не беше никак зле, тъй като никога досега не се бе скачвал със сателит. Надяваше се Скарлет да го гледа, след като така безсрамно се бе усъмнила в способностите му. Той провери връзката, сетне сложи капсулата в режим на изчакване и разкопча предпазните колани. През прозореца се виждаше извитата страна на сателита и една от кръглите перки се въртеше лениво отгоре му и го тласкаше през пространството. От прозореца на кораба Трън виждаше само крайчеца на входа за скачването, но всичко му се струваше наред, а и инструментите отчитаха, че нивата на налягането и кислорода са безопасни и той може да напусне кораба.

Трън дръпна яката от врата си. По природа той не беше параноик, но щом си имаше работа с лунитяни, ставаше по-предпазлив от обичайното даже когато лунитяните бяха млади, почти симпатични девойки. Млади, почти симпатични и може би полудели от дългите години, прекарани в самота.

Трън отвори вратата на кораба, тя се вдигна нагоре и разкри две стъпала, които водеха нагоре към рампата. В края й имаше перила, а зад тях тесен коридор. От промяната в налягането ушите му изпукаха. Входът към основната част на сателита все още стоеше здраво затворен, но докато приближаваше, той чу съскащ звук — вратите се разтвориха и плавно се скриха в стените.

Трън позна стаята от ДИРКОМА с десетките плоски, празни екрани, няколкото шкафа над главата за храна, разхвърляното легло с протритите одеяла, тънката синкавобяла светлина, която идваше от неподвижно закрепените мебели. Една врата вляво отвеждаше до стая, където той реши, че се помещава банята, а точно срещу него имаше и втора врата към другия люк за скачване.

Момичето седеше на ръба на леглото с ръце в скута си, косата му се спускаше над раменете и в купчина от възли и къдрици свършваше чак при глезените. Тя се усмихваше със стиснати устни, много учтиво, а това никак не се връзваше с кълбото от нерви, каквато се беше показала по време на връзката по ДИРКОМА.

И щом го видя, усмивката й трепна.

— О, ти си бил — рече тя и килна глава на една страна. — А аз очаквах киборга.

— Няма нужда да показваш, че си толкова разочарована. — Трън пъхна ръце в джобовете си. — Синдер може и да умее да поправя кораби, но хич не я бива да ги пилотира. Днес аз ще съм твой придружител. Капитан Карсуел Трън на твоите услуги! — И той кимна леко с глава.

Само че, вместо да вземе да припада и да пърха с мигли, както се очакваше, момичето се обърна настрани и загледа намръщено един от екраните.

Трън се покашля и се залюля на пети. Някак беше очаквал, че ще му бъде далеч по-лесно да впечатли едно момиче, което никога преди не бе разговаряло с друг човек.

— Приготви ли си багажа? Не ми се иска да се задържаме на едно място за дълго.

Очите й блеснаха и загатнаха, че е ядосана.

— Какво пък толкова — рече тя на себе си. — С Хиацинт ще отидем при нея тогава.

Трън се смръщи и усети, че го жегна съжаление, задето по-рано се бе присмял на момичето, па макар и само наум. Ами, ако то наистина се бе побъркало от самота?

— Хиацинт ли?

Тя се изправи, косата й се разлюля около глезените й. По-рано той не бе могъл да прецени ръста, но като видя сега, че не беше по-висока от метър и петдесет, се поуспокои. Лудо или не, момичето беше безобидно.

Или поне така си мислеше той.

— Хиацинт, моят страж.

— Така, добре. Ами тогава защо не го викнеш да идва при нас и да тръгваме?

— О, аз съвсем не мисля, че ти ще стигнеш далеч.

Тя направи крачка към него и с това движение цялата се промени. Гнездото от коса на главата й потъмня, стана копринена като крило на гарван. Очите й от небесносини станаха тъмносиви, бледата й кожа се оцвети в златисто, а тялото й се издължи, стана високо и грациозно. Дори дрехите й станаха други и обикновената, износена рокля се превърна в гълъбовобяла дреха с дълги ръкави.

Трън побърза да скрие изненадата си.

Чародейка. Представи си.

И тъй като не бе човек, който отказваше да приеме реалността, той се примири веднага и само раменете му се изопнаха. Момичето е било примамка, а може би през цялото време е била част от плана. Странно — обикновено инстинктът му беше безотказен, когато станеше дума за подобни неща.

Трън огледа крадешком стаята още веднъж, но от момичето нямаше и следа. Нещо иззвънтя с метален звук пред втория люк и разтресе целия сателит. Надежда. Екипажът му трябва да е забелязал, че нещо не е наред. Сигурно са те, дошли са с втората капсула.

Той показа най-добрата си, най-чаровната си усмивка и посегна към пистолета. Дори изпита известна гордост, когато успя да го извади от кобура, но после ръката му замръзна сама. Той сви другото си рамо.

— Не можеш да ми се сърдиш, че опитах.

Чародейката се ухили самодоволно, а пръстите на Трън се разтвориха. Пистолетът изтрополи на земята.

— Капитан Карсуел Трън, нали така беше?

— Точно така.

— Боя се, че званието ви няма да остане ваше задълго. Съвсем скоро аз ще задигна Рампион в името на кралицата.

— Много съжалявам да го чуя.

— Освен това, предполагам, че ви е известно, че да помагаш на беглец, каквато е Лин Синдер, е престъпление, което на Луна се наказва със смърт. Присъдата ви ще бъде изпълнена незабавно!

— Бързина. Това заслужава уважение.

Втората врата се отвори зад гърба на жената. Трън се опита да изпрати мислено предупреждение на спътниците си — това е капан! Подгответе се! Но на втората врата не стоеше нито Синдер, нито Скарлет, нито Вълка. Там стоеше лунен страж. Надеждата на Трън взе да вехне.

— Хиацинт, предстои да се качим на Рампион, като използваме неговата собствена капсула.

— А, значи ти си бил Хиацинт — обади се Трън. — А пък аз си мислех, че тя си съчинява.

Те не му обърнаха внимание, но той беше привикнал с подобно отношение.

— Върви да се увериш, че корабът ще е готов за отлитане веднага щом приключа тук.

Стражът почтително сведе глава и тръгна да изпълни нарежданията й.

— Внимавай — рече му Трън. — Скачването никак не беше леко. Трудна работа е. Трябва прецизност. Но ако искаш, аз бих могъл да дойда и да разкача кораба вместо теб. Колкото да се уверя, че се справяш добре. А, искаш ли?

Стражът го изгледа с превъзходство, докато минаваше, и този път го нямаше онзи празен поглед в очите както преди малко. Но не му отговори, а се шмугна в коридора и се запъти към капсулата на Трън.

Чародейката хвана едно одеяло от леглото и го хвърли на Трън. Той щеше да го улови по рефлекс, но не стана нужда — ръцете му свършиха цялата работа и без него. И скоро той взе сам да увива одеялото около китките си, върза го на сложни възли и за последно го дръпна със зъби, за да го стегне хубаво.

— С нетърпение чакам да се завърна на Луна на борда на вашия кораб и да разглася добрата новина, че Лин Синдер вече не е заплаха за короната.

Веждите на Трън трепнаха.

— Има ли нещо, с което бих могъл да помогна за благородната кауза на Нейно Величество?

Чародейката прекоси стаята, отиде до екрана, който стоеше до вратата, и набра паролата — защитен код, след който последваха сложни инструкции.

— Първоначално смятах да изключа животоподдържащата система и да ви оставя с Кресънт да се задушите, когато кислородът бъде изчерпан докрай. Но това може да се проточи, а на мен не ми се ще да ви давам възможност да се освободите и да потърсите помощ. Затова ще бъда милостива. — Тя приключи и приглади дългите си ръкави. — Считай себе си за късметлия, защото всичко ще свърши бързо.

— Винаги съм се имал за късметлия.

Погледът й стана твърд като чисто сребро и против волята си Трън закрачи към отворената врата, която водеше към банята. Като приближи, той видя момичето. Ръцете, колената, глезените му бяха вързани с чаршаф, а устата беше запушена с кърпа. По зачервеното лице се спускаха вадички от сълзи. Косата на момичето образуваше чорлаво кълбо на земята, а множество кичури бяха омотани във възлите на чаршафите.

Стомахът на Трън се сви. Той беше убеден, че момичето ги бе предало, но треперещото му тяло, ужасеният израз на лицето говореха друго.

Коленете му се огънаха, Трън се строполи на пода и изохка. Момичето трепна. Той си пое рязко дъх през ноздрите и изгледа гневно чародейката.

— Нужно ли е всичко това? Плашите горкото момиче.

— Кресънт няма никакви причини да се разстройва. Нейното предателство я доведе дотук.

— Правилно. Вината е изцяло на момичето метър и петдесет на ръст, което е вързано в банята и със запушена уста.

— Да не говорим, че предстои да изпълня най-голямата мечта на Кресънт — продължи чародейката, сякаш Трън не бе продумал. — Изпращам я на Земята. — Тя им показа един малък чип, съвсем същия като онзи чип за ДИРКОМА, който Синдер носеше навсякъде със себе си. — Сигурна съм, че Кресънт няма да има нищо против, ако задържа този чип. Той все пак е собственост на Нейно Величество.

Тя излезе и ръкавите й изплющяха след нея. Трън чу как токчетата й чаткат през люка, а вратите се затвориха зад нея. Двигателят на капсулата му беше заглушен, но Трън усети лекото раздрусване, когато се откачиха.

Едва тогава дойде и първият пристъп на отчаяние.

Чародейката му беше взела кораба.

Вещицата му с вещица му беше отмъкнала кораба.

Но Рампион си имаше и втора капсула. Все още имаше надежда екипажът му да дойде и да ги измъкне. Те щяха да дойдат и да ги измъкнат.

Но тогава Трън усети нещо ново — едно леко дръпване, една неуловима промяна. Момичето захленчи.

Сибил беше сменила траекторията на сателита. Гравитацията ги теглеше към себе си, вън от орбитата им.

Сателитът падаше право към Земята.