Мариса Мейър
Крес (60)

Глава шестдесета

— Не мога да повярвам, че ме отвлече! — извика Каи и се завъртя с лице към нея, преди Синдер да смогне да се окопити. — Намираме се на космически кораб, Синдер! В космоса! — той посочи към стената. В действителност тази стена не беше външна, но Синдер реши, че няма нужда да му навира в лицето този факт. — Не мога да стоя на космически кораб! Държавата ме чака да я управлявам. Хората разчитат на мен. На прага на война сме. Ти даваш ли си сметка за това? Война. Където хората умират. Не мога да стоя тук и да се занимавам с теб и бандата ти пройдохи! Имаш ли представа, че си приютила един от мутантите на Левана?

— О, да. Това е Вълка. Той е безобиден. — Тя завъртя очи. — Е, не точно…

Той се изсмя, но рязко, като че не беше на себе си.

— Не мога… как да… Ама ти какво си мислеше?

— Няма нужда да ми благодариш — измърмори тя и предизвикателно скръсти ръце.

Той я изгледа намръщено и без благодарност.

— Върни ме на Земята.

— Не мога.

— Синдер… — Каи се намуси. Преосмисли нещо. Омекна… съвсем малко.

Промяната мигновено проби защитата на Синдер и предизвика необичайно вълнение в гръдния й кош. Тя заби нокти в лакътя си.

— Като човек, който разбира причините за отвличането и всъщност се възхищава на способността ти да го доведеш докрай, аз… умолявам те. Синдер. Моля те. Върни ме.

Синдер си пое дъх.

— Не.

Мекотата изчезна на мига. Каи наклони назад глава и прокара ръце през косата си. Синдер се изненада колко близък й беше жестът му.

— Откога си станала толкова нетърпима?

Тя потри върха на ботуша си в пода.

— Добре! Като твой император ти заповядвам да ме върнеш на Земята. Начаса.

Синдер се залюля на пети.

— Каи… Ваше Величество. Може би ще си спомните, че аз съм лунитянка. А на лунитяните е забранено да получават гражданство в Източната република. Следователно… вие вече не сте мой император.

— Това не е шега.

Синдер се изненада как я ужилиха думите му. И както преди в двореца, възмущението й бързо пламна.

— Нямате представа колко сериозно приемам всичко.

— Нима? Знаеш ли какви ще бъдат последиците от действията ти?

— Да, знам. Знам, че това е война. Знам, че още хора ще умрат, преди всичко да е свършило. Но ние нямахме друг избор.

— Твоят избор беше да не се месиш! Твоят избор беше да не предприемаш нищо! Това е моя работа, мое задължение. Аз съм императорът. Остави ме аз да се оправям.

— И да ти позволя да се ожениш за нея? Така ли щеше да се оправиш?

— Решението си е мое.

— Решението ти е глупаво!

Каи се завъртя, вплете пръсти в косата си и заради препарата, който бяха използвали стилистите за сватбата, тя щръкна още повече от обикновено. Но, звезди, той изглеждаше фантастично.

Ядосана на себе си, Синдер заглуши мислите си.

— Моля те — рече той с напрегнат глас и отново се обърна към нея. — Моля те, кажи ми, че това не е някой… някой дребнав жест на ревност. Моля те, кажи ми, че не си ме отвлякла заради поканата, която ти отправих за бала, или заради онзи път в асансьора, или…

— О, не говориш сериозно, нали? Дано нямаш толкова ниско мнение за мен.

— Синдер, ти ме простреля, после ме отвлече. Откровено ти казвам, не знам какво да мисля.

— Е, даже и да не ти се вярва, не те отвлякохме единствено заради теб самия. Опитваме се да спасим целия свят от обсебената от властта твоя годеница. Аз няма да позволя на Левана да стане императрица. Няма да й дам да си развява свободно коня из Републиката. Но ни трябва още време.

— Още време за какво? Всичко, което правиш, я вбесява още повече и когато нанесе ответния си удар, гневът й ще бъде още по-страшен. И това ли е част от големия ви план, или измисляте всичко в движение?

Кръвта на Синдер кипна и на нея отчаяно, отчаяно й се прииска да може да му каже, че, да, разбира се, те си имаха грандиозен план, който съвсем сигурно щеше да проработи. Съвсем сигурно щеше завинаги да отърве всички тях от кралица Левана и нейната тирания. Но сигурност нямаше. Само надежда колкото сламка и съзнанието, че нямат право да губят.

Синдер преглътна с мъка.

— Имам план как да сложим край на всичко завинаги. Но ми трябва помощта ти.

Каи стисна горната част на носа си.

— Синдер, аз мразя Левана колкото и ти. Но тя е човекът, който дърпа конците. Тя има една армия… в живота си не съм виждал нищо подобно. Онези дребни нападения отпреди две седмици, когато убиха шестнадесет хиляди човека ли? Ами те са смешни в сравнение с онова, на което тя е способна. Освен това тя има лекарство против летумозиса, а ние отчаяно се нуждаем от него — сама знаеш колко много се нуждаем от него. И макар мисълта да се оженя за Левана и да я короновам като императрица предизвика у мен желанието да си издера очите, нямам друг избор.

— Да си издереш очите ли? — рече тя тихо. — Тя би могла да те накара да ги издереш.

Лицето му потъмня.

— И ти също, както се говори.

Тя изви поглед настрани.

— Каи… Ваше Величество…

Той махна с ръце.

— Каи е добре. Все едно, давай на „ти“.

Синдер стисна устни. Чувстваше се победител, без да е заслужила победата.

— Трябва да ми се довериш. Можем да я победим. Знам, че можем.

— Как? Дори ако… да кажем, че се справиш. Да кажем, че дори успееш да я убиеш. Пак остава цяла шайка чародеи, които с готовност ще заемат мястото й, а от това, което съм виждал, хич не са по-добри.

— Ние ще изберем човека, който да я замени. В действителност… вече имаме заместник.

Каи се подсмихна.

— А, разбирам. Сигурно си мислиш, че лунитяните ще вземат да се кланят… на когото и да е… — Той замълча и ококори очи. Само за миг гневът му се бе стопил. — Освен ако… стой. Какво искаш да кажеш…?

Синдер заби поглед в пода. Той направи крачка към нея.

— Намери ли я? Принцеса Селена? Заради нея ли е всичко това?

Синдер извади клещите от джоба си — имаше нужда да върти нещо в ръцете си, докато нервите й святкаха и пукаха. Сети се, че металната й ръка още е гола, но Каи не бе погледнал към нея ни веднъж по време на целия спор.

— Синдер?

— Да — въздъхна тя. — Да, намерих я.

Каи посочи към товарното отделение.

— Онова русо момиче ли?

Синдер поклати глава и Каи се намръщи.

— Момичето от Франция тогава? Как й беше името… Скарлет някоя си?

— Не, не е Скарлет. — Тя стисна клещите, опитвайки се да насочи в тях всичката си изтощена енергия.

— Къде е тя тогава, на кораба ли е? Може ли да се запозная с нея? Или още е някъде на Земята и се укрива, а?

Когато Синдер замълча, Каи се намръщи.

— Какво има? Тя добре ли е?

— Трябва да те питам нещо и искам да ми отговориш честно.

Тозчас той присви очи подозрително и Синдер се засегна повече, отколкото й се искаше да признае. Тя отпусна клещите.

— Наистина ли мислиш, че манипулирах съзнанието ти по-рано, когато се запознахме? И по време на всичките ни срещи преди бала…

Той отпусна рамене.

— Защо изместваш темата?

— За мен е важно — тя му обърна гръб и се захвана да прибира инструментите, с които беше поправила Ико. — Но ще разбера, ако си мислиш така. Знам как ти се е видяло всичко.

Каи повъртя обредния си шал, след миг го извади през главата си и го смачка на топка.

— Не знам. Никога не съм искал да го вярвам, но трябваше да си задам този въпрос. А когато падна и видях обаянието ти… Синдер, ти имаш ли някаква представа колко е красиво обаянието ти?

Синдер трепна, защото знаеше, че Каи не й правеше комплимент. Болезнено е да те гледа човек, така й беше казал тогава.

— Не — каза тя и за да се разсее, върна всеки инструмент на отреденото му място върху магнитната стена. — Аз не мога да го видя.

— Ами, то е… в онази нощ много ми дойде. Но Левана толкова пъти ме е манипулирала, че знам какво е усещането. С теб никога не съм се чувствал така.

Синдер закачи и последния инструмент.

— Разбира се, медиите предпочитат да мислят, че точно това се е случило. Удобно е.

— Да — тя му хвърли поглед през рамо, — удобно извинение да поканиш киборг на бала.

Той примигна.

— Удобно извинение да поканиш лунитянка на бала.

Възелът, на който се бе вързал стомахът й от седмици насам, взе да се развързва мъничко.

— Не че има някакво значение, но… никога не съм. Не съм те манипулирала. И никога няма да го направя. — Синдер се подвоуми. Даде обещание, а не знаеше дали ще може да го спази. Нямаше да може, ако той откажеше да им помогне. — И освен това се опитах да ти кажа, че съм киборг, тоест донякъде. Сигурна съм, че поне два пъти го обмислях.

Каи взе да клати главата си и Синдер затаи дъх.

— Не, ти беше права. Ако ми беше казала, аз никога повече нямаше да ти проговоря. — Той се взря в шала, увит между пръстите му. — Макар че ми се иска да вярвам, че бих постъпил другояче.

Той срещна погледа й и тя се сепна, защото видя, че ушите му бяха порозовели. И тогава устните му се извиха в тъничка усмивка.

Ето тази усмивка беше чакала.

Но тя не се застоя дълго.

— Синдер. Виж. Много се радвам, че не съм женен в момента, но отвличането пак си остава голяма грешка. Не мога да рискувам да разгневя Левана. Какъвто и да е планът ти, трябва да го изпълните без мен.

— Не мога. Имам нужда от помощта ти.

Той въздъхна развълнувано и тя видя, че решимостта му рухна.

— Вярваш ли, че Селена може да свали Левана от трона?

Синдер захапа вътрешната страна на бузата си и кимна.

— Вярвам.

— В такъв случай се надявам да не се бави много.

Синдер прокара ръцете си надолу от двете страни на тялото си и усети как напрежението я притиска в гърдите.

— Каи, чуй ме. Принцеса Селена може да не е точно това, което ти си се надявал да бъде. Не искам да останеш разочарован. Знам, че си вложил много усилия, за да я откриеш и…

— Защо? Какво й има?

Синдер трепна и сключи ръце. Метал в плът.

— Ами, тя е била спасена от пожара, но той е унищожил голяма част от тялото й. Изгубила е някои крайници. Наложило се да й присадят и кожа. И… тя не е… съвсем цяла.

Той сбърчи вежди.

— Какво намекваш? Да не би да е в кома?

— Вече не. — Тя се подготви за реакцията му. — Но принцесата е киборг.

Той ококори очи, а сетне погледът му взе да се стрелка из стаята, сякаш не можеше да гледа Синдер, докато смила информацията.

— Разбирам — рече той бавно, преди отново да срещне очите й. — Но… тя е добре, нали?

Въпросът я свари неподготвена и тя се изсмя слисано.

— О, да, добре е. Тоест, половината от хората по света искат да я убият, другата половина искат да я вържат за трона на Луната, а тя точно за това си е мечтала винаги. Тъй че, чувства се отлично.

Той впи поглед в нея, като че пак се питаше дали Синдер е с всичкия си.

— Какво?

Синдер затвори очи и се помъчи да зарови надигащата се у нея паника. Отвори ги отново, разпери ръце помирително. Поколеба се.

Погледна към тавана.

Пое си дъх.

Срещна погледа му.

— Каи, аз съм. Аз съм принцеса Селена.