Мариса Мейър
Крес (32)

Глава тридесет и втора

— Ооох! — изви Трън, като допря торбичката с лед до пулсиращата си скула. — Защо му беше да ме удря толкова силно?

— Имаш късмет, че не ти счупи носа и не ти изби някой и друг зъб — подхвърли Джамал. Трън го чуваше, че ходи насам-натам, а после се чу и звън на чаши.

— Имаш право. Аз съм доста привързан към носа си.

— Зад теб има стол.

Трън заопипва пода с пръчката си, докато се удари в нещо твърдо, и се отпусна на стола. Той подпря пръчката отстрани и намести леда на лицето си.

— Ето.

Трън подаде свободната си ръка и остана доволен, когато мъжът сложи там студената, запотена и хлъзгава чаша. Той първо подуши. Напитката слабо миришеше на лимони. Трън сръбна малко и откри, че беше студена, пенеста, тръпчива и вкусна. Липсата на неочаквана топлина предполагаше, че е безалкохолна.

— Тамр хинди — обясни Джамал. — Сок от тамаринд^[1]. Любимото ми нещо в търговските градове.

— Благодаря ти — Трън отпи по-голяма глътка, а бузите му се свиха от киселото.

— Винаги ли си бил такъв комарджия? — попита Джамал.

— Може да се каже, че обичам предизвикателствата. Трябва да се науча да оцелявам? Хайде на меден месец в пустинята. Изгубил съм си зрението? Да поиграем на карти. Освен това щях и да спечеля, ако онзи тип не се беше засегнал така.

На Трън му се стори, че чу сподавен смях, но после Джамал шумно сръбна от напитката си.

— Ти през цялото време си бил там, така ли? Гледал си как компаньонката на онзи ми съдира кожата от гърба и не си се обадил дори?

— Щом някой слепец иска да си изгуби главата в самоубийствена игра на покер, аз защо трябва да го спирам?

— Уважавам това схващане.

— Любопитен съм защо не беше довел с теб и твоето момиче. Тя щеше да ти бъде ценно предимство.

— Оставих я да си почива. — Трън нагласи леда на лицето си. — Да не говорим, че никога досега не е играла роял, а докато й обясня всичките правила и уловки…

— А и на нея сигурно нямаше да й хареса, че искаш дроида за себе си, а?

— О, не, не. Не съм го искал за себе си — Трън избухна в смях. — Беше за подарък. — Умълчаха се и Трън беше сигурен, че вижда скептицизма в очите на Джамал, макар че хич нямаше представа как точно изглежда Джамал. — Компаньонката беше за един андроид… за космически кораб… за моя приятелка. Сложно е.

— Винаги е така. — Джамал чукна чашата му със своята. — Но те разбирам. Слагаш ръка на компаньонката и така отвличаш вниманието на всички от истинската печалба на горния етаж. Приличаш ми на онзи тип мъже — закрилници.

Нещо в тона на Джамал събуди инстинкта на Трън.

— Да, късметлия съм си.

— Наистина си късметлия. Момиче като това не пада всеки ден от небето.

Усмивката на Трън остана още миг на лицето му, а после той пресуши остатъка от напитката. Носът му се набърчи.

— Като отворихме дума за госпожа Смит, по-добре да се връщам при нея. Обещах да й занеса малко храна, а после съвсем се отнесох… нали знаеш как става.

— На твое място нямаше да бързам толкова — рече Джамал. — Преди няколко часа я видях с Джина. Стори ми се, че дамите са тръгнали някъде да похапнат.

Усмивката замръзна на лицето на Трън и сега той вече знаеше със сигурност, че нещо не беше наред. Крес да напусне хотела, без да му се обади? Едва ли.

Но защо му е на Джамал да го лъже?

— Ами, добре тогава — каза Трън и прикри тревогата си. След това сложи празната чаша на земята, като я мушна под стола, че да не се спъне после в нея. — На Крес ще й дойде добре малко… женска компания. А случайно да ти казаха къде отиват?

— Не, но по улицата е пълно с местенца за хапване. Защо питаш? Да не се боиш, че може да избяга без теб?

Трън изсумтя, но дори на него му се стори пресилено.

— Не. Това ще й се отрази добре. Да си намери приятели… Да хапне на приказка.

— Да опита всичко, което Земята би могла да й предложи?

Изражението му сигурно е било страшно смешно, защото Джамал се разсмя рязко и шумно.

— Знаех си, че няма да се изненадаш — обясни той. — Куенде си мислеше, че не знаеш, че момичето е лунитянка, но аз се досетих, че си наясно. Правиш ми впечатление на мъж, който има изострено чувство за стойностните неща. Особено когато те видях да се пазариш за компаньонката долу. Макар да си сляп, явно имаш безпогрешен вкус за жените.

— Съвсем вярно — измърмори Трън, като се мъчеше да разбере накъде отива разговорът. Чувство за стойностни неща? Безпогрешен вкус? Какви ги дрънкаше този?

— Е, разкажи ми как я намери. Било е на лунния сателит, дотук и сам се досетих, но как се забърка с нея? В космоса ли я откри, или тук долу в пустинята? Сигурно е било в космоса. Нали сред останките имаше и кораб.

— Ами… дълга история.

— Нищо де. Аз не съм се засилил да ходя в космоса. Но как стана катастрофата. Трудно ми е да повярвам, че си я планирал. — Няколко ледени кубчета изтракаха. — Но кажи ми друго. През цялото време ли искаше да я доведеш в Африка, или в Съюза има и други доходни пазари?

— Ами, за тук… си мислех… — Трън се почеса по брадичката. — Каза, че си ги видял да излизат още преди няколко часа, нали така?

— Плюс-минус. — Краката на стола изскърцаха по пода. — А ти си знаел, че тя е щит, когато си я намерил, нали? Аз иначе не бих се захванал да търгувам с такива, колкото и ще да струват.

Трън разпери свободната си ръка на коляното и сякаш притисна в него внезапния си панически ужас. Значи те са знаели за падналия сателит, знаели са, че Крес е щит, и освен това, изглежда, си мислят, че има пазар за щитове. А Трън иска да я… моля? Да я продаде? Да я изтъргува като открадната стока? Дали пък на черния пазар нямаше някакво необичайно търсене на щитове, за което той не знаеше?

— Честно казано, и аз се страхувам ужасно от лунитяните — каза Трън, като се стараеше да прикрие невежеството си. — Но не и от Крес. Тя е безобидна.

— Безобидна и доста приятна за гледане. Макар че е много ниска. — Чуха се стъпки — Джамал отиде до другия край на стаята, наля нещо. — Още едно?

Трън отпусна скованата си от напрежение ръка.

— Не, благодаря.

Стъкло върху нещо дървено.

— Е, какво? Решил ли си вече къде ще я отведеш? Или още се оглеждаш за по-добра цена? Аз си помислих, че сигурно ще я откараш при онзи стар доктор във Фарафра, но трябва да ти кажа, че Джина също се интересува от момичето. Може да ти спести доста неприятности.

Трън заглуши безпокойството си и се помъчи да си представи, че не обсъждаха Крес. С Джамал бяха бизнеспартньори и си говореха за стоки. Трябваше само да разбере какво знаеше Джамал, което самият той явно не знаеше. Той подпъхна пръст под превръзката на очите си и я дръпна напред да я разхлаби, че да не затиска очите му. Беше станала прекалено стегната, а болката в едната му страна пулсираше още по-силно и отпреди.

— Интересно предложение — бавно каза той. — Но защо ми е да търгувам с посредник, когато мога направо да отида при крайния купувач?

— По-удобно е. Ще ти я махнем от главата, а ти можеш да тръгнеш отново на лов. Да не говорим, че познаваме пазара по-добре от всеки друг. Ще се погрижим да я оставим на добро място, ако те интересуват такива неща. — Той помълча. — Я кажи, колко се надяваш да получиш за нея?

Стоки. Сделки. Той се помъчи да си придаде равнодушен вид, но по кожата му полазиха тръпки и той не можеше да отпъди спомена за ръката на Крес в своята.

— Да чуем твоето предложение — каза той.

Мъжът дълго се колеба.

— Не мога да говоря от името на Джина.

— Тогава защо да водим този разговор? Май само ми губиш времето. — Трън се пресегна да вземе пръчката си.

— Тя ми даде един номер — каза Джамал. Трън се спря и след дълго мълчание мъжът додаде: — Но аз нямам право да приключвам сделки.

— Нека поне да се уверим, че играем една и съща игра.

Ново шумно сърбане, а след него — дълга въздишка.

— Бихме могли да ти предложим шест хиляди за нея.

Този път Трън не можа да скрие изумлението си. Почувства се така, сякаш Джамал го бе ритнал в гърдите.

— Шест хиляди униви?

Остър смях отекна в стаята.

— Твърде ниско ли ти е? Трябва да обсъдиш цената с Джина. Но ако не възразяваш, че ще попитам — ти колко се надяваше да получиш за нея?

Трън затвори рязко уста. Ако началното им предложение беше шест хиляди униви, колко ли си мислеха, че струва в действителност? Той се почувства като глупак. Какво беше това — трафик на лунитяни? Някакъв непонятен за него фетишизъм?

Крес беше едно момиче. Живо момиче, умно, мило, стеснително, необикновено и струваше много повече, отколкото те биха могли да проумеят.

— Не се стеснявайте, господин Смит. Все сте имали някаква цифра предвид.

Мислите му взеха да се проясняват и изведнъж му хрумна, че в много отношения той приличаше на тези хора. Търговец, тръгнал да направи бърза печалба, който беше имал късмета да попадне на наивен, прекалено доверчив лунен щит. С тази разлика, че той имаше вредния навик просто да си взима нещата, които поискаше.

Трън заби нокти в бедрото си. Щом Крес струваше толкова много, защо просто не я бяха отвлекли? Паниката го връхлетя като светкавица, която мина през всяка част на тялото му. Това тук не бяха преговори — това беше отвличане на вниманието. Беше се оказал прав. Джамал му губеше времето. Умишлено.

Трън хвърли торбичката с лед, скочи от стола и грабна пръчката си. С две крачки се озова до вратата, ръката му намери опипом дръжката и той рязко отвори.

— Крес! — викна той, като се мъчеше да си спомни колко врати бяха подминали, за да стигнат до стаята на Джамал. Някой го завъртя и той не можа даже да си спомни от коя страна на коридора се намираше тяхната стая. — КРЕС! — Трън се спусна надолу по коридора и зачука безцелно по стените и по вратите, край които минаваше.

— Нуждаете ли се от помощ, господарю?

Трън се завъртя в посока на женския глас и за миг си помисли обнадеждено, че това е Крес, но не беше тя. Гласът беше твърде лекомислен, изкуствен, а освен това Крес го наричаше „капитане“.

Но кой би го нарекъл господарю?

— Коя сте вие?

— Предишният ми господар ми казваше Дарлинг — отвърна гласът. — Аз съм новата ви компаньонка. Правилата на хотела позволиха на стария ми господар да избере дали да ви върне печалбата, или да приеме предложената му сделка. Той избра сделката, което означава, че аз вече съм ваша собственост. Виждате ми се напрегнат. Искате ли да ви изпея някоя отпускаща песен, докато ви разтрия раменете?

Трън осъзна, че стиска пръчката си като оръжие, и поклати глава.

— Стая осем. Къде е?

Той чу, че по коридора се отвориха още две врати.

— Крес?

— Какъв е този шум? Какво става? — викна някакъв мъж. Още някой заговори на онзи език, който Трън не познаваше.

— Ето тук е осма стая — обади се дроидът. — Да почукам ли?

— Да! — Той последва шума и опита топката на вратата. Заключено. Трън изруга. — КРЕС!

— Може ли малко по-тихо?

— Боя съм, че съм програмирана да не чупя имущество, господарю, затова не мога да строша вратата. Но ако искате, мога да отида и да взема ключ от рецепцията?

Трън отново заблъска по вратата.

— Момичето не е вътре — провикна се Джамал от другия край на коридора. Отново се чу другият език — бързо и гневно.

— Да ви преведа ли, господарю?

Трън изръмжа и хукна с широка крачки право към Джамал, а пръчката му шибаше стените на коридора. Той чу викове на изненада — хората снишаваха глави, за да не ги удари пръчката.

— Къде е Крес? Само не ми казвай, че е излязла на приятна вечеря в града!

— И какво ще направиш, ако не ти кажа? Ще ми предложиш състезание по втренчено взиране?

Трън се презираше, че бе издал тревогата си, но гневът му все повече накипяваше. Струваше му се, че са минали часове, откакто толкова пренебрежително си беше взел довиждане с Крес, докато тя беше още под душа, а песента й не спираше да звучи в ушите му. Той я бе изоставил. Просто така. И защо? Да се изфука с комарджийските си умения? Да докаже, че може и сам да се оправя? Да докаже, че няма нужда от никого, даже и от нея?

Всеки миг, точещ се като вечност, беше агония. Кой знае къде я бяха отвели, какво й бяха сторили. Сигурно беше самичка, уплашена, чудеше се къде ли се бави той. И защо я бе изоставил.

Трън замахна и ръката му тупна Джамал по ухото. Изненадан, мъжът се опита да свие глава, но Трън го докопа отпред за ризата и го дръпна към себе си.

— Къде е тя?

— Момичето вече не е твоя грижа. Щом си толкова привързан към нея, тогава трябваше да я наглеждаш по-зорко, а не да я оставиш, за да се впуснеш във флирт с първата срещната компаньонка със стоманени кости. — Джамал сложи ръката си върху тази на Трън. — Тя те видя. Видя как компаньонката се беше увесила на врата ти долу. Стори ми се доста разстроена от това. Дори не се подвоуми, когато Джина й предложи да я отведе.

Трън изскърца със зъби, а в лицето му нахлу кръв. Не знаеше дали Джамал лъже, но като си помисли, че Крес го е видяла да играе покер с онази компаньонка, без изобщо да разбира защо…

— Виж, това е само бизнес — продължи Джамал. — Ти я изгуби, ние я отвлякохме. Но ти си спечели съвсем нова играчка от сделката, тъй че се опитай да не го взимаш толкова навътре.

Трън изкриви лице, стисна здраво пръчката и с все сила я вдигна нагоре, право между краката на Джамал. Джамал изрева. Трън отстъпи назад и замахна с пръчката към главата му. Тя изплющя силно, но с низ от ругатни Джамал бързо я изтръгна от ръцете му.

Трън посегна към пистолета, за който не се бе сещал, откакто с Крес напуснаха сателита. Извади го от панталона и се прицели. Писъците на хората по коридора отекнаха в хотела, вратите се затръшнаха, а по стълбите се чу тропот на крака.

— От това разстояние ще те уцеля няколко пъти. Само не знам колко изстрела ще ми трябват, преди да произведа смъртоносния. — Трън килна глава. — След това ще взема портскрийна ти, в който сигурно се намират всичките ти търговски контакти. Спомена нещо за някакъв доктор във… Фара не знам какво си? Ще отидем първо при него.

Трън пусна предпазителя.

— Стой, стой! Прав си. Водят я към Фарафра, един малък оазис на около триста километра на североизток оттук. Там живее някакъв доктор, който има слабост към лунните щитове.

Трън направи крачка към коридора, без да сваля пистолета, готов да стреля.

— Дроид, тук ли си още?

— Да, господарю. С какво да помогна?

— Намери координатите на град на име Фарафра, както и най-бързия начин да се стигне дотам.

— Ти си идиот да хукнеш след нея — рече му Джамал. — Вече ще е продадена, а старецът няма да плати втори път за нея. По-добре не си губи парите, а продължавай напред. Това е само един лунен щит — не си струва.

— Ако със сърцето си вярваш в това — отвърна Трън, като мушна пистолета обратно в панталона си, — тогава главата ти нищо не разбира от стойностни неща.