Мариса Мейър
Крес (49)

Глава четиридесет и девета

Безпокойството на Крес растеше. Кралската сватба трябваше да започне след някакви си двадесет и седем минути, а както се виждаше, стражите и охраната още си стояха по местата. На всичкото отгоре двамата с Вълка взеха да изчерпват идеите си как да не се набиват на очи, без да се налага да заемат местата си. Досега и двамата си бяха хапвали от ордьовъра със скаридите, които сервитьорите поднасяха — Крес една, Вълка шест. Един след друг се извиниха и се престориха, че ще използват тоалетните, а в действителност се помъчиха да разберат дали някой от стражите имаше загрижен вид, защото предстоеше нападение. Крес три пъти трябваше да се разсмее замечтано и да улови Вълка за ръката, за да се отърват от навъртащите се край тях обожателки. Това беше най-забележителната роля в живота й, защото Крес се смущаваше да докосва Вълка и й беше трудно да си представи как той пуска шеги.

— Май трябва да се замислим за резервен план — тихо се обади Крес, щом забеляза, че оркестърът започна да повтаря репертоара си.

— Вече го измислих — отвърна Вълка.

Тя надзърна нагоре към него.

— Наистина ли? И какъв е новият план?

— Продължаваме по стария — към контролния център на охраната. Просто ще се наложи от тук дотам да отстраня далеч повече гардове.

Тя захапа устната си — резервният план не събуди силен възторг у нея.

И тогава:

— Ето там. Виж.

Крес последва жеста му. Двамата стражи бяха допрели глави и говореха. Отличителните знаци на единия показваха значително по-висок ранг. Мъжът посочи към коридора в посока към крилото с лабораториите. Всъщност, ръката му можеше да сочи във всяка друга посока, но Крес се молеше съобщението на мъжа да се отнася за безредие в крилото с лабораториите. Това би означавало, че другите са се вмъкнали в двореца и са включили алармата.

След миг двамата охранители излязоха от балната зала.

— Мислиш ли, че са успели? — попита Крес.

— Време е да научим.

Вълка й предложи ръката си и двамата взеха да се шляят безцелно, додето излязоха в главния коридор. Никой от останалите стражи не им обърна внимание, когато завиха по един съседен коридор. Крес си повтаряше наум наизустените указания — завиваме по четвъртия коридор отдясно, покрай двора с фонтана с костенурката, после втория наляво. Сърцето й заби яростно в гърдите.

На два пъти ги спираха служители и работници в двореца. И двата пъти те поискаха да ги упътят, като че бяха леко пийнали гости на сватбата, които са се изгубили. Наложи се да се върнат назад до някое безопасно място, където се скриха, докато Вълка прецени, че могат отново да продължат. Но тревога не беше вдигната и никой от охраната не се втурна да ги спре. Крес знаеше, че безбройните камери из двореца вече са ги заснели, но с Вълка нямаше да ги познаят толкова лесно колкото Синдер, Трън или доктор Ъланд. А дори и да събудеха подозрение, тя се надяваше, че всички ще бъдат съсредоточени върху извънредното положение в лабораториите, за да им обърнат внимание. Но колкото повече се отдалечаваха от балната зала, толкова по-невероятно ставаше някой да повярва в невинността на актьорската им игра.

Крес изпита благодарност, когато Вълка ускори крачка. Синдер и Ико вече сигурно ги чакаха, а времето им изтичаше.

Стигнаха до един въздушен мост, който свързваше две от кулите в двореца. Под стъкления под сред тучни треви и омайни хризантеми се виждаше да бълбука кротък поток. Прекосиха моста и се озоваха в кръгло фоайе с празни седалки, изработени от тъмно дърво, статуи на митични същества, които обикаляха по края помещението, и джунгла от бамбук и орхидеи в саксии, които изпълваха стаята с упоителен аромат.

Щом позна мястото, Крес отиде до една еднометрова дърворезба на дракона на щастието и я завъртя на пиедестала й с лице към стената.

— Лунна камера в лявото око — обясни тя и забърза към асансьорите.

На централно място пред асансьорите стоеше бял андроид, чиито остри щипци бяха скръстени върху корема му. Той ги освети със синия си сензор.

— Простете за неудобството — каза андроидът със съвършена монотонност, която трябваше дипломатично да предаде отсъствието на всякакво пристрастие. — В момента е вдигната тревога от първа степен заради незаконно проникване в двореца и всичките ни асансьори временно са спрени. Моля ви, насладете се на чаша чай, докато чакаме отмяна на тревогата. — С една от щипките си андроидът посочи към ниша, в която седеше машина с изящен порцеланов чайник, от чийто чучур излизаше пара, и разнообразни листа и подправки.

— Има ли възможност за отмяна на тревогата? — попита Крес андроида.

— Да, но трябва официален код или…

Крес клекна и завъртя андроида с гръб.

— Надали ти се намира отвертка или нещо друго, с което бихме могли да отворим контролния панел?

— … служител в двореца с високо ниво на достъп…

Вълка се наведе над нея, заби ноктите си в процепа и извади целия панел в юмрука си.

— … би могъл да отмени тревога от първа степен. Простете за безкрайното неудобство, но трябва да ви помоля да…

Крес извади от джоба си портскрийна, който докторът й беше дал, и издърпа кабела за свързване. Мушна го в портскрийна, спря автоматичната диагностика, преди да е започнала, и потърси настройките за отмяна на защитата.

— … спрете да манипулирате официална държавна собственост. Манипулирането на кралски андроид може да ви донесе глоба до пет хиляди униви и шест месеца… Потвърдена самоличност: кралски съветник Кон Торин. Отмяната на тревогата завърши. Чакам указания.

— Асансьор до първия етаж — каза Крес.

— Моля, използвайте асансьор А.

Крес извади кабела. Най-близката врата се отвори, Вълка я изправи на крака и я дръпна в него.

Сърцето й се блъскаше, докато асансьорът слизаше надолу. Представи си как вратите се отварят и там ги чака армия от стражи, насочили пистолетите си, готови. Помисли си, че вече сигурно ги наблюдават. Дотук можеше да се разчита на безредието на Трън, но във всеки асансьор в двореца имаше по две камери. Въпросът беше колко време щеше да отнеме на стражите да пристигнат, щом веднъж проумеят накъде са се запътили.

Асансьорът спря. Вратите дълго се бавиха, а пулсът на Крес диво се блъскаше. Най-сетне се отвориха, но коридорът беше празен. Момичето си отдъхна.

На този етаж се намираше деловата част на двореца, която се използваше за дипломатически срещи и където се помещаваха кабинетите на много от държавните чиновници. Крес разпозна някои дребни неща — табелка с име на това бюро, картина на онази стена. И даже, докато двамата с Вълка тичаха по килима в коридора, в мислите си тя отново се намираше на сателита и виждаше себе си и Вълка през камерите на тавана. Представяше си как би възприела себе си и него оттам горе, където винаги стоеше откъсната, не се намесваше, само наблюдаваше ли, наблюдаваше. Когато завиха зад ъгъла, Крес си представи, че превключва на друг канал. Минаха покрай една камера и тя видя как лицата им се сменят с гърбовете им.

До другите асансьори се добраха без проблеми, само че тук не ги посрещна зорък андроид. Крес натисна бутона, но той не светна. На екрана в червено беше изписан текст: асансьорите временно не работят заради тревога от първа степен. Крес се намръщи и опипа с пръсти около него. Не можеше да няма начин да се пусне асансьорът, в случай че на някоя важна клечка й се наложеше да го използва, но като нямаше андроид…

Някой я сграбчи за лакътя и я дръпна назад. Крес изскимтя и за миг си помисли, че е била заловена от стражите. Но беше само Вълка, който я теглеше към една ниша.

— Стълбите — каза той и дръпна силно вратата. Тя се затвори зад тях и в далечината Крес дочу тропота на ботуши.

Сърцето й падна в петите и тя хвърли поглед към Вълка, за да види дали и той бе чул. Но преди да успее да си отвори устата, той я метна на рамо и скочи надолу по стълбите, като взимаше наведнъж всички стъпала от площадка до площадка. Крес изписка, но побърза да запуши устата си с ръка, за да овладее ненадейния си ужас.

Надолу, надолу, надолу. Най-сетне подминаха табела с надпис подземно ниво D: поддръжка/сигурност.

Вълкът я пусна на земята и бутна вратата. Крес имаше усещането, че са някъде извън двореца. Стените бяха чисто бели, циментовият под — монотонно сив. Стълбището ги бе изплюло в малко фоайе — вляво беше неработещият асансьор, а точно пред тях видяха бюро в пълен безпорядък. Зад бюрото имаше стая, изцяло обградена от цветно стъкло. Вътре седеше празен стол, а пред него три дузини екрани показваха кадри от охранителните камери в двореца и околните земи. Четири от екраните мигаха с предупреждения за проникване в обекта.

И тогава изникна пазачът с насочен към тях пистолет.

— Не мърдайте! Сложете си ръцете така, че да ги виждам!

Трепереща, Крес вдигна ръце, за да изпълни заповедта му, но преди пръстите й да докоснат главата й, Вълка я беше блъснал. Тя извика и падна на земята. Хастарът на роклята й се разпра и от цимента отекна изстрел. Крес изпищя и покри главата си.

— Крес, ставай. Веднага.

Крес надигна глава и видя, че пазачът лежи проснат в безсъзнание на бюрото. Вълка се наведе, изрита пистолета настрани, сетне плъзна мъжа към стъклената врата и допря китката му пред скенера. Лампичката светна в зелено.

— Хайде. По петите ни идват още стражи.

Крес се отблъсна от пода трепереща и влезе след Вълка в контролната стая на охраната.