Мариса Мейър
Крес (1)

Глава първа

На всеки шестнадесет часа сателитът изпълваше една цяла обиколка около Земята. Но затворът предлагаше гледка, от която дъхът секваше, и при това съвсем безплатно: необятни сини океани, спирали от облаци и изгреви, от които половината свят пламваше в пожари.

В началото, когато я изпратиха в затвора, тя от всичко най-много обичаше да трупа възглавниците върху писалището, което беше заковано за стената, после да покрие с чаршафите екраните и така да си устрои една мъничка ниша. После почваше да си фантазира, че уж не е на никакъв сателит, а това всъщност е малък кораб, поел към синята планета, и тя съвсем скоро ще кацне, ще стъпи навън върху истинска земя, ще усети истинските лъчи на слънцето, ще помирише истинския въздух.

Часове наред момичето се взираше в континентите и си представяше какво е усещането да изпита всичко това. Но от друга страна, то всячески се опитваше да избегне гледката към Луна. Имаше дни, в които сателитът й минаваше толкова близо, че Луната изпълваше всичко пред погледа. Дори огромните, проблясващи куполи се виждаха на повърхността, а също и искрящите градове на лунитяните, където и тя някога, много отдавна, бе живяла. Някога, още преди да я прогонят в заточение.

Като беше малко момиче, Крес все се криеше от Луната в тези мъчително дълги часове. Понякога се затваряше в банята, където, за да се разсее, сплиташе косата си на сложни плитки. Друг път се мушваше под писалището и почваше да си пее приспивни песни, додето се унесе в дълбок сън. Но се случваше и да си представя, че има баща и майка, че и те участват с нея в измислените й игри, четат й приключенски романи, любящо отместват косата от челото й, докато накрая… докато накрая Луната най-сетне отново потъваше зад щита на Земята и Крес бе вън от опасност.

И дори сега в тези часове Крес изпълзяваше под леглото, за да дремне там, да почете, да съчинява песни в главата си или да си измисля сложни кодове. И все така никак не обичаше да поглежда към лунните градове, защото тайничко се опасяваше, че ако съзре лунитяните, те също ще погледнат нагоре, отвъд изкуственото небе, и ще я видят. Вече повече от седем години този кошмар не спираше да я преследва.

Но в този час сребристият лунен хоризонт бавно пълзеше към крайчеца на прозореца и Крес дори не поглеждаше натам. Защото в този час стената от невидими екрани показваше невиждан досега кошмар. Свирепи думи се изливаха в новините, снимките и видеозаписите се размиваха пред погледа й, докато тя прехвърляше новините набързо, без да смогне да ги прочете.

Четиринадесет града по целия свят са били нападнати.

Двучасовото клане е донесло смъртта на шестнадесет хиляди земни жители.

Най-жестоката сеч от третата ера.

Мрежата беше залята от ужасни картини. Мъртвите жертви лежаха по улиците с раздрани кореми, а кръвта им капеше в канавките. Виждаха се свирепи създания, които приличаха на хора, със засъхнала кръв по брадичките, под ноктите, отпред по ризите им. Крес прегледа набързо всички, като стискаше устата си с ръка. Истината бавно изплува и тя взе да се задъхва от ужас.

За всичко беше виновна тя.

Месеци наред забулваше лунните кораби от земните радари и като послушен лакей, какъвто си беше, безропотно изпълняваше заповедите на господарката Сибил. Сега вече научи какви чудовища са се спотайвали на тези кораби. И чак сега проумя какви са били кроежите на Нейно Величество през цялото това време, но вече беше късно.

Шестнадесет хиляди мъртви земни жители.

Земята е била нападната изневиделица, и то защото тя не бе проявила достатъчно смелост, че да откаже да изпълни волята на господарката си. Беше си свършила работата, а сетне си беше затворила очите.

Крес отвърна поглед от картините на труповете и касапницата и съсредоточи вниманието си върху друга новина, която заплашваше да докара още ужаси.

Императорът на Източната република — Каито, бе приел да се ожени за лунната кралица Левана и така бе сложил край на нападението. Кралица Левана щеше да стане новата кралица на Републиката.

Слисаните земни журналисти се надпреварваха да изложат мненията си относно дипломатическото, но противоречиво уреждане на нещата. Някои бяха разгневени и твърдяха, че Земният съюз трябва да се готви за война, а не за сватба. Но други побързаха да оправдаят съюза. С едно завъртане на пръстите си по тънкия, прозрачен екран Крес увеличи звука на речта на някакъв мъж, който на дълго и широко говореше за потенциалните ползи. Край на нападенията, край на спекулациите кога ще има нападение. Земята ще се научи да разбира лунната култура. Двете планети ще споделят напредъка си в технологиите. Ще станат съюзници.

Освен това кралица Левана не искаше друго, а само да управлява Източната република. И щеше да остави на мира останалата част от Земния съюз.

Но Крес знаеше, че само наивник би повярвал на това. Кралица Левана първо щеше да стане императрица, после щеше да нареди да убият император Каито и да си присвои страната, за да я използва като база, в която да струпа армиите си преди нападението на другите страни от Съюза. Тя нямаше да се спре, преди да покори цялата планета. Нищожното нападение и шестнадесетте хиляди убити… това беше само началото.

Крес спря звука на предаването, облакъти се на писалището и зарови и двете си ръце в потоците руси коси. Изведнъж й стана студено, макар че в сателита се поддържаше постоянна температура. Зад гърба й единият от екраните четеше с детски глас — беше го програмирала, когато беше на десет и четиримесечната скука за малко не я бе подлудила. Гласът беше прекалено жизнерадостен за материала, който цитираше: медицински блог в Американската република, който оповестяваше резултатите от аутопсията, направена на един от войниците лунитяни.

Костите са били подсилени с богата на калций биологична тъкан, а в хрущялите на основните стави е инжектиран физиологичен разтвор за допълнителна гъвкавост и еластичност. Зъбни импланти, подобни на вълчи зъби, са заменили предните и кучешките зъби. Същото укрепване се вижда на костта около челюстите, което дава сила да се разтрошават такива материали като кости и други тъкани. Преустройството на централната нервна система и обстойната психологическа манипулация са причината за непреклонната агресия и вълчите склонности на субекта. Според теорията на д-р Еделщайн напредналата техника за манипулиране на мозъчните вълни също може да е изиграла роля за…

— Спри звука!

Нежното десетгодишно гласче замлъкна и в сателита останаха шумовете, които Крес отдавна бе натикала в глъбините на съзнанието си. Бръмченето на вентилаторите. Бученето на животоподдържащата система. Клокоченето на резервоара, който пречистваше използваната вода.

Крес върза дебелите кичури коса на врата си и преметна опашка през рамото си — иначе тя често се заплиташе в колелцата на стола й, ако не внимаваше. Екраните пред нея присветваха, а старите новини слизаха все по-надолу, измествани от последната информация, която пристигаше от Земята. От Луна също пристигаха новини за техните „храбри воини“ и „трудно извоюваната победа“ — брътвежи, които короната естествено беше одобрила. Крес бе спряла да обръща внимание на новините от Луна още като беше на дванайсет.

Тя разсеяно уви като спирала опашката си около лявата си ръка от лакътя до китката, без да обръща внимание на заплетените възли, които се трупаха в скута й.

— О, Крес — измърмори тя. — Какво да правим?

— Задай ми по-ясен въпрос, како — изчурулика десетгодишната Крес.

Крес затвори очи заради яркия блясък от екрана.

— Разбирам, че император Каи се мъчи да предотврати войната, но той трябва да знае, че сватбата няма да спре Нейно Величество. Ако той стане неин съпруг, тя ще го убие. И какво ще стане тогава със Земята? — В слепоочията й запулсира болка. — Все вярвах, че Лин Синдер му е съобщила на бала, но ако греша? Ако той все още не знае нищо за опасността, в която се намира?

Момичето се завъртя на стола, прокара пръсти през заглушените новини, набра някакъв код и извика скрития прозорец, който проверяваше по сто пъти на ден. Глух и изоставен, прозорецът за ДИРКОМА зейна на писалището й като черна дупка. Лин Синдер така и не бе направила опит да се свърже с нея. Сигурно чипът й отдавна е бил конфискуван и унищожен. Сигурно отдавна не беше у нея.

Крес изпухтя и затвори прозореца. Няколко бързи почуквания на пръстите й и дузина прозорци заеха мястото му. Всичките бяха свързани със система за известяване, която следеше непрестанно мрежата за всяка информация относно момичето киборг, арестувано седмица по-рано. Лин Синдер. Момичето, което бе избягало от затвора в Ню Бейджин. Единствената надежда на Крес да разкрие на император Каито истинските намерения на кралица Левана, ако той склони на брачен съюз.

Водещата новина не беше обновявана от единайсет часа. В истерията около лунното нападение Земята като че ли бе забравила най-издирвания си беглец.

— Како?

Сърцето й спря. Крес сграбчи страничните облегалки на стола.

— Какво има, малка Крес?

— Засякох кораба на господарката. Според изчисленията пристига след двадесет и две секунди.

При думата господарка, произнесена с нотка на ужас даже преди толкова много години, Крес се изстреля от стола като от катапулт.

Движенията й напомняха хореографията на педантично отмерен танц, който бе упражнявала години наред и бе изпипала до съвършенство. Във въображението си Крес се превръщаше в балерина от втората ера, която се плъзга лекичко по призрачната сцена, докато малката Крес отброяваше секундите.

00:21. Крес натисна с длан бутона за спускане на матрака.

00:20. Обърна се пак към екрана и скри всички новини за Лин Синдер под пласт от пропагандата на Лунната корона.

00:19. Матракът тупна глухо на земята. Възглавниците и завивките бяха свити на руло точно както ги беше оставила.

00:18. 17. 16. Пръстите й затанцуваха по екраните, скривайки новините от Земята и мрежовите групи.

00:15. Завъртане и после бързо напипа два от краищата на завивката.

00:14. Отмятане на китките и завивката политна във въздуха като платно, уловено от вятъра.

00:13. 12. 11. Крес приглади леглото и мина от другата му страна, за да го оправи. Обръщане към екраните в другия край на помещението.

00:10. 9. Земните драми, музиката, литературата от втората ера, всичко бе премахнато.

00:08. Завъртане обратно към леглото. Грациозно подгъване на крайчеца на завивката.

00:07. Две възглавници, положени симетрично една до друга. Елегантен жест на ръката й, за да издърпа косата, останала затисната под завивката.

00:06. 5. Балетна стъпка по пода, навеждане, завъртане, за да вдигне захвърлените чорапи и ластиците за коса и да ги пусне в шахтата за обновяване.

00:04. 3. Едно замахване по писалището, за да събере единствената си купа, единствената си лъжица, единствената си чаша и шепа стилоси и да ги струпа в кухненския шкаф.

00:02. Финален пирует, за да огледа делото си.

00:01. Доволно въздихание, чиято кулминация е грациозният поклон.

— Господарката пристигна и би желала да пуснем скобата за скачване — обяви малката Крес.

Сцената, сенките, музиката, всичко се изпари от мислите на Крес, само изкусната усмивка остана на устните й.

— Разбира се — изчурулика тя и се понесе плавно към главната входна рампа. На сателита имаше две рампи, но само едната от тях беше използвана досега. Крес дори не бе сигурна дали входът отсреща работеше. Зад двете метални врати се намираше люкът на станцията за скачване, а отвъд него — космосът.

Освен ако там нямаше скачен кораб. Корабът на господарката.

Крес набра командата. Диаграмата на екрана показа, че скобата се протяга, и тя чу силния удар, когато корабът се скачи. Стените наоколо й се разтресоха.

Крес знаеше наизуст какво следва оттук насетне и можеше да отброи съвсем точно секундите между всеки познат звук. Бръмченето на моторите на малкия кораб стихна. Чу се металният звън от люка, който се свърза с кораба и плътно го обви. Вакуумът в пространството се напълни с кислород. Сигналът потвърди, че преминаването между двата модула е безопасно. Корабът се отвори. В прохода отекнаха стъпки. Вратата на сателита изсвистя.

Някога, преди години, Крес се бе надявала на топлина и нежност от господарката си. Бе се надявала, че Сибил ще я погледне и ще каже: „Мила моя, малка месечинке, ти спечели доверието и уважението на Нейно Величество кралицата. Добре дошла си да се върнеш с мен обратно на Луна, където ще те приемем като една от нас“.

Това време отдавна бе минало, но умелата усмивка на Крес стоеше твърдо на лицето й въпреки студенината на господарката Сибил.

— Добър ден, господарке.

Сибил я изгледа пренебрежително. Избродираните ръкави на бялото й сако запърхаха около огромната кутия, която носеше с обичайните продукти в нея — храна и питейна вода за тъмницата на Крес и, естествено, аптечката.

— Значи си я открила, така ли?

Крес трепна, но замръзналата й усмивка остана.

— Кого да съм открила, господарке?

— Щом денят е добър, значи най-сетне си изпълнила малката задача, която ти поставих, и поне веднъж от теб е имало полза, Кресънт^[1]. Намери ли киборга?

Крес сведе поглед и заби нокти в дланите си.

— Не, господарке, не съм я намерила.

— Аха. Значи денят изобщо не е добър, нали така?

— Исках само да кажа… Вашата компания винаги е… — Крес замлъкна. После се насили да отпусне стиснатите си юмруци и се осмели да срещне ядния поглед на Сибил. — Тъкмо четях новините, господарке. И си помислих, че годежът на Нейно Величество е повод за радост.

Сибил остави кутията върху спретнатото легло.

— Повод за радост ще имаме чак когато Земята падне в ръцете ни. А дотогава ни чака много работа за вършене, че да си пилееш времето в четене на новини и светски клюки.

Сибил приближи монитора с тайния прозорец, чипа за директна комуникация и доказателствата за измяната на Крес към лунната корона. Крес замръзна. Но Сибил се пресегна край него към друг екран. Той показваше запис на император Каито, който говореше пред знамето на Източната република. С едно докосване екранът изчезна и зад него се разкри металната стена и плетеницата от отоплителни тръби.

Крес бавно въздъхна.

— Надявам се, че си открила все нещо.

Крес се изпъна нагоре.

— Лин Синдер е била забелязана в Европейската федерация в малко градче в Южна Франция към 18:00 часа местно вре…

— Това ми е добре известно. Освен това е отишла в Париж, където е убила един чародей и няколко безполезни войници. Има ли нещо друго, Кресънт?

Крес преглътна и взе да навива косата си като осморка около двете си китки.

— В 17:48 в Рийо, Франция, продавачът в магазин за резервни части за кораби и летателни апарати обнови инвентаризацията на магазина, отписвайки един акумулатор, съвместим с Рампион 214, клас 11.3, но така и не вписа никакво заплащане. Помислих си, че Лин Синдер е откраднала… или пък е използвала обаянието си… — Крес се запъна. Сибил предпочиташе да се преструват, че киборгът е щит. Но те и двете знаеха, че истината беше друга: за разлика от Крес, която си беше истински щит, Лин Синдер бе родена с дарбата на лунитяните. Тя може и да е била потисната в нея, скрита по някакъв начин, но се бе показала съвсем недвусмислено на годишния бал на Републиката.

— Акумулатор ли? — попита Сибил, без да обръща внимание на нерешителността на Крес.

— Да. Той превръща водорода в енергия, за да задвижи…

— Знам какво означава „акумулатор“! — прекъсна я Сибил. — Това ли е единственият ти напредък досега? Научила си, че киборгът поправя кораба си, така ли? Казваш ми, че сега ще бъде още по-трудно да я проследим? Задача, с която не можа да се справиш, докато бегълците бяха още на Земята!

— Съжалявам, господарке. Старая се, но просто…

— Не искам да слушам извиненията ти! През всичките тези години не спирах да увещавам Нейно Величество да ти подари живота, защото вярвах, че ще има полза от теб и ти ще й предоставиш нещо по-ценно дори и от кръв! Нали не съм направила грешка, че те защитавах, Кресънт?

Крес прехапа устни и се въздържа да напомни на Сибил колко много бе направила за Нейно Величество по време на заточението си. Тя бе създала безброй много шпионски системи, с които да следят лидерите на Земята, беше пробила комуникационните връзки между дипломатите, беше заглушила сателитните сигнали, за да могат воините на кралицата да нападнат Земята, без да бъдат заловени, и затова сега ръцете й бяха оцапани с кръвта на шестнадесет хиляди земни жители. Но какво от това? Сибил се интересуваше единствено от провалите й. Крес не бе успяла да открие Лин Синдер и до този ден това бе най-големият й провал.

— Съжалявам, господарке. Занапред ще се старая още повече.

Сибил присви очи. Пред погледа й Крес се почувства като молец, когото бяха заболи на дъска за дисекция.

— Ще остана много разочарована, ако не ми намериш онова момиче, и то в най-скоро време.

— Ще я намеря, господарке, обещавам.

— Добре. — Сибил протегна ръка и я потупа по лицето. Одобрението й беше почти майчинско, но не съвсем. След това тя се обърна и отключи кутията. — А сега — рече Сибил и извади от аптечката една спринцовка с игла, — дай си ръката.