Мариса Мейър
Крес (36)

Глава тридесет и шеста

Тази нощ отново спряха и Крес получи малко хляб, сушени плодове и вода. Тя се вслушваше в звуците от лагера навън и се опита да поспи, но сънят идваше на пресекулки.

Потеглиха отново на път рано на другата сутрин.

Малко по малко Крес взе да губи вяра, че Трън ще я спаси. Пред очите си все виждаше как той прегръща другата жена и си въобразяваше, че е останал доволен, задето немощният, наивен лунен щит вече не е негова грижа.

И дори фантазиите, които толкова години наред бяха я утешавали и ободрявали на сателита, сега отслабваха все повече. Крес не беше смел и силен воин, готов да защитава справедливостта. Тя не беше най-красивото момиче на земята, което можеше да събуди съчувствие и уважение и у най-коравосърдечния злодей. И дори не беше девойка, която знаеше, че героят все някой ден ще я избави от страданията й.

И вместо в мечти Крес прекарваше часовете в агония, питайки се дали щеше да стане робиня, слуга, угощение за канибали, човешко жертвоприношение, или щяха да я върнат на кралица Левана, за да я подложат на мъчения заради предателството й.

Най-накрая, на втория ден от отвличането й, привечер автомобилите спряха и вратите се отвориха. Крес се сви от светлината, опита се да избяга навътре, но я заловиха и я изтеглиха навън. Тя падна на колене. Болката прониза гръбнака й, но без да обръща внимание на хленча й, похитителят й я вдигна на крака и завърза ръцете й.

Не след дълго болката стихна, надвита от адреналина и любопитството. Бяха пристигнали в нов град, но даже Крес можеше да каже, че този никога не е бил толкова богат и пълен с народ като Куфра. Непретенциозни сгради с цвета на пустинята се простираха по пътя, осеян тук-там с пясък. Стените от червена глина, боядисани в индигово и розово, отдавна бяха избледнели от слънцето, а покривите бяха покрити с изпочупени керемиди. Недалеч в едно заградено пространство имаше шест камили, а освен тях на улицата се мъдреха два-три мръсни автомобила и…

Крес примигна, за да махне пясъка и слънцето от очите си.

В центъра на града стоеше космически кораб. Модел Рампион.

Сърцето й подскочи, обезумяло от надежда, но надеждата й бързо беше задушена. И от това разстояние се виждаше, че главният вход на кораба беше боядисан в черно. От полегналата жена, за която бяха съобщили при кацането на кораба на Трън във Франция, нямаше и помен.

Крес изскимтя, откъсна очи от кораба и похитителите я подкараха към близката сграда. Влязоха в тъмен коридор. Само един малък прозорец отпред пропускаше светлината вътре, но и той беше зацапан от навявания през годините пясък. Малко писалище беше поставено в ъгъла с табло на стената, където висяха старомодни ключове. Повлякоха Крес край писалището и я отведоха в края на коридора. Стените изпущаха някаква остра миризма, не неприятна, но прекалено силна. Засърбя я носът.

Побутнаха я да се качи нагоре по стълбите, които бяха толкова тесни, че се наложи Крес да върви след Джина, а след нея идваше Нилс. Зловеща тишина витаеше сред песъчливите на цвят стени. Тук горе миризмата се усещаше по-силно и по гърба на момичето пробягаха тръпки, от които кожата на ръцете й настръхна. Страхът бе превърнал стомаха й в топка от нерви.

Когато стигнаха последната врата по коридора и Джина вдигна юмрука си да почука, Крес вече трепереше толкова силно, че едва се държеше на краката си. С изненада откри, че си мечтае за сигурното убежище на автомобила.

Наложи се Джина да почука два пъти, преди да чуят стъпки и скърцане на вратата. Нилс държеше Крес скрита на сигурно зад Джина и тя не виждаше друго освен маншетите на кафяви мъжки панталони и износени бели обувки с оръфани връзки.

— Джина — каза мъжът и по гласа му личеше, че току-що са го събудили от дрямката му. — Чух слух от Куфра, че сте тръгнали насам.

— Водя ти нов пациент. Намерихме я да се скита из пустинята.

Колебание. Мъжът каза уверено:

— Щит.

Тази негова увереност накара Крес да се сгърчи. Щом не се наложи да пита, това означаваше, че той е могъл да я усети. Или по-скоро, че не е могъл да я усети. Тя си спомни, че Сибил все се оплакваше, че не може да почувства мислите на Крес и колко трудно било да се възпита и командва човек като нея. Като че вината за това беше на Крес.

Мъжът беше лунитянин.

Тя се дръпна назад, поиска да се свие, докато стане голяма колкото песъчинка, докато вятърът я отвее в пустинята и тя изчезне. Но Крес не можеше да изчезне, защото Джина отстъпи встрани и момичето се озова лице в лице с мъж в напреднала възраст. Тя се сепна. Те стояха лице в лице — мъжът бе съвсем малко по-висок от нея.

Зад очилата с тънки рамки сините очи на мъжа се разшириха. Те изглеждаха забележително живи въпреки бръчките, които се гънеха и виеха край тях. Мъжът олисяваше, но над ушите му стърчаха непокорни снопчета сива коса. На Крес й се стори, че има deja vu, сякаш и преди бе виждала мъжа, но това беше невъзможно.

Той свали очилата си и потърка очи. После пак ги сложи, сви устни и взе да оглежда Крес, като че да беше буболечка за дисекция. Тя се опря до стената, но Нилс я стисна за лакътя и я дръпна рязко напред.

— Определено е щит — измърмори си старецът, — а и призрак на всичкото отгоре.

Сърцето на Крес заби с тежък, неравен ритъм в гърдите й.

— Искам дванадесет хиляди униви за нея.

Мъжът примигна срещу Джина, сякаш бе забравил, че и тя е там. Поизправи се малко и се засуети с очилата си — свали ги отново и този път се захвана да ги чисти.

Крес заби нокти в дланта си, за да се разсее от паниката. Погледна покрай мъжа. Единственият прозорец беше покрит с щори, а в лъча светлина, който ги прорязваше като нож, се въртяха прашинки. Виждаше се някаква затворена врата, вероятно на килера, бюро, легло и купчина смачкани одеяла в единия ъгъл. По одеялата имаше съсирена кръв.

Хлад пробяга по кожата й.

Тогава забеляза нетскрийна.

Нетскрийн. Можеше да прати съобщение за помощ. Можеше да се свърже с хотела в Куфра. Да каже на Трън…

— Ще ти дам осем хиляди. — Докато почистваше очилата си, тонът на мъжа бе станал твърд, изцяло делови.

Джина изсумтя.

— Няма да се поколебая да отведа момичето в полицията, за да го депортират обратно. Ще ми дадат награда.

— Някакви си петстотин униви? Нима ще жертваш толкова много от гордостта си, Джина?

— Бих се гордяла, знаейки, че на планетата ми се разхожда един лунитянин по-малко — отвърна жената презрително и за първи път на Крес й хрумна, че Джина я мразеше истински — не поради друга причина, а заради потеклото й. — Ще ви я дам за десет хиляди, докторе. Знам със сигурност, че напоследък плащате по толкова за щит.

Доктор ли? Крес преглътна. Мъжът по нищо не приличаше на елегантните, изискани мъже и жени от драмите по мрежата, с техните искрящи от белота престилки и съвременни апаратури. По някаква причина титлата я накара да застане нащрек, докато в ума й бързо се нижеха картини със скалпели и спринцовки.

— Ах, девет хиляди и петстотин — мъжът въздъхна.

Джина килна назад глава и погледна изотдолу.

— Става.

Докторът взе ръката й, но сякаш се бе вглъбил в себе си. Не можеше да погледне Крес открито, като че се срамуваше от сделката, на която беше станала свидетел. Неподчинение се надигна у Крес. Мъжът трябваше да се засрами. Всички трябваше да се засрамят. Тя нямаше да позволи да я превърнат в обикновена стока за продан. Господарката Сибил се бе възползвала от нея прекалено дълго време. И тя нямаше да допусне това да се случи отново.

Но преди мислите й да преминат в нещо повече от буен гняв, Крес беше набутана в стаята. Джина затвори вратата и те се озоваха в горещо, прашно помещение, което миришеше на изветрели химикали.

— Да сключваме сделката по-бързо — поде Джина, като скръсти ръце, — че си имам и друга работа в Куфра.

Докторът изсумтя и отвори килера. Вътре нямаше дрехи. Това беше малка лаборатория с чудати машини, скенери, метални чекмеджета, които дрънчаха при отварянето им. Мъжът извади една игла и спринцовка и чевръсто махна опаковките им.

Крес отстъпи назад, като дърпаше въжетата на ръцете си, но Нилс я спря.

— Да, да, нека да й взема пробата, а после ще сключим и сделката.

— Защо? — Джина застана помежду им. — Защото искате да докажете, че нещо не е наред с нея и така да развалите сделката ли?

— Нямам намерение да провалям нищо, Джина — докторът се покашля. — Просто си помислих, че момичето ще ми съдейства повече във ваше присъствие и така ще мога да взема пробата без никаква опасност.

Погледът на Крес се стрелна из стаята. Оръжие. Бягство. Намек за милост в очите на похитителите й.

Нищо. Нямаше нищо.

— Добре — съгласи се Джина. — Нилс, дръж я, за да може докторът да си свърши работата.

— Не! — Викът се изтръгна от Крес и тя се запрепъва назад. Удари рамото си в Нилс, взе да пада назад, но той я улови за лакътя и я дръпна до себе си. Краката й се подкосиха, натежаха. — Недейте, моля ви. Оставете ме на мира! — тя се замоли на доктора, но на прорязаното му от бръчки лице видя такава смесица от емоции, че се умълча. Веждите му бяха сключени, устата му бе здраво стисната. Непрестанно мигаше зад очилата си, като че се мъчеше да премахне някоя мигла, додето погледът му се измести от нея напълно. У него имаше милост. Крес разбра това — разбра, че мъжът изпитваше състрадание, което се опитваше да скрие.

— Моля ви — изплака тя. — Моля ви, пуснете ме! Аз съм нищо и никакъв щит, закотвена тук на Земята. На никого нищо не съм сторила, аз съм никой, никой съм. Моля ви, пуснете ме.

Той не срещна повече очите й, даже и като пристъпи напред. Крес се изопна, опита да се дръпне назад, но Нилс я държеше здраво. Докторът я докосна леко със сухите си пръсти, но после я стисна силно с една ръка за китката.

— Опитай да се отпуснеш — измърмори той.

Крес трепна, когато иглата се заби в плътта й на същото място, където Сибил беше взимала пробата стотици пъти. Момичето захапа бузата си от вътрешната страна и даже не изхленчи.

— Това беше всичко. Не беше толкова страшно, нали? — Гласът му беше странно мек, като че се мъчеше да я успокои.

Крес се почувства като птиче, чиито криле са подрязали, захвърлено в клетка — поредната мръсна, гниеща клетка. Цял живот бе прекарала в клетка. Но никога не беше очаквала да намери толкова ужасна като тази на Земята.

Земята, напомни тя на себе си, докато докторът с тежки крачки се върна назад по стенещия паркет. Намираше се на Земята. Не беше уловена в капана на сателита, в космоса. Оттук имаше изход. Свободата беше точно зад прозореца, надолу по стълбите. Повече никога нямаше да бъде затворник.

Докторът намести спринцовката, пълна с нейната кръв, в една машина и чукна нещо по портскрийна си.

— Ето, сега ще прехвърля парите и вие можете да си вървите.

— Нали използвате секретна връзка? — попита Джина и направи крачка напред, докато докторът набираше някаква парола с думи. Крес присви очи, наблюдавайки къде се опираха пръстите му — в случай че й потрябваше по-късно. Можеше да й спести време, вместо тепърва да я разбива.

— Повярвай ми, Джина, аз имам повече основания от теб да крия сделките си от любопитни очи. — Той внимателно огледа екрана, а после каза важно. — Благодаря ви, че ми я доведохте.

Джина изгледа навъсено оплешивяващата му глава.

— Надявам се да ги убиеш тези лунитяни, щом приключиш с тях! Не ни ли стигат проблемите с чумата? Не са ни притрябвали и те!

Сините му очи светнаха и Крес улови в тях презрение към Джина, но мъжът го прикри зад благия си поглед.

— Плащането е извършено. Развържете, моля ви, момичето, преди да си тръгнете.

Крес мируваше, докато отвързваха ръцете й. Но щом свалиха въжетата, тя дръпна ръцете си и изприпка до стената.

— Приятно ми беше да сключим нова сделка с вас — каза Джина. Докторът само изсумтя. С ъгълчето на окото си той наблюдаваше Крес, като се мъчеше да я изучава, без това да се набива на очи.

Тогава вратата се затвори и Джина и Нилс си отидоха. Крес се заслуша в стъпките им надолу по коридора — единственият шум в сградата.

Докторът отри ръцете си в предницата на ризата, сякаш да се очисти от присъствието на Джина. Крес не вярваше, че той се чувства и наполовина толкова мръсен, колкото тя, но остана неподвижна като стената и само го гледаше свирепо.

— Да, добре — каза мъжът, като че отговаряше на въпрос. — Нали разбираш, с щитовете е по-трудно. Не е толкова лесно за обяснение.

— Искате да кажете, че не сме толкова лесни за манипулация — озъби се Крес. Той наклони глава и странният му поглед се завърна. Онзи, който я бе накарал да се почувства като обект на научен експеримент под микроскоп.

— Ти знаеш, че съм лунитянин.

Тя не отвърна.

— Разбирам, че си уплашена. Не мога да си представя на какво ужасно отношение са те подложили Джина и бандитите й. Но аз няма да ти причиня болка. В действителност, захванал съм се с големи работи тук, работи, които ще променят света, и ти можеш да ми помогнеш. — Той замълча. — Как се казваш, момичето ми?

Тя не отвърна.

Когато докторът приближи с протегнати ръце в знак на мир, Крес сякаш изтика целия си страх в корема и се отблъсна от стената. От гърлото й се изтръгна рев, тя замахна с все сила с лакът и го стовари тежко върху челюстта му. Чу как зъбите му щракнаха, усети удара в костите си и тогава мъжът падна назад. Стовари се с такава сила върху дървения под, че цялата сграда се разтресе.

Крес не провери дали беше изпаднал в безсъзнание, дали бе получил инфаркт, или пък бе в състояние да се изправи и да се втурне по петите й.

Тя дръпна силно вратата и избяга.