Мариса Мейър
Крес (10)

Глава десета

— Скачи се — обяви Скарлет. Тя наблюдаваше капсулата на Трън през прозореца на пилотската кабина. — Изобщо не беше чак толкова непохватно.

Синдер се облегна на рамката на вратата.

— Дано свърши бързо. Няма как да разберем дали момичето не е под наблюдение.

— Не й ли вярваш? — попита Вълка.

— Не вярвам на хората, за които работи.

— Я, чакай! Появи се още една капсула — Скарлет припряно се хвърли напред и пусна радара на екрана до нея. — Скенерите не я засичат!

Вълка и Синдер се втурнаха зад гърба й и занадничаха надолу към капсулата, която беше съвсем малко по-голяма от тази на Трън. Корабът приближаваше сателита. Сърцето на Синдер заблъска тежко.

— Лунен е.

— Няма какъв друг да е — обади се Скарлет. — Щом те блокират сигналите…

— Не, виж емблемата.

Вълка изруга:

— Това е кралски кораб. Сигурно е на някой чародей.

— Предала ни е — измърмори Синдер, като клатеше глава, без да може да повярва. — Не е за вярване!

— Ще бягаме ли?

— И да изоставим Трън?

Отвъд прозореца лунната капсула се скачи с втората скоба на сателита. Синдер прокара пръсти през косата си, докато мислите се въртяха в главата й.

— Свържете се с тях. Установете връзка с ДИРКОМА. Трябва да разберем какво става…

— Не! — прекъсна я Вълка. — Възможно е да не знаят, че сме тук. Може би момичето не ни е предало. Ако не са засекли кораба ни с радара, все още има шанс и да не са ни забелязали.

— Но на тях ще им стане ясно, че капсулата на Трън все е дошла отнякъде!

— Може би капитанът ще успее да се измъкне — намеси се Ико, но в гласа й липсваше обичайният й ентусиазъм.

— Срещу чародей? Нали видя колко добре се получиха нещата в Париж?

— Е, какво ще правим? — попита Скарлет. — Не можем да се свържем с тях, не можем да се скачим…

— Да бягаме! — каза Вълка. — Преди да са тръгнали след нас.

И двамата погледнаха към Синдер и тя с неприятна изненада осъзна, че очакваха от нея да вземе решението. Но решението не беше проста работа. Трън беше долу в сателита. Беше влязъл право в капан, а на първо място тази идея беше дошла от Синдер. И тя не можеше да го изостави. Ръцете й взеха да треперят от стискането на стола. А всяка секунда на колебание беше изгубено време.

— Синдер! — Скарлет докосна ръката й, но Синдер стисна още по-силно стола. — Трябва да…

— Да бягаме! Трябва да бягаме!

Скарлет кимна. Тя се извърна към управлението.

— Ико, подготви двигателите за…

— Чакайте — спря ги Вълка. — Погледнете.

Отвъд прозореца на кабината единият от корабите се отделяше от сателита. Корабът на Трън.

— Какво става? — попита Ико.

Синдер изсъска:

— Корабът на Трън се връща. Свържи се с него!

Скарлет включи екрана за съобщения.

— Трън, докладвай. Какво стана на сателита?

Екранът отговори само с пращене.

Синдер захапа вътрешната страна на бузата си. Но след миг пращенето бе сменено от обикновено съобщение с текст.

Камерата не работи. Ранени сме. Отворете товарното помещение.

Синдер прочете съобщението и после пак, и пак, докато думите не се замъглиха пред очите й.

— Това е капан! — предупреди я Вълка.

— Но може и да не е — рече тя.

— Капан е!

— Не можем да сме сигурни! Трън е находчив!

— Синдер…

— Може да се е спасил.

— Или пък е капан — рече тихичко Скарлет.

— Синдер — намеси се Ико с изтънял глас. — Какво да правя?

Тя преглътна тежко и се отблъсна от стола.

— Отвори товарното. Вие двамата стойте тук.

— За нищо на света! — Вълка тръгна с нея. Синдер почувства, че той се подготвя за битка — раменете му се повдигнаха чак до ушите, ръцете му се свиха като нокти, походката му стана бърза и решителна.

— Вълк! — Синдер сложи титановия си юмрук на гърдите му. — Остани тук. Ако на кораба има чародей, аз и Ико сме единствените, които не могат да бъдат манипулирани.

Скарлет го стисна силно за лакътя.

— Синдер има право, Вълк. Ако отидеш там, можеш да напакостиш повече, отколкото да й помогнеш.

Синдер не дочака Скарлет да привърши с убежденията си. Тя вече бе преполовила стълбата, която се спускаше до долното ниво на кораба. В коридора между дока за капсулите и стаята с двигателите тя спря и се ослуша. Чу плътното затваряне на вратите на дока и системата, която взе да пълни с кислород помещението.

— Докът е снабден с кислород — съобщи Ико. — Животоподдържащата система е стабилизирана. Влизането е безопасно.

Дисплеят в ретината на Синдер беше изпаднал в паника, както правеше винаги, щом тя се чувстваше притеснена или уплашена. Диагностиката й блестеше в яркочервено в ъгъла на окото й и предупреждаваше: кръвно налягане — прекалено високо; пулс — прекалено висок; системите прегряват, започвам автоматично охлаждане.

— Ико, какво виждаш вътре в дока?

— Виждам, че на този кораб трябва да се инсталират истински камери — отвърна тя. — Сензорът ми потвърждава, че капсулата е вътре. Засичам две живи същества в нея, но май още никой не е слязъл от кораба.

Може би Трън и момичето имаха толкова много рани, че не можеха да слязат от кораба.

А може би чародеят не желаеше да излезе от капсулата, докато все още съществува вероятност да отворят вратите на дока и всичко в него да бъде засмукано навън в пространството.

Синдер отвори върха на левия си показалец и зареди. По време на битката в Париж тя бе употребила всичките си упойващи стрелички, но след това бе успяла сама да си изработи свои — малки стрелички, направени от заварени пирони.

— Току-що получихме ново съобщение от кораба — чу се гласът на Ико. — Пише: „Помогнете ни“.

Всичко в главата на Синдер й крещеше: Капан! Капан! Капан! Но ако вътре беше Трън… ако Трън беше в кораба, ранен, умиращ…

Синдер отпъди мислите си, вдигна глава и набра кода за достъп в дока, сетне дръпна надолу ръчната дръжка. Отключващият механизъм щракна и Синдер вдигна лявата си ръка като пистолет.

Капсулата на Трън беше притисната между другия кораб и стена от кабели и машинарии, завинтени за дебелата обшивка: инструменти за товарене и разтоварване на стоки, оборудване за зареждане с гориво, крикове, въздушни компресори, пневматични бобини.

С бавни крачки Синдер приближи капсулата.

— Трън? — повика тя и източи врат. На пилотската седалка се виждаше скупчен плат — тяло, превито на две. Разтреперана, Синдер отвори вратата, веднага отстъпи приведена няколко крачки назад и насочи оръжието си към тялото. Ризата му беше напоена с кръв.

— Трън!

Тя свали ръката си, пресегна се и го обърна към себе си.

— Какво се е слу…

В ъгълчето на окото й светна оранжевата лампичка и оптобиониката й напомни, че очите й можеха да бъдат измамени. Синдер ахна, вдигна ръката си отново, но точно в този момент той се хвърли напред. Едната му ръка се уви около кръста й, другата я стисна за врата — движенията му бяха толкова бързи, че Синдер падна на пода. Само за миг Трън се намери отгоре й, притисна я на земята, докато сините му очи я гледаха неочаквано спокойно.

Тогава той се преобрази. Погледът му стана студен и прозрачен като кристал, косата му се удължи и изсветля, дрехите му се стопиха в червено-сивата униформа на страж на лунната корона. Инстинктът й сякаш го разпозна преди очите й, които пламнаха с ревностна омраза. Това не беше кой да е лунен страж — това беше стражът, който я бе държал здраво в плен на бала, докато Левана се надсмиваше над нея, заплашваше Каи, заплашваше всички присъстващи.

Но не беше ли той…

Във въздуха се понесе пърхащ смях. Синдер присви очите си срещу ярките лампи, а в това време от кораба се показа жена.

Точно така. Личният страж на главната чародейка Сибил Мира.

— Очаквах повече от най-издирвания престъпник в галактиката — рече тя, докато наблюдаваше как Синдер притисна свободната си ръка в брадичката на мъжа и се помъчи да го отблъсне от себе си. Чародейката се усмихна с вид на изгладняла котка с нова играчка. Звезди изпъстриха погледа на Синдер. — Дали да те убия тук, или да те отнеса окована на моята кра…

Тя спря по средата, а сивите й очи се стрелнаха към вратата. Чу се гърлен рев, а след него Вълка се хвърли върху чародейката и я затисна върху кораба. Хватката на стража отслабна, той вдигна поглед към господарката си и по лицето му се прочете колебание. Синдер замахна с юмрук към челюстта му. Усети хрущенето, а мъжът се завъртя назад и вниманието му отново се върна върху нея. Синдер сви колената си, намери опора и го отблъсна. Изправи се пъргаво на крака, а в това време Вълка сграбчи чародейката и изви гърба й. Устните му се извиха и оголиха присадените му зъби.

Стражът бръкна в кобура си и с това привлече погледа на Синдер. Мъжът извади пистолета си. Синдер вдигна ръката си.

Двамата стреляха едновременно.

Куршумът на стража се заби между плешките му и Вълка изви от болка.

Стреличката на Синдер уцели стража отстрани в тялото му и той изохка.

Синдер се извъртя, като се мъчеше да се прицели в сърцето на чародейката, но Вълка стоеше помежду им. Под ризата му се просмукваше тъмно, кърваво петно. Лицето на Сибил бе разкривено от ярост. Тя сложи длан върху гърдите на Вълка и изръмжа.

— Добре тогава — изсъска тя. — Нека ти припомня кой си!

Ченето на Вълка се затвори с изтракване. В гърлото му проехтя ниско ръмжене. Той се завъртя към Синдер, погледът му стана кръвожаден.

— О, звезди — тихо каза Синдер и отстъпи назад, дордето се притисна плътно до другия кораб. Държеше ръката си стабилна, но не се и надяваше да уцели Сибил, докато Вълка стои на пътя й, особено сега, когато той беше като играчка в ръцете й. Синдер преглътна, протегна съзнанието си, опита се да улови познатите й енергийни вълни на Вълка, неговото характерно биоелектричество, но вместо това намери нещо свирепо, диво, което го обгръщаше.

Вълка се нахвърли отгоре й.

Синдер смени целта си и се насочи към стража. Всичко стана съвсем естествено. Нужна й бе половин секунда да овладее волята му и да го застави да действа. В миг стражът се намери помежду им. Той вдигна пистолета си, но се забави и с един удар с опакото на ръката си Вълка го отстрани от пътя си. Мъжът се свлече под кораба. Пистолетът му издрънча по редицата от шкафове.

Синдер се втурна към носа на кораба. Очите й срещнаха тези на Вълка над покрива, той се поколеба, зъбите му бяха все така оголени. Вътрешните предупреждения на Синдер валяха с такава бързина, че се сливаха пред погледа й, показвайки учестеното биене на сърцето й и опасното покачване на адреналина. Тя не им обърна внимание, съсредоточена изцяло върху това да държи кораба между себе си и Вълка, докато той я дебнеше ту оттук, ту оттам. И тогава изведнъж цялото му тяло потрепери. Вълка се извърна и хукна към Сибил, а в това време в помещението проехтя нов изстрел. Вълка се хвърли пред чародейката и спря куршума с гърдите си. На вратата, с пистолет в треперещите си ръце, изпищя Скарлет.

Запъхтяна, Синдер се огледа за някакво оръжие, за план. Чародейката се бе свряла в ъгъла, а Вълка й служеше като щит. Лунният страж лежеше свит под близкия кораб и Синдер се надяваше той да е в безсъзнание. Скарлет свали пистолета. Чародейката нямаше да се затрудни да я контролира.

Но на лицето й се появи неувереност, гримаса. Тя се беше свила зад Вълка, а на челото й пулсираше вена. Синдер осъзна с известна изненада, че за Сибил също бе толкова трудно да държи Вълка във властта си, колкото беше и за нея. Чародейката не можеше да контролира никого другиго дотогава, докато държеше него, а пуснеше ли го, той на мига щеше да се обърне срещу нея и битката щеше да свърши.

Но имаше и друг изход — да убие Вълка, да го заличи напълно от уравнението. Кръвта течеше, капеше от двете му куршумни рани и Синдер се чудеше колко ли време оставаше, докато това се случи.

— Вълк! — гласът на Скарлет потрепери. Пистолетът й все така бе насочен към Сибил, но Вълка стоеше между тях. Нов изстрел накара Синдер да подскочи, звукът отекна в стените. Сибил извика от болка.

Стражът, който все пак се оказа в съзнание, беше докопал захвърления пистолет. И беше прострелял чародейката.

Сибил изсъска, ноздрите й се разшириха, тя падна на едно коляно, притиснала с ръка бедрото си, вече обляно в кръв. Стражът беше на колене и стискаше пистолета. Синдер не виждаше лицето му, но когато той заговори, чу, че гласът му беше напрегнат:

— Момичето ме контролира! Киборгът…

Детекторът за лъжа на Синдер затрептя, но нямаше и нужда — тя не вършеше нищо подобно, макар че си го бе помислила…

Сибил блъсна Вълка към стража. Енергията в помещението вибрираше, вълни от биоелектричество кипяха около тях, трептяха. Сибил беше освободила Вълка от властта си. Прострелната рана беше отслабила силата й и тя повече не можеше да го контролира.

Вълка се препъна и се строполи върху другия мъж. Двамата се свлякоха на земята. Стражът потърси да се хване за нещо и, стискайки здраво пистолета, се помъчи да отблъсне от себе си Вълка. Блед, немощен, Вълка не можеше дори да вдигне ръка да го удари. Кръвта се събираше в локва около тях и подът лъщеше от нея.

— ВЪЛК! — Скарлет отново вдигна пистолета срещу чародейката, но Сибил вече се бе изправила и куцукаше зад по-близкия кораб. Синдер се наведе, хвана Вълка под мишниците и взе да го тегли настрани от стража. Вълка риташе с крака, стъпалата му се хлъзгаха в кръвта, но иначе с нищо не й помагаше.

Стражът се надигна, задъхан, превит надве, плувнал в кръв от раната в тялото, която Синдер му нанесе. Но още стискаше пистолета.

Синдер впи поглед в него и видя възможностите си: или да овладее мъжа, преди той да е вдигнал пистолета си, за да я убие, или да овладее Вълка и да му даде силите, които му бяха нужни, за да се измъкне от дока, преди да е умрял от загуба на кръв.

За един дълъг миг стражът задържа погледа й, а после се надигна и се затича към господарката си. Синдер не дочака да види дали мъжът ще убие Сибил, или ще я защити. Тя стисна юмруци, изключи всичко наоколо, съсредоточи се единствено върху Вълка и биоелектричеството, което се рееше край него. Той беше слаб. И когато Синдер опита да го овладее, видя, че този път беше различно от битките им на ужким. Волята й съвсем лесно се вклини в неговата и макар че тялото му се възпротиви, тя го подкани да стегне краката си. Толкова, че да поемат по-голямата част от тежестта му. Толкова, че да успее, накуцвайки, да го отведе в коридора.

Синдер подпря Вълка на стената. Дланите й бяха лепкави от кръвта му.

— Какво става? — нададе вопъл Ико от високоговорителите.

— Дръж сензора си върху коридора — отвърна й Синдер. — Щом и тримата се измъкнем на сигурно от дока, заключи вратата и отвори люка.

Синдер хукна обратно вътре в дока, а потта се стичаше в очите й. Трябваше само да измъкне Скарлет отвътре и да остави Ико да отвори люка. Вакуумът в космоса щеше да свърши останалото.

Първо зърна чародейката. Не беше и на десетина крачки пред нея.

Беше чисто, можеше да стреля.

От адреналина нервите й бръмчаха. Синдер вдигна ръка, приготви стреличката. Прицели се.

Тогава пред нея изскочи Скарлет, вдигнала ръцете си встрани като буквата „Т“. Умът й беше във властта на чародейката и тя гледаше безизразно.

От облекчение Синдер едва не припадна. Без да се колебае, тя хвана Скарлет през кръста с една ръка, вдигна другата и пусна залп от стрелички по посока на чародейката — повече с надеждата да я държи на разстояние, отколкото да я нарани. Щом и последният от заварените й пирони се удари в металните стени, Синдер се препъна и падна назад в коридора. Видя оранжевата лампичка в окото си точно в оня миг, в който изкрещя:

— Ико, сега!

Докато вратите се затваряха, тя зърна Сибил, която се катереше с мъка на по-близкия кораб, и чифт крака, които тичаха от другата му страна.

Краката на стража.

Но…

Но…

Сини джинси и обувки за тенис?

Синдер изпищя и блъсна тялото на Скарлет. Червеното яке с качулката трепна, преобрази се в лунна униформа. Обаянието изчезна заедно с оранжевата светлина в очите й. Стражът простена и се превъртя. Раната отстрани на тялото му кървеше.

Синдер беше взела стража! Сибил я бе измамила. А това означаваше…

— Не! Скарлет! Ико! — Синдер се хвърли към контролния панел, набра кода за отварянето на вратата, но отсреща светна грешка. Люкът на дока се отваряше оттатък вратата. Смразяващ кръвта вик отекна в коридора и Синдер някак отдалеч разбра, че беше нейният.

— Синдер! Какво става? Какво…

— Скарлет е вътре… тя…

Синдер драскаше жестоко с нокти по херметически затворената врата, а излитащата в космоса Скарлет беше все пред очите й.

— Синдер, капсулата! — викна Ико. — Сибил взима капсулата. На борда има две живи същества.

— Какво? — Синдер вдигна поглед към панела. Съвсем вярно — скенерите в дока отчитаха, че там бе останал само един кораб.

Чародейката се бе спасила и бе отвела Скарлет със себе си.