Мариса Мейър
Крес (3)

Глава трета

Корабът на Сибил се откачи от скобата за скачване, сателитът се разтресе и Крес отново остана сама в галактиката. Тя много се измъчваше, че си няма другар, но винаги си отдъхваше, щом Сибил си тръгнеше. А този път дори повече от обичайното. Господарката й я навестяваше на всеки три-четири седмици — толкова често, че да може спокойно да вземе нова кръвна проба. Но откакто бяха почнали атаките на вълците хибриди, тя идваше вече за трети път. Крес не помнеше някога да е виждала господарката си толкова разтревожена — явно беше, че кралица Левана отчаяно искаше да залови момичето киборг.

— Корабът на господарката се откачи — докладва малката Крес. — Искаш ли да си поиграем на нещо?

Ако не беше тревогата й от поредното посещение на Сибил, Крес сигурно щеше да се усмихне — както правеше всеки път, щом чуеше малката Крес да й задава този въпрос. А той й напомняше, че не е съвсем сама, а донякъде си има спътник.

Много отдавна Крес бе научила, че думата сателит произхожда от латински и означава спътник, раболепен слуга и подлизурко. Заради самотата й и трите интерпретации й се бяха сторили иронични, дордето не програмира малката Крес. Тогава разбра всичко.

Сателитът й беше компания. Той изпълняваше заповедите й. Никога не протестираше, не й противоречеше, не я занимаваше с досадни мисли.

— Не сега — рече тя. — Първо трябва да проверим файловете.

— Дадено, како — дойде очакваният отговор. Програмираният отговор. Крес често си бе задавала въпроса дали усещането да си истински лунитянин и да имаш пълен контрол над друго човешко същество беше същото. Понякога си фантазираше, че програмира господарката Сибил с лекотата, с която беше програмирала някога и гласа на сателита си. Как ли щеше да се промени играта, ако господарката й вземеше да изпълнява нейните заповеди, а не обратното.

— Включи всички екрани!

Крес се намираше пред панорамната гледка от невидими екрани — едни големи, други малки, едни поставени върху вграденото писалище, други покачени на стените на сателита и наклонени под такъв ъгъл, че където и да се намираше в кръглата стая, можеше да вижда идеално.

— Скрий новините! — следвайки командата й, всички картини изчезнаха и Крес можа да види през тях голите стени на сателита.

— Покажи папките с данните за: Лин Синдер, Рампион 214, клас 11.3, императора на Източната република, Каито, и на… — Тя замълча, като се наслаждаваше на вълната от очакване, която премина през нея. — Карсуел Трън.

На четири екрана се показа информацията, която Крес бе събрала. Тя седна да прегледа документите, които вече знаеше наизуст.

Сутринта на двадесет и осми август Лин Синдер и Карсуел Трън се измъкват от затвора в Ню Бейджин. Четири часа след бягството им Сибил бе дала заповед на Крес — намери ги! Заповед, която беше дошла от самата кралица Левана, както наскоро стана известно на Крес.

Само три минути й отне да изрови справката за Лин Синдер, но почти цялата информация, която беше намерила, се оказа фалшива — фалшива земна самоличност, която някой беше скалъпил за момиче от Луната. Крес дори не можеше да определи кога Лин Синдер е пристигнала на Земята. Преди пет години тя просто се бе появила от нищото. По онова време е била вероятно на единадесет. В биографията й се съдържаха данни за семейството й и училището отпреди „катастрофата с кораба“, която бе погубила родителите й и бе довела до операцията, превърнала я в киборг. Но всичко това беше лъжа. Стигаше човек да проследи родословното дърво на Лин Синдер само две поколения назад и щеше да стигне до задънена улица. Архивите бяха създадени, за да хвърлят прах в очите.

Крес изви поглед към папката, в която продължаваше да сваля информацията за император Каито. Неговият файл беше несравнимо по-голям от другите, защото всеки миг от живота му се записваше и подреждаше в папки — от неговите фенове в мрежата до официалните правителствени архиви. Информацията се увеличаваше непрекъснато, а откакто обявиха годежа му с лунната кралица, направо растеше с лавинообразна скорост. Само дето беше напълно безполезна. Крес затвори връзката.

Досието на Карсуел Трън изискваше повечко работа. На Крес й бяха нужни четиридесет и пет минути да влезе във военните архиви на Американското правителство и на още пет други агенции, които си бяха имали работа с него, да събере записите от съдебния процес, статиите, военните досиета, дипломите му, различни документи, декларации за дохода, изобщо цялата история на живота му. А тя започваше с акта за раждането на Трън, продължаваше през многобройните почести и награди, които бе спечелил, докато растеше, и стигаше до влизането му в армията на Американската република, когато бе навършил седемнайсет. Но следите му се губеха след деветнадесетия му рожден ден, когато Трън бе отстранил идентификационния си чип, бе откраднал кораба и бе дезертирал от армията. Това беше денят, в който той бе минал в нелегалност.

Следите му изплуваха отново след година и половина — в деня, когато бе открит и заловен в Източната република.

В допълнение към всички официални сведения, значително количество клюки и сърдечни вълнения се носеше от множеството групи с фенове, които се бяха пръкнали в резултат на изгрялата слава на Карсуел Трън. Разбира се, император Каи имаше повече фенове, но по всичко личеше, че не на едно и две момичета на Земята им се бе завъртяла главата по красивия донжуановец, който бягаше от закона. Последният факт никак не тревожеше Крес. Тя си знаеше, че всички те имаха съвсем погрешна представа за него.

Над папката на Трън стоеше триизмерна холограма, която Крес беше сканирала от завършването му във военната академия. Предпочиташе я пред прословутата затворническа снимка, която беше добила такава популярност — онази, на която Трън намигаше на камерата. Предпочиташе я, защото на холографа той носеше изрядно изгладена униформа с искрящи сребърни копчета и се подсмихваше самоуверено под мустак.

Крес се разтопяваше, щом видеше тази усмивка.

Всеки. Път.

— Здравейте отново, господин Трън — промълви тя тихо на холограмата, а после, като въздъхна замаяно, обърна се към единствената останала папка.

Рампион 214, клас 11.3. Товарният кораб, който Трън беше откраднал от военните. Крес знаеше всичко за кораба — от общия план до графика за техническия преглед (както препоръчителният, така и действителният).

Всичко.

Включително и къде се намираше.

Крес натисна една икона на най-горния ред в папката и смени холографа на Карсуел Трън с галактическата мрежа за позициониране. Появи се Земята. Нащърбените краища на континентите й бяха толкова добре познати на Крес, колкото и програмирането на малката Крес. Та нали бе прекарала половината от живота си в съзерцание на планетата от разстояние двадесет и шест хиляди и седемдесет и един километра!

В кръг около Земята светеха хиляди точици, които показваха всеки кораб и всеки сателит оттук чак до Марс. Един бърз поглед бе достатъчен на Крес да разбере, че ако в този момент погледне през прозореца, от който се виждаше Земята, ще забележи нищо неподозиращия разузнавачески кораб на Източната република, прелитащ край невзрачния й сателит. Преди години понякога се изкушаваше да спре корабите, но имаше ли смисъл? Нито един земен жител не би се доверил на лунитянин, а още по-малко би се втурнал да го спасява. И така, без да обръща внимание на кораба, Крес си затананика и се зае да разчиства точиците от холографа, докато накрая там останаха единствено данните на Рампион — една-единствена жълта точка върху огромния холограф. Крес искаше да анализира кораба на фона на планетата под тях.

Той се движеше на дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет километра над Атлантическия океан.

Тя изкара на холографа данните на своя собствен сателит, който се движеше в орбитата. Ако човек прокараше една връв от сателита до центъра на Земята, тя щеше да мине точно през бреговете на японската провинция.

Корабът беше далеч от нея. Много далеч. Полето на земната орбита все пак беше огромно.

Намирането на координатите на Рампион се бе оказало едно от най-големите предизвикателства за Крес в кариерата й на хакер. Но дори така, само три часа и петдесет и една минута й бяха достатъчни. И през цялото време пулсът и адреналинът й не спряха да пеят.

Първо трябваше да ги открие.

Първо трябваше да ги открие.

За да може да ги защити.

Накрая всичко опря до малко математика и дедукция. Крес използва сателитната мрежа, за да улови сигналите, излъчвани от всички кораби, които обикаляха в орбитата на земята. Отхвърли онези, които имаха проследяващи устройства — знаеше, че те са били свалени от Рампион. Отхвърли и онези, които явно бяха прекалено големи или прекалено малки.

Останаха предимно лунни кораби, а те до един вече бяха в нейно владение. Крес от години разстройваше сигналите им и объркваше радарните вълни. Мнозина от земните жители вярваха, че лунните кораби са невидими заради някакъв трик на съзнанието. Да знаеха само, че всъщност един презрян щит им причинява толкова много главоболия!

Накрая останаха само три кораба в орбитата, които отговаряха на критериите. Два от тях (несъмнено нелегални, пиратски кораби), без да губят и минутка, кацнаха на Земята още щом осъзнаха, че в космоса тече мащабно издирване и всеки миг могат да ги заловят. По-късно Крес от чисто любопитство сканира полицейските протоколи в тяхна близост и научи, че и двата кораба са били засечени в момента на навлизането им в атмосферата на Земята. Глупави злодеи.

Така остана само един кораб. Рампион. А на борда му се намираха Лин Синдер и Карсуел Трън.

Дванайсет минути след като бе открила местонахождението им, Крес обърка всеки сигнал, който криеше опасност да ги намерят, като използва стария си метод. И така, Рампион 214, клас 11.3 изчезна в пространството като с магия.

С изтощени нерви от умственото напрежение Крес се бе проснала възнак на неоправеното си легло и извън себе си от щастие зарея поглед в тавана. Беше успяла. Беше ги направила невидими.

От единия от екраните се разнесе звук и Крес трябваше да откъсне очи от носещата се точица, която представляваше Рампион. Завъртя се, но кичур от косата й се заклещи в колелцата на стола и тя се сви от болка. С една ръка Крес издърпа косата си, а с другата събуди екрана. Прозорецът се уголеми с едно движение на пръстите й.

Конспиративни теории от третата ера.

— Ах, не! Поредната ли? — измърмори Крес.

След изчезването на момичето киборг любителите на конспиративните теории си бяха изгубили ума. Едни казваха, че Лин Синдер работи за правителството на Източната република, други, че служи на кралица Левана. Някои вярваха, че е влязла в съзаклятничество с неизвестно тайно общество, което си е поставило за цел да свали от власт това или онова правителство. Имаше хора, които смятаха, че тя е изчезналата лунна принцеса или че знае къде се намира. Според едни тя беше свързана с разпространението на летумозиса, според други беше прелъстила император Каито и сега беше бременна с някакво лунно-земно същество киборг.

Слуховете, които се носеха около Карсуел Трън, бяха също толкова многобройни. Сред тях имаше и теории за истинската причина, поради която Трън бил попаднал в затвора — например заговорът да убие последния император, съвместната му работа с Лин Синдер, и то години отпреди ареста му, връзката му с подземна мрежа, която проникнала в затвора много отдавна, за да подготви почвата за деня, когато той щял да поиска помощта им. Последната теория твърдеше, че в действителност Карсуел Трън бил лунен чародей под прикритие, чиято задача била да помогне на Лин Синдер да избяга от затвора, така че Луна да си намери извинение да обяви война.

Може да се каже, че никой не знаеше нищо със сигурност.

Освен Крес. Тя знаеше истината за престъпленията на Карсуел Трън, за съдебния му процес, за бягството му — или поне онези части, които бе съумяла да сглоби с помощта на видеонаблюдението и показанията на пазачите, които са били на смяна.

Всъщност Крес беше убедена, че знае повече за Карсуел Трън от всеки друг жив човек. В живота й никога не се случваха нови, необикновени неща и така Трън се беше превърнал за нея в обект на възхищение. Отначало явната му алчност и безразсъдство я бяха отблъснали. Когато беше дезертирал от армията, Карсуел бе изоставил в безизходица на остров в Карибско море една дузина кадети и двама командващи офицери. От частен колекционер в Източната република беше откраднал колекция от скулптури на богини от втората ера. Беше взел назаем сбирка от венецуелски кукли на сънищата от един музей в Австралия, които може би никога отново нямаше да бъдат изложени за публиката. Освен това имаше и сведения, че Трън неуспешно опитал да ограби една млада вдовица от Източната република, която притежавала голяма колекция от антични бижута.

Крес бе продължила да се рови още по-надълбоко, запленена от саморазрушителния път на Трън. За нея това беше като да наблюдава сблъсък между астероиди — не можеше да откъсне очи от гледката. И тогава в проучването й започнаха да изпълзяват странни парадокси.

Трън на осем години. В продължение на четири дни в Лос Анджелис царяла паника, след като някой освободил от зоологическата градина един много рядък тигър от Суматра. На охранителната камера в клетката се видяло как малкият Карсуел, който бил на посещение там с класа си, отваря вратата. На властите след това той казал, че тигърът му се видял опечален заключен в клетката си и затова Трън не съжалявал за постъпката си. За щастие, никой не пострадал и тигърът също бил добре.

На единадесет години. В продължение на седмица Карсуел Трън бил отстранен от училище, защото се сбил с три момчета от класа си. Според доклада на мед-дроида в училището той бил опердашен от съучениците си. После като го разпитали, издал, че едно от момчетата било откраднало портскрийна на момиче на име Кейт Фалоу. Карсуел се опитал да го върне на момичето.

На тринадесет години. Родителите на Трън подали жалба в полицията, защото били ограбени — през нощта от кутията с бижутата на майка му изчезнала диамантена огърлица от втора ера. Огърлицата била проследена и се разбрало, че била обявена за продан по мрежата и неотдавна била закупена за четиридесет хиляди униви от купувач в Бразилия. Продавачът, естествено, бил самият Карсуел, който все още не бил сварил да изпрати огърлицата. Той се видял принуден да върне парите и официално да се извини. В извинението си, което станало обществено достояние, за да не щукнат и на други деца същите идеи, Трън казал, че се е опитал единствено да събере пари за местната благотворителна организация, раздаваща на възрастните хора андроиди помощници.

Един след друг случаите се изпречваха на вниманието на Крес. Кражба, буйство, провинение, отстраняване от училище, мъмрене от полицията. Но дадяха ли му шанс да обясни, Карсуел Трън винаги имаше причина. Достойна причина. Причина, дето спираше сърцето на Крес, ускоряваше пулса й, будеше възхитата й.

Както слънцето се издигаше над хоризонта на земята, така и нейните впечатления започнаха да се менят. Карсуел Трън съвсем не беше безсърдечен негодяй. Опиташе ли се да го опознае човек, виждаше, че той беше рицар, изпълнен със състрадание. Беше героят, за когото Крес бе мечтала през целия си живот.

Щом Крес направи това откритие, Карсуел Трън започна да изпълва мислите й във всеки момент, в който беше будна. Тя си мечтаеше за дълбока връзка между душите им, за страстни целувки, за дръзки приключения. Не се съмняваше, че стига да се срещнат само веднъж, и той щеше да изпита същото чувство. Тяхната любов щеше да прилича на онази епична любов, която се появяваше на бял свят с взривна мощ и цяла вечност гореше, нажежена до бяло. Онази любов, която ни времето, ни разстоянията, ни дори смъртта можеха да разделят.

Имаше едно нещо, което Крес знаеше за героите, и то бе, че не можеха да устоят на девойка, изпаднала в беда. А тя се намираше в голяма беда.