Мариса Мейър
Крес (22)

Глава двадесет и втора

— Ваше Величество, лунен чародей Еймъри Парк.

Каи и Торин станаха, а в това време чародеят се плъзна край Наинси и влезе в кабинета на императора. Еймъри застана на отсрещната страна на бюрото на Каи и се поклони почтително, толкова ниско, та чак дългите ръкави на пурпурното му сако обърсаха килима. Но при все това във вида му и сега имаше нещо крайно обидно, което винаги караше Каи да се наежи. Императорът така и не можа да определи какво беше то — дали тънката усмивка, която винаги се мъдреше в крайчеца на устата му, или това, че тази усмивка стигаше до очите му само тогава, когато чародеят използваше дарбата си да манипулира хората.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза Каи и посочи стола отсреща. — Моля ви, заповядайте. Настанете се удобно.

— Удоволствието е мое — отвърна Еймъри и седна елегантно на предложения му стол. — Бих направил всичко, за да задоволя желанията на бъдещия крал на Луна.

Каи се завъртя неспокойно. Съвсем беше забравил, че и той като Левана щеше да получи нова титла. Но разликата беше там, че лунитяните имаха много строги закони и според тях не на всеки с такава титла се даваше власт в ръцете. Хората на Земята не бяха теглили разделителната черта. Каи щеше да бъде провъзгласен за крал-консорт^[1], което означаваше, че щеше да бъде красива кукла, но без никаква власт.

За беда, Източната република нямаше същите предпазни закони, които да се задействат в случай на неуспешни бракове. Пра-пра-прадядото на Каи, първият император на страната, сигурно е вярвал, че наследниците му ще взимат правилни решения по отношение на своите съпруги.

— Повиках ви, за да обсъдим едно откритие, което Земният съюз направи неотдавна — започна Каи и кимна към Торин. Съветникът се приближи до бюрото и сложи в средата му един портскрийн. С едно натискане холографът на Земята с триста двайсет и седемте лунни космически кораба оживя над масата. Каи следеше отблизо реакцията на чародея, но мъжът дори не трепна, когато видя холографа и стотиците жълти точици, които се отразиха като светулки в черните му очи.

— Това е изображение на Земята и околното й пространство в реално време — каза Каи. — За всички светлинни индикатори беше потвърдено, че са лунни кораби.

Бузата на Еймъри потръпна, сякаш се канеше да се разсмее, и все пак, когато заговори, гласът му си остана гладък като карамел:

— Картината наистина е поразителна, Ваше Величество. Благодаря ви, че я споделихте с мен.

Каи стисна зъби и седна в собственото си кресло. Изкушаваше се да остане прав, за да внушава сила, но достатъчно си беше имал взимане-даване с лунитяните, та да знае, че такива манипулативни техники не даваха резултат. А и докато беше седнал, поне можеше да си дава вид, че се чувства уверен, можеше да се преструва, че не се е ужасявал от разговора през целия ден.

— Моля ви, пак заповядайте — дойде безизразният отговор на императора. — А сега може би ще ми обясните какво правят тези кораби там горе.

— На почивка са. — Еймъри се облегна назад и спокойно преметна крак върху крак. — На Луна има много богати семейства, които от време на време през ваканцията поемат на круиз из галактиката. Чувал съм, че било много успокояващо.

Каи присви очи.

— И тези ваканционни круизи редовно докарват лунитяните на десет хиляди километра от Земята, където спират и остават закотвени на едно място в продължение на дни, така ли?

— Сигурен съм, че гледката оттам е доста приятна. — Едната страна на устата на Еймъри се изви. — Чувал съм за изгреви, които секвали дъха.

— Интересно, защото всичките триста двадесет и седем лунни кораба до един носят отличителните знаци на лунната корона. И на мен ми се струва, че те в действителност следят Земния съюз с благословията на короната или се подготвят за атака, в случай че се обяви война.

— Грешката е моя. — Изражението на Еймъри не се промени. — Може би трябваше да кажа, че имаме много богати семейства, които ходят от време на време на почивка с благословията на короната.

Дълго двамата мъже стояха впили погледи един в друг, а в това време холографските океани проблясваха под слънцето и облаците се виеха в атмосферата.

— Не знам защо кралица Левана е решила да ни заплашва в този момент и по този начин — рече накрая Каи, — но тази демонстрация на сила е ненужна и омаловажава всичко, което се стремим да постигнем чрез мирните преговори между нас. Искам в следващите двадесет и четири часа тези кораби да се завърнат на Луна.

— А ако Нейно Величество откаже?

Пръстите на Каи се свиха, но той ги отпусна насила.

— В такъв случай аз не мога да поема отговорност за действията на останалите членове на Съюза. След лунните атаки, които се проведоха на територията на всичките шест страни на Земята, всеки един от моите колеги има властта да отвърне на тази безочлива заплаха, като демонстрира своята сила.

— Простете ми, Ваше Величество. Досега не споменахте, че лунните кораби са престъпили териториалните граници на Земния съюз. Ако Нейно Величество беше наясно, че сме навлезли във вашето атмосферно пространство, тя несъмнено веднага би ги отзовала. — Еймъри се приведе напред и показа за миг белите си зъби. — Нали не намеквате, че Луна е нарушила правните ви граници?

Този път въпреки волята си Каи сви пръстите си в юмруци под бюрото.

— В този момент корабите се намират извън нашите териториални граници. Но това не…

— Тоест казвате, че Луна не е извършила престъпление според законите на Съюза? В такъв случай на какво основание ще демонстрирате силата си срещу корабите ни?

— Няма да позволим да продължавате да ни тиранизирате с вашите искания! — отвърна Каи. — Нейно Величество трябва да знае, че отдавна стъпва по много тънко въже. Търпението ми се изчерпва, а и Съюзът се умори да свежда глава пред всеки каприз на Левана, за да получи в отговор неоправдан показ на сила, който тя ни навира в лицата отново и отново.

— Кралица Левана няма повече никакви искания към вас — каза чародеят. — Републиката се отнесе крайно любезно към нашите молби и за мен е жалко, че виждате присъствието на мирните досега лунни кораби като заплаха.

— Щом като не са там, за да ни предадат някакво послание, тогава защо сте ги пратили?

Той сви рамене.

— Вероятно чакат приключването на мирното съглашение между Луна и Републиката. Веднъж щом Нейно Величество подпише Договора от Бремен, мирното пътуване между две страни ще стане възможно и дори ще го поощряваме. — Еймъри се ухили самодоволно. — А Източната република е толкова красива по това време на годината.

Стомахът на Каи се сви, когато чародеят разтвори крака и се изправи.

— Мисля, че това беше всичко, Ваше Величество — рече той и мушна ръце в широките си червени ръкави. — Но ако желаете, бихме могли да обсъдим също така и одобрените симфонии, които ще бъдат изпълнени по време на сватбения прием.

Каи пламна, стана от креслото и изключи холографа.

— Това не е краят на тази дискусия!

Еймъри учтиво кимна с глава.

— Щом настоявате, Ваше Величество. Ще известя съвсем скоро моята кралица, че желаете да обсъдите въпроса с нея. Но дали няма да бъде по-благоразумно да изчакаме първо да мине церемонията? В момента кралицата е доста разсеяна. — Той се поклони, а когато отново се изправи, на лицето му се мъдреше подигравателна усмивка. — Няма да пропусна да предам на моята кралица любовта ви още следващия път, когато разговарям с нея.

Когато Еймъри напусна кабинета му, Каи се тресеше от гняв. Как успяваха лунитяните да го докарат до ярост всеки път, когато водеше разговор с тях, та дори и да не използваха силата на съзнанието си?

Изведнъж му се прииска да хвърли нещо, но портскрийнът в ръцете му беше на Торин и той внимателно го върна на съветника си.

— Благодаря ви за помощта — измърмори Каи.

По време на срещата Торин не бе обелил и дума. Сега той разхлаби вратовръзката си.

— Ваше Величество, вие се справихте и без помощта ми. Не бих могъл да изложа аргументите си по-добре от вас. — Мъжът въздъхна и закачи порта на колана си. — За зла беда, чародей Парк също даде разумни доводи. Според междугалактическото право Луна засега не е извършила никакво престъпление. Поне не в случая с тези кораби.

— Може би междугалактическите закони трябва да се преразгледат.

— Може би, Ваше Величество.

Каи се тръшна обратно в креслото си.

— Как мислите — дали Еймъри само се опитваше да ме изкара вън от нерви, или всички тези кораби наистина ще нахлуят в Републиката, щом съюзът бъде създаден? Не знам защо си бях втълпил, че Левана ще бъде доволна да стане императрица и толкова. Не съм си помислял даже, че ще поиска да доведе цялата си армия тук и да накара хората си да се чувстват като у дома си. — Каи трепна, щом изрече думите на глас — звучаха толкова наивно. Той изруга шепнешком. — Знаете ли, започвам да си мисля, че малко прибързах, като дадох съгласието си за този брак.

— В онзи момент взехте най-доброто решение, което можеше да се вземе.

Каи потри длани, като се мъчеше да се отърве от чувството на уязвимост, останало у него и след оттеглянето на чародея.

— Торин — подхвана той и плъзна поглед към съветника си, — ако имаше начин да се избегне бракът с Левана, да запазим мира и да получим лекарството… вие нали бихте се съгласили, че това би бил най-добрият план за действие?

Торин се приведе полека в креслото, което чародеят беше освободил.

— Почти се боя да попитам какво имате наум, Ваше Величество.

Каи се покашля и повика Наинси. Само след миг на вратата се показа нисичкото, искрящо бяло тяло на андроида.

— Наинси, успя ли да откриеш нещо ново?

Докато приближаваше бюрото, сензорът й светна — веднъж към императора, веднъж към Торин.

— Желая да получа разрешение да говоря пред съветник Кон Торин.

Веждите на Торин щръкнаха нагоре, но Каи не му обърна внимание:

— Имаш разрешението ми.

Наинси спря до бюрото.

— Направих пълен доклад за Мишел Беноа, включително подробна хронология на това с какво се е занимавала, на собствеността, постиженията и военната й служба, а също разполагам с биографичната информация на единадесет човека, които са били достатъчно близки с нея, че да оправдаят интереса ни. Системата ми за събиране на данни разшири търсенето, така че да включи съседи и вероятни хора, с които е започнала познанство през 85 година от т.е.

— Коя е Мишел Беноа? — попита Торин с тон, по който личеше, че изобщо не иска да знае отговора.

— Мишел Беноа е родена през 56 година от т.е. — отвърна Наинси — и е известна предимно с двадесет и осем годишната си служба във военните сили на Европейската федерация. От тях двадесет е била командир на ескадрила. За пилотирането си на дипломатическата мисия до Луна през 85 година от т.е. получава медал за специални заслуги. В мисията…

— Според нас жената е свързана по някакъв начин с принцеса Селена — прекъсна я Каи и набра няколко бързи команди във вградения на бюрото му нетскрийн. След миг на екрана се появи сателитна снимка на ферма в Южна Франция. — Това е фермата на Беноа — и младият мъж показа едно черно петно, където земята неотдавна беше обгорена. — Ето тук е кацнала Синдер, когато се е завърнала първия път на Земята точно преди нападенията. Според нас Синдер мисли, че Мишел Беноа също е свързана с принцеса Селена.

Лицето на Торин потъмня, но той очевидно се въздържаше да изкаже мнението си, преди Каи да е свършил.

— Разбирам.

— Наинси, откри ли нещо полезно?

— Полезно е субективен термин, който се отнася до действия, предприети преди получаване на информация и последващи…

— Наинси. Успя ли да откриеш нещо съществено?

— Съществено за кого? — обади се Торин. — Какво се опитвате да намерите?

— Принцеса Селена.

— Пак ли? — въздъхна Торин.

— Да, пак. — Каи посочи с ръка към небето. — Нали вие сам ми казахте, че трябва да се опитаме да се опълчим на Левана?

— Да, но не съм искал да кажа да се опълчвате срещу нея, като се втурнете да гоните призраци.

— Но помислете, Торин. Принцесата е истинският наследник на лунния трон. Кажете честно, не смятате ли, че ако успеем да я открием, това ще ни даде предимство срещу Левана?

Торин стисна устата си, докато от нея остана една тънка линия, но за радост на Каи той като че се замисли по въпроса.

— Не ми се иска да се отвличате от нещата, които са наистина важни.

Каи изсумтя.

— И кои са те? Нефритената украса за масата? И дали сватбеният ми колан трябва да бъде на летящи прилепи, или да е избродиран с двойка жерави?

— Това не е шега.

— Така е!

Торин потърка челото си, изгледа продължително Наинси и накрая хвърли поглед към тавана.

— Ваше Величество. Лин Синдер ви предупреди, че кралица Левана отдавна смята да ви убие, защото веднъж вече се опитахте да откриете принцесата. Какво ли ще бъде отмъщението й, когато научи, че не сте се отказали от намерението си?

— Няма никакво значение! Тя и без това има намерение да ме убие, тъй че какво би могла да направи? А и принцеса Селена би била истинският наследник на короната. Ако тя съществува, това би анулирало всяка претенция на Левана за трона.

Торин отпусна рамене.

— Значи смятате, че като намерите едно момиче, което е на колко…? На петнайсет?

— На шестнайсет.

— Шестнайсетгодишно момиче. И вие смятате, че да я откриете, е онова нещо, от което Републиката се нуждае най-много в момента, така ли?

Каи преглътна, но отговорът му бе категоричен:

— Да!

Примирен, Торин се облегна назад в креслото си.

— Добре тогава, така да бъде. Няма да се опитвам да ви разубеждавам. — Той отново погледна Наинси, но този път с недоверие, като че всичко беше по вина на андроида. — Моля, продължавайте.

Наинси подхвана наново доклада си:

— Мишел Беноа изчезва от фермата си на 11 август. След като е бил отстранен от китката й, идентификационният й чип е бил оставен в дома й. Няма данни за насилие. Две седмици след това внучката й, Скарлет, която живеела с Беноа вече единадесет години, потеглила на път от дома им в Рийо, Франция, към Париж. Данните от системата за проследяване показват, че тя е прекарала два дни в Париж, преди идентификационният й чип да изчезне от мрежата. Предполага се, че чипът й е бил отстранен и унищожен. Съпоставянето на хронологията на събитията показва, че за последно чипът й е бил засечен в близост до Парижката опера по същото време, когато скенерът на близката банка е заснел, както по всичко личи, кацането и излитането на Рампион. От друга страна, сателитните съоръжения не са отчели никакъв кораб на това място. Дедуктивните разсъждения ме навеждат на мисълта, че това е корабът, на който се укрива Лин Синдер и на който Скарлет Беноа се е качила по това време.

Каи се намръщи и остана доволен, че дори Торин изглеждаше заинтригуван от информацията.

— Синдер е направила специално пътуване до Париж заради това момиче?

— Логическите данни ми казват, че това е възможно.

— Какво друго знаем за тази… Скарлет?

— Според архива от идентификационния й чип тя заживява с Мишел Беноа през 115 година от т.е. — две години след официалната смърт на принцеса Селена. Датата на раждане показва, че е на осемнайсет години. Раждането й обаче не е отбелязано в никой болничен архив, а данните й са били въведени едва когато навършва четири години, така че не бихме могли да потвърдим валидността на информацията за нея.

— Съвсем се обърках.

— Скарлет Беноа не е била родена в болница. Нито нейният баща, Люк Раул Беноа. Щом няма данни в официалния архив, трябва да се отнасяме към информацията за раждането им с предпазливост. Възможно е всичко, което знаем за Скарлет Беноа, да се окаже измислено.

Каи сложи ръце на бюрото си.

— Наинси, нима казваш, че има вероятност това момиче, тази Скарлет Беноа… да е принцеса Селена?

— Към настоящия момент тази възможност не може нито да се докаже, нито да се опровергае, но не съм открила свидетелства, които да оправдаят отхвърлянето на подобна хипотеза.

Каи напълни дробовете си и от седмици насам за първи път почувства, че диша с пълни гърди.

— А Синдер знае! Синдер се е досетила… и сега… е заедно с нея! Синдер е открила принцесата!

— Ваше Величество — предупреди го Торин, — правите много прибързани заключения.

— Но всичко се връзва, нали?

Торин го изгледа навъсено.

— Ще се въздържа да изложа мнението си, докато не разполагаме с информация, която се гради на нещо повече от едни умозаключения.

— Умозаключенията на един андроид! — възрази Каи и посочи Наинси. — По-добри са от обикновените заключения.

И той скочи от креслото си и взе да крачи пред панорамния прозорец с величествената гледка отвъд. Принцеса Селена беше жива. Знаеше си той. А Синдер я бе открила.

Той се позасмя.

— Ваше Величество, изненадан съм да видя, че приемате всичко това толкова весело — каза Торин. — Бих си помислил, че подобно развитие на събитията би следвало да ви уплаши.

— Но защо? Та принцесата е жива!

— Ако това момиче наистина е изчезналата принцеса, тогава в този момент тя е заложник на опасен престъпник, Ваше Величество.

— Какво… Синдер не е опасна!

Неочаквано Торин също се разяри и сам скочи на крака.

— Нима забравихте, че тя е лунитянка? Лунитянка, която познава хора, работещи в този дворец! Тя принуди вас — най-строго охранявания човек в държавата, да й дадете лична покана за годишния бал, след което проникна тук, както допускам, с едничката цел да провокира кралица Левана. Лин Синдер избяга от строго пазения ни затвор, успя да се измъкне на армията ни, а това, в края на краищата, доведе до нападението, което погуби живота на хиляди хора! Как може да твърдите, че не е опасна?

Каи изправи гръб.

— Нападението дойде от Левана, а не от Синдер.

Торин издаде стон и потърка с пръсти слепоочията си. От дълго време насам Каи не беше виждал това изражение на лицето на своя съветник. Беше онова изражение, което говореше, че Торин смята Каи за идиот.

У императора се надигна негодувание.

— И ако искате да знаете, тя отказа поканата ми за бала. А дойде единствено, за да ме предупреди! Колкото до доктор Ърланд… — Каи се подвоуми. Той все още не можеше да реши какво да мисли за взаимоотношенията между Синдер и доктора. — Левана иска смъртта й. Не виждам какъв друг избор й оставихме, освен да избяга.

— Ваше Величество, боя се, че заради чувствата ви към… това момиче проявявате пристрастия, които излагат на риск способността ви да взимате правилни решения, когато става дума за нея.

Лицето на Каи пламна. Толкова ли му личеше?

— Но нали продължавам да се мъча да я намеря? Нали? Все още половината от армията ни я издирва.

— А вие кого се опитвате да намерите — нея или тази принцеса?

Каи посочи към Наинси.

— Какво значение има щом са заедно? Ще намерим и двете!

— И тогава ще дадете на Луна нова кралица, а Лин Синдер ще бъде помилвана, така ли?

— Не знам. Може би. Толкова ли е страшно това, на което се надявам?

— Но тя пак ще си остане една от тях. Сам казахте, че ви е излъгала за всичко. Какво знаете за нея? Че е откраднала идентификационния чип на едно умряло момиче. Че е помогнала на известен крадец да се измъкне от затвора. Да продължавам ли?

Каи потрепна, завъртя се с лице към прозореца и непреклонно скръсти ръце на гърдите си. Неприятно му беше, че всяка дума, изречена от Торин, беше неоспорима, а надеждите, които Наинси му беше дала, се градяха на смътни наблюдения и мъгляви догадки.

— Разбирам, че отчасти се чувствате виновен, задето я осъдихте на екзекуция — каза Торин и гласът му стана по-мил. — Но трябва да спрете да я идолизирате.

— Да я идолизирам ли… — Каи се обърна с лице към него. — Аз не я идолизирам.

Торин го изгледа замислено, докато Каи започна да се чувства неловко.

— Може да й се възхищавам понякога, но дори вие трябва да признаете, че онова, което направи Синдер, беше впечатляващо. И освен друго, на бала тя се опълчи на Левана. Това вас не ви ли впечатли? Поне мъничко?

Торин закопча сакото на костюма си.

— Думата ми е, Ваше Величество, че вие сякаш вярвате прекалено много на едно момиче, за което на практика не знаете нищо. Момиче, което ни навлече много, много неприятности.

Каи се навъси. Разбира се, Торин беше прав. Той не знаеше нищо за Синдер, колкото и да му се струваше, че знае много. Но той беше императорът. Имаше средствата. Може и да не знаеше много за Синдер, но щом тя бе успяла да научи за лунната принцеса, тогава той можеше да научи повече за нея. И много добре знаеше откъде да започне.