Мариса Мейър
Крес (6)

Глава шеста

— Да преминем на вечерята. На последния ни разговор Нейно Величество даде одобрението си за традиционното угощение с осем блюда, което ще се проведе след церемонията. Предлагам ви да започнем с квартет от сашими^[1], а след тях лека супа, може би имитация на супа от акулови перки, която според мен ще постигне равновесие между старите традиции и модерната чувствителност. — Организаторката на сватбеното тържество замълча. Нито Каи, който се бе изтегнал на канапето в кабинета си, прострял една ръка на очите си, нито първият му съветник Кон Торин възразиха. Жената се покашля и продължи. — Като трето ястие си помислих, че задушеното свинско шкембе, залято със зелено манго, ще бъде чудесен преход към вегетарианското предястие, за което ви препоръчвам потол^[2] с макови семена, положен върху бананови листа. За петото ястие се канех да говоря с уредниците за нещо като къри с миди, придружени може би с резлив сос от кокос и зелен лимон. Ваше Величество има ли някакви предпочитания дали кърито да бъде с омари, скариди или с миди?

Каи отлепи ръката си от лицето, колкото да надникне през пръстите си към сватбената организаторка. Ташми Прия отдавна беше прехвърлила четиридесетте, но кожата й беше останала като на двадесет и девет годишна. Косата й обаче лека-полека посивяваше и Каи си помисли, че през изминалата седмица сивото се бе умножило значително — жената беше назначена да предава желанията на невестата на останалите координатори на сватбата. Императорът и за миг не подценяваше стреса, под който се намираше Прия от работата си с кралица Левана.

За щастие, както му се струваше, жената наистина я биваше в работата й. Бе приела да се захване с планирането на кралската сватба, без за миг да се поколебае, и нито веднъж не се бе уплашила от желанията на Левана. Професионалният й перфекционизъм се виждаше във всяко решение, което взимаше, дори в начина, по който се обличаше — с измамно фин грим и пригладена коса, от която не стърчеше и косъмче. На фона на тази простота гардеробът на Прия се състоеше от традиционни индийски сарита от тежка коприна, в която бяха вплетени тънки нишки в ярки цветове, с богата бродерия. Тази смесица придаваше на Прия кралска осанка, каквото на самия Каи в този момент липсваше.

— Миди, омари… — рече той под носа си, като се мъчеше всячески да не се разсейва. Но се предаде и пак покри очите си. — Все едно ми е, нека Левана да избере.

След кратко мълчание императорът чу тракането на маникюра й по портскрийна.

— Може после пак да се върнем на менюто за празника, а сега по въпроса за церемонията. Кралицата избра да ви бракосъчетае африканският министър-председател — господин Камин. Одобрявате ли предпочитанието й?

— Не бих могъл да си представя по-подходящ човек от него.

— Отлично! А помислихте ли какви да бъдат брачните ви клетви?

Каи изсумтя:

— Махнете всичко, което има общо с любовта, уважението, радостта, и аз ще се подпиша с две ръце под тях.

— Ваше Величество — каза Торин, но така че от устата му титлата не прозвуча като израз на уважение, а като наказание. Каи въздъхна и се изправи на канапето. Торин беше седнал срещу Прия, а в ръка държеше ниска чаша само с ледени кубчета в нея. Той обикновено не пиеше и това само напомни на Каи, че времената бяха тежки за всички им.

Каи пак насочи вниманието си към Прия, която стоеше с непроницаемо лице, както изискваше професионализмът й.

— Вие какво предлагате за клетвите?

Клепачите й леко, почти извинително се свиха в ъгълчетата и императорът почувства, че нещо ужасно се задаваше насреща му.

— Нейно Величество лунната кралица предложи вие сам да си напишете брачната клетва, Ваше Величество.

— О, звезди! — Каи падна назад върху възглавничките. — Моля ви! Всичко друго, само не и това.

Колебание.

— Бихте ли желали аз да ги напиша вместо вас, Ваше Величество?

— Това влиза ли в служебните ти задължения?

— От мен зависи сватбата да мине по мед и масло. Значи влиза.

Каи впи поглед в накичените с пискюли полилеи, които вървяха по дължината на тавана. Цяла седмица отне на охраната му да обърне всяка вещ в кабинета му, а накрая бяха открили едно-единствено записващо устройство, по-малко от нокът, завряно в един от полилеите. Освен него друго нищо не намериха. Съмнение нямаше, че то беше лунитянско и Каи през цялото време е бил прав — Левана го шпионираше.

Личните му покои също бяха щателно претърсени, но там нищо не се намери. Към днешна дата това бяха единствените две места, на които императорът си позволяваше да говори свободно за годеницата си, при все че и там в главата му винаги се обаждаше едно предупреждение. Той искрено се надяваше, че охраната не бе пропуснала нищо.

— Благодаря ви, Ташми-джи. Ще обмисля предложението ви.

Прия кимна и се изправи.

— Днес следобед имам среща с уредника по храната. Ще видя дали той няма да предложи нещо за останалите ястия.

Каи се изправи, но ставането се оказа учудващо мъчна работа. Заради стреса от изминалите седмици той беше отслабнал с няколко килограма, но при все това се чувстваше по-тежък от всякога — сякаш тежестта на всички хора в Републиката го смазваше.

— Благодаря ви за всичко — рече той и се поклони, а в това време жената събра мострите за цвета и платовете.

— Ще говорим утре сутринта отново преди пристигането на чародей Парк.

Каи простена:

— Толкова скоро ли дойде денят на пристигането му?

Торин се покашля.

— Исках да кажа, че това е чудесно! Толкова ми беше приятно в неговата компания първия път.

По устните на Прия премина усмивка и тя се изниза през вратата. Каи се сдържа да не изпъшка мелодраматично и рухна обратно на канапето. Знаеше, че се държи като малко дете, но му се струваше, че от време на време му се полагаше да си изпусне гнева, особено след като се намираше в уединението на собствения си кабинет. Навсякъде другаде от него се очакваше да се усмихва и да разгласява на всеослушание с какво нетърпение очаква сватбата, колко изгоден беше този съюз за Републиката, как не таял никакви съмнения, че бракът му с кралица Левана ще обедини хората на Земята и Луната по начин, който от векове не е бил виждан, и това несъмнено ще доведе до по-голямо взаимно разбиране и зачитане между културите на двете планети. Бракът бе първата крачка към заличаването на омразата и заблуждението, но имаше ли човек на Земята, който да му повярва?

Каи мразеше Левана. Мразеше и себе си, защото й се бе дал. Мразеше факта, че години наред баща му бе успявал да обуздае кралицата и заплахите й, докато само за седмица-две след качването му на престола Каи бе оставил всичко да се изплъзне от ръцете му.

Мразеше и факта, че кралица Левана най-вероятно бе започнала да крои замислите си от мига, в който бе обявено, че император Рикан, бащата на Каи, е заболял, а синът му й бе паднал право в лапите.

Каи не можеше да понесе мисълта, че тя ще спечели.

Ледът в чашата на Торин изтрака и пукна, когато той се наведе напред.

— Много сте блед, Ваше Величество. Мога ли да направя нещо за вас? Има ли нещо, което бихте желали да обсъдим заедно?

Каи отметна перчема от челото си.

— Кажете ми честно, Торин. Мислите ли, че бракът ми е грешка?

Торин дълго обмисля въпроса, а накрая остави чашата си настрани.

— При атаката от Луна бяха убити шестнадесет хиляди души. Шестнадесет хиляди жертви само в рамките на няколко часа. Оттогава минаха единадесет дни. Не бих могъл да си представя колко човешки живота бяха пощадени заради компромиса, на който се съгласихте с кралица Левана. — Съветникът на императора допря в скута си върховете на пръстите си. — Да не забравяме и колко много хора ще бъдат спасени, щом ни предоставят лекарството за летумозиса.

Каи захапа бузата си от вътрешната страна. Същите аргументи въртеше и той в главата си. Постъпката му беше правилна. Той спасяваше човешки животи. Защитаваше народа си.

— Разбирам жертвата, която правите, Ваше Величество.

— Така ли? — раменете му се напрегнаха. — Защото подозирам, че тя ще се опита да ме убие. Още щом получи, каквото й трябва. Веднага след коронацията.

Торин пое остро дъх и Каи си помисли, че това не беше нищо ново за него.

— Няма да позволим това да се случи.

— Нима можем да я спрем?

— Сватбата няма да бъде вашата смъртна присъда. Имаме време да измислим някакъв изход. Най-сетне Левана… все така иска да има наследник.

Каи не можа да скрие гримасата си.

— Да, това е голямо успокоение. Много голямо успокоение.

— Разбирам ви. Но това все пак означава, че поне засега вие сте й нужен.

— Така ли мислите? Нали знаете каква слава им се носи на лунитяните. Съмнявам се, че Левана дава пет пари кой ще е бащата на детето, стига то да има баща. Нали бащата на принцеса Селена също не се знае кой е? Хич не съм убеден, че съм нужен на Левана за друго, освен да й кажа „Да“ и да й сложа короната.

И въпреки че му беше много неприятно да си признае всичко това, тази мисъл го поуспокои. Торин не се и опита да му противоречи. Само поклати глава:

— Но Републиката се нуждае от вас, а щом Левана стане императрица, хората ще се нуждаят още повече от вас. Ваше Величество, няма да допусна да ви се случи нещо лошо.

Каи забеляза бащинския му тон. В гласа му, където обикновено се долавяше търпение и прикрито раздразнение, сега имаше обич. В много отношения Каи бе чувствал, че след смъртта на баща му Торин бе станал истинският император. От двама им той беше надеждният, решителният, мъжът, който винаги знаеше кое е най-доброто за страната му. Но докато наблюдаваше съветника си в този момент, впечатлението на Каи взе да се мени. Защото Торин го гледаше с поглед, който той никога досега не бе виждал. Уважение може би. Възхищение. Дори вяра.

Каи поизправи малко раменете си.

— Прав сте. Решението вече е взето и аз трябва да извлека най-голяма полза от него. Да стоя и да чакам да бъда премазан от капризите на Левана, няма да помогне на никого. Трябва да измисля начин да се предпазя от нея, ако ми се наложи.

Торин кимна и лекичко се подсмихна.

— Все ще измислим нещо.

За миг Каи усети как духът му странно се повдига. По природа Торин не беше оптимист. Щом той вярваше, че има начин, тогава Каи също трябваше да вярва — имаше начин да остане жив, да защити страната си, макар че им бе навлякъл такъв деспот за императрица. Имаше начин да се опази от жената, която можеше да контролира мислите му с едно потрепване на миглите си.

Дори като съпруг на Левана Каи пак щеше да продължи да се опълчва срещу нея, докато му позволяваха силите.

Наинси, андроидът асистент на Каи, се появи на вратата на кабинета с поднос жасминов чай и горещи кърпи. Лампата на сензора й светна.

— Искате ли да чуете дневния доклад, Ваше Величество?

— Да, благодаря ти, Наинси. Влез — тя мина на колелцата си край него, той взе една от кърпите и зажули пръстите си с димящия памучен плат. Наинси остави подноса на писалището на Каи, обърна се с лице към него и към Торин и подхвана съобщенията за деня, които за голяма радост нямаха нищо общо със сватбените клетви и осемте ястия за банкета.

— Лунният чародей Еймъри Парк ще пристигне утре в петнадесет часа, придружен от четиринадесет човека от лунния двор. Списъкът с имената и титлите на гостите беше прехвърлен на портскрийна ви. Вечерята в чест на гостите ще започне в деветнадесет часа, а след нея ще има коктейл. Ташми Прия ще присъства и на вечерята, и на коктейла, за да започне обсъждането на сватбените планове с чародей Парк. Поднесохме покана и на Нейно Лунно Величество да се присъедини към разговора чрез връзка по нетскрийна, но предложението ни бе отказано.

— Колко жалко! — провлече Каи.

— Очакваме с пристигането на лунния двор да се активизират протестиращите под прозорците на двореца и това вероятно ще продължи до деня на сватбената церемония. Взели сме мерки да има военни подкрепления от утре сутринта, така че да гарантираме сигурността на гостите ни. В случай че избухне насилие на протеста, ще ви известя.

Каи спря да почиства ръцете си.

— А ние очакваме ли насилие от протестиращите?

— Отрицателен отговор, Ваше Величество. Началникът на охраната на двореца заяви, че това е само предпазна мярка.

— Добре. Продължавай нататък.

— Според седмичния доклад за летумозиса тридесет хиляди човека са починали от болестта в цялата Република в рамките на седмицата от трети септември. Дворцовата изследователска група не е постигнала никакъв напредък в опитите си да изнамери лекарство.

Каи и Торин размениха обезнадеждени погледи. Тридесет хиляди починали. Каи почти си пожела сватбата да беше утре, че да може по-скоро да сложи ръка на лекарството на Левана.

Почти.

— Научихме, че Американската република, Австралия и Европейската федерация са започнали хайка за лунните войници, отговорни за нападенията, и по техните думи вече държат множество заподозрени като военнопленници. Досега от Луна не сме получили заплаха, че ще отвърнат на удара, не са направени и опити да изтъргува свободата на войниците — в сила остава вече сключеното споразумение, според което те ще бъдат отведени от земна почва веднага след церемонията по коронацията на двадесет и пети.

— Дано наистина това да се казва в споразумението — измърмори Каи. — Последното нещо, което му трябва на този съюз, са нови политически усложнения.

— Ще ви държа в течение за всяка промяна, Ваше Величество. Остана да ви съобщя, че получихме известие от Самхаин Бристол, парламентарен представител от Торонто в Източната канадска провинция на Обединеното кралство, който отклони поканата да присъства на брачната церемония, защото отказва да приеме лунната кралица Левана за подходящ световен лидер в Земния съюз.

Торин изстена, а Каи завъртя очи към тавана.

— О, в името на всички звезди! Той какво си мисли? Като че ли има някой, който да смята, че тя е подходящ лидер!

— Не можем да го виним за позицията му, Ваше Величество — рече Торин, но Каи добре долови раздразнението в тона му. — Нито можем да го виним за изявлението. Той трябва да се грижи за своя народ.

— Известно ми е, но ако това стане мода сред лидерите на Съюза, Левана ще побеснее. Можете ли да си представите каква ще бъде реакцията й, ако никой не се появи на сватбата? — Каи прокара вече студената кърпа по лицето си. — Тя ще приеме това за лична обида. Нали се стараем да предотвратим ново нападение? Тогава едва ли най-добрият начин да постигнем целта си е, като я разгневим.

— Съгласен съм с вас — Торин се изправи и нагласи сакото си. — Ще насроча разговор с Бристол-дарен. Ще видя дали няма да успеем да се споразумеем. Предлагам ви засега да не разкриваме тази информация — да не даваме повод подобни идеи да хрумнат и на другите ни гости.

— Да, така е най-добре. Благодаря ви, Торин — Каи се изправи и върна поклона на Торин, преди съветникът му да напусне кабинета. И едва се стърпя да не се стовари пак на канапето. След трийсет минути го чакаше нова среща, а междувременно трябваше да прегледа някои проекти, да прочете някои доклади, да отговори на съобщенията си, да…

— Ваше Величество?

Младият мъж се сепна.

— Какво има, Наинси?

— Има още нещо. Помислих си, че ще е най-добре да ви го съобщя насаме.

Каи примигна. Почти нямаше теми, които да не обсъжда с Торин.

— Какво се е случило?

— Разузнавателните ми връзки наскоро откриха една група. В нея участва и Лин Синдер.

Стомахът му се обърна. Това било значи! Онази единствена тема, за която не смееше да говори дори с най-верния си съветник. Чуеше ли името на механика, всеки път го завладяваше почти неконтролируема паника и той беше сигурен, че Синдер е била заловена. Арестувана. Екзекутирана. И когато императорът трябваше да е доволен, че най-издирваният беглец в страната му е заловен, на него му прилошаваше при тази мисъл.

— Какво за нея? — попита той, хвърли кърпата обратно на подноса и седна на страничната облегалка на канапето.

— Струва ми се, че открих причината, поради която е била в Рийо, във Франция.

Дългата тирада от мрачни мисли се изпари така бързо, както и се бе появила. Каи почувства главоболие и взе да разтрива точката над носа си. Изпитваше облекчение, че още един час бе минал, а Синдер все така не бе заловена. А това означаваше, че е жива.

— Рийо, Франция — повтори той, за да се ориентира. На всички им бе станало ясно, че корабът със Синдер на борда, рано или късно, ще трябва да се завърне на Земята за гориво, а може би и за ремонт. Малкият град, който беше избрала, съвсем обикновен малък град, никога не му се бе сторил подозрителен. — Продължавай, Наинси.

— Когато Лин Синдер махна чипа за директната връзка, който временно бе прекъснал работата на операционната ми система, аз й предадох информация относно Мишел Беноа.

— Пилотът ли? — Каи бе наизустил цялата информация, събрана от Наинси, относно хората, които са имали и най-незначителна връзка с изчезналата принцеса Селена. Мишел Беноа беше сред първите заподозрени, които вероятно са помогнали за укриването на принцесата.

— Да, Ваше Величество. Лин Синдер трябва да е знаела името й и предишните й връзки с европейската армия.

— Е, и?

— След пенсионирането си Мишел Беноа купила ферма. Въпросната ферма се намира близо до Рийо, Франция, и точно там, на нейна земя, е кацнал за първи път откраднатият кораб.

— И така Синдер е отишла там, защото… Наинси, мислиш ли, че тя е търсила принцеса Селена?

— Подозирам го, Ваше Величество.

Младият мъж скочи на крака и взе да обикаля напред-назад.

— Някой говорил ли е с Мишел Беноа? Била ли е разпитвана? Видяла ли е Синдер? Разговаряла ли е с нея?

— Съжалявам, Ваше Величество, но Мишел Беноа е изчезнала още преди повече от четири седмици.

Той се закова на място.

— Как така изчезнала?

— Внучката й, Скарлет Беноа, също е изчезнала. Знаем само, че в Тулуза се е качила на Маглев. Отивала е в Париж.

— Не може ли да ги проследим?

— Чипът на Мишел Беноа е бил намерен в дома й в деня на изчезването й. По всичко личи, че идентификационният чип на Скарлет Беноа е бил унищожен.

Каи се стовари на канапето. Още една задънена улица.

— Но защо й е било на Синдер да отива там? Защо й е било да търси принцесата… — Той се подвоуми. — Освен ако не се опитва да ми помогне.

— Не разбирам логиката ви, Ваше Величество.

Той се извърна с лице към Наинси.

— Може би Синдер се опитва да ми помогне. Тя знае, че ако открие принцесата, това може да е краят на управлението на Левана. И тогава няма да се налага аз да се женя за нея! Може би дори ще я екзекутират за измяна. Отивайки в онази ферма, Синдер е рискувала живота си и е сторила това… може би го е сторила заради мен.

Каи чу перката на вентилатора на Наинси, а после дойде и отговорът й:

— Ваше Величество, аз мога да ви предложа друго обяснение — мотивите на Лин Синдер се коренят в желанието на кралица Левана да я открие и да я екзекутира.

С пламнало лице Каи сведе поглед към ръчно изплетената черга под краката си.

— Да. Или пък това.

Но той и така не можа да се отърси от чувството, че Синдер не се стремеше единствено да оцелее. Най-сетне, тя бе дошла на бала, за да го предупреди да не се жени за кралица Левана, и това нейно решение за малко не я погуби.

— Наинси, мислиш ли, че тя е открила нещо? За принцесата?

— Няма откъде да знам.

Императорът заобиколи бюрото си и замислено се вгледа в огромния град отвъд прозореца на кабинета си — целия в стъкло и стомана, които проблясваха на слънцето.

— Намери всичко, което можеш, за тази Мишел Беноа. Може би Синдер е надушила нещо. Може би принцеса Селена е още жива.

Надеждата му отново запърха с крила и с всеки миг ставаше по-ярка. От седмици бе занемарил издирването на принцесата, защото животът му бе станал прекалено объркан, за да се съсредоточи върху нещо друго освен върху това как да избегне войната. Как да усмири Левана и гнева й. Как да се подготви да изживее живота си до нея, като неин съпруг… и то само при условие че имаше късмет да не го убият още преди първата им годишнина.

Беше станал толкова разсеян, че бе забравил причината, поради която се бе захванал да намери принцеса Селена.

Ако принцесата беше жива, то тогава именно тя беше законният наследник на лунния престол. И можеше да сложи край на управлението на Левана.

Можеше да избави всички им.