Мариса Мейър
Крес (34)

Глава тридесет и четвърта

— Фатин-джи?

Младата жена се обърна, а дългата й черна плитка се залюля край бялата й престилка.

— Ваше Величество!

По лицето на Каи трепна сянка на усмивка.

— Имате ли свободна минутка? Трябва ни малко помощ за нещо.

— Разбира се. — Фатин мушна портскрийна си в джоба на престилката. Каи се премести по-близо до стената, за да направи място на научните работници и техниците да минават по белия коридор.

— Искаме да разгледаме досието на един пациент. Знаем, че информацията е поверителна, но… — Каи замълча. Нямаше никакво „но“, само неясна надежда и солидна доза самоувереност, че титлата му беше единствената препоръка, която му бе нужна. Но погледът на Фатин потъмня, докато присвяткваше между него и Торин.

— Досието на пациент ли?

— Преди няколко седмици — обясни Каи, — дойдох да проверя как върви проучването на доктор Ърланд и сварих тук Лин Синдер. Лунният киборг от…

— Знам коя е Лин Синдер — каза жената, а резкият й тон изчезна така бързо, както се бе появил.

— Да, естествено, че знаете. — Каи се покашля. — По онова време докторът ми каза, че тя била тук, за да поправи някакъв мед-дроид, но аз мислих по въпроса и реших, че тя в действителност е била…

— Изтеглена от лотарията?

— Да.

— Всъщност момичето беше доброволец. — Фатин сви рамене. — Елате, сигурно има някоя свободна лаборатория, в която да влезете. Ще се радвам да ви покажа досието на Лин Синдер.

Двамата с Торин последваха жената, а Каи се зачуди дали щеше да бъде толкова любезна, ако ставаше дума за друг пациент. Откакто беше арестувана, Лин Синдер се бе превърнала в обществен проблем и по тази причина личното й досие вече не беше толкова лично.

— Тя е била доброволец, така ли?

— Да. Аз бях тук в деня, когато я доведоха. Наложило се да блокират системата й, за да я вкарат тук. Мисля си, че доста се е дърпала и борила, когато са отишли да я вземат.

— Как така доброволец ще се дърпа? — намръщи се Каи.

— Използвам доброволец в официалния смисъл. Струва ми се, че законният й настойник е препоръчал момичето за пробите. — Фатин прокара китката си над скенера и ги въведе в стая 6D. Вътре миришеше на белина и на кислородна вода, а повърхностите лъщяха от съвършената чистота. По дължината на отсрещната стена вървеше шкаф, а над него имаше прозорец, който гледаше към една от стаите за болни. Лицето на Каи се сгърчи. Той си припомни последните дни на баща си, прекарани в стая като тази, само дето в неговата имаше одеяла и възглавници, любимата му музика, тих фонтан. Пациентите, които постъпваха в тези болнични стаи, нямаше да получат същия разкош.

Фатин отиде до другата стена.

— Екран, включи се — каза тя и чукна нещо по портскрийна. — Знам със сигурност, че досието на Лин Синдер беше част от разследването, което започна след бягството й от затвора, Ваше Величество. Мислите ли, че следователите са пропуснали нещо?

Каи прокара пръсти през косата си.

— Не. Просто търся отговор на някои свои въпроси.

Екранът за вход в системата на лабораторията избледня и на негово място се показаха сведенията за един от пациентите. Нейните сведения.

Лин Синдер. Лицензиран механик

Идентификационен № 0097917305

Родена на 29 ноември 109 т.е.

Жител на Ню Бейджин. Източна република.

Настойник Лин Адри.

Киборг пропорции: 36,28%

— А вие нещо конкретно ли търсите? — попита Фатин и плъзна пръст по екрана, така че се заредиха данни за кръвна група (А), алергии (няма) и лечение (неизвестно).

Дойде и тестът за чумата. Каи пристъпи напред.

— Какво е това?

— Записките на доктора относно инжектирането на момичето с разтвор от микроби на летумозиса. Колко й е сложил и колко време е било нужно на тялото й да се отърве от болестта.

В края на проучването стояха простички думи.

Заключение: потвърден имунитет срещу летумозис.

— Имунитет — прочете гласно Торин, като се приближи до императора. — Знаем ли нещо по въпроса?

— Може би следователите са помислили, че информацията няма нищо общо с разследването им. Но тук в лабораториите това е всеизвестен факт. Мнозина от нас си имат теория, че имунитетът й се дължи на това, че е лунитянка. Съществува една стара теория, според която летумозисът е бил донесен на Земята от преселващи се лунитяни, които са преносители на болестта, но не заболяват от нея.

Каи опипа яката на ризата си. Колко ли лунитяни са били необходими, за да се предизвика така широко разпространена епидемия? Ако теорията беше вярна, тогава на Земята имаше много повече бежанци, отколкото той си е мислел. Каи изстена — при мисълта, че трябва да се разправя с още лунитяни, му идваше да си заблъска главата в стената.

— Какво означава това? — попита Торин и посочи една кутийка в дъното на профила.

Допълнителни бележки

Най-сетне. Открих я.

Каи изтръпна от думите, без сам да знае защо.

— Никой не знае — Фатин поклати глава. — Бележките са на доктор Ърланд, но той не е оставил пояснения какво може да означават. Вероятно се отнасят до имунитета на Лин Синдер. С постъпването й най-сетне е открил, каквото е търсил. — Тонът на жената стана печален. — Никак не беше хубаво от тяхна страна да се изпарят и двамата яко дим.

Портът на Фатин иззвъня и тя хвърли поглед надолу.

— Простете, Ваше Величество, но днешният киборг, изтеглен в лотарията, е пристигнал.

Каи откъсна очи от тези натрапчиви думи.

— Лотарията още ли действа?

— Разбира се — отвърна Фатин, а Каи се усмихна и разбра колко глупав въпрос беше задал. Уж е император, а изобщо не знае какво става в собствената му страна. В собствената му лаборатория.

— Помислих си, че сега, като го няма доктор Ърланд, всичко може би е приключило — обясни той.

— Доктор Ърланд може и да е предател, Ваше Величество, но тук има още много хора, които вярват в онова, което правят. Няма да се откажем, докато не открием лекарство.

— Вършите чудесна работа тук — каза Торин. — Короната оценява напредъка, който лабораторията вече е постигнала.

Фатин пъхна порта обратно в джоба си.

— Всички сме изгубили някой близък заради болестта.

Езикът на Каи натежа.

— Фатин-джи, кажете ми, доктор Ърланд споменавал ли е някога пред вас, че кралица Левана е разработила лекарство?

Жената примигна объркано.

— Кралица Левана ли?

Каи хвърли поглед към диаграмата на Синдер, която беше доказателство за имунитета й, а също и за лунната й природа.

— Част от брачния ни договор включва производството и раздаването на това лекарство.

— Негово Величество настоява тази информация да остане в тайна, докато короната излезе с официално изявление — с рязък глас обясни Торин.

— Разбирам — каза жената, като продължаваше да наблюдава Каи. — Това би променило всичко.

— Именно.

Портът отново звънна. Фатин се отърси от почудата си и се поклони на Каи.

— Простете, Ваше Величество, ще ви помоля да ме извините.

— Разбира се. — Торин посочи към коридора. — Благодарим ви за помощта.

— За мен беше удоволствие. Останете, колкото желаете.

Фатин се поклони и излезе от стаята, а плитката й се разлюля. Щом вратата се затвори зад нея, Торин изгледа навъсено императора.

— Защо ви трябваше да й давате тази информация? Необмислено е да разпространявате подобни слухове, преди да имаме потвърждение, че лекарството действа, не вреди и може да бъде произведено.

— Знам — примири се Каи. — Просто ми се стори редно да й кажа. Спомена лотарията и аз осъзнах колко много хора продължават да умират, но не защото са били погубени от болестта, а защото ние ги убиваме, докато се мъчим да открием лекарство. А през цялото време лекарство има, само че ние нямаме достъп… — Очите му се разшириха. — Звезди. Лекарството на кралицата!

— Моля? Не ви разбирам.

— Синдер беше тук в деня, когато дадох лекарството на доктор Ърланд. Той трябва да го е дал на нея, а тя е отишла право в изолатора — нали е знаела, че има имунитет. Занесла го е на сестра си — опитала се е да спаси момичето. Но сигурно е закъсняла и затова е дала лекарството на онова малко момче, Чанг Сунто. — Каи поклати глава, изненадан колко много му олекна, когато проумя всичко. Улови се, че се усмихва. — Настойникът й бърка. Синдер не е взела чипа на сестра си, защото е ревнувала или е искала да открадне самоличността й, нито нещо друго от този род. Взела го е, защото е обичала Пеони.

— И според вас да изрежеш чипа на любим човек е нормална постъпка, така ли?

— Сигурно по някакъв начин се е досетила, че андроидите събират чиповете и ги дават на лунитяните. Възможно е да е била в шок. Но не вярвам, че е действала, подтиквана от зла умисъл.

Каи се тръшна на стената, усещайки, че току-що бе открил важен ключ към загадката, която представляваше Лин Синдер.

— Трябва да кажем на Фатин-джи и останалите, че няма нищо свръхестествено в оздравяването на Чанг Сунто. И то потвърждава, че лекарството на кралицата действа, а те може би ще могат да използват тази информация в изследванията си. Сигурно ще им е от полза…

Каи удари с лакът нетскрийна и до него затрептя някакъв образ. Той отскочи настрани, тъй като холографът, проектиран от екрана, се завъртя на една ръка разстояние от него.

Образът беше на момиче в естествен ръст, а отделните му слоеве блещукаха и се смесваха един с друг. Кожата и съединителната тъкан се сливаха със стоманените крак и ръка. В нервната система се вплитаха жици. Силиконовите клапи на сърцето изпомпваха синя кръв. Холографът прецизно указваше онова, което не беше естествено у момичето — всички изкуствени органи светеха слабо в синьо, тъй че даже и неопитното око можеше да разбере.

Киборг.

Каи отстъпи назад, зяпаше я, чувстваше се объркан. Дори очите й светеха слабо в синьо, заедно с очните нерви, които стигаха чак до задната част на мозъка й, където се помещаваше метална пластинка с отверстия, кабели, жици и вратичка, даваща достъп до задната страна на черепа й.

Настойникът на Синдер беше казала, спомни си младият мъж, че тя не може да плаче, но той никога не си беше помислял… никога не беше очаквал това. Очите й, мозъкът й…

Каи извърна поглед встрани и прокара длан през лицето си. Това беше посегателство, някакво ужасно воайорство и внезапната вина го накара да поиска завинаги да изтрие гледката от съзнанието си.

— Екран, изключи се.

Безмълвието ги погълна и Каи се запита дали и Торин чувстваше същата вина като него, дали е бил обзет от същото грозно любопитство.

— Добре ли сте, Ваше Величество?

— Добре съм. — Каи преглътна. — Ние знаехме, че тя е киборг. Нищо от видяното не би следвало да ме изненадва. Просто не очаквах, че е толкова много.

— Съжалявам. — Торин мушна ръце в джобовете си. — Знам, че невинаги съм бил справедлив, когато е ставало дума за Лин Синдер. От момента, в който ви видях да разговаряте с нея на бала, все се тревожа, че тя ненужно отвлича вниманието ви, а вие още тогава имахте толкова грижи на главата си. Но… очевидно е, че чувствата ви към момичето са истински, и аз съжалявам за всичко, което се случи оттогава насам.

Каи сви рамене неспокойно.

— Работата е там, че дори аз самият не знам дали чувствата ми към нея са истински, или всичко е било просто номер.

— Ваше Величество, лунната дарба не е безгранична. Ако Лин Синдер ви е вменила тези чувства против волята ви, то тогава те нямаше да ви вълнуват и в този момент.

Каи гледаше втренчено. Той срещна погледа на Торин.

— Мен не ме… — Той преглътна, а червенината тръгна нагоре по врата му. — Толкова ли е очевидно?

— Както кралица Левана обича да подчертава, вие сте все още млад и не умеете добре да прикривате емоциите си, както правим ние. — Торин се усмихна и закачливият поглед изви крайчетата на очите му. — Но честно казано, според мен това е едно от положителните ви качества.

— Каква ирония само! — Каи завъртя очи. — Струва ми се, че на първо място тази е причината да харесам толкова много Синдер.

— Това, че не умее да прикрива емоциите си?

— Не, че не се е и опитвала. Или поне на мен така ми се струваше. — Каи се облегна върху масата за прегледи и опипа стерилната хартия, а тя изшумоля под пръстите му. — Понякога си мисля, че всички около мен се преструват. Лунитяните най-много от всички. Левана и свитата й… Всичко в тях е толкова неистинско. Та аз съм сгоден за Левана, а дори още не знам как изглежда в действителност. Но не са само те. Да вземем другите лидери от Съюза и дори членовете на собственото ми правителство. Всеки се опитва да впечатли останалите. Всички гледат да излязат по-умни, по-самоуверени, отколкото са в действителност. А после се появи Синдер. — Каи прокара ръка през косата си. — Едно напълно обикновено момиче с напълно обикновена професия. Тя винаги беше изцапана с мръсотия и грес, но щом трябваше да се поправи нещо, беше ненадмината. Шегуваше се с мен, като че говореше с нормален мъж, а не с принц. Всичко у нея беше толкова неподправено. Или поне аз така си мислех. А после се оказа, че и тя е като всички останали.

Торин отиде до прозореца, който гледаше към стаята за болни.

— И въпреки всичко вие се опитвате да намерите причина да вярвате в нея.

Абсолютна истина. Цялото това приключение беше подкладено от обвиненията на Торин, че Каи не знае нищо за Лин Синдер. И ето на, дори сега когато знаеше, че тя е киборг и лунитянка, той пак отказваше да повярва, че всичко около нея се е градяло върху някаква заплетена измама.

А с идването си тук Каи наистина бе научил някои неща.

Беше научил, че Синдер има имунитет срещу летумозиса и че това сигурно важи за всички лунитяни.

Беше научил, че кафявите очи, които проникваха в сънищата и мечтите му, са били направени от човек или най-малкото — някой е бърникал в тях.

Беше научил, че настойникът на Синдер е продала тялото й заради изследванията, че тя е обичала сестра си и че лотарията все още действаше. И всеки ден докарваше киборги в лабораториите. Жертваше живота им, за да открият лекарство, което кралица Левана вече притежаваше.

— А защо киборги? — пророни тихо той. — Защо използваме киборги в лотарията?

— При цялото ми уважение, Ваше Величество — въздъхна Торин, — наистина ли смятате, че това е най-важният въпрос, който трябва да ви занимава в момента? Предвид сватбата, договора, войната…

— Да, смятам. Въпросът е логичен. Как така обществото ни е решило, че техният живот струва по-малко от нашия? Аз нося отговорност за всичко, което става в страната, за всичко. И когато нещо подобно засяга гражданите…

Мисълта го удари като куршум.

Киборгите не бяха граждани. Тоест бяха… Всичко беше много объркано. Бяха станали граждани, след като преди десетилетия дядото на Каи бе въвел Закона за защита на киборгите. Законът беше приет след редица опустошителни престъпления, извършени от киборги, които предизвикаха широка омраза сред хората и породиха катастрофални бунтове във всички големи градове на Републиката. Протестите може и да бяха започнали с жестоките действия на киборгите, но те бяха резултат от пренебрежението към тях, което от поколения насам растеше. Години наред хората се оплакваха от нарастващия брой на киборгите, а повечето от тях получаваха операциите си от парите на данъкоплатците.

Киборгите бяха прекалено умни, оплакваха се хората. Те измъкваха изпод носа заплатата на обикновения човечец.

Киборгите притежаваха различни умения. Те взимаха работните места на трудолюбивите, обикновени хорица.

Киборгите бяха прекалено силни. Трябваше да им се забрани да участват в спортни състезания наравно с обикновените хора, защото имаха предимства, а това не беше справедливо.

И тогава една малка група от киборги тръгна да върши насилия, да руши, да краде, за да покаже колко опасни могат да станат.

Ако докторите и учените ще продължават да извършват такива операции, казваха хората, тогава трябваше да се наложат някакви ограничения върху техния вид. Те трябваше да бъдат контролирани.

Каи беше учил за всичко това, когато беше на четиринадесет. Той бе приел, че законите са прави. Винаги е бил убеден, както и дядо му преди него е бил убеден, че правото очевидно е на страната на хората. Трябваше да има специални закони и наредби за киборгите, които да гарантират сигурността на хората.

Но така ли беше наистина?

До този миг той не се бе замислял по въпроса.

Каи осъзна, че се бе взирал в празната маса с притиснати в челото юмруци. Сега се обърна и поизправи малко раменете си. Торин го наблюдаваше с неизменния си мъдър поглед, който така често го докарваше до лудост, и чакаше търпеливо Каи да подреди мислите си.

— Възможно ли е законите да са погрешни? — попита той странно разтревожен, като че ли сипеше хули срещу вековните традиции на семейството и страната си. — За киборгите?

Без да загатва какви мисли се въртяха в главата му по въпроса на Каи, Торин дълго се взира в него, докато накрая въздъхна.

— Законът за киборгите е бил написан с най-добри намерения. Хората са почувствали необходимост да контролират растящия брой киборги. Насилието никога повече не е стигало такива нива както по онова време.

Каи отпусна рамене. Може би Торин имаше право. Както и дядо му. И все пак…

— И все пак — продължи Торин, — белег на големия държавник е да поставя под съмнение решенията от миналото. Но нека първо да решим настоящите си проблеми и тогава да се заемем с този.

Настоящите ни проблеми.

— И аз мисля като вас, Торин. Но в това крило на лабораториите, в този момент има един киборг, изтеглен от лотарията. Сигурен съм, че за него… или за нея проблемът е настоящ.

— Но, Ваше Величество, вие не можете да решите всички проблеми за една седмица. Трябва да си дадете време…

— Тогава значи вие приемате, че лотарията е проблем?

— Хиляди хора умират от болестта. — Торин се бе намръщил. — Вие бихте ли спрели лотарията и възможностите за проучвания, които тя ни дава, разчитайки на това, че лунитяните ще решат проблема вместо нас?

— Разбира се, че не бих. Но да се използват киборги, само киборги… не ми се струва редно. Не мислите ли?

— Заради Лин Синдер ли?

— Не! Заради всички! Каквото и да им е причинила науката, те някога също са били хора. И не вярвам, не мога да повярвам, че всички са чудовища. Чия е изобщо идеята за тази лотария? Откъде е дошла?

Торин хвърли поглед към нетскрийна и на лицето му се изписа странно смущение.

— Доколкото си спомням, идеята беше на доктор Ърланд. Проведохме доста срещи заради нея. Баща ви отначало не беше много уверен, но Ърланд го убеди, че това е за доброто на Републиката. Киборгите са лесни за регистриране, лесни са да ги следи човек, а и със законовите ограничения за тях…

— Лесно е да се възползваме от тях.

— Не, Ваше Величество. Лесно е да убедим и тях, и хората, че те са най-добрите кандидати за изследванията.

— Защото не са човешки същества?

Каи видя, че гневът на Торин растеше.

— Защото телата им вече са получили помощ от науката. И е дошъл техният ред да си платят дълга — за доброто на всички ни.

— Би трябвало да им се даде избор.

— Те са имали избор, когато са приели да им бъдат направени хирургически промени. Всички много добре знаят какви са законите за правата на киборгите.

Каи насочи пръст към черния нетскрийн.

— Синдер е станала киборг, когато е била на единадесет след необичайна катастрофа с кораб. Мислите ли, че едно единайсетгодишно момиче има някакъв избор за нещо?

— Родителите й… — Торин замълча. Според досието родителите на Синдер бяха загинали в същата катастрофа. Те не знаеха кой беше одобрил операцията за превръщането й в киборг.

Торин стисна устата си в права линия, изразяваща недоволство.

— Тя е необикновен случай.

— Дори и така да е, пак не е правилно. — Каи отиде до прозореца към болничната стая и потърка една бучка на врата си. — Ще сложа край на това. Днес.

— Сигурен ли сте, че това е посланието, което искате да отправите към народа си? Искате да му съобщите, че се отказваме да намерим лекарство, така ли?

— Не се отказваме. Аз не се отказвам. Но не можем да караме хората да участват против волята си в изследванията. Ще вдигнем отпусканите пари за доброволците. Ще увеличим програмите, които да запознаят и подтикнат хората да станат доброволци, но по свой избор. Но за момента това е краят на лотарията!