Мариса Мейър
Крес (2)

Глава втора

Вълка се отблъсна от щайгите и се хвърли към Синдер. Тя напрегна сили срещу инстинктивната си паника. Всичките й мускули се стегнаха в очакване на следващия удар, при все че Вълка се отнасяше много внимателно с нея.

Миг преди удара тя стисна очите си и се съсредоточи.

Болката проряза главата й както секач — мозъка й. Синдер стисна зъби и се помъчи да остане безчувствена към прииждащото на вълни прилошаване.

Удар не последва.

— Спри. Да затваряш. Очи.

Синдер стискаше силно зъби, но се насили да отвори първо едното си око, а после и другото. Вълка стоеше пред нея. Дясната му ръка беше спряла по средата на удара към ухото й. Тялото му беше неподвижно като камък, защото тя не го пускаше. Енергията му беше гореща, осезаема, но той не можеше да я стигне. Силата на собствената й лунна дарба го държеше на безопасно разстояние.

— По-лесно ми е, като ги затварям — изсъска тя. Но дори тези две-три думи се оказаха непосилно бреме за ума й и Вълка размърда пръсти — бореше се с оковите на нейната власт. В този миг погледът му трепна покрай нея и в това време един силен удар в гърба на Синдер я хвърли напред. Тя преплете крака и заби чело в гърдите на Вълка. Тялото му се отпусна точно навреме, че да я улови да не падне.

Трън се засмя тихичко зад гърба й.

— Така всеки много лесно ще може да се промъкне зад гърба ти.

Синдер се обърна и отблъсна Трън от пътя си.

— Това тук не ти е игра!

— Трън е прав — обади се Вълка. Синдер долови изтощението в гласа му, макар че не беше много сигурна дали то идва от безкрайните им схватки, или от раздразнението, че му се налагаше да обучава такъв аматьор като нея. Май беше второто. — Затвориш ли очи, ставаш по-уязвима. Трябва да се научиш да използваш дарбата си, без да губиш представа какво се случва наоколо ти, без да ставаш пасивна.

— Без да ставам пасивна ли?

Вълка наклони глава първо на едната страна, после на другата, вратът му изпука, той разтърси глава.

— Да, без да ставаш пасивна. Сигурно ще се наложи да се изправим едновременно срещу дузина войници. С малко късмет ще успееш да овладееш девет или десет от тях. Макар че на този етап и това е доста оптимистично.

Тя сбърчи нос.

— А това означава, че пак ще бъдеш уязвима, ако се изправиш срещу безброй много бойци. Трябва да се научиш да ме контролираш, без да се откъсваш физически или психически от действителността. — Вълка направи крачка назад и потърка рошавата си коса. — Щом даже Трън може да се промъкне зад гърба ти, загазили сме я.

Трън закопча ръкавелите си.

— Никога недейте да подценявате ловкостта на гениалния крадец.

Скарлет се разсмя от пластмасовата щайга, върху която седеше със скръстени крака и похапваше с апетит от купа с овесена каша.

— Гениален крадец ли? Та ние тук цяла седмица се мъчим да измислим как да се вмъкнем на кралската сватба, а твоят най-голям принос досега беше да определиш кой от покривите на двореца е най-просторен, че драгоценният ти кораб да не се одраска при кацането.

Няколко редици с лампички светнаха по дължината на тавана.

— Напълно приемам приоритетите на капитан Трън — рече Ико през вградените в кораба високоговорители. — Много вероятно е да се окаже, че това ще е дебютът ми по нетскрийна. Затова, ако искате да знаете, държа да бъда в най-добрия си вид.

— Хубаво казано, красавице! — Трън смигна на високоговорителите, при все че сензорите на Ико не бяха толкова чувствителни, че да уловят намигването. — А на останалите ще ви обърна внимание, че когато се обръща към мен, Ико съвсем на място ме нарича капитан. Бихте могли до един да се поучите от нея за това-онова.

Скарлет отново се разсмя, Вълка повдигна вежди, но без да се впечатлява, а температурата в товарното помещение се покачи с два-три градуса, тъй като Ико се бе изчервила от ласкателството.

Без да обръща внимание на ставащото наоколо, Синдер обърна чаша хладка вода, като не спираше да превърта в главата си съветите на Вълка. Знаеше, че той е прав. Но макар че, за да контролира Вълка, трябваше да напряга всичките си сили, поне със земните жители като Трън и Скарлет й беше лесно — също като да смени сензора на изключен андроид. И досега вече трябваше да може да прави и двете неща едновременно.

— Хайде да опитаме пак — рече тя и стегна опашката си. Вълка премести вниманието си към нея.

— Защо не си починеш малко?

— Когато войниците на кралицата ме погнат, няма да имам никакво време за почивка, нали така? — Тя разкърши раменете си, за да се поободри. Главоболието й бе поутихнало, но гърбът на тениската й беше мокър от пот, всяко мускулче играеше от усилието й в борбата срещу Вълка от изминалите два часа.

Вълка потърка слепоочията си.

— Да се надяваме, че никога не ще ти се наложи да се изправиш срещу истинските войници на кралицата. Струва ми се, че срещу чародеите и специалните агенти имаме някакъв шанс, но новите войници са различни. Приличат повече на животни, отколкото на хора, а манипулацията на съзнанието не им понася добре.

— Ами то на кого ли понася? — обади се Скарлет, докато остъргваше с лъжица купата. Вълка премести очите си върху нея и погледът му се смекчи. Откакто той и Скарлет бяха станали част от екипажа на Рампион, Синдер бе наблюдавала това преобразяване стотици пъти и въпреки това пак се чувстваше така, сякаш бе натрапник в нещо много лично.

— Исках да кажа, че тези войници са непредвидими дори когато са под контрола на техния чародей. — Погледът на Вълка се върна върху Синдер. — Или пък на някой друг лунитянин. Генетичните промени, които са претърпели, за да станат войници, са се отразили и на мозъците им, и на телата им. Те са непостоянни, диви… опасни.

Трън се подпря на щайгата на Скарлет и й прошепна, но така че всички да го чуят:

— Този тук нали си дава сметка, че е бивш уличен боец, който все така се подвизава под името „Вълка“, а?

Синдер захапа вътрешната страна на бузата си, за да потисне смеха си.

— Ето още една причина да бъда възможно най-подготвена. Не ми се иска да попадаме пак в друго премеждие като онова в Париж.

— И на мен не ми се иска. — Вълка се залюля на пръстите на краката си. В началото Синдер беше взела люлеенето за знак, че Вълка е готов за нова тренировка, но после започна да си мисли, че той просто си беше такъв — все не го свърташе на едно място, все беше неспокоен.

— Което ме подсеща — обади се тя, — че ми се иска да се снабдим с още от онези упойващи стрелички, и то веднага щом кацнем на земята. Колкото по-малко войници се наложи да обезвреждаме — къде в битка, къде с промиване на съзнанието, толкова по-добре.

— Упойващи стрелички. Записах си — обади се Ико. — Освен това си позволих волността да програмирам този удобен часовник, който да отброява времето. До кралската сватба остават петнайсет дни и девет часа. — Нетскрийнът на стената светна и показа огромен цифров часовник, който отброяваше даже и стотните.

Още щом Синдер видя часовника, страхът я стисна за гърлото. Тя откъсна погледа си от него и огледа останалата част от екрана с подробния им план как да възпрат сватбата между Каи и кралица Левана. Отляво на екрана имаше нахвърлян списък с всичко необходимо — оръжия, инструменти, маскировка, а сега и упойващи стрели. В средата се виждаше схема на двореца в Ню Бейджин. Отдясно имаше ужасно дълъг списък с онова, което беше нужно да подготвят. Но макар дни наред вече да планираха и чертаеха действията си, още нищо не бяха отметнали от него.

Първата им точка от този списък беше да подготвят Синдер за новата и неизбежна среща очи в очи с кралица Левана и антуража й. Вълка не й бе казал в прав текст ни дума, но Синдер си знаеше, че лунната й дарба хич не се подобрява с нужната бързина. И дори започваше да си мисли, че щяха да минат години, за да може с чиста съвест да отметне от списъка точно тази точка. А те имаха само две седмици.

В груби линии, планът им се състоеше в това някак да отвлекат вниманието в деня на сватбата, така че да успеят да се промъкнат незабелязано в двореца по време на церемонията и да известят на света, че Синдер всъщност е изчезналата принцеса Селена. След това пред камерите на всички медии тя щеше да поиска от Левана да се откаже от короната и така с един удар щеше да повали два заека — хем щеше да сложи край на сватбата, хем на управлението на Левана.

Онова, което идваше после, витаеше като неясна мъгла в съзнанието на Синдер. Тя все се тревожеше какво ли щяха да си помислят лунитяните, когато научат, че изчезналата им принцеса е киборг, който не знае нищичко за тяхната планета, за културата, традициите, политиката. Да не рухне под тежестта на цялата отговорност, я спасяваше единствено мисълта, че независимо от всичко беше просто невъзможно да бъде по-лош управник от Левана.

И много се надяваше и лунитяните да погледнат на нещата от този ъгъл.

Водата се разплиска в корема й. За кой ли път в мислите й се промъкна желанието да се пъхне в леглото си в каютата на кораба, да се завие презглава и да остане там, докато целият свят забрави, че някога изобщо е съществувала лунна принцеса.

Но вместо това обърна гръб на екрана и разтърси ръцете и краката си.

— Така, добре. Готова съм да опитаме още веднъж — рече Синдер и зае бойната поза, на която Вълка я беше научил. Но Вълка не помръдна от мястото си до Скарлет и продължи да поглъща лакомо овесената й каша. С пълна уста той сведе поглед към земята и преглътна.

— Лицеви опори.

Синдер отпусна ръцете си.

— Какви ги говориш?

Той махна с лъжицата към нея.

— Не ти трябва бой, за да се поизпотиш едно хубаво. Сега едновременно ще поработим, че да заякнеш в горната част на тялото си и да тренираш ума си. Само не се отнасяй, помни във всеки един миг къде се намираш. Фокусирай се.

Няколко секунди Синдер го гледа свирепо, а после се просна на земята. Беше преброила до единайсет, когато чу как Трън се отлепи от щайгите.

— Някога, когато бях малък, вярвах на приказките, че принцесите си имали корони и давали чаени приеми. Сега обаче, като срещнах истинска принцеса, трябва да си призная, че съм леко разочарован.

Синдер не можа да реши дали Трън иска да я обиди, но в последно време щом чуеше думата принцеса, нервите й се изопваха до скъсване.

Тя изпусна остро дъх и направи точно онова, което Вълка я посъветва — фокусира се и с лекота улови енергията на Трън, когато минаваше край нея на път за пилотската кабина.

Синдер се спускаше към пода за четиринадесетата лицева опора, когато накара краката му да се заковат на място.

— Какво…

Тя се надигна и завъртя в полукръг единия си крак напред. Глезенът й удари Трън по прасците. Той извика и падна по гръб с грухтене. Синдер цялата засия и вдигна поглед към Вълка за одобрение, но той не забеляза, защото двамата със Скарлет се превиваха от смях. Даже острите връхчета на кучешките му зъби стърчаха навън, макар че обикновено Вълка много внимаваше да не ги показва.

Синдер се изправи и подаде ръка на Трън. Дори той се усмихваше, макар че усмивката му бе съпроводена от гримаса, докато разтриваше крака си.

— Щом приключим със спасяването на света, ти ще ми помогнеш да си избера корона.