Мариса Мейър
Крес (40)

Глава четиридесета

Синдер стоеше, прилепила назад косата си с две ръце, а планът на двореца се мержелееше пред нея на нетскрийна. Цял ден се взираше в него, но умът й продължаваше да се върти в кръг.

— Добре. Да речем така, ако… ако с доктора се снабдим с покани и се промъкнем вътре с гостите… а после Хиацинт им отвлече вниманието… или не, ако ти им отвлечеш вниманието, а Хиацинт влезе с персонала… но докторът всички го познават. Може пък с Хиацинт да влезем като гости, а докторът… но тогава как ще… оф! — Синдер отметна глава назад и се вгледа ядно в тавана на кораба с неговите преплетени жици и вентилационни тръби. — Дали пък не усложнявам много нещата? Може би трябва да отида сама.

— Точно така, теб никой няма да те познае — каза Ико и за да подчертае думите си, извади в ъгъла на схемата снимката на Синдер от затвора. Синдер изохка. Тази работа никога нямаше да се получи.

— О! Синдер!

— Какво? — подскочи Синдер.

— Това тъкмо излезе в местните новини. — Ико скри схемата и на нейно място сложи карта на пустинята Сахара. Един журналист говореше зад кадър, а докато двете гледаха, няколко близки градчета бяха оградени с кръгчета, които бяха свързани с черти и стрелки помежду им. Отдолу надписът гласеше: ИЗДИРВАНИЯТ ПРЕСТЪПНИК КАРСУЕЛ ТРЪН Е БИЛ ЗАБЕЛЯЗАН В ЕДНО ОТ ТЪРГОВСКИТЕ ГРАДЧЕТА В САХАРА, НО СЕ Е ИЗПЛЪЗНАЛ. Журналистът продължаваше да ломоти, а на екрана се появи снимката на Трън от затвора, последвана от ярко подчертаните думи: ВЪОРЪЖЕН И ОПАСЕН. СЪОБЩЕТЕ НА ВЛАСТИТЕ НЕЗАБАВНО ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ.

Стомахът на Синдер се сви — първо от угризения, после от страх. Това беше фалшива аларма. Трън… Трън беше мъртъв. Видели са негов двойник и са направили прибързани заключения. Нямаше да е за първи път. Ако се вярваше на медиите, Синдер беше забелязвана неведнъж във всяка страна на Земята, а понякога на много места едновременно.

Но това нямаше значение. Защото, ако хората вярваха, че са видели истинския Трън, тогава щяха да заприиждат насам. Полицията. Армията. Ловци на награди.

Пустинята щеше да се наводни с хора, които ги преследваха, а грамадният Рампион все така си седеше насред малкото оазисно градче и се набиваше на очи.

— Не бива да оставаме тук! — рече тя и нахлузи ботушите си. — Ще отида да извикам останалите. Ико, пусни системата за диагностика. Подготви кораба за ново пътуване в космоса.

И преди Ико да може да й отговори, Синдер скочи от рампата и се затича към хотела. Надяваше се докторът да не се бави с опаковането на нещата си, а Вълка… Дано раните му са оздравели толкова, че да може да се движи. Ърланд беше почнал да му намалява дозите. Дали можеха вече да го събуят, без да му навредят?

Точно когато зави зад ъгъла към хотела, Синдер забеляза една жена, която се бе подпряла върху автомобил — кола вехта, очукана, мръсна, но не достатъчно стара, че да мине за антика. Обратно на колата, жената беше млада и красива, със светлокафява кожа и плитки, боядисани в нюанси на синьото.

Синдер забави крачка и се приготви за бой. Видя, че жената не е от местните, и усети, че у нея има нещо подозрително, но не можа да определи какво. Дали беше ловец на награди? Детектив под прикритие?

Синдер наближи, но лицето на жената остана все така безизразно и отегчено.

Не я разпозна. Това беше добре.

И тогава жената се усмихна и завъртя на пръста си една от копринените си плитки.

— Лин Синдер. За мен е удоволствие. Господарят ми само хубави неща говори за теб.

Синдер спря и отново я изучи внимателно.

— Коя сте вие?

— Казвам се Дарла. Аз съм госпожата на Трън.

— Моля? — примигна Синдер.

— Той ме помоли да остана тук и да наглеждам колата — каза жената. — Тъкмо влезе вътре да става храбрец. Сигурна съм, че много ще се зарадва да научи, че си тук. Той, изглежда, си мисли, че си някъде в космоса.

Синдер погледна към хотела. Когато разбра, че жената няма намерение да извади пистолет или белезници, нито пък да напусне поста си край колата, Синдер бутна вратата. Затича се нагоре по стълбите, а в главата й всичко се въртеше след думите на жената. Това беше някаква шега или капан, или номер. Нямам как тя да… Трън да…

Кракът й с такава сила се стовари върху площадката, че тя се изненада, когато дъските останаха цели. Обърна се надолу по коридора и видя Хиацинт да стои със скръстени ръце пред стаята на Вълка.

— Хиацинт… долу има някаква жена… тя ми каза… тя…

— Виж сама — и мъжът сви рамене и посочи към стаята.

Като се подпираше на стената да не падне, Синдер отиде при него.

Там беше и доктор Ърланд, а на челюстта му се виждаше бая голяма синина.

Вълка беше буден.

И… звезди на небосвода!

Целият беше мръсен. Дрехите му бяха съдрани, прашни, а косата му стърчеше рунтава точно като в деня, в който го срещна в затворническата килия. На лицето му имаше синина, наболата брада вече превземаше лицето му, а на очите си носеше, представете си само, червена кърпа. Но се усмихваше, а ръката му се увиваше около кръста на дребничко момиче, блондинка, и нямаше никаква грешка, че е той.

Няколко секунди минаха, додето Синдер си върне гласа, пък и трябваше да се подпре на рамката на вратата, за да не падне.

— Трън?

Главата му се обърна рязко.

— Синдер?

— К-какво… как? Къде беше? Какво става? Защо си сложил тази идиотска кърпа?

Трън се засмя. Взе дървената пръчка, запрепъва се напред, размахвайки слепешката другата си ръка, додето тя кацна на рамото на Синдер. И тогава той я притисна до гърдите си, та чак я задуши в обятията си.

— И ти ми липсваше.

— Ах, ти, тъпчо такъв! — изсъска тя, прегръщайки го. — Мислехме те за умрял!

— О, моля те. Един падащ сателит не стига да ме затрие. Макар че, да си призная, май Крес спаси и двама ни този път.

Синдер го отблъсна от себе си.

— Какво ти има на очите?

— Ослепях. Дълга история.

Езикът й се оплете предвид многото въпроси, които напираха да излязат навън, докато накрая се спря на следното:

— Кога намери време да си вземеш и метреса?

— Не говори така за Крес — усмивката на Трън се разколеба.

— Какво?

— О… чакай! Ти говориш за Дарла. Спечелих я на карти.

Синдер се облещи.

— Помислих си, че ще е хубав подарък за Ико.

— Ти… какво?

— За новото й тяло?

— Аха.

— Дарла е дроид компаньонка.

Бавно и постепенно Синдер проумя. Компаньонка. Дроид. Това обясняваше съвършената симетрия у жената, както и неправдоподобно гъстите й мигли. А също и начинът, по който присъствието й сякаш отсъстваше — просто от нея не идваше никакво биоелектричество.

— Синдер, да ти призная честно, ако човек те слуша, ще си каже, че аз съм някакъв безнадежден флиртаджия. — Трън застана на пети и посочи русото момиче. — Между другото, помниш ли Крес?

Момичето се усмихна притеснено. Чак тогава Синдер я позна, само че сега бузите й бяха изгорели от слънцето и се лющеха, а косата й беше подрязана късо и неравно.

— Здравей — каза Синдер, а момичето бързо се шмугна зад Трън и нервно огледа всички в стаята.

— А, Вълк, ти си буден. — Синдер се покашля. — Това е… Аз… такова, чуйте. Трън, забелязали са те в градче недалеч оттук. Вече се организират групи за издирването ни. Целият район ще се напълни с народ, тръгнал да ни търси. — Тя се извърна към доктора. — Трябва да изчезваме. Незабавно.

— Синдер?

Тя се изправи на нокти. Гласът на Вълка беше дрезгав, отчаян. Синдер се осмели да срещне погледа му. Челото му лъщеше от пот, зениците му се бяха разширили.

— Сънувах, че ми казваш… каза ми, че Скарлет…

Синдер преглътна. Искаше й се да може да избегне неизбежното.

— Вълк…

Той пребледня — беше видял отговора й, преди да проговори.

— Не беше сън — измърмори тя. — Отвлякоха я.

— Стой, какво? — Трън наклони глава. — Какво е станало?

— Чародейката ни нападна и отвлече Скарлет.

Трън изруга. Вълка се тръшна на стената с празно изражение. В стаята се прокрадна тишина, додето Синдер не се насили да се поизправи, да бъде оптимист, да подхрани надеждата.

— Според нас са я отвели на Луна — каза тя — и на мен ми хрумна… една идея. Как да се доберем до Луна, без да ни забележат, как да намерим Скарлет и да я спасим. И сега, когато се събрахме всички заедно, аз вярвам, че ще се получи. Само трябва да ми се доверите. Но сега повече не можем да останем тук. Трябва да се махаме.

— Тя е мъртва — прошепна Вълка. — Аз излъгах надеждите й.

— Вълк. Скарлет не е мъртва. Няма как да знаеш.

— Нито пък ти. — Той се преви и захлупи лице в ръцете си. Раменете му се разтърсиха и всичко от предишния път се повтори. Енергията му потъмня, сгъсти се наоколо му. А той изглеждаше празен, изгубен.

Синдер пристъпи една крачка към него.

— Скарлет не е мъртва. Пазят я за… за примамка. Да им даде сведения. Не биха я убили ей така. Така че имаме още време, има време да…

Гневът му лумна като взрив: в един миг — нищо. В следващия — искра и неочаквано той пламтеше, вилнееше, гореше до бяло.

Сграбчи Синдер, обърна я и я прикова за стената с такава сила, че нетскрийнът се разклати и за малко не се сгромоляса на пода. Останала без дъх, Синдер стисна здраво с ръцете си китките на Вълка, докато той я държеше за гърлото, а краката й висяха над земята. Предупрежденията върху дисплея на ретината й тозчас се появиха — повишени пулс, адреналин, температура, неравно дишане и…

— Мислиш си, че знаеш какво искам? — изръмжа той. — Мислиш си, че искам да я държат жива? Нямаш представа какво ще й причинят, но аз знам! — Само след миг яростта се смекчи, заровена под ужаса и мъката. — Скарлет…

Вълка пусна Синдер, тя падна на земята и взе да разтрива врата си. Сред хаоса от мисли тя чу, че Вълка се обърна и избяга. Стъпките му изтрополиха по пода, надолу по коридора към стаята на доктор Ърланд. Когато спряха, последва кратка тишина, която изпълни целия хотел. После дойде виенето. Ужасно, мъчително, окаяно виене, което прониза костите на Синдер и обърна стомаха й.

— Отлично — провлачено се обади доктор Ърланд. — Радвам се да видя, че този път бяхте много по-подготвена.

Като съскаше от болка, Синдер се опря на стената, надигна се на крака и обгърна с поглед приятелите си, съюзниците си. Крес още се криеше зад Трън, а очите й се бяха разширили от ужас. Хиацинт си играеше с дръжката на ножа. Сивата коса на доктора беше чорлава, очилата му бяха кацнали на ръба на носа му и целият му вид издаваше, че никак, ама никак не е впечатлен.

— Вие вървете — каза тя. Гърлото я стегна. — Натоварете кораба. Вижте дали Ико е готова за отлитане.

Нов пронизителен, скръбен вой разтърси хотела. Синдер някак успя да се закрепи.

— Аз ще доведа Вълка.