Мариса Мейър
Крес (5)

Глава пета

— Четвърти екран — рече Крес и присви очи към дъската с фигурите, — скок на… Д5 — и без да дочака анимираният шут да се преметне на новата си позиция, Крес насочи вниманието си към другата игра. — Пети екран. Вземи рубините и кинжалите. Откажи се от короните.

Екранът светна, но момичето вече бе минало на следващия.

— Шести екран. — Тя замълча и взе да дъвче крайчетата на косата си. Дванайсет редици с числа запълваха екрана — някои кутийки бяха празни, други бяха оцветени в различни цветове и шарки. Умът на Крес се завърза на фльонга от едно уравнение, което и тя не беше сигурна дали ще може да сметне втори път. И тогава загадката й се проясни, отговорът изгря ясно като Луната над Земята — 4 Жълто на 3А. 7Б е черно 16. 9Г е черно 20. — Таблицата се стопи и на нейно място се появи певец от втора ера, който пееше придиханно на микрофона, а публиката бурно аплодираше.

— Поздравления, како — рече малката Крес. — Печелиш играта!

Но победата на Крес не трая дълго. След като се обърна на една страна, тя направи нов анализ на първата игра и видя хода на малката Крес, който беше направила след нейния последен ход. Гордостта й понесе съкрушителен удар. Крес се бе окупирала в ъгъла.

— Първи екран — измърмори тя, преметна косите си през едното рамо и разсеяно взе да омотава мокрите им краища около пръстите си. След пет намотки победата й на шести екран беше забравена. Малката Крес бе на път да спечели тази игра.

Крес въздъхна и направи единствения възможен ход, но след него малката Крес незабавно изпрати царя си към центъра на холографския лабиринт, за да вземе златната чаша. Появи се един ухилен шут и погълна остатъка от играта.

Крес изпъшка, отмести косата от врата си и зачака задачата, която по-малкото й Аз щеше да й избере наслуки.

— Спечелих! — възкликна малката Крес, щом холографът се скри обратно в екрана. Останалите игри автоматично се заключиха. — Дължиш ми десетминутен кънтри-уестърн танц, а след него и тридесет клякания с подскоци. Хайде, давай!

Крес изви очи. Искаше й се да не е била толкова дяволита, когато е записвала гласа си. Но направи, каквото се искаше от нея, и стана от леглото. В това време на всички екрани се появи мъж с мустаци и висока шапка, затъкнал пръсти в гайките на панталоните си.

Преди две-три години Крес разбра, че жилището не й предлагаше кой знае какви възможности за раздвижване, и взе, че полудя по спорта. Към всички игри инсталира програма, която избираше измежду най-различни упражнения, и всеки път, щом изгубеше на някоя игра, трябваше да прави упражненията. Крес честичко съжаляваше, че е сложила програмата, но пък без нея досега да беше се сраснала със стола си. А и, честно казано, танците и йогата й допадаха. Но кляканията с подскоците никак не ги обичаше.

Китарите тъкмо издрънчаха, за да възвестят началото на кънтрито, когато силен звън отложи неизбежното. Затъкнала палци, все едно имаше гайки на колана, Крес обходи с поглед екраните.

— Какво става, малка Крес?

— Получихме молба за директна връзка от неизвестен потребител: Механик.

Стомахът й се обърна, сякаш току-що бе направила задно премятане.

Механик!

Крес нададе вик и от бързане почти се прекатури върху най-малкия екран. Набързо въведе кода за прекратяване на спортните занимания, провери защитната система и настройките за поверителност и го видя: запитване за директна връзка заедно с най-невинния въпрос:

Приемате ли връзката?

С пресъхнала уста Крес приглади косата си с длани.

— Да! Приемаме!

Прозорецът изчезна, екранът почерня и след това…

След това…

Там се появи той.

Карсуел Трън.

Бе се изтегнал удобно на креслото, а подметките на ботушите му се мъдреха току пред екрана. Трима души стояха точно зад него, но Крес виждаше единствено сините очи, които се взираха право в нея и започваха да се пълнят с онова секващо дъха благоговение, което чувстваше и тя самата.

Същото възхищение.

Същото омагьосване.

Деляха ги два екрана и необятното празно пространство. Но Крес чувстваше как връзката помежду им се кове от този поглед. Връзка, която не можеше да бъде разрушена. Очите им се срещаха за първи път, но от израза на истинско смайване на лицето Трън тя разбра, че и той изпитва същото.

Руменина плъзна по страните й. Ръцете й затрепераха.

— Майчице мила! — пророни Карсуел Трън, свали краката си на пода и се наведе напред, за да я разгледа по-отблизо. — Това цялото нещо само коса ли е?

Връзката се скъса, фантазията за съвършения миг истинска любов се разпадна в пространството. Неочаквана, съкрушителна паника стисна Крес за гърлото. Тя изпищя, скри се от камерата и се хвърли под писалището. Гърбът й се удари в стената глухо, та чак зъбите й щракнаха. С пламнало лице и гръмовно блъскащо сърце Крес се сгуши там и огледа стаята — стаята, която виждаше и самият Трън: завивките на леглото бяха смачкани, а от всички екрани мустакатият мъж я приканваше да сграбчи въображаемия си партньор и да го завърти във вихрен танц.

— Ама къде се изпари това момиче? — чу се от екраните гласът на Трън.

— Кажи ми честно, Трън. — Момичешки глас. Лин Синдер? — Замисляш ли се някога какво ще кажеш, преди да си отвориш устата?

— Че какво толкова съм казал?

— Това цялото нещо само коса ли е?

— Ама ти видя ли я? Косата й прилича на кръстоска между гнездо на сврака и кълбо прежда, раздърпано от леопард.

Удар на сърцето й.

— Леопард ли?

— Това беше първата голяма котка, която ми дойде на ума.

Крес побърза да посреши с пръсти сплетените коси около ушите си. Косата й не беше подстригвана, откакто я бяха затворили на сателита, и вече стигаше под коленете й. Сибил никога не донасяше остри предмети на сателита, а и Крес отдавна бе престанала да сплита грижливо косата си. Че кой ли щеше да я види?

Ах, да беше си пооправила малко косата тази сутрин. Да беше си сложила роклята без дупка в яката. Беше ли си измила зъбите след закуската? Не помнеше да ги е мила. Сигурна беше, че между зъбите й сега е пълно с остатъци от спанак и от сушените вакуумирани яйца по флорентински.

— Остави на мен да говоря с момичето.

Шум от преместване.

— Ехо? — друго момиче. — Знам, че ме чуваш. Извинявай, но приятелят ми си е такъв — плещи ги, без много да мисли. Не му обръщай внимание.

— Той и на нас ги говори едни, но ние не му обръщаме внимание — каза първият момичешки глас. Крес взе да търси огледало или някакъв предмет, който да й свърши същата работа.

— Трябва да поговорим с теб. Аз съм… Аз съм Синдер. Механикът, който поправи андроида. Помниш ли?

С опакото на ръката си Крес удари, без да иска, коша с дрехите. Кошът се удари в стола на колелца, а той се плъзна през стаята, стигна до средата и се блъсна в отсрещното бюро. Наполовина пълната чаша с вода се залюля заплашително. Крес замръзна на място, очите й се разшириха, докато чашата се накланяше право към диска, който съхраняваше малката Крес.

— Ехо? Не улучихме ли подходящ момент?

Лека-полека чашата спря да се клати и застана неподвижно. Нито една капчица не се бе разляла. Крес въздъхна.

Тази среща трябваше да премине по друг начин. Другояче си я беше представяла стотици пъти. Какви думи изричаше тя в мечтите си? Как се държеше? Къде беше останала онази Крес?

Срамът от кънтританцьора (обърнете се с лице към партньора си и се завъртете) я изгаряше. Мислеше само за него, за косата си, дето била като гнездо на сврака, за потните си длани, за оглушителното биене на сърцето си.

Крес стисна очи, насили се да се съсредоточи, да мисли. Тя не беше глупаво момиче, което се е скрило под писалището си. Тя беше… беше…

Актриса!

Величествена, спокойна, даровита актриса. Облечена в рокля с пайети, които блещукаха като звезди, рокля, заслепяваща всеки, който я зърнеше. Не биваше да поставя под съмнение силата си да омайва обкръжението си, както чародеите никога не поставяха под съмнение способността си да манипулират тълпата. Тя бе ослепителна. Бе…

Все така свита под бюрото.

— Чуваш ли ме?

Изпръхтяване.

— Да, всичко се развива просто чудесно. — Карсуел Трън.

Крес трепна, но дишането й вече се успокояваше и тя все по-плътно се обгръщаше във фантазията си.

— Всичко тук е декор — промълви тихичко на себе си, така че да не чуят. Представи си всичко ясно. Това не беше нейната стая, не беше храмът, затворът й. Това беше сценичен декор, имаше камери, прожектори, множество режисьори, продуценти, асистенти андроиди, които се въртяха насам-натам.

А тя беше актриса.

— Малка Крес, сложи спортната програма на пауза, моля те.

Екраните замръзнаха, стаята утихна и Крес изпълзя изпод писалището си.

Пред монитора седеше Синдер, а над рамото й надничаше Карсуел Трън. Крес му хвърли бърз поглед, колкото да улови извинителната му усмивка, но от нея сърцето й само подскочи още по-уплашено.

— Здравей — заговори Лин Синдер. — Извинявай, че така те стреснахме. Помниш ли ме? Приказвахме преди две седмици, в деня на коронацията и…

— Д-да, помня те, разбира се — запъна се Крес. Коленете й затрепераха, докато тя бързешком придърпа стола към себе си и седна в него. — Слава богу, че си добре. — Тя се застави да не отмества очи от Лин Синдер. И да не поглежда към Карсуел Трън. Успееше ли да се стърпи да не го погледне втори път, щеше да съумее да се справи. Щеше да издържи. Но изкушението да закове поглед върху лицето му не я напускаше, теглеше я към него.

— Благодаря ти — отвърна Синдер. — Не бях сигурна дали… Всъщност, ти следиш ли новините от Земята? Знаеш ли какво се случи след като…

— Всичко знам.

Синдер замълча. Крес осъзна, че думите й излязоха някак набързо от устата й, и си напомни, че щом ще играе такава изискана роля, трябва да говори ясно. Затова поизправи стойката си и обясни:

— Следя всички новини. Известно ми е, че са те забелязали във Франция. Проследих кораба ви и така разбрах, че не е бил унищожен, но не знаех добре ли си, ранена ли си, не знаех нищо за това, което се е случило. Опитах се да осъществя връзка с ДИРКОМА, но ти все не отговаряше. — Тя мъничко се посви; пръстите й връзваха оплетената й коса. — Доволна съм, че си жива и здрава и всичко е наред.

— Да, Синдер е добре, всички сме живи и здрави и на никого нищо му няма — намеси се Трън и се облакъти на рамото на Синдер. После се приведе към екрана със свъсени вежди. Неизбежно беше да не срещне очите му. От устните й се изтръгна неволен писък, какъвто никога преди не бе издавала. — Какво каза току-що? Че си успяла да проследиш кораба ни, това ли каза?

Крес отвори уста, но почти веднага я затвори, защото от нея не излезе ни звук. Накрая едва съумя да кимне. Трън я изучаваше с присвити очи, като че се мъчеше да определи дали лъже. Или пък просто беше малоумна. Крес жадуваше да изпълзи обратно под писалището си.

— Гледай ти! — провлачено изрече той. — Я повтори за кого работиш.

Ти си актриса. Актриса!

— За господарката — Крес произнесе с мъка думата. — Господарката Сибил. Тя ми заповяда да ви открия, но аз още нищо не съм й казала. И няма да й кажа нищо, затова не бива да се безпокоите. Аз… Откакто ви намерих, обърквам сигналите на радарите и внимавам спътниците за наблюдение да гледат в другата посока, когато минавате край тях. Общо взето, с ей такива неща се занимавам. Затова и никой друг няма да може да ви намери. — Момичето се поколеба, осъзнавайки, че четири лица я зяпаха, като че цялата й коса изведнъж бе опадала. — Сигурно сте забелязали, че все още не са успели да ви пипнат.

Синдер повдигна вежди и плъзна поглед към Трън, а той неочаквано се разсмя.

— А ние през цялото време си въобразявахме, че Синдер прави някаква чародейска магия на другите кораби! А то си била ти!

Синдер се намръщи, а Крес не можа да реши към кого от двама им бе насочено раздразнението й.

— Май трябва да ти благодарим от все сърце за свършената работа.

Крес сви неловко рамене.

— Не беше кой знае каква философия. Най-трудната част беше да ви открия, но с тази работа можеше да се справи всеки. Иначе лунитяните открай време промъкват корабите си през галактиката, без да бъдат засечени от радарите.

— Цената, обявена за главата ми, ще стигне да си купя Японската провинция — рече Синдер. — Ако работата беше толкова лесна, досега някой друг щеше да ни е открил. Благодаря ти.

По врата на Крес полази руменина. Трън мушна Синдер по ръката.

— Разтопи я с ласкателствата си. Добра стратегия.

Синдер изви очи.

— Виж, причината да се свържем с теб е, че ни трябва помощта ти. И то далеч повече, отколкото си мислех отначало.

— Ще направя всичко, всичко — повтори Крес и отви косата си от китките. — Само кажете какво.

— Видя ли как се държат другите момичета? — Трън сияеше. — Защо не можеш и ти да бъдеш толкова внимателна.

Другото момиче го тупна по рамото.

— Тя дори няма представа какво ще поискаме от нея. — Крес за първи път спря погледа си на момичето. То имаше къдрава червена коса, лунички красяха целия й нос, а формите й изпъкваха несправедливо преувеличени до Синдер, която си беше доста ръбата. Мъжът зад тях се извисяваше и над двете им, имаше кестенява коса, която стърчеше на всички страни, а поизбледнелите му белези намекваха, че в живота му не минаваше и ден без сбивания. На устната му се виждаше съвсем прясна драскотина.

Крес си придаде самоуверен вид.

— Как да ви помогна?

— Когато говорихме предишния път с теб, в деня на бала, тогава ми каза, че шпионираш висшите политици на Земята и след това докладваш на Левана. Каза ми още, че веднъж стане ли императрица, Левана планира да убие Каи, за да се сдобие с пълен контрол над Източната република. А тази власт тя ще използва да удари всички земни страни с мащабна атака.

Крес кимна, може би прекалено енергично.

— Искаме хората да научат на какво е готова Левана само и само да завладее цялата Земя, а не единствено Републиката. Стига другите лидери на Земята да научат, че през всичкото това време ги е шпионирала и възнамерява да нападне страните им при първа възможност, тогава те никога не биха приели тази сватба. Не биха приели Левана да стане една от тях. Тогава сватбата ще се отмени и… ако късметът е на наша страна, ще успеем да… Крайната ни цел е да детронираме кралицата завинаги.

Крес облиза устни.

— И… каква е моята задача?

— Да ни намериш доказателства. Трябват ни доказателства за кроежите на Левана, за пъклените й дела.

Замислена, Крес се отпусна назад на стола си.

— Имам копия от всички подслушвания, които сме правили през годините. Няма да е трудно да се намерят онези видеозаписи, които са най-уличаващи. Мога да ви ги изпратя по ДИРКОМА.

— Отлично!

— Но тези улики все пак са косвени. Те биха доказали само, че Левана си е вряла носа в работите на другите лидери, а не че е имала планове да окупира страните им. Аз дори нямам документи, че Нейно Величество е искала да убие императора. Това са си мои подозрения, изводи, които съм си направила от подхвърлени реплики на господарката.

— Добре, ще вземем, каквото имаш. Левана вече веднъж ни нападна. Няма да се наложи дълго да увещаваме хората на Земята, че тя пак би го сторила.

Крес кимна, но ентусиазмът й се бе поизпарил. Покашля се и каза:

— Господарката ще познае кадрите и ще разбере, че аз съм ви ги дала.

Усмивката на Синдер взе да чезне и на Крес й стана ясно, че нямаше нужда да дава повече пояснения. За предателство щяха да я екзекутират.

— Съжалявам — рече Синдер. — Ако имаше как да те отведем оттам, веднага щяхме да долетим при теб. Но не можем да рискуваме да кацнем на Луната. Минаването през охраната на аеродрума…

— Но аз не съм на Луната! — Крес изстреля думите с нова надежда. — Няма да става нужда да ходите на Луната. Аз не съм там.

Синдер разгледа внимателно стаята на Крес.

— Но нали каза, че не си успяла да се свържеш със Земята, значи не може да си тук…

— Намирам се на сателит. Мога да ви дам координатите му. Още преди няколко седмици проверих дали Рампион разполага със съвместими механизми за скачване. Ако не друго, поне двете стандартни капсули на борда са съвместими. Те… нали са още с вас?

— Намираш се на сателит ли? — възкликна Трън.

— Да. Нагласен е да обикаля около Земята през полюсите на шестнайсет часа.

— Откога живееш на сателит?

Крес нави косата си около пръстите.

— От седем години… или там някъде.

— От седем години? И напълно сама?

— Д-да. — Крес сви рамене. — Господарката ми носи храна и вода. Имам достъп до мрежата, така че не е чак толкова лошо, но…

— Та ти си затворник! — ахна Трън.

— Предпочитам да се наричам девойка, изпаднала в беда — измърмори тя. Устата на Трън се изви нагоре и неговата съвършена полуусмивка от фотографията на завършването му изгря. Видът му беше съвсем мъничко дяволит и обезоръжаващо чаровен. Сърцето й спря. Но и да бяха видели как Крес се разтапя на стола си, никой от четиримата не обели и дума.

Червенокосото момиче се отмести от картината, но Крес продължаваше да чува гласа й:

— И бездруго Левана дава мило и драго да ни залови. Какво значение има за нас дали ще я предизвикаме още веднъж?

— Освен това — каза Синдер, като размени поглед със спътниците си, — нали не искаме да оставим в ръцете й момиче, което знае как да проследи кораба ни?

Пръстите на Крес взеха да изтръпват там, където косата прекъсваше кръвообращението й, но тя дори не забелязваше. Трън наклони главата си на една страна и се вгледа в нея през екрана.

— Така да бъде, девойко. Пращай насам координатите си.