Мариса Мейър
Крес (30)

Глава тридесета

Крес си подсушаваше косата с кърпа, тананикаше си и се радваше, че вече няма какво да й тежи. Излезе от банята преобразена — от търкането кожата й беше порозовяла, освен това бе успяла да изчисти почти всичката мръсотия изпод ноктите си. Стъпалата и вътрешната страна на бедрата още я боляха, но тези оплаквания бяха нищо и никаква работа в сравнение с неочаквания разкош. Мека кърпа. Къса, чиста коса. И толкова много вода, че и за една година нямаше да може да я изпие. Или поне дългият й душ я накара да си мисли, че водата щеше да тече безкрайно.

Крес огледа купчината с дрехи, но изпита отвращение при мисълта пак да ги облече. Трън още не се бе върнал, затова тя дръпна едно от одеялата на леглото и се уви в него. После взе да подритва краищата и така се доближи до нетскрийна на стената.

— Екран, включи се!

Беше настроен на програма с анимации, на която се виждаше как оранжеви октоподи и сини деца танцуваха на някакви техноритми. Крес смени на местния новинарски канал, после отвори нова кутия в ъгъла, за да провери координатите им в глобалната система за позициониране.

Куфра — търговски град в източния край на Сахара. Крес увеличи картата и се опита да определи мястото, където беше паднал сателитът, макар че й беше трудно да прецени точно какво разстояние бяха изминали. Сигурно беше по-малко и от половината на онова, което на нея й се струваше. Но колкото и да търси сред обширните, открити пясъци, не намери нищо ни на север, ни на запад.

Момичето потрепери, като си помисли, че за малко не бяха станали храна на лешоядите.

Тя затвори картата и взе да съчинява стратегия как да се свърже с Рампион. Макар че ДИРКОМА вече не беше у тях, това не означаваше, че Рампион беше съвсем неоткриваем. Със или без проследяващи устройства, корабът все щеше да има някаква система за връзка и протоколен адрес. Би могла да проникне в компютърната система на армията и да проследи първоначалния мрежови ПА на кораба, но това щеше да е чиста загуба на време. Ако беше чак такава детска игра, Републиката щеше да се е свързала с Рампион, още щом са определили кой кораб издирват.

А това означаваше, че адресът е бил сменен, и то вероятно скоро след дезертирането на Трън.

Което на свой ред означаваше, че системата за автоматичен контрол също е била сменена. Оставаше й да се надява, че Трън ще знае нещо по въпроса откъде и кога е била купена или с каква програма е била заменена.

Но ако не знаеше нищо, тогава… ами тогава щеше да се наложи да прояви малко въображение.

Но сега нямаше смисъл да се тревожи за това. Най-напред — най-важното.

Трябваше да се увери, че на кораба ще има някой, с когото да установи контакт.

И Крес започна с прегледа на новините. Тя набързо потърси и разбра, че с днешна дата медиите на Земята не знаеха нищо повече за местонахождението на Лин Синдер от онова, което знаеха и преди пет дни.

— … лунен сателит…

Крес се заслуша в говорителя, който бръщолевеше на чужд език — вероятно езика, на който керванджиите първо им бяха заговорили. Момичето се намръщи и си помисли, че само й се бе счуло. Но като се вгледа в устните на мъжа, й се стори, че чува Сахара и пак лунен.

— Пусни превод с говор на универсалния език.

Езикът се смени, а на мястото на говорителя се показа репортаж за огромна пустиня, ужасно позната й пустиня. И точно по средата на пустинята се намираха останките, които тя и Трън бяха изоставили. Сателитът й, все още прикачен към унищожения лунен кораб, а зад него се изпъваше и парашутът. Един огромен квадрат бе изрязан от плата.

Крес преглътна с мъка.

Не след дълго същината на историята се изясни. Мнозина свидетели бяха забелязали, че нещо пада от небето — яркият пламък се видял на север чак на Средиземноморието, а два дни след това открили и сателита. Нямаше никакво съмнение, че е бил направен от лунитяни. Нямаше никакво съмнение, че някой е оцелял и изоставил руините, взимайки толкова запаси от храна и вода със себе си, колкото могъл да носи.

Властите още претърсваха пустинята. Те не знаеха колко оцелели търсят — един или повече, но знаеха, че търсят лунитяни. При обтегнатите отношения между Луна и Земя бяха решени да издирят бегълците на всяка цена, защото не искаха да предизвикат гнева на кралицата.

Крес зарови ръце в мократа си, чорлава коса.

Последствията се заредиха скоростно едно след друго.

Научеха ли керванджиите за падналия сателит, те бързо щяха да се усъмнят, че оцелелите са Крес и Трън. Щяха да ги предадат на властите, а те щом видеха Трън, на секундата щяха да го разпознаят.

Но не бяха само керванджиите. В такъв момент всички хора ставаха подозрителни към непознати.

И тогава — светлина сред паниката!

Ако Лин Синдер научеше за катастрофата, тогава тя също щеше да се досети какво се е случило. Щеше да се досети, че Трън и Крес са живи. И екипажът щеше да долети и да ги прибере.

Въпросът беше кой ще ги открие пръв.

Крес скочи от стола, метна набързо мръсните си дрехи, като не обръщаше внимание как дращеха по кожата й.

Трябваше да уведоми Трън.

Като си отваряше очите на четири, тя се промъкна по коридора, стараейки се да се държи естествено, без много да знае какво точно представляваше „естественото“. Вече беше наясно, че светлата й коса и кожа се набиваха на очи тук, а не искаше да предизвиква повече внимание от необходимото.

Шумът от салона на хотела отекваше по стълбите. Смях, гръмогласен говор и звънтене на чаши. Крес надникна иззад парапета. Множеството бе станало четири пъти по-голямо, откакто бяха се качили в стаята си — явно по това време хората обичаха да излизат навън. Мъже и жени се навъртаха в бара и край масите за карти, като похапваха от купите сушени плодове.

Тълпата около една ъглова маса викна от радост и Крес с облекчение видя там Трън, с кърпата на очи и с карти в ръка. Тя се промъкна към него през множеството, а устата й се напълни със слюнка от непознати пикантни миризми.

Множеството се разтвори и Крес се вцепени.

В скута на Трън седеше жена. Беше красива като от драмите по мрежата, имаше топла мургава кожа и пълни устни, а косата й се спускаше на множество дълги, тънки плитки, боядисани в различни нюанси на синьото. Носеше обикновени къси панталонки тип каки и блуза, но дрехите й стояха някак елегантно.

И освен това имаше най-дългите крака, които Крес бе виждала някога.

Жената се приведе напред и бутна купчина пластмасови чипове към един от другите играчи. Трън изви глава назад и се засмя. Той взе един от малкото чипове пред него, завъртя го между пръстите си няколко пъти, после го скъта в дланта на жената. В отговор тя прокара ноктите си надолу по врата му.

Въздухът край Крес се нажежи, залепи се за кожата й, взе да я стиска за гърлото, докато тя започна да се задушава. Останала без дъх, тя се обърна и хукна през салона. Коленете й трепереха, докато се изкачваше по стълбите. Намери стая номер 8 и без да мисли, разтърси топката — а пред погледа й ноктите отново и отново галеха кожата му, — докато накрая разбра, че вратата беше заключена. Ключът беше вътре на мивката в банята. Крес се разрида, тръшна се на стената и взе да блъска чело в рамката на вратата.

— Глупачка. Глупачка. Глупачка.

— Крес?

Момичето се завъртя, отривайки горещите сълзи. Пред нея стоеше Джина, току-що подала се от своята стая, която беше малко по-надолу по коридора.

— Какво се е случило?

Крес сви глава.

— Аз… аз се заключих отвън. А Карсуел… Карсуел е… — Тя избухна в сълзи, скри се в шепите си, а Джина се затича да я прегърне.

— О, недей плака, успокой се. Няма защо да се разстройваш толкова.

Но от думите й Крес зарева още по-силно. Колко заплетена беше станала историята им. Трън не й бе никакъв съпруг, въпреки измисления им роман, въпреки студените нощи, прекарани в ръцете му. Той имаше пълното право да си флиртува, с когото си поиска, но…

Но…

Колко много е грешала. Колко глупава е била.

— Всичко е наред, сега си в сигурни ръце — каза Джина, като я галеше по гърба. — Всичко ще се наред. Виж, донесох ти обувки.

Като подсмърчаше, Крес погледна простите платнени обувки в ръката на Джина. Взе ги с трепереща ръка и като заекваше и хълцаше, й поблагодари.

— Чуй, Крес, аз тъкмо отивах на вечеря с Нилс. Искаш ли да дойдеш с нас?

— Не искам да слизам пак долу — момичето поклати глава.

Джина я погали по косата.

— Но не може да стоиш тук без ключ. Ще се промъкнем край салона. На ъгъла има ресторант. Какво ще кажеш?

Крес се помъчи да се успокои. Искаше само да си влезе в стаята и да се скрие под леглото, но за това трябваше пак да слезе долу и да помоли момичето на рецепцията да й даде друг ключ. А така щеше да привлече повече внимание върху себе си, особено сега, когато очите и лицето й се бяха зачервили. Хората щяха да почнат да говорят и тя внезапно си спомни колко лошо щеше да бъде, ако хората вземеха да заприказват за тях. А и не искаше да стои нещастна и подсмърчаща в коридора, когато Трън се върнеше. Ако имаше малко време да се успокои, тогава щеше да може да разговаря с него рационално. Щеше да продължи да се държи така, сякаш сърцето й не е било разбито.

— Добре — каза тя, — ще дойда. И благодаря.

Джина я прегърна майчински, двете забързаха надолу по стълбите и без да се бавят, минаха през салона. После жената я поведе по тротоара с калдъръма край главната улица. Тълпата бе намаляла и много от сергиите бяха покрити за през нощта.

— Не е добре такова хубаво момиче като теб да плаче така, особено след всичко, което си преживяла.

Крес отново зарида.

— Не ми казвай, че с Карсуел сте се сдърпали, след като оцеляхте във великата Сахара заедно?

— Той не е — тя сниши глава и загледа как в пукнатините между глинените павета се промъкваше пясък…

— Какво не е? — Джина я хвана за ръката.

— Нищо, нищо. Все едно — и Крес подсмъркна в ръкава си.

Последва мълчание, а после Джина заговори бавно:

— Вие не сте женени, нали?

Крес стисна зъби и поклати глава. Джина нежно я погали по ръката.

— Всички ние си имаме своите тайни и аз мога да се досетя защо не искаш да споделиш своята. Ако изляза права, не бих те винила за лъжата. — Жената се наведе по-близо, тъй че челото й се опря в къдравата коса на Крес. — Ти си лунитянка, нали?

Крес се спъна и замръзна на място. Откъсна се от нежните ръце на Джина, а инстинктът й каза да побегне, да се скрие. Но по лицето на Джина имаше толкова много съчувствие, че паническият ужас бързо се изпари.

— Чух да се говори за падналия сателит. Помислих си, че сигурно си ти. Но не се бой. — И тя отново поведе Крес. — Лунитяните тук не са рядкост. А мнозина от нас дори започнаха да благодарят, че ги има.

Крес вървеше с неуверени стъпки до нея.

— Така ли?

Жената наклони глава на една страна и присви очи към Крес.

— Открихме, че вашите хора искат да водят затворен живот. Най-сетне, след всички перипетии да стигнат на Земята защо им е да рискуват да ги заловят и отново да ги върнат на Луната?

Крес се остави на Джина да я води напред, докато я слушаше с изненада как разумно говореше за всичко. Земните медии бяха втълпили в главата й, че омразата към лунитяните се шири навред и тя никога няма да бъде приета тук. Ами ако това изобщо не беше вярно?

— Дано не те обидя с въпроса си — продължаваше Джина, — но ти нямаш дарба, нали?

Момичето кимна безмълвно и остана изненадано от самодоволната усмивка, която премина по лицето на Джина, сякаш тя от самото начало се бе досетила.

— А, ето го и Нилс.

Мислите на Крес се въртяха. Като си помислеше, че от самото начало са могли да им кажат истината… но, не, Трън си оставаше издирван престъпник. Трябваше да помисли за някоя нова история как двамата се бяха озовали заедно. Дали си мислеха, че и той е лунитянин?

Нилс и Куенде стояха до един огромен прашен автомобил с огромни гуми с едри грайфери. Капакът беше вдигнат, един кабел беше включен към генератора, който беше залепен за сградата, а отзад зееше отворена широката врата. Мъжете товареха разни неща в него — много сакове със стоки, които Крес разпозна от камилите.

— Правите място за нов товар ли? — попита Джина и отиде при мъжете.

Дори Нилс да се бе изненадал да види Крес без съпруга й, той с нищо не се издаде.

— Почти сме готови — каза той и изтупа ръцете си. — Двигателят почти се зареди догоре. Би трябвало да ни закара до Фарафра и обратно без проблеми и без да се налага да пипаме запасите от бензин.

— Фара…? — Крес хвърли поглед към Джина. — Заминавате ли?

Джина цъкна с език.

— Джамал и някои от другите ще останат в града, но ние получихме нова поръчка и трябва да направим това извънредно пътуване. Работата все няма край.

— Но вие тъкмо пристигнахте. Ами камилите?

— Ще останат в градските обори и ще се зарадват на почивката си — Нилс се засмя. — Понякога те ни вършат работа, а понякога ни трябва нещо по-бързо. — И тупна с длан по автомобила. — Ти да не си плакала?

— Не, няма нищо — каза тя и сведе глава.

— Джина?

Джина стисна ръката й по-здраво и отговори на незададения му въпрос на техния си език. Крес пламна и й се прииска да знае какво му казваше Джина. А Нилс само се усмихна потайно и кимна.

Изведнъж някой грабна Крес отзад. Една ръка затисна устата й, заглушавайки изплашения й вик, и човекът я избута край Джина и Нилс. Натисна главата й надолу, натика я в автомобила, така че краката й силно се удариха в бронята. Капакът на багажника се затвори с трясък. Обгърна я черен мрак.

Нилс излая нещо неразбираемо и след това двигателят под нея взе да боботи. Крес чу други две врати да се затварят към предната част на автомобила.

— Не! — тя се хвърли върху капака и заудря с юмруци по метала. Започна да пищи, докато гърлото й се продра, докато грохотът и полюшването на автомобила станаха по-остри, а неравностите я запратиха в купчина платове, навити на рула.

Умът й продължаваше да се върти, когато само след минути Крес почувства, че вибрациите се смениха. Улиците с паветата на Куфра бяха останали зад тях.