Мариса Мейър
Крес (35)

Глава тридесет и пета

Синдер се препъна, докато се качваше нагоре по рампата на кораба, после освободи ризата си при ханша, за да може въздухът да разхлади малко кожата й. Сравнена със задушливата влажност на Ню Бейджин, пустинната жега беше суха, но неумолима. И освен това имаше пясък, този дразнещ, омразен пясък. Часове наред Синдер го бе чистила от кибернетичните си стави, откривайки повече кътчета и процепи, отколкото бе подозирала, че има.

— Ико, затвори рампата — каза тя и потъна върху една щайга. Беше капнала. По цял ден се тревожеше за Вълка и се мъчеше да бъде мила с хората от града, които й бяха донесли толкова много подаръци — фурми, сладки рулца и къри с подправки, — че тя не знаеше дали се опитваха да й благодарят, или да я угоят за някое пиршество.

Не стигаше това, ами и с доктор Ърланд все спореха. Той искаше от нея да измисли как да се добере до Луна, без да я заловят. Макар тя да се бе примирила, че това все някога щеше да се случи, още не се бе отказала преди това да спре кралската сватба. Защото, какво значение щеше да има, ако свали от трона Левана на Луна, след като тя е коронована за императрица на Републиката? Трябваше да измисли начин да направи и двете.

Но кралската сватба беше само след седмица, а с всеки изминал час часовникът на Ико като че тиктакаше по-бързо.

— Как е Вълка? — обади се Ико. Горкичката Ико — беше закотвена сам-самичка в системата на кораба понякога с часове, докато Синдер ходеше до хотела.

— Тази сутрин докторът започна да намалява успокоителните — отвърна Синдер. — Бои се, че ако Вълка се събуди и при него няма никой, той ще получи нервен срив и ще се нарани отново, но аз му казах, че не може вечно да го държи в безсъзнание.

Корабът изпусна въздишка — от животоподдържащата му система наоколо й изсъска кислород.

Синдер се наведе, свали си ботушите и изсипа пясъка върху металния под.

— Има ли нещо ново по новините?

— Да, всъщност два интересни развоя.

Нетскрийнът на стената светна. От едната страна стоеше статичен формуляр за поръчки, а най-отгоре беше надписът ПОВЕРИТЕЛНО. Въпреки искрицата любопитство, която той предизвика, вниманието на Синдер незабавно бе привлечено към другия екран и снимката на Каи.

Императорът настоява за незабавно прекратяване на лотарията за киборги.

Сърцето на Синдер подскочи и тя скокна от щайгата, за да вижда по-добре. При самото споменаване на лотарията спомените й нахлуха в главата. Андроидите я отвеждат, събужда се в стерилната болнична стая, вързана за масата, в главата й е натикан насила детектор за определяне на съотношението човек-машина, а във вената й е забодена игла.

Статията започваше със запис от пресконференцията на Каи, застанал зад една трибуна.

— Пусни записа.

— Тази промяна в политиката по никакъв начин не означава, че сме изгубили надежда — казваше Каи. — Ние не се отказваме да намерим лек за летумозиса. Моля ви, имайте предвид, че през последните месеци нашият екип направи смайващ напредък и аз съм уверен, че сме на прага на пробив. Искам всички онези, които страдат от болестта или имат близки, борещи се с нея в този час, да знаят, че това не е знак за поражение. Ние никога няма да се откажем, докато не изкореним летумозиса от нашето общество.

Той замълча, а светкавиците, които се отразяваха в знамето на Републиката зад него, подчертаха тишината.

— Неотдавна беше представено до вниманието ми, че използването на киборги за подпомагането на нашите изследвания е остаряла практика, която не е нито необходима, нито оправдана. Ние сме общество, което цени човешкия живот. Всеки човешки живот. Целта на нашите изследвания е да спре изтичането на този живот по възможно най-бързия и хуманен начин. Лотарията вървеше срещу тази ценност и аз мисля, че омаловажаваше всичко, което сме постигнали за тези сто двадесет и шест години от създаването на страната ни. А нашата страна се издига върху основите на равенството и единството, а не върху предразсъдъците и омразата.

Синдер гледаше Каи с прималели колене. Копнееше да вмъкне ръцете си вътре в екрана, да го обгърне в тях, да му каже благодаря ти. Но на хиляди километри от него, вместо Каи тя откри, че прегръща себе си.

— Очаквам, че това решение ще предизвика критика и бурни реакции — продължи Каи. — Напълно съзнавам, че летумозисът е проблем, който засяга всеки един от нас, а моето решение да прекратя лотарията, без да обсъдя въпроса с правителството ми и вашите представители, е едновременно неочаквано и нетрадиционно. Но аз не мога да стоя със скръстени ръце, докато киборгите насила биват принуждавани да жертват живота си заради погрешното вярване, че той има по-ниска стойност от този на техните съграждани. Екипът от учени в областта на летумозиса ще разработи нови стратегии, за да продължи своето проучване. В двореца сме оптимисти, че тази промяна няма да забави изследванията, които текат в момента. Ние ще продължим да приемаме доброволци за изследванията ни. На екрана долу са посочени контакти за всекиго, който иска да научи повече за набирането на доброволци. Благодаря ви, днес няма да отговарям на въпроси.

Каи слезе от подиума, а на негово място се качи прессекретарят му, опитвайки се да укроти шумната тълпа. Синдер потъна на пода. Не можеше да повярва на чутото току-що. Речта на Каи не касаеше единствено летумозиса, изследванията, медицинските процедури. Речта му засягаше равенството. Правата. Загърбването на омразата. С една реч, дълга не повече от три минути, Каи бе започнал да разрушава съществуващите от десетилетия предразсъдъци към киборгите.

Заради нея ли бе произнесъл речта?

Тя изкриви лицето си, като се питаше дали задаването на такъв въпрос не беше егоцентрично от нейна страна. Та нали това изявление щеше да спаси живота на безброй много киборги. То щеше да издигне нови критерии за правата на киборгите и отношението към тях. Разбира се, речта нямаше да реши всичко. Законът за киборгите още беше в сила, а според него те бяха собственост на своите опекуни, той ограничаваше свободата им. Но речта все пак беше нещо. Беше начало.

Но въпросът се връщаше отново и отново. Заради нея ли бе произнесъл речта?

— Знам — каза Ико със замечтаност в гласа, въпреки че Синдер не си бе отворила устата. — Прекрасен е.

Когато Синдер успя да се съсредоточи дотолкова, че да прегледа набързо остатъка от статията, тя видя, че Каи се бе оказал прав. Враждебността вече се надигаше. Журналистът беше написал язвително критична статия в защита на лотарията и в нея обвиняваше Каи в несправедливост и специално отношение. Макар че не споменаваше Синдер направо, беше чисто и просто въпрос на време, докато някой друг го стореше. Каи бе поканил киборг на годишния бал и те щяха да използват това срещу него. Щяха да го атакуват заради решението му. И то с ярост.

Но въпреки това той бе направил избора си.

— Синдер? — обади се Ико. — Мина ли вече на дроидите компаньонки?

— Извинявай — Синдер примигна. — Какво?

Екранът се смени и на преден план се показа първият документ. Синдер разклати глава, че да проясни мислите си. Съвсем беше забравила за поръчката с гриф „Поверително“, за която Ико искаше да й каже.

— О, да. — Тя се надигна. По-късно щеше да мисли за Каи и решението му. Първо трябваше да намери начин да предотврати сватбата му с Левана. — Какво е това?

— Поръчка от двореца отпреди два дни. Попаднах случайно на нея, докато се опитвах да намеря поръчката за цветаря. Можеш ли да повярваш, че кралицата си е поръчала букет от лилии и листа от хоста. Скука. Аз бих си избрала орхидеи.

— Намерила си поверителна поръчка от двореца, така ли?

— Да, намерих. Благодаря ти, че забеляза. На път съм да стана доста способен хакер. Не че имам с какво друго да се занимавам.

Синдер разгледа внимателно формуляра. Това беше договор за наем, сключен с най-големия световен производител на дроиди компаньонки, чийто главен офис се намираше точно до Ню Бейджин. За деня на сватбата дворецът беше поръчал шестдесет компаньонки, но само от модел „Реалност“, които имаха нормален цвят на очите и различна конструкция на телата. Идеята беше, че подобни несъвършенства (както ги наричаше компанията) правеха преживяването с компаньонката по-натурално.

Няколко секунди бяха нужни на Синдер, за да разбере целта на поръчката.

— Ще използват дроидите за обслужващ персонал на сватбата, защото лунитяните не могат да ги манипулират. Умно.

— И аз това си помислих — обади се Ико. — Според договора компаньонките ще бъдат докарани на компаниите за цветя и храна в утрото на сватбата и ще бъдат вкарани тайно в двореца заедно с човешкия персонал. Е, в документа не се използва изразът „вкарани тайно“.

Поръчката не успокои Синдер кой знае колко за сватбата, но тя остана доволна, че дворецът взимаше предпазни мерки срещу лунните си гости. Момичето се зачете във формуляра за поръчката и указанията за доставката и тогава извика.

— Какво има? — попита Ико.

— Хрумна ми идея! — Синдер направи крачка назад, докато я превърташе в главата си. Идеята й беше още прекалено сурова и объркана, за да е сигурна, че е добра, но на пръв поглед… — Ико, това е то! Така ще се промъкнем на Луна.

— Не разбирам — лампите присветнаха.

— Ще се скрием на някой кораб, който отива на Луна. Така ще ни вкарат тайно — точно като тези андроиди, които ще бъдат вмъкнати в двореца.

— Май пропускаш, че всички кораби, които отиват на Луна, са лунни. Как ще се качиш на борда им?

— В момента всички те са лунни. Но ми се струва, че знам как можем да променим това.

Новините на екрана смениха мястото си и на преден план в центъра се показа тиктакащият часовник.

— А това ще ни помогне ли да спрем сватбата?

— Да, в известен смисъл. — Синдер вдигна пръста си. — Ако успеем да отложим сватбата и кралица Левана стане домакин на церемонията на Луна, тогава всички земни гости ще трябва да отидат там, както лунната аристокрация сега пристига тук.

— И тогава ти ще се качиш на някой от техните кораби, така ли?

— Стига планът ни да сполучи. — Синдер взе да крачи напред-назад в товарното помещение, а умът й гореше при мисълта, че й предстоеше да се захване с новия план. — Но първо трябва да накарам Каи да ми повярва. Ако той съумее да убеди Левана да смени мястото… — Като дъвчеше вътрешната страна на бузата си, Синдер хвърли поглед към записа от пресконференцията: заглавието потвърждаваше, че императорът наистина бе сложил край на лотарията. — Пак ще трябва да се вмъкнем в двореца, но повече без никакви фокуси за отвличане на вниманието и контрол над медиите. Всичко трябва да стане ловко. Тайно.

— Ох, сетих се! Трябва да се представиш за гостенка! Тогава ще имаш извинение да си купиш и хубава рокля.

Синдер понечи да възрази, но се разколеба. Идеята не беше за изхвърляне, стига да успееше да задържи обаянието си толкова дълго, че никой да не я разпознае.

— Ще трябва да се пазя от дроидите. А и освен това ще са ни нужни покани.

— Аз ще се погрижа. — Формулярът за поръчката изчезна и на негово място се показа списък с имена. — Преди два-три дни един клюкарски канал качи списък на всички гости. Знаеш ли, че ще разпратят до тях истински хартиени покани? Много изискано.

— Прилича ми на разточителство — измърмори Синдер.

— Може и така да е — призна Ико, — но пък не е трудно да се откраднат. Колко ще ни трябват? Две? Три?

Синдер взе да отброява на пръсти. Една за нея. Една за Вълка… ако имаха късмет. Ако ли не… Дали щеше да е по-добре да отиде сама, или да вземе доктора със себе си? И дори Хиацинт? Но Левана и антуражът й щяха да разпознаят и двамата, а Синдер не вярваше, че мъжете можеха да създадат достатъчно силно обаяние, че да се скрият.

Оставаше й да се надява, че дотогава Вълка щеше да се оправи.

— Две — отвърна тя. — И дано имаме късмет.

Имената и титлите се заредиха надолу по екрана. Дипломати и политически представители, знаменитости и медийни коментатори, предприемачи и големи, големи богаташи. Синдер си помисли, че сватбата се очертваше да бъде много скучна. И тогава Ико изпищя. С метален вик, идващ от прегрял процесор и пламнали в огън жици, който пробиваше тъпанчетата. Синдер си запуши ушите.

— Какво? Какво има?

Списъкът с имената спря и Ико оцвети в жълто един ред.

Лин Адри и дъщеря И’Лин Пърл. Ню Бейджин, ИР, Земя

Със зейнала уста Синдер свали ръце от ушите си.

Лин Адри? И Пърл?

От спалните каюти на екипажа се чу тропот от стъпки и в товарното с ококорени очи се показа Хиацинт.

— Какво стана? Защо пищи корабът?

— Нищо няма. Всичко е наред — запъна се Синдер.

— Не, нищо не е наред! — викна Ико. — Как са могли да ги поканят? По-голяма несправедливост не съм виждала в целия си програмиран живот! А повярвай ми, аз съм виждала много големи несправедливости!

Хиацинт въпросително повдигна вежди към Синдер.

— Тъкмо научихме, че бившият ми настойник е получила покана за сватбата. — Момичето отвори раздела до името на мащехата си, като си мислеше, че сигурно е станала грешка.

Но, разбира се, грешка нямаше.

Лин Адри бе получила награда от осем хиляди униви и официална покана за сватбата на императора в знак на благодарност за помощта й в настоящето преследване на осиновената й дъщеря Лин Синдер, от която тя се бе отказала официално.

— Защото ме продаде — изсмя се тя презрително. — Представи си.

— Виждаш ли? Несправедливо е. Ние сме седнали тук, излагаме живота си на опасност, за да спасим Каи и цялата планета, а Адри и Пърл получават покани за кралската сватба. Погнусена съм. Дано да си залеят хубавите рокли със соев сос!

Тревогата на Хиацинт бързо премина в раздразнение.

— Знаеш ли, че корабът ти има някои налудничави приоритети?

— Ико! Казвам се Ико. И ако не спреш да ме наричаш „кораб“, ще се погрижа, когато се къпеш, да ти тече само студена вода, разбра ли ме?

— Да, мисли си ги тези, докато аз отида да ти развинтя високоговорителите.

— Какво? Не можеш да ми запушиш говорителите. Синдер!

Синдер вдигна ръце.

— Никой нищо няма да развинтва! — и тя изгледа кръвнишки Хиацинт, но той само сви рамене. Тя вдигна очи нагоре. — Боли ме главата от вас, а се опитвам да мисля.

Хиацинт се подпря на стената и скръсти ръце на гърдите си.

— Знаеш ли, че аз бях там в онази нощ, на бала на Републиката?

— Как бих могла да забравя? — Клепачът й потрепна. Синдер не мислеше често за това, не и откакто той застана на тяхна страна, но понякога, когато поглеждаше към него, не можеше да не си спомни как именно той я бе сграбчил и държал в лапите си, докато Левана се бе надсмивала над Каи и се пазареше с живота на Синдер.

— Поласкан съм. Работата е там, че и теб човек лесно не може да те забрави — в онази нощ те унижиха публично, почти те простреляха в главата, а накрая те арестуваха. Затова ме учудва, че се мъчиш всячески да измислиш начин да се върнеш в двореца.

Синдер размаха ръце във въздуха.

— И на теб не ти хрумва ни една причина защо бих поискала да отида на сватбата, така ли?

— Искаш още един вихрен танц с играчката си, преди той да стане собственост на Левана? Ти доста примираше по него на…

Синдер го удари с юмрук. Хиацинт залитна и се подпря на стената. Засмя се и вдигна ръка към лицето си.

— Да не би да те жегнах по някой оголен нерв? Или по някоя жица? Нали си имаш достатъчно и от двете?

— Каи не е играчка и не е собственост на Левана. Посмей да обидиш още веднъж него или мен и тогава ще те ударя с металния си юмрук.

— Дай му да се разбере, Синдер! — викна радостно Ико.

Хиацинт свали ръката си и на лицето му се показа червенина.

— Какво толкова се интересуваш от сватбата? Тя не е твой проблем.

— Разбира се, че е мой проблем! Ако не си го забелязал, кралицата ви е тиранин! Републиката може и да не ме иска повече, но това не означава, че ще оставя Левана да дойде тук долу, да впие ноктите си в страната ми и да разруши всичко в нея, както е разрушила вашата страна.

— Нашата — напомни й Хиацинт.

— Нашата.

— Значи това било. — Хиацинт тръсна глава, отмятайки един кичур коса от лицето си. — Свръхпламенен патриотизъм към страната, която се мъчи да те залови в този час, докато разговаряме? Някои от жиците ти ще да са прегрели. В случай че не си го проумяла, само кракът ти да стъпи на територията на Републиката, тозчас ще си мъртва.

— Благодаря ти за звездното доверие, което ми гласуваш.

— А ти не изглеждаш като някое от онези момичета, готово да се жертва заради преувеличените си заблуди относно истинската любов. Тогава какво криеш от мен?

Синдер се извърна.

— О, хайде. Моля те, не ми казвайте, че се вманиачаваш по сватбата само защото си мислиш, че си влюбена в него?

— Влюбена съм — обади се Ико. — До полуда.

Синдер заразтрива слепоочията си. Помълчаха неловко, докато Ико каза:

— Нали все още говорим за Каи?

— Ама вие откъде я изкопахте тази? — викна Хиацинт и посочи към говорителите на тавана.

— Не правя това само заради Каи. — Синдер отпусна ръката до тялото си. — Правя го, защото аз съм единствената, която може да го направи. Ще сваля Левана от трона. И ще се погрижа да не нарани никого.

Хиацинт я зяпна така, като че на главата й тъкмо бе изникнала ръка на андроид.

— Ти да не си мислиш, че си в състояние да свалиш Левана от трона?

Синдер изпищя и замахна с ръка във въздуха.

— Нали това е цялата идея! А ти не мислиш ли така? Не е ли това причината, поради която ни помагаш?

— Звезди, не! Да не съм луд! Тук съм, защото видях възможност да се измъкна от онази чародейка, без да ме убият и… — Той млъкна.

— Кажи де! Какво?

Устата му се раздвижи.

— Какво „и“?

— И защото Нейно Величество щеше да поиска това от мен, макар че сега ще загине заради желанието си.

— Какво? — бръчки прорязаха челото на Синдер.

— А аз съм закотвен тук с вас и този глупав твой план, който ще ни върне обратно в изходна позиция, право в ръцете на кралица Левана.

— Как… но… Нейно Величество ли? Ти за кого говориш?

— За принцеса Зима. Ти за кого мислиш?

— Принцеса… — Синдер се дръпна крачка назад от него. — Говориш за доведената дъщеря на кралицата, така ли?

— Оооо — изви Ико.

— Да! Ако не си забелязала, друга принцеса нямам. А ти за кого си помисли, че говоря?

Синдер преглътна. Погледът й се стрелна към нетскрийна, където първоначалният им план отдавна беше затрупан под новините и онзи отвратителен часовник. Те така и не бяха казали на Хиацинт за намеренията си да прекъснат сватбата и да обявят истинската й самоличност пред света.

— Хъм. За никого — тя се запъна и се почеса по китката. — Значи… когато ми каза, че си предан на „твоята принцеса“… ти си говорел за нея. Така ли?

Хиацинт впи поглед в нея, като че се опитваше да проумее защо ли си губи времето с такъв идиот.

Синдер се покашля.

— Да, ясно.

— Трябваше да оставя Сибил да те залови — измърмори той и поклати глава. — А аз си помислих, че принцесата сигурно ще се гордее с мен, когато научи, че съм се обърнал срещу Сибил. И ще одобри решението ми. Но кого ли заблуждавам? Та тя никога не ще узнае.

— А ти… ти обичаш ли я?

Той я изгледа свирепо, сякаш тя го отвращаваше.

— Не се опитвай да ме вкараш в сладникавите си психодрами. Аз съм дал клетва да я защитавам. Но как да си върша задълженията от тук долу?

— Да я защитаваш? От какво? От Левана ли?

— И от нея също.

Синдер се строполи върху една от щайгите. Чувстваше се, като че бе пробягала половината пустиня. Тялото й беше изцедено, умът й беше изтощен. Хиацинт не даваше пукната пара за нея — той беше предан на доведената дъщеря на кралицата. А тя дори не знаеше, че принцесата има хора, които са й предани.

— Помогни ми — каза тя, без да крие умоляващите нотки в гласа си. — Кълна ти се, мога да спра Левана. Мога да те върна на Луна, където ти ще защитиш твоята принцеса. Или каквото там трябва да сториш. Но имам нужда от помощта ти.

— Това е съвсем очевидно. Ще ме въведете ли в този чуден ваш план?

— Може би. — Синдер преглътна. — Все някога.

Той поклати глава, сякаш искаше да се разсмее, и посочи навън към улиците на Фарафра.

— Отчаяна си, защото най-силният ти съюзник в момента лежи в безсъзнание под въздействието на упойващи лекарства.

— Вълка ще се оправи — каза Синдер с повече вяра, отколкото беше очаквала. После въздъхна. — Отчаяна съм, защото трябва да събера колкото се може повече съюзници.