Мариса Мейър
Крес (4)

Глава четвърта

Скарлет допря памучния тампон до ъгълчето на устата на Вълка и поклати глава.

— Може и да не уцелва често, но като уцели веднъж, държи влага.

Въпреки драскотината, която пълзеше по челюстта му, Вълка грееше, очите му сияеха на лампите в лечебницата.

— Ти видя ли как ме препъна точно преди да замахне? Дори не разбрах какво става. — Вълка потърка замаян с ръце бедрата си, докато краката му подритваха масата за прегледи отстрани. — Май най-сетне започва да се получава.

— Е, добре, доволна съм, че се гордееш с нея, но ще бъде хубаво другия път да не те удря с металната си ръка. — Скарлет отмести тампона. Кучешкият зъб беше срязал устната на Вълка и раната продължаваше да кърви, но вече по-слабо. Тя взе една тубичка с мехлем. — Имаш си нов белег в колекцията, но подхожда на този от другата страна, така че поне ще има симетрия.

— Белезите ми харесват — и той сви рамене, а очите му пробляснаха дяволито. — Навяват ми хубави спомени за разлика от преди.

Скарлет беше сложила малко от мехлема на върха на пръста си, но спря. Вълка беше впил очи във възлестите си ръце и страните му поруменяха едва забележимо. За миг Скарлет също пламна от горещина, припомняйки си нощта, която бяха пропътували без билети с влака Маглев. Беше прокарала пръсти по бледия белег на ръката му, беше докоснала с устните си неясните следи от рани на лицето му. И той я бе сграбчил в прегръдките си…

Тя го бутна по рамото.

— Спри да се хилиш така — каза му и намаза лекичко раната с мехлема. — Раната ти ще започне пак да кърви.

Той мигновено стана сериозен, но когато се осмели да вдигне поглед към Скарлет, очите му още блестяха.

Онази нощ във влака беше единственият път, в който се бяха целунали. Онзи път, когато я целуна, докато беше в плен на глутницата специални агенти, не се броеше. Вълка бе използвал случая да й даде идентификационния чип, с който успя да избяга, но в целувката им нямаше обич и тогава тя го бе презряла.

Но онези мигове във влака Маглев бяха причинили на Скарлет не една безсънна нощ, откакто се бе качила на борда на Рампион. Нощем тя лежеше будна и си представяше как се измъква от леглото, крадешком пресича коридора отсреща до стаята на Вълка, а когато той отваря вратата, без да каже и дума, се притиска в него. Вплита пръстите си в косата му. Загръща се в сигурността, която намираше единствено в ръцете му.

Но тя така и не отиде при него. Не че се боеше да не я приеме — Вълка не се и мъчеше да скрие нито жадния си поглед, нито сладостта от всяко докосване, колкото и нищожно да беше. Той никога не си взе обратно думите, които каза след атаката. Скарлет, няма друга освен теб. Никога няма да има друга освен теб.

Скарлет разбираше, че той чакаше тя да направи първата крачка.

Но тъкмо когато бе на път да се предаде на изкушението, тя виждаше татуировката на ръката му — онази, която завинаги го дамгосваше като специален оперативен лунен агент. И все още страдаше дълбоко за загубата на баба си, страдаше от мисълта, че Вълка бе могъл да я спаси. Да я защити. На първо място той не биваше да допуска да я отвлекат.

А това не беше справедливо спрямо него. Отвличането беше станало, преди той да срещне Скарлет, преди да я обикне. А беше ли опитал да спаси баба й тогава, другите агенти щяха да убият и него. И тогава Скарлет наистина щеше да остане сама на света.

А може би се колебаеше, защото, ако трябваше да бъде честна пред себе си докрай, тя все още се страхуваше малко от Вълка. Когато той беше в добро настроение, флиртуваше с нея и понякога очарователно се смущаваше, тогава й беше лесно да забрави, че у него има и друга страна. Ала Скарлет го бе виждала да се бие прекалено много пъти, за да забрави. И то не в сдържаните схватки между него и Синдер, а в битки, в които той безмилостно прекършваше врата на съперника си, с голи, остри зъби откъсваше месо от костите му. Тя още изтръпваше при тези спомени.

— Скарлет? — Тя подскочи. Вълка я наблюдаваше със свити вежди. — Какво има?

— Нищо — тя се усмихна и изпита облекчение, че усмивката й не беше насила.

Да, Вълка наистина имаше своята тъмна страна, но чудовището, което бе видяла в предишните битки, не беше мъжът, който седеше пред нея сега. Каквото и да бяха направили с него учените на Луната, Вълка бе показал неведнъж, че може сам да избира, че може да е друг.

— Мислех си за белезите ти — рече тя и завъртя капачката на мехлема. Устната на Вълка бе спряла да кърви, но ожуленото щеше да се заличи чак след няколко дни. Скарлет обви с ръце лицето му, килна го назад, целуна го по раната. Вълка остро пое дъх, замръзна неподвижно като скала — нещо неприсъщо за него.

— Няма страшно, ще оцелееш — каза му тя и в същия миг се отдръпна от него. После хвърли тампона в шахтата за боклука.

— Скарлет? Вълк? — гласът на Ико изпука от говорителите на стената. — Елате в товарното отделение. Дават нещо, което ще искате да видите.

— Идваме веднага — отвърна Скарлет и прибра набързо лекарството и марлите. Вълка скочи от масата. Когато Скарлет хвърли поглед към него, той се усмихваше широко и потъркваше с един пръст раната си.

В товарното Трън и Синдер се бяха настанили удобно на един сандък, приведени над колода от хартиени карти за игра. Косата на Синдер беше все така чорлава от скорошната й половинчата победа над Вълка.

— Ах, чудесно! — рече Трън и вдигна поглед. — Скарлет, кажи й на Синдер, че мами.

— Не мамя!

— Току-що обяви два чифта един след друг. Не може така!

Синдер скръсти ръце.

— Трън! Тъкмо свалих в мозъка си официалните правила на играта. Много добре знам какво мога и какво не мога да правя!

— Аха! — Трън щракна с пръсти. — Ето на, виждаш ли? Не можеш така да си сваляш, каквото поискаш по средата на игра роял. Такива са правилата на кораба, съжалявам. Ти мамиш!

Синдер рязко вдигна ръце нагоре и навсякъде из товарното помещение се разлетяха карти. Скарлет улови три във въздуха.

— Аз също знам, че нямаш право да обявяваш два чифта един след друг. Баба ми така ме е учила, но може би тя просто така знаеше да играе.

— А може би Синдер мами!

— Не мамя! — Синдер стисна зъби и изръмжа.

— Ико ни извика да видим нещо — обади се Скарлет и остави картите на купчината.

— Oui, mademoiselle — рече Ико с акцента, който Трън имитираше, когато разговаряше със Скарлет. Само дето Ико го докарваше много по-автентично от него. — Дават последните новини за специалните оперативни агенти от Луната. — Нетскрийнът на стената трепна, Ико скри тиктакащия часовник и схемата на двореца, а на тяхно място показа поредица от репортажи — репортери и песъчливи кадри, на които въоръжени войници подбутваха половин дузина мускулести мъжаги да се качат в охраняван хеликоптер. — Изглежда, че след атаката Американската република е започнала разследване на оперативните агенти, а в момента тече операция за залавянето на престъпниците в трите града на Републиката, които бяха атакувани: Ню Йорк, Мексико Сити и Сао Паоло. Вече са заловили петдесет и девет агенти и четирима чародеи, които ще бъдат задържани като военнопленници.

Скарлет приближи екрана, на който се виждаше кадър от остров Манхатън. Изглежда, тази глутница се бе укривала в изоставен ръкав на метрото. Ръцете и краката на бойците бяха вързани и от наобиколилите ги военни отряди към всеки от тях стърчаха насочени поне по две пушки. Но всички мъже изглеждаха толкова безгрижни, сякаш беряха диви цветя на полето. Един от тях дори се усмихна развеселено на камерата, докато го караха покрай нея.

— Познаваш ли ги?

— Не много добре — измърмори Вълка. — Различните глутници обикновено не общуват помежду си. Но съм ги виждал в столовата и понякога по време на тренировките.

— Май не са се трогнали много — намеси се Трън. — Явно е, че никога не са опитвали менюто в затвора.

Синдер се премести и застана до Скарлет.

— Няма да останат там дълго. Сватбата е след две седмици. Тогава ще ги освободят и ще ги изпратят обратно на Луната.

Трън затъкна палци в гайките на колана си.

— В такъв случай престоят им в затвора ще бъде пълна загуба на средства и време.

— Не съм съгласна — възрази му Скарлет. — Хората не могат да продължават да живеят в страх. Правителството се старае да им покаже, че взимат всички мерки, за да не допуснат ново клане. И по този начин чувстват, че имат власт над ситуацията.

— Ами какво ще стане, когато Левана отвърне на удара? — поклати глава Синдер. — Смисълът на брачния съюз беше да обуздаят гнева й.

— Тя няма да отвърне на удара — каза Вълка. — Мисля си дори, че пет пари не дава за нас.

Скарлет хвърли поглед към татуировката на ръката му.

— Пет пари не дава ли? След целия труд, който е вложила в създаването ви… тоест тяхното.

— Тя не би изложила на риск Съюза. Не и заради специалните агенти, които бяха създадени с една-единствена цел — да поемат това първо настъпление срещу хората и да им напомнят, че лунитяните могат да бъдат сред тях, навсякъде. Искаше да ги накара да се боят от нас — Вълка взе да се мести неспокойно от крак на крак. — Но ние вече не й трябваме.

— Дано си прав — обади се Ико, — защото след като американците вече откриха как да проследяват агентите, очакванията на всички са и останалите страни от Съюза да последват примера им.

— И как са ги проследили? — попита Синдер и нагласи опашката си.

От охладителната система шумно изсвистя въздишка.

— Оказа се, че лунитяните успели да програмират по една шепа от мед-дроидите, разпределени в чумните изолатори по целия свят. Мед-дроидите събирали идентификационните чипове на умрелите и ги изпращали на специалните агенти, където ги препрограмирали, вкарвали ги в телата им и така те успявали да се слеят с обществото. След като правителството разбрало каква е работата, останало просто да се проследят чиповете, а те ги отвели право до базите на глутниците.

— Пеони… — Синдер се приближи още повече до нетскрийна. — Ето защо онзи андроид искаше да вземе чипа й. Значи, ако аз го бях оставила, той щеше да бъде имплантиран в тялото на един от тях, така ли?

— Каква неподправена насмешка има в думите ти за нашите кучешки приятели — подхвърли Трън.

— Извинявай, Вълк. — Синдер потърка слепоочията си. — Не говорех за теб. — Тя се поколеба. — Всъщност… и за теб говоря. За всички ви. Пеони беше по-малката ми сестра. Много хора са умрели от болестта, а самоличността им е била поругана така. Не се обиждай, моля те.

— Няма нищо — успокои я Вълка. — Ти си обичала сестра си. Аз бих почувствал същото, ако някой искаше да заличи самоличността на Скарлет и да я даде на армията на Левана.

Скарлет замръзна, а страните й пламнаха. Какво каза Вълка току-що? Че…

— О! — изцвърча Ико. — Вълка току-що каза, че обича Скарлет! Толкова е мил!

Скарлет се сви.

— Той не е казвал… не това… — тя стисна ръце в юмруци до тялото си. — Хайде да се върнем на темата за заловените войници, моля ви!

— Изчерви ли се? Защото гласът й звучи, като да се е изчервила.

— Да, изчерви се — потвърди Трън и разбърка картите. — Да ти кажа, Вълка също изглежда развълнуван…

— Хайде, съсредоточете се — призова ги Синдер. На Скарлет й идваше да я целуне. — Стигнахме до чиповете — мед-дроидите са взимали идентификационните чипове на жертвите на чумата. И по-нататък?

Ико взе да идва на себе си след вълнението и светлината притъмня.

— Това повече няма да се случва занапред. Докато ние с вас разговаряме, всички американски андроиди от изолаторите се диагностицират и препрограмират. Несъмнено целият Съюз ще направи същото.

На екрана и последният агент се качи в бронирания кораб. Вратата издрънча тежко зад гърба му и се заключи.

— Една заплаха по-малко за нас — отдъхна си Скарлет. — Дано да ги заловят и в Европа и да ги убият.

— Дано не си помислят, че с това работата им се свършва — коментира Синдер. — Както каза и Вълка, същинската война още не е започнала. Земята трябва да е нащрек, да се готви за неочакваното.

— А нашата задача е да се подготвим да предотвратим сватбата и да те качим на трона — додаде Скарлет и видя как Синдер се сепна при намека, че ще стане кралица. — Успеем ли да се справим, войната ще свърши с тези нападения.

— Имам предложение — намеси се Ико и смени репортажа за лунните агенти с друг, който беше за предстоящата сватба. — Така и така ще се вмъкнем в двореца на Ню Бейджин, докато Левана е там, защо тогава просто не я убием? Не искам да звуча като хладнокръвен убиец, но няма ли така да разрешим всичките си проблеми?

— Тази работа няма да е толкова лесна — отвърна й Синдер. — Не забравяй с кого си имаме работа. Левана може да промие съзнанието на стотици хора едновременно.

— Да, но на мен нищо не може да ми направи — възрази Ико. — Нито на теб.

— Цяла армия ще ни трябва само за да я приближим. — Вълка поклати глава. — А около нея ще бъде пълно със стражи и чародеи. Да не говорим за хората, които би могла да използва като щит, а също и да ги превърне в оръжие.

— В това число и Каи — рече Синдер.

Моторът на кораба взе да пърпори и стените му се разтресоха.

— Имаш право. Не можем да рискуваме живота му.

— Но пък бихме могли да кажем на света, че Левана е измамница, убийца. — Синдер сложи ръце на кръста. — И бездруго на всички вече е известно, че кралицата е чудовище. Трябва само да им покажем, че ако тя стане императрица, смъртна опасност ще грози живота на всички.