Мариса Мейър
Крес (39)

Глава тридесет и девета

Крес изцвърча и се обърна. Отсреща я гледаше лице, което беше хем красиво, хем страховито, а очите му блестяха на светлината от нетскрийна.

— Коя си ти?

Инстинктът я караше да се разпищи, но тя го заглуши, задуши шума, докато той се превърна в хленч.

— С-съжалявам, че нахълтах без позволение. Трябваше ми нетскрийн. П-приятелят ми е в опасност и трябваше да му изпратя съобщение и… съжалявам, кълна ви се, нищо не съм откраднала. М-моля ви, недейте вика доктора. Моля ви.

Той, както й се стори, спря да я слуша, а суровият му поглед обгърна стаята. Мъжът пусна ръката й, но остана напрегнат, в отбранителна поза. Риза не носеше, но тялото му беше увито в толкова бинт, че все едно носеше.

— Къде се намираме? Какво стана? — думите му бяха неясни, изречени с трудност. Мъжът изкриви лице, стисна очи, а когато ги отвори отново, като че не можа да съсредоточи погледа си.

Тогава Крес зърна нещо, което беше далеч по-ужасяващо от избледнелите му белези и страшните мускули.

На ръката си мъжът имаше татуировка. Беше тъмно да я прочете, но Крес мигом я позна. Беше виждала много като нея в записи, фотографии, документални филми, направени на бърза ръка. Мъжът беше от Специалната оперативна група. Един от мутантите на кралицата.

Картини на мъже, които забиваха хищнически нокти в гърдите на жертвите си, сключваха челюстите си в оголените им вратове, виеха срещу луната, се занизаха в главата й.

Този път тя не можа да усмири инстинкта си. Крес изпищя.

Мъжът я сграбчи и с огромните си ръце насила затвори устата й. Крес зарида, затрепери. Щеше да умре. Тялото й можеше да му окаже съпротива колкото една вейка.

Мъжът изръмжа и Крес видя острите връхчета на зъбите му.

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност — каза той, а дъхът му изгори лицето й. — Виж в какво ме превърна! Но аз ще те убия, преди да съм станал част от нов експеримент. Разбра ли ме?

Сълзите започнаха да си пробиват път през миглите й. Челюстта я болеше там, където я беше стиснал, но тя се страхуваше повече от онова, което я чакаше, щом я пусне. Дали мъжът си мислеше, че Крес работи за доктора? Възможно ли беше и той да е една от жертвите, продадени на стареца? Той също беше лунитянин, тъй че помежду им имаше много общо. Ако успееше да го убеди, че са съюзници, тогава може би щеше да успее да избяга. Но дали можеше да се разговаря разумно с тези чудовища?

— Разбра ли ме?

Миглите й изпърхаха, а вратата зад мъжа се отвори.

Движенията му бяха бързи и гладки. Главата на Крес се завъртя, когато той я обърна, дръпна я пред себе си и я притисна до гърдите си. Той залитна, като че рязкото движение го беше замаяло, но се закрепи, а в това време в стаята се разля светлина. На вратата се изправи силует — не на стареца, а на страж. На лунен страж.

Очите на Крес се разшириха — беше го познала. Стражът на Сибил. Пилотът на кораба на Сибил, който бе могъл да я спаси, но не го бе сторил.

Войникът изсъска. Ако не беше здравата му хватка, Крес щеше да падне на земята.

Сибил я бе намерила. Сибил беше тук.

Сълзите й потекоха.

Войникът. Стражът. Крес беше в капан. Беше мъртва.

— Само една крачка и ще й счупя врата!

Стражът не отвърна нищо. Крес не беше сигурна, че е чул заплахата. Той беше вдигнал вежди, докато оглеждаше наоколо и както й се стори, я разпозна. Но вместо победоносен, видът му беше просто смаян.

— Какво стана… Скарлет? — Думите почти не се разбираха от ръмженето. — Къде е Скарлет?

— Ама ти не си ли хакерът? — попита стражът, като се взираше в Крес.

Хватката на войника се стегна.

— Имаш пет секунди да ми кажеш къде е Скарлет! В противен случай, момичето е мъртво, а след нея си ти!

— Аз не съм с тях — Крес се задушаваше. — Т-той не дава пет пари за мен.

Стражът вдигна умиротворяващо ръце. Крес се чудеше къде ли е господарката Сибил.

Хватката на войника не отслабна и тогава на Крес й хрумна, че и двамата мъже работеха за лунната кралица. Тогава защо им беше да се заплашват един друг?

— Само се успокой — каза стражът. — Нека повикам Синдер или доктора. Те ще ти обяснят.

— Синдер? — войникът трепна.

— Тя е на кораба. — Погледът му отново се сниши към Крес. — А ти откъде се взе тук?

Момичето преглътна, в главата й звънтеше същият въпрос, който войникът му беше задал. Синдер?

— Какво става тук?

Крес потрепери, щом чу гласа на доктора — по-силен, отколкото при преговорите с Джина. Стъпки. Стражът се дръпна, за да пропусне доктора в тъмната стая, в която все още светлина идваше само от коридора. Крес изпита гордост, когато видя, че е оставила следа по челюстта му.

Но няма що! — голяма полза й беше донесла накрая новооткритата й смелост.

Докторът замръзна и попи сцената с очи.

— О, звезди — измърмори той. — Точно сега ли…

Щом го видя, омразата на Крес пламна с нова сила, но тя си напомни, че това не беше само един зъл старец, който търгуваше с роби лунитяни. Това беше мъжът, който бе помогнал на Синдер да избяга.

Главата й се завъртя.

— Пусни я — каза докторът, като говореше внимателно. — Ние не сме твои врагове. Момичето също не е твой враг. Моля те, остави ме да ти обясня.

Вълка свали ръката си от нея и я прокара по лицето си. Олюля се за миг, но после се закрепи.

— Бил съм тук и преди… — каза тихо той. — Синдер… Африка?

Силно тропане по стълбите в другия край прекъсна обърканите му думи. Последва вик и на Крес й се стори, че чува име и гласът…

— Крес!

Тя извика, забравяйки за ръката, която я стискаше като в менгеме, но пак тя не й позволи да се хвърли напред.

— Капитане!

— КРЕС!

Докторът и стражът се извърнаха, а в това време стъпките се забързаха шумно по коридора. И двамата мъже видяха, когато капитан Трън с превръзка на очите подмина вратата.

— Капитане! Тук съм!

Стъпките спряха, обърнаха се и той се затича обратно, додето пръчката му не се удари в рамката на вратата. Трън замръзна запъхтян, подпрял се с една ръка на касата. От едната страна на лицето му имаше ужасна синина, при все че по-голямата част от нея беше скрита под кърпата.

— Крес? Добре ли си?

Облекчението на Крес не трая дълго.

— Капитане! От лявата ти страна стои лунен страж, а от дясната е докторът, който си прави експерименти с лунитяните. Мен ме държи един от войниците на Левана, тъй че, моля те, внимавай!

Трън отстъпи крачка назад и извади пистолета от панталоните си. Миг-два той повъртя дулото на пистолета във всички посоки, но никой не се хвърли да го напада. С известна изненада Крес осъзна, че хватката на войника се бе разхлабила.

— А… — челото на Трън се сбърчи и той насочи пистолета някъде близо до прозореца. — Ще ми опишеш ли пак всички заплахи, че май пропуснах нещо, а?

— Трън?

Трън насочи пистолета към Вълка и Крес, която беше между тях.

— Кой каза това? Кой си ти? Да не си я наранил? Защото, кълна се, ако й сториш нещо…

Лунният страж се пресегна и отскубна пистолета от ръката му.

— Ей! — Трън се разгневи и вдигна пръчката си, но стражът с лекота парира удара му с ръка, после му взе и пръчката. Трън вдигна юмруци.

— Стига толкова! — кресна докторът. — Никой не е пострадал и никой няма да пострада!

Трън изръмжа и се обърна към него.

— Ти така си мислиш, вълк… доктор… чакай, Крес, кой от всичките е този?

— Аз съм доктор Дмитри Ърланд и съм приятел на Лин Синдер. Сигурно ме знаете като човека, помогнал за бягството й от затвора в Ню Бейджин.

— Хубава история — изсумтя Трън. — Само че мога да ти кажа със сигурност, че аз съм човекът, който помогна на Синдер да избяга от затвора.

— Надали. Мъжът, когото току-що удари, също е съюзник на Синдер, както и войникът вълк, който все още е на силни болкоуспокояващи, сигурно бълнува и ако веднага не легне, ще си отвори шевовете.

— Трън — повтори войникът, без да обръща внимание на предупрежденията на доктора. — Какво става? Къде се намираме? Какво е станало с очите ти?

— Чакай… — Трън наклони глава. — Вълк?

— Да.

Последва дълго, дълго мълчание, докато накрая лицето на Трън се проясни и той се засмя.

— Спатии, Крес, едва не получих инфаркт при думите ти за войника вълк. Защо не ми каза, че това е той?

— Аз… ами…

— Къде е Синдер?

— Не знам — каза Вълка. — А къде е… Струва ми се, че Синдер ми каза нещо за Скарлет? Преди? — Едната ръка на Вълка все още стоеше свободно около врата на Крес. Другата той прокара по лицето си и простена. — Било е само кошмар…?

— Синдер е тук. В безопасност е — обади се докторът.

Трън се засмя широко с най-загадъчната усмивка, която Крес бе виждала след сателита. Тя огледа стаята с ококорени очи, като едва дишаше, докато преценката й за ситуацията не се преобърна кардинално. Стражът на Сибил — последно беше го видяла, устремен да се качи на борда на Рампион. Възможно ли беше да е предал Сибил и да е минал на тяхна страна?

Докторът — беше помогнал на Синдер да избяга от затвора.

Войникът вълк. Едва сега, след като Трън го позна, Крес осъзна, че беше видяла мъжа по време на видеовръзката, когато се свързаха с нея за първи път.

И някъде тук… Синдер.

В безопасност. Намираха се в безопасност.

Трън подаде ръката си и стражът сложи пръчката му в нея.

— Крес, добре ли си? — Той прекоси стаята и се наведе над нея, като че можеше да я инспектира… или да я целуне, но не го направи. — Ранена ли си?

— Не, аз… добре съм. — Думите й се сториха толкова чужди, толкова невъзможни. — Как ме откри?

— Един от хората на Джина ми каза името на това място. Трябваше само да спомена „лудия доктор“ на хората отвън и те веднага разбраха за кого говоря.

Коленете й внезапно омекнаха и тя се улови за ръката му, че да не падне.

— Дошъл си за мен?

Трън засия и заприлича досущ на самоотвержен, безстрашен герой.

— Не се изненадвай толкова. — Той пусна пръчката си, откъсна Крес от Вълка, стисна я силно в прегръдките си и я вдигна във въздуха. — По всичко личи, че на черния пазар вървиш доста скъпо.