Ричард Хюз
Лисица на тавана (56)

Глава 27

Кученцето с жилетката най-сетне намери господаря си — възрастен, облечен в редингот елегантен гражданин с толкова добре оформена ветрилообразна брада, че заслужаваше награда (нощем й слагаше мрежичка), и двамата се зарадваха. В това време Вили седеше на тротоара пред пощата на Макс-Йозеф Плац и затягаше турникет на обилно кървящия си крак, а главата му се въртеше. Таша има нещастието да й откраднат велосипеда, докато повръщаше в дамската тоалетна и побърза да се върне у дома пеша, за да напише писмо (с петсантиметрови букви) на Мици.

Санитарната служба почисти Резиденцщрасе с невероятна бързина и усърдие — в такива работи нямаха равни на себе си. Полицаите си придадоха свиреп вид, като че всеки от тях на ден излапваше по едно хлапе от Кампфбунда за закуска и извършиха множество трудни и опасни арести (както арестуваха и Вили, на когото му прилоша и не можеше да се изправи). После един по един магазините и ресторантите по пътя на колоната отново бяха отворени (останалите въобще не бяха затваряли) и всичко си стана както преди. Лотар се промъкна тихичко у дома си, за да се преоблече набързо и застана на мястото си в „Байришер Хоф“, обръснат и облечен в спретнат сив костюм, без някой да забележи кога точно е пристигнал (в „Байришер Хоф“ само някои разбраха, че въобще е имало безредици).

Междувременно полицията нахлу в гимнастическия салон. Там намериха десетшилинговата банкнота на Огъстин в касата и я показаха на журналистите. И отново банкнотата се оказа дар божи, защото не беше ли това явно доказателство, че нацистите са чужди наемници?

Лудендорф бе освободен доста пренебрежително под гаранция и той отнесе възмущението си у дома в Лудвигсхьое. Другарите на Гьоринг с кафявите ризи намериха своя водач в доста тежко състояние — стенеше зад един от каменните лъвове край двореца — и го отведоха при лекар евреин, който го закърпи с безкрайно внимание (това Гьоринг никога не забрави) и го скри в собствената си къща; така че в крайна сметка той наистина стигна до Розенхайм и оттам — до Австрия, както поначало бе имал намерение. В Австрия намери Пуци Ханфщенгл и други пристигнали преди него, но Розенберг го нямаше, в края на краищата той се криеше в Мюнхен. И Хитлер го нямаше, разбира се — в потиснато състояние Хитлер с висока скорост се носеше из Бавария, без да знае къде да отиде. Най-сетне се изтърси не къде да е, а точно в Уфинг, във вилата на Ханфщенгл, която рано или късно щяха да претърсят; и се скри на тавана, където държаха запасното буре с брашно.

Повечето събития се случиха, преди да се съберат гостите на Щойкелови, но истинските вести пътуват бавно, а гостите се бяха разпръснали; преди да се разбере за края на преврата. Когато пълният, автентичен разказ стигна най-сетне Лориенбург на следващия ден със сутрешните вестници, предизвика слабо вълнение, защото единственият важен политически факт в него вече бе предвиден — в последна сметка планираната от Кар реставрация на монархията не се беше осъществила.

Нещо повече, тази засечка можеше да означава, че осъществяването й ще трябва да се отложи за дълго. Това предизвика някои ругатни по адрес на Лудендорф, чиято нескопосна дилетантска намеса бе объркала деликатната режисура на Фон Кар. Сега Лудендорф бе дискредитиран напълно, и завинаги — поне затова трябваше да благодарят богу. А онзи глупав дребосък Хитлер — добре че се отърваха и от него! Щом го пипнат, сигурно ще го изритат обратно през австрийската граница като нежелан чужд елемент.

И като доказа своята некадърност, Бялата врана напусна сцената!

Така скоро всичко се забрави. Защото, този път семейство Кесен се изправи пред нещо по-важно и от политиката, пред семеен проблем: какво да прави с Мици сега, когато тя напълно ослепя?