Скот Бейкър
Правилото на знанието (71)

69.

— Да не искате да кажете, че всичко е заради желанието на Льоклер да установи контрол върху ядрения арсенал?

— Мюлер умира. Папа Пий, както го познавате, е с напреднал рак на панкреаса. Той възнамерява да обяви оттеглянето си в рамките на седмица. Когато го направи, ще се събере конклав от сто и петнайсет кардинали от цял свят, който да избере нов папа.

— Но този нов папа може да е всеки един от тях, нали? — намеси се Лорън.

Джовани се усмихна.

— Боя се, че днес решението се води не толкова от Светия дух, колкото от изнудването. Боя се, че избирането на Льоклер е предрешен въпрос.

— Добре, значи той иска да стане папа, но за какво са му атомните бомби?

— Единствено папата знае кодовете за изстрелване на тези устройства. Разбирате ли, Льоклер вярва трескаво в това, което прави. Той вижда заплаха за света в надигащата се вълна на исляма и тероризма, и омразата, която върви с нея. Не прави разлика между нашите ислямски братя и онези, които извършват жестокости в името на Аллах. Нарича исляма „вирус“ и веднъж ми каза, че един ден ще „изчисти света“ от него. Жаждата за власт на Льоклер е абсолютна. Той не иска да бъде лидер на една от световните религии, а лидер на световната религия.

— Какво? Но той не може просто да заличи другите религии! — намеси се Лорън.

— Той ще започне война — тихо рече Шон.

— Той ще започне война — като ехо повтори Джовани.

Шон си спомни отново за дневника и за думите на Хамза към Фонтейн: „Ще умрат милиони“.

— Не разбирам — поклати глава Лорън.

— Къде са разположени тези ядрени оръжия? — попита Шон.

Свещеникът затвори очи.

— Две са при крайбрежието на Израел и едно в Рим.

— Той ще изстреля едното към ислямска държава… — каза Шон, който започваше да си съставя картината.

— Мисля, че ще нанесе ядрен удар срещу Иран и ще го направи така, че да изглежда дело на Израел.

— И Иран няма да има друг избор, освен да отговори — продължи Шон.

— Да, господин Стрикленд. Иран ще удари Израел, което неизбежно ще предизвика намесата на заклетите му съюзници — Съединените щати, Великобритания и много други. Иран ще призове мюсюлманските си събратя на джихад срещу Израел и Запада в защита на исляма…

— Трета световна война — довърши Шон.

— Льоклер ще остави евреите и мюсюлманите да се затрият взаимно, след което ще стане спасител на света чрез собствената си версия на християнството.

В линейката се възцари унила тишина.

— А ако вие намерите диска, Джовани? — попита Шон.

— Ще го занеса на светия отец и ще оставя неговата върховна мъдрост да решава. Но… — Джовани замълча за момент. — … смятам, че откриването на диска и представянето му на конклава е единственият начин да се попречи на избирането на Льоклер за папа. Единственият начин да се предотврати тази война.

Сега Шон видя логиката във всичко.

— Имате предположения какво е записано на диска, така ли? — попита той.

— Да. Приемам идеята, че дискът съдържа интервю с нашия Господ.

— Имало е непредвиден случай — тихо рече Шон.

— Моля?

— Боя се, че на диска няма интервю.

Джовани се опули към него.

— Нима… нима сте гледали записа?

— Не, но прочетох дневника. Льоклер е имал резервен план, в случай че някой друг намери диска преди него. Замислил е заговор за убийството на Пилат Понтийски и осуетяване разпъването на Исус.

Лорън погледна към съпруга си. Никога досега не бе го чувала да говори за религия, освен за да изрази мнението си колко тесногръда и ограничена е тя.

— Значи агентите, които според вас е внедрил в проект „Журналист“…

— Успял е да го направи. Агентите са италианецът Делисио и руснакът Баришников.

— И е трябвало да убият Пилат?

— Провалили са се.

— От дневника ли го знаете?

— Да, както и много други неща. Дневникът не бива да попада в неподходящи ръце. Съдържа прекалено много информация.

Очите на Джовани светнаха. За човек, който се занимаваше с информация, новината не би могла да бъде по-съблазнителна.

— В такъв случай дискът си остава най-голямата ни надежда! Наистина ли разполагате с плейър? — попита той.

— Ами, да. Ще разполагам утре по това време.

— Значи в момента го нямате? — разочарова се италианецът.

— Не. Наех хора да го вземат от мястото, където двамата с Дейвид бяхме принудени да го зарежем. Ще ми бъде връчен утре и ще разполагаме с време само колкото да настигнем Дейвид и другата ми версия, докато пътуваме… докато пътуват… през планината.

— И за всичко това искате само един телефонен номер?

— Не. Искам контакта ви в Обществото. Искам да знам за тази организация всичко, което знаете вие. Трябва да разбера на чия страна са те.

— Мисля, че Обществото не е на ничия страна. Те имат свои собствени интереси.

— Те ли посегнаха на живота на Лорън?

— Не зная.

— Те ли искат смъртта ми сега?

— И това не зная.

— Кой дърпа конците? Кой е начело на Обществото? — Това беше истинският въпрос.

— Господин Стрикленд, това са неща, които просто не са ми известни. Ще ви дам номера, на който се свързвам с тях. Обикновено те ми се обаждат, но когато трябва да говоря с тях, оставям съобщение на телефонния секретар на една видеотека, като посочвам времето и мястото, след което техен човек се среща с мен. Обикновено на такива срещи разменяме информация или, както е в случая, им разказвам за Льоклер. Преди искаха срещи с мен, за да уреждам компоненти за някоя технология или да използвам влиянието ни върху определено правителство.

— Правителство ли? Кое правителство? — попита Шон.

— Далеч не едно, разбира се. Проект „Журналист“ включва много страни от цял свят, макар че повечето нямат представа. Те са на практика слепи за всичко извън тяхната малка роля — услуга тук, уговорка там. Цялата система е много сложна. Ватиканът се разглежда донякъде като неутрален на политическата сцена и затова отношенията ни с другите страни като цяло са добри, дори с мюсюлманските държави. Те любезно уважават различията помежду ни.

— Обадете се.

— Какво? Сега ли? — учуди се Джовани, докато линейката правеше остър завой.

— Сега. Обадете се.

Джовани отвори телефона си, но после спря.

— Мисля… мисля, че е по-добре вие да се обадите, господин Стрикленд. В края на краищата, Льоклер мисли, че съм мъртъв. Това може да се окаже предимство. Ако Обществото наистина е в тайно споразумение с Льоклер, не искам да издавам, че имаме преимущество.

Шон кимна. Свещеникът беше прав. Той взе телефона и набра номера, като се чудеше какво точно да каже, докато чакаше включването на телефонния секретар.

— Да.

Шон замръзна. Това не би трябвало да се случва. От него се очакваше да остави съобщение. Той закри с длан микрофона и зажестикулира към Джовани, който само сви рамене и поклати глава.

— Ъъъ… с видеотеката ли говоря? — попита Шон.

— Не, господин Стрикленд, говорите с Обществото за световна историческа достоверност — каза гласът.

Кръвта на Шон се смрази. Какъв номер му беше скроил Джовани?

Гласът обаче му беше познат, макар да не можеше да се сети откъде. Беше на мъж на четиридесет или петдесет. Британски акцент с примес на нещо друго. Човекът чакаше търпеливо.

— Ъъъ… аз… искам да се срещнем.

— Добре. Къде?

Шон отново закри микрофона.

— Къде? Къде да се срещнем? — прошепна на Джовани.

Италианецът отново сви рамене, все още малко сащисан, че телефонът е вдигнат от човек.

— Ами… при Колизея. Не, не… при Големия цирк. На главния вход.

— Добре. Кога?

— След половин час? — изтърси Шон.

— След половин час — повтори гласът и продължи: — При портите ще видите мургаво момче с черна коса и шапка на „Каролинските пантери“. Приближете го и то ще ви даде нещо. Ще знаете какво да правите с него. Вземете предмета със себе си в Пакистан. Утре в стария град на Пешавар, в шест часа, на върха на сянката на крепостта Бала Хисаар ще се срещнете с един американец. Ще го познаете. Името му е Алън Джонстън и той ще ви отведе там, където трябва да бъдете. Приятелите ви ще са взели плейъра, но няма да го давате на свещеника. Трябва да го донесете в Централата.

— Чакайте малко, кой сте вие и какво…

— Не ме разпитвай, Шон — прекъсна го гласът, чийто тон смущаващо приличаше на тона, с който го мъмреше баща му. — Прави каквото ти казвам и ще се радваш на дълъг и щастлив живот с Лорън. — Мамка му! Откъде знаеше за Лорън? — Трябва да убедиш свещеника да дойде с теб и да си мисли, че ще получи плейъра, но няма да му го даваш. След като види устройството и гледа отново диска с Наполеон, му кажи, че трябва да дойде с теб в Централата, ако иска да разобличи Льоклер пред папата. Можеш да му разкриеш, че аз съм ти казал това, но едва след като пристигнете в Пешавар заедно, иначе няма да се съгласи. Съветвам те също да се държиш достатъчно близко до Дейвид и Шон, за да чуеш част от разговора им, тъй като този път може да откриеш повече неща в него.

Връзката прекъсна.

— Какво каза той? — попита Лорън, когато видя изражението на Шон.

— Той… ъъъ… ще се срещне с нас. След половин час при Големия цирк. Отец Джовани, можем ли да стигнем дотам за половин час?

Джовани се усмихна и каза нещо на италиански на шофьора. Сирените и светлините изведнъж оживяха и линейката полетя по улиците на града, за да спаси не един живот, а милиони.