Скот Бейкър
Правилото на знанието (54)

52.

Ватиканът, 2014 г.

Кардинал Франсоа Льоклер сложи в устата си парче от бифтека. Задъвка внимателно месото, докато обмисляше информацията. Харесваше бифтека добре изпечен. Вървеше възхитително с мерлото, което бе избрал. Докато работеше с челюсти, се замисли върху лошата преценка на човека, който седеше срещу него и го гледаше със стоманения си поглед. Ако беше на неговото място в тази ситуация, Льоклер нямаше да съобщи новината на човек, държащ нож за бифтек. Той отпи глътка вино и се наслади на вкуса. Плътен. Сухото вино беше тръпчиво на устните му и много тъмночервено — с цвета на кръв.

Мъжът отсреща беше с няколко години по-млад от кардинала. Предвид деликатността на информацията имаше само шепа хора, които можеха да я съобщят. Той нямаше избор.

— Проверихте ли пътническите списъци на всички полети, за които са купени билети? — попита Льоклер със силния си френски акцент.

— Да, Ваше Високопреосвещенство. Всички, до които успяхме да получим достъп. Пратихме агенти на всяко от летищата, на които би трябвало да кацнат, но те са купили над петдесет билета на различни авиолинии с различни дестинации и време на пристигане. Наложи се агентите ни да се разпръснат.

Льоклер повдигна вежда. Мъжът незабавно млъкна. Знаеше, че не е добра идея да се изразява по начин, който би могъл да прозвучи като извинение. Побърза да смени темата.

— Документите, които прибрахме от мотела в Америка, са изключително ценни. Онези, които не успяхме да преведем, в момента се превеждат от Обществото.

— Дали сте ги на Обществото? — рязко попита Льоклер и изведнъж стана сериозен.

— А, но ние нямаме специалисти във вътрешния си кръг, Ваше Високопреосвещенство. Не дадохме всички документи на Обществото, а само пет от тях. Използваме находката за всеки случай, ако не се появят други в очакваната времева рамка. Можем да пресеем документите и да ги представим така, сякаш сме ги придобили от различни източници.

Льоклер кимна. Решението беше достатъчно разумно и не от много голямо значение.

— Не казвайте на професора за останалите документи. Обърнете се към независим експерт, който да ги преведе.

— И после?

— И после се погрижете да претърпи злополука на път към дома.

Италианецът срещу Льоклер кимна. Позволи си да се поотпусне, след като бе получил задача — това означаваше, че кардиналът няма да го убие на място. Той бе най-довереният помощник на Льоклер и го съпровождаше, когато конфискуваха плейъра от „Нюком“ преди години. Сега устройството се намираше в сейфа на кардинала и чакаше времето, когато ще просвири диска, който никой друг нямаше да види.

— А другите?

— Възникнаха известни проблеми и не успяхме да ги последваме. Изгубихме ги в болницата в Шарлот. Изглежда, той знае къде отиваме, преди да сме стигнали там.

— Oui, oui. Би следвало да се очаква. Той е пътешественик. Именно затова ни изпревари с дневника.

— Предполагаме, че картата може да се намира в самия дневник. Не го открихме сред останалите находки. Никой от другите документи от мотела не прилича на карта.

— В дневника? Възможно е, макар че при разпита на учителя в болницата под хипноза той не каза нещо подобно. Не знаеше за картата, това е сигурно. Трябваше да го убием още тогава. — Льоклер хвърли с отвращение кърпата си. Не беше свършил с храненето, но апетитът му бе изчезнал.

— Да наредя ли на екипите да продължат да проверяват известните скривалища на другите дискове?

Бузите на кардинала се бяха зачервили от виното. Той бързо премисли възможните сценарии и поклати глава.

— Не. Луис Делисио беше изключително предпазлив, когато ни осигури списъка, и не бива приятелите ни от Обществото да научават, че разполагаме с него и че имаме внедрени хора в проект „Журналист“. Трябва да проявим търпение. Важен е въпросът, с който се занимаваме сега.

Льоклер леко се наведе напред и присви очи.

— Не е нужно да ви казвам колко е важно да намерим този диск. Той е единственото, което може да ми попречи да седна на папския престол. Мюлер ще обяви оттеглянето си след няколко дни и конклавът ще се събере. Ще намерим учителя и приятеля му и ще се доберем до дневника. Картата и дневникът ще бъдат заедно, както е написано, и картата ще ни отведе до диска. Когато се сдобия с него, няма да им остава друго, освен да ме изберат… — Гласът му замря. — Съсредоточете всички сили върху откриването на учителя, в момента дневникът е у него — каза кардиналът и се облегна назад, доволен от нареждането си.

Франсоа Льоклер беше човек с мощен интелект, способен да обработва скоростно информацията и бързо да стига до решения. Остана изключително раздразнен, когато му съобщиха, че сигналът, който приемаха, е бил проследен до яке на дъното на клисура, а после най-неочаквано учителят се бе появил отново.

Тревогата бе вдигната от служителя, който отговаряше за всекидневното следене на Джовани. Описанието на двамата мъже, с които се бе срещнал, не можеше да се сбърка, но Льоклер не бе очаквал те да действат толкова бързо.

Да ги остави твърде дълго с Джовани щеше да бъде опасно и това му даде предлог за решителни действия спрямо предшественика си в проект „Журналист“. Но сега двамата бягаха; колата бомба беше подплашила плячката, която преследваха. Екипът трябваше да избере различен метод — в края на краищата, дневникът лесно можеше да се запали. Не можеше да си позволи да го изгуби точно сега.

Малцина знаеха за лошото здравословно състояние на Мюлер и плановете му да се оттегли. Льоклер бе изразходвал значителни средства за проучване на сто и петнайсетте кардинали, които щяха да гласуват, когато моментът настъпеше, и бе събрал достатъчно сведения за навиците, пороците и слабостите им, за да си гарантира избирането. В църквата репутацията бе всичко — и изнудването бе много по-могъщо от куршумите. Планът действаше от десетилетия, но после папа Николай умря, а той беше научил за проекта на Джовани — беше научил за Централата.

Ако някой представеше на конклава диск, показващ интервю с Христос, всички залози отпадаха, поради което Льоклер беше разработил резервен вариант, в случай че дискът докаже, че Исус всъщност не е умрял на кръста и че е просто обикновен човек. Ако планът успееше, Джовани нямаше да посмее да представи такъв диск на съвета и да унищожи църквата, която обичаше.

Льоклер обмисли двете възможности — дискът с интервюто с Христос да остане в тайна за всички или да покаже, че Христос не е умрял на кръста. И в двата случая Льоклер щеше да е следващият папа. И когато това станеше, плановете му бяха далеч по-амбициозни от отслужването на литургия за вярващите. Щеше да промени света по много реален, много решителен начин. Той облиза нетърпеливо устни.