Скот Бейкър
Правилото на знанието (38)

36.

Час и половина по-късно Шон изпи дозата скоч, от която така се нуждаеше, и засмука леда. Беше студен на езика му и той се зачуди защо изпитваше такава жажда. Разговорът вървеше на пресекулки, всеки пускаше малко информация и млъкваше, докато другият я смилаше и наместваше в собствения си контекст на събитията. Внезапно Шон го осени идея.

— Името Греъм Фонтейн говори ли ви нещо?

Дейвид се замисли за момент.

— Не, но чакайте малко. На диска имаше някакъв Фонтейн. Може би роднина? А трябва ли да ми говори?

— Е, не е задължително.

Дейвид извади кредитна карта и я прокара през панела на седалката пред него. Шон забеляза, че върху нея не е изписано името Дейвид Блек.

— Какъв е той? Учен? Политик? — попита Дейвид, докато натискаше чувствителния на допир екран.

— Не, поне не мисля. — Шон си спомни дневника: „Включиха ме в проекта, докато служех в Ирак“. — Мисля, че е нещо като военен, но не знам точно. Още не съм стигнал дотам.

Дейвид спря да пише.

— Докъде не сте стигнали?

Шон си даде сметка какво беше казал.

— Хайде, човече, какво премълчаваш?

— Мисля, че ако успеем да го намерим, той може да ни помогне — каза Шон, като се чудеше защо не се беше сетил по-рано.

Дейвид отново се съсредоточи в екрана.

— А, може да имаме малък проблем, ако наистина е бил военен. — Той се отмести, за да може Шон да погледне.

На екрана имаше новинарска статия от 14 март 2003 г. със заглавие „ГЕРОЙ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ЧАСТИ ЖЕРТВА ЖИВОТА СИ, ЗА ДА СПАСИ СЕМЕЙСТВО“.

Материалът описваше ненавременната смърт на капитан от специалните части, който сам отблъснал две елитни отделения на иракската гвардия, за да спаси ужасено мюсюлманско семейство. Командосът бил прострелян от иракчаните, докато се опитвал да се измъкне. Но не това привлече вниманието на Шон, а усмихнатият тъмнокос мъж, който се взираше право в очите му от цветната снимка. Шон се сепна, когато си даде сметка, че гледа лицето на Греъм Фонтейн. Лицето на Саул гладиатора.