Скот Бейкър
Правилото на знанието (32)

30.

Кардинал Франсоа Льоклер седеше замислен. Не беше очаквал новината, която му донесоха току-що. Изпускането на гимназиалния учител не беше част от плана. Сега трябваше да реши какво да прави. Разрови отново купчината листове на бюрото си. Вързопът беше открит в един мотел в югоизточната част на Америка. Предимно текстове на иврит. Лично ги беше превел.

Много от тях бяха интересни, но нямаха пряко отношение към задачата. В друга ситуация откриването на подобни документи, особено в толкова добро състояние, щеше да е повод за празнуване, но сред тях нямаше карта. Беше ги анализирал, разбира се. Те бяха на две хиляди години или повече, но… нямаше карта. Чувството за безсилие го измъчваше.

Беше близък приятел с Мюлер от повече от десетилетие и се ползваше с пълното доверие на стария глупак. Всъщност именно влиянието на Льоклер в конклава и „съветите“ му към някои членове на съвета как да гласуват бяха гарантирали на немеца папския трон.

Какво щеше да си помисли старецът сега, ако знаеше какво се случва? Е, това не беше негова грижа. Всеки папа си имаше свой дневен ред, завещание, което да остави след себе си. Защо всички така се стараеха да оставят отпечатъка си върху църквата? Льоклер имаше по-големи амбиции, а времето на Мюлер изтичаше. Ракът, който гризеше тялото му, скоро щеше да принуди стария немец да се оттегли. Ходът бе почти нечуван в историята на папството, но Льоклер бе наясно, че намерението на понтифика е точно такова. Съветът на кардиналите щеше да гласува отново и Льоклер се беше погрижил този път, когато от комина излезе белият дим, светият престол да е негов. Льоклер имаше „убедителна информация“ за осемдесет и трима от сто и петнайсетте кардинали, участващи в избора.

Мюлер беше близък приятел и довереник на предшественика си, полския понтифик Николай II, но въпреки това дори той не знаеше с какво точно се е заел бившият папа. Мюлер не знаеше за Централата.

Сега официално задължение на Льоклер бе да оглави комисията, която работеше по множеството останали без отговор въпроси след смъртта на Николай II през 2005 г. Изведнъж стана ясно, че старецът е имал тайни — тайни, които не е споделял дори с най-близките си приятели, нито с другите високопоставени духовници. С ресурсите и връзките на Ватикана е било злоупотребявало.

Откри дори слабо свързана група ватикански служители, от които кардиналът все още се мъчеше да изкопчи информация. Той поклати глава.

— Как си успял да пазиш всичко това в тайна толкова дълго, Карол? — попита той, представяйки си, че старият папа е в стаята с него.

Телефонът иззвъня и прекъсна концентрацията му.

— Bonjour? — Линията беше частна и той знаеше, че обаждащият се на този номер ще има важни за него новини.

— Аз съм. Проверихме всички пътнически списъци за закупени от него билети. Ще лети тази сутрин за Мадрид с полет 912.

— Мадрид ли? — леко се изненада французинът.

— Да, Ваше Преосвещенство, но има и нещо друго. Става дума за мъжа, който се срещна с Алберто миналата година в едно кафене тук, в Париж. Смятаме, че от няколко месеца е в Мадрид.

Льоклер се беше погрижил за Алберто, но другият се беше измъкнал от екипа му.

— Значи ще се срещнат?

— Още не знаем, но предположението изглежда логично. Искате ли да се намесим?

Кардиналът помисли.

— Не… с един куршум два заека. Оставете го да ни отведе до господин Блек, след което вземете картата.

— Да, Ваше Преосвещенство. В момента наш екип пътува натам.