Стив Бери
Измамата на краля (57)

56

Малоун беше готов за действие. Трябваше да предприеме нещо. Каквото и да е. Но не беше наясно за пътя, по който трябваше да поеме. Не можеше да влезе в контакт с Блейк Антрим, не можеше да открие Гари. За това се ядосваше най-вече на себе си, защото цяла нощ беше вземал поредица от лоши решения. И заради тази небрежност сега синът му беше в опасност. Мис Мери и Таня му показаха дешифрирания дневник на Робърт Сесил и му дадоха възможност да го прочете в цялост. А също и на Катлийн Ричардс да се запознае с него.

— Абатството „Блекфрайърс“ отдавна не съществува — обяви Таня.

Поредната лоша новина.

— На неговото място е изградена станция на метрото, която в момента е затворена за основен ремонт.

Той мълчаливо изслуша разказа на сестрите за старата гара, построена на мястото още през XIX век. По-късно към железопътните линии се прибавили и линиите на метрото. Миналата година сградата била разрушена, а на нейно място постепенно се оформила модерна, изцяло остъклена станция. От известно време насам там не спирали железопътни композиции, но метрото продължало да функционира.

— Бъркотията е огромна — обобщи мис Мери. — Навсякъде се строи, околните улици са затворени. Самата станция е точно на брега, съвсем близо до една много оживена улица.

— Искаш да кажеш, че една четиристотингодишна загадка се е озовала в задънена улица?

— Това ли е причината за повишения интерес на СИС? — добави Ричардс. — Какво му пука на Томас Матюс, ако там няма нищо?

Отговорът беше прост.

— Значи има — промърмори Малоун.

Той набързо прехвърли в съзнанието си възможностите, с които разполагаше, и с неудоволствие установи, че те са съвсем малко. Да не предприема нищо? Никога. Отново да се обади на Стефани Нел? Това беше възможно, но часовата разлика щеше да забави нещата. Да се опита сам да открие Антрим? Невъзможно. Лондон бе твърде голям град.

Следователно имаше само един избор.

— Можеш ли да се свържеш с Матюс? — обърна се той към Ричардс.

— Имам един номер — кимна тя.

— Набери го — отсече той и посочи стационарния телефон в апартамента.

 

 

Катлийн прости на Малоун за безцеремонното отношение. Кой би могъл да го обвинява? Човекът се намираше в затруднение, от което можеше да го измъкне само онзи тип, който се беше опитал да убие и двама им. Оказа се, че шпионският бизнес е безкрайно далече от нейната всекидневна работа. Нещата неочаквано се променяха всяка минута, без да има време за реакция. Всъщност тази част й харесваше. Но продължаваше да се чувства объркана, защото не знаеше кой на чия страна играеше и къде точно бе нейното място.

Слава богу, че все още беше жива и здрава. И в играта.

Тя набра цифрите от листчето, което й беше дал Матюс. Насреща вдигнаха веднага след втория сигнал.

— Очаквах да се обадиш по-рано — прозвуча в ухото й познатият глас на Матюс.

Без да отговори, тя подаде слушалката на Малоун.

— Слушай ме много внимателно! — изсъска Малоун. — Синът ми е бог знае къде, без дори да предполага в каква ситуация е попаднал.

— Не е попаднал, а е бил насочен към нея.

— С твоята благословия, нали? Аз не знаех, но ти си знаел през цялото време. Възползва се от мен по същия начин, по който се възползва от Ричардс!

— Поддържах връзка с Блейк Антрим и нищо повече.

Именно това искаше да чуе Малоун.

— С него ли е Гари?

— Да. В момента бягат, защото Антрим уби трима от моите агенти.

— Как?

— Решил, че те са враговете му, и ги вдигнал във въздуха.

— А Гари?

— Бил е там, но нищо му няма.

Лошо. Беше време да изиграе основния си коз.

— Притежавам флашката с пълната дешифровка на дневника на Робърт Сесил. Вече я прочетох, а това означава, че никога няма да я забравя.

— Аз също разполагам с дешифровката.

— Но аз вече знам за какво става въпрос. — Той замълча за момент, после добави: — Ирландия.

Мълчанието насреща потвърди подозренията му.

— Какво искаш? — обади се най-накрая Матюс.

— Сина си. Плюс свободата да заминем.

— А какво ще стане с онова, което вече знаеш?

— То ще ми бъде застраховката ми срещу евентуални действия от твоя страна. Само с едно кликване на мишката ще изпратя съдържанието на флашката на Стефани Нел. Всъщност току-що го качих на компютъра. Искаш ли да го изпратя в Америка? ЦРУ вероятно ще бъдат доволни, като научат, че са участвали в издирването на нещо съвсем реално. Освен това ще се зарадват, че си убил двама от техните хора. Може би ще ти го върнат, като разпространят новината по целия свят просто за да натрият носа на Даунинг стрийт.

Матюс звучно се разсмя.

— И двамата знаем, че ако направиш това, аз няма да спечеля нищо. Но от друга страна, ти имаш какво да губиш. Сина си.

— Тук си прав, негоднико. Затова нека прекратим празните приказки и да сключим сделка.

— Знам накъде се е насочил Антрим. Той също разполага с дешифровката на Сесил.

— Абатството „Блекфрайърс“ отдавна го няма.

— Аха, значи знаеш и това. Да, така е. Но светилището на Тюдорите си е на мястото. Ще ми дадеш ли флашката, ако ти предам Антрим?

— Дори да кажа „да“, все още мога да разкажа всичко на Вашингтон.

— Можеш, но няма да имаш физически доказателства и това ще им върже ръцете. А по повод агентите им ще ти кажа, че те са отговорни за смъртта на повече от двама мои агенти. Затова съм готов да поема риска.

Малоун имаше своите резерви по въпроса, но все пак каза онова, което се очакваше от него:

— Имаме сделка.

— В такъв случай трябва да дойдеш тук.

 

 

Включеният високоговорител на хотелския телефон даде възможност на Иън и трите жени да чуят целия разговор. Малоун правеше всичко възможно да контролира стареца, сдържайки гнева си и използвайки мозъка си. Иън го разбираше много добре, тъй като на улицата правеше същото, за да оцелее. Но едновременно с това се чувстваше гузен. Все пак той беше откраднал флашката, той беше напръскал стареца с лютивия спрей, той беше избягал в Америка, а после и от онази преустроена конюшня.

Но се върна. За да открадне телефона на Антрим, който съдържаше разшифрования текст. Без него Малоун нямаше да има никакъв коз за преговори. Тоест беше свършил нещо полезно.

Но въпреки това се чувстваше отговорен за тревогите, които му причиняваше. И искаше да му помогне.

 

 

Малоун прекъсна разговора. Обърна се и срещна погледа на Катлийн Ричардс, давайки си сметка, че всички бяха чули думите на Матюс.

— Не можеш да му имаш доверие — поклати глава Катлийн.

— На мен ли го казваш?

Мислите му бясно препускаха. Трябваше да проведе още един разговор. Вдигна слушалката и набра номера на Стефани Нел в Америка.

— На път съм да се ангажирам с Томас Матюс — обяви той, а после й разказа последния развой на събитията. — Искам откровен отговор, без шикалкавене — каза в заключение той. — От ЦРУ обясниха ли ти подробностите по операция „Измамата на краля“?

— Въпросът ти означава, че вече знаеш отговора — отвърна тя.

И наистина беше така.

— Ирландия, нали?

Бившата му шефка започна да обяснява.

 

 

Съвременните проблеми започнали през 1966 г. и приключили през 2003-та. Насилието отнело живота на 3703 души, а близо 40 000 били ранени. Това са шокиращи цифри предвид факта, че по онова време в Северна Ирландия живеели едва 900 000 протестанти и около 600 хиляди католици. Това били три кошмарно дълги десетилетия на насилие, недоверие, страх и омраза, които разкъсвали страната и постепенно се прехвърлили в Англия и Европа.

Но семената на този конфликт били посети в далечното минало.

Някои експерти са на мнение, че всичко започнало след инвазията на Хенри II в Ирландия през 1169 г. Но по-реалистичните предположения сочат, че началото било поставено от династията на Тюдорите. Хенри VIII бил първият, който проявил интерес към Ирландия. Той нахлул в страната, окупирал Дъблин и околностите му, а после постепенно разширил зоната си на влияние, изпробвайки успешно новите оръжия, с които укротил и подчинил местните лордове. Успехът му бил толкова голям, че през 1541 г. ирландският парламент го провъзгласил за крал на Ирландия. Реакцията била незабавна. Появили се бунтовнически фракции, които трябвало да бъдат укротявани с оръжие. Проблемът бил там, че Ирландия била традиционно свързана с Рим и папата, докато Хенри изисквал подчинение на своята нова протестантска религия.

Така възникнало духовното разделение. Местните ирландски католици срещу новопоявилите се английски протестанти.

По време на краткото управление на следващите двама Тюдори — Едуард VI и Мери, Ирландия играела второстепенна роля. Но това се променило при Елизабет I.

Самата Елизабет смятала острова за диво място и предпочитала да го игнорира. Но серия бунтове, подкопаващи устоите на цялата й външна политика, я принудили да действа. Изпратила многобройна армия за потушаване на бунтовете, а след това като допълнително наказание конфискувала голяма част от земите на Ирландия. Този акт сложил край на влиянието на галските кланове и династиите, които съществували там от векове. Те били обявени за собственост на короната, а Елизабет започнала да ги раздава под аренда на английски колонизатори, които създали големи плантации. Началото на тази конфискация било поставено от Хенри VIII, продължила в ограничени мащаби при Едуард и Мери, процъфтяла при Елизабет и стигнала своя връх при нейния наследник Джеймс I. В страната нахлула огромна армия заселници от Англия, Шотландия и Уелс, за да обработват новопридобитите земи. Идеята била Ирландия да бъде превзета отвътре от англичаните, които били лоялни на короната. Английският се наложил като официален език, както и английските традиции и нрави. Ирландската култура била осъдена на изчезване.

Всичко това посяло семената на остър културен и религиозен конфликт, който щял да продължи векове. Ирландските католици националисти срещу английските протестанти юнионисти.

През 1640-те се появил Кромуел, който избил хиляди хора. Ирландското въстание през 1790-те било потушено с изключителна жестокост. Гладът през 1840-те довършил останалото. В края на XIX и началото на XX век се направил опит за вътрешно управление. Властта преминала в ръцете на Парламента в Дъблин, но той останал подчинен на Лондон. Това бил фарс, който задълбочил разделението. Ирландското общество ставало все по-войнствено и радикално. През 1919 г. Ирландската републиканска армия започнала война за независимост с Англия. Нейният край обаче не удовлетворил нито една от двете страни. Ирландия останала с 26 графства от 32. Всички те били на юг, където доминирали католиците националисти. Другите шест били на север, където мнозинство били протестантите юнионисти. Там се обособила отделна държава, наречена Северна Ирландия.

След което избухнало насилието.

Възникнали една след друга фракции със собствена радикална програма. Размириците станали нещо обичайно. Католическото малцинство в Северна Ирландия се чувствало застрашено и започнало да нанася удари. Юнионистите реагирали и се установил омагьосан кръг от удари и контраудари. Всички опити за създаване на коалиционно правителство се провалили. Ирландците от Юга и националистите от Севера искали да прогонят английските протестанти. В същото време протестантите юнионисти потърсили закрилата на Лондон за своите права и земи, тъй като именно английската корона им отпуснала тези земи. Шестте графства, които образували Северна Ирландия, били конфискувани от Елизабет, което означавало, че всеки нов собственик се ползвал от закрилата на короната. Като минимум юнионистите настоявали Лондон да защити юридическите им права.

И Лондон го направил. Като изпратил войска срещу националистите.

В резултат размириците се увеличили. Националистите пренесли конфликта в Лондон и Европа. Бомбените атентати станали често явление на целия континент. През 1998 г. било постигнато крехко примирие, което продължава и до днес. Но двете страни останали подозрителни една към друга и само формално изразили готовност да работят съвместно за предотвратяването на нови кръвопролития.

Корените на конфликта остават. Продължава дебатът, стартирал преди много години. И враждебността остава.

Националистите настояват за обединена Ирландия, управлявана от ирландци. Юнионистите държат Северна Ирландия да остане част от Великобритания.

 

 

Иън слушаше разговора между четиримата възрастни. След като затвори телефона, Малоун обясни, че бившият му шеф — жена на име Стефани Нел, бе потвърдила интереса на Антрим към Северна Ирландия и към освобождаването на арабски терорист от шотландски затвор. Американците искали от Англия да попречи на това и за да я притиснат, възнамерявали да открият доказателства за фалшивата самоличност на Елизабет I, поставяйки под съмнение дългогодишното й управление и най-вече законността на създаването на Северна Ирландия.

— Каква безразсъдна схема — отбеляза Малоун.

— И опасна — добави Ричардс. — Сега вече разбирам защо е загрижен Матюс. Това лесно може да се превърне в искрата, която ще предизвика нова вълна от насилие в Северна Ирландия. В момента има спорадични прояви и от двете страни. Битката със сигурност не е приключила. Противниците просто изчакват удобен повод, за да започнат отново да се избиват.

— Мирът беше сключен просто защото нямаше друг полезен ход — добави Таня. — Англичаните са си в Северна Ирландия и нямат никакво намерение да я напускат. А убиването на хора не доведе до нищо.

— Представете си какво ще стане, ако истината излезе наяве — промълви мис Мери. — Разбира се, ако Елизабет Първа действително е била фалшива кралица. Това означава, че всичко, направено по време на нейното управление, е измама. Невалидно и незаконно.

— Включително всяка педя конфискувана земя и всяко поземлено дарение в Северна Ирландия — добави Малоун. — Всичко става незаконно. Елизабет конфискувала земята на всичките шест графства, които съставлявали Северна Ирландия.

— Но дали това ще бъде валидно след цели петстотин години? — попита Таня.

— Абсолютно — отвърна Малоун. — Все едно че съм ти продал къщата си и ти живееш в нея десетки години, но някой ден се появява човек, който представя доказателства, че сделката помежду ни е била измама. Преди всичко защото аз не съм имал право да ти прехвърлям чужда собственост. Елементарно вещно право. Сделката става невалидна, без никакви юридически последствия. Всеки съд — тук или в Америка, без колебание ще възстанови правата на истинския собственик на земята, обезсилвайки моето прехвърляне като незаконно.

— Тази битка ще се решава в съда — добави Ричардс.

— Но ще бъде спечелена от ирландците.

— Работата е там, че истината ще бъде предостатъчна за възобновяването на кръвопролитията между юнионисти и националисти — въздъхна Катлийн. — С тази разлика, че този път те ще имат законното право да се борят. Почти чувам призивите на ирландските националисти, които от петстотин години насам се борят за прогонването на англичаните: Вашата фалшива кралица окупира страната ни и открадна земята ни. Най-малкото, което може да направите, е да ни я върнете и да се махнете! Но това няма да стане. Лондон ще се противопостави, защото е длъжен да го направи. Никога досега не са изоставяли юнионистите в Северна Ирландия и нямат причини да го правят и сега, защото там са инвестирани милиарди. Лондон ще бъде принуден да се бори за тях — независимо дали в съда, или на улицата. И това ще бъде жестока и безпощадна война, защото никой няма да отстъпи.

— Точно така — съгласи се Малоун. — Но проблемът може да бъде решен много просто — достатъчно е вашето правителство да забрани на шотландците да освободят един терорист и убиец и да го върнат на Либия.

— Аз също не харесвам това решение. Но това не оправдава безразсъдната тактика, до която се прибягва. Знаеш ли, че хиляди може да загинат?

— Точно затова ще предам флашката на Матюс — отвърна Малоун.

— А какво ще стане с Иън? — попита Ричардс.

— Добър въпрос — обади се момчето. — Какво ще стане с мен?

— Знаеш, че Матюс те иска мъртъв, нали? — погледна го Малоун.

Момчето кимна.

— Въпросът е докъде е решил да стигне при разчистването на тази бъркотия — добави американецът. — Особено сега, когато истината е известна на доста повече хора. Той трябва да запушва много дупки, но аз ще се погрижа и за тях.

Той се обърна към Ричардс и добави:

— Трябва да тръгваме.

— Сър Томас изобщо не спомена, че и аз ще отида.

— Имам нужда от помощта ти.

— И аз идвам! — обяви Иън.

— Глупости! По телефона Матюс не каза нито дума за теб, а това означава две неща. Първо, че не знае къде си, и второ, че чака да си тръгнем, за да се заеме с теб. Според мен е първото. За кратко време се случиха твърде много неща и той не може да знае всичко. Ако знаеше, вече щеше да се е задействал. Освен това искам да си на сигурно място, за да мога да се спазаря за твоята сигурност. Нещо, което няма как да направя, ако попаднеш в ръцете му.

Малоун се обърна към близначките и добави:

— Оставате тук с Иън и чакате да ви се обадя.

— А какво ще стане, ако не се обадиш? — попита мис Мери.

— Ще се обадя.