Стив Бери
Измамата на краля (4)

3

Замъкът „Уиндзор“, Англия

5:50 ч. вечерта

Катлийн Ричардс никога не беше влизала в замъка „Уиндзор“ — непростим пропуск за човек, роден и израснал в Англия. В замяна на това тя добре познаваше миналото му. Построен през XI в. като отбранителна крепост на брега на река Темза, той бил предназначен да спре норманското настъпление към разрастващия се Лондон и станал кралски анклав още по времето на Уилям Завоевателя. Непристъпната каменна крепост бе оцеляла по време на Първата война на бароните през XII в., английската Гражданска война през XVI в. и две световни войни. А след опустошителния пожар през 1992 г. се бе превърнала в най-големия обитаван замък в света.

Трийсетте километра от Лондон до тук тя измина под непрестанен есенен дъжд. Замъкът се издигаше на висока скала от варовик. Сивите му стени, оръдейните и стражевите кули, разположени върху площ от над петдесет декара, почти не се виждаха в дъжда и сгъстяващия се мрак. Шефът й се беше обадил преди час с кратката заповед веднага да тръгне към замъка.

Това я изненада. Главно защото беше в принудителен неплатен едномесечен отпуск, от който бяха изтекли само двайсетина дни. Оказа се в това положение веднага след провалилата се операция в Ливърпул срещу нелегална оръжейна доставка за Северна Ирландия. Тримата участници в нея бяха побягнали, а тя организира преследването им с няколко автомобила и в крайна сметка успя ги обкръжи. За съжаление, с цената на небивал хаос по местните пътища, довел до осемнайсет тежко катастрофирали коли с няколко ранени, включително и такива с опасност за живота. За щастие, без жертви. По нейна вина? Ни най-малко.

Но шефовете й бяха на друго мнение. А и медиите не проявиха никаква милост към АБТОП.

Агенцията за борба с тежката организирана престъпност е английското ФБР и се бори с наркотрафика, прането на пари, измамите, компютърните престъпления, търговията с хора и незаконното притежание на огнестрелно оръжие. Вече десет години Катлийн беше част от нея. Когато я назначаваха, й беше обяснено, че добрият агент трябва да притежава минимум четири качества: способност да работи в екип, да постига конкретни резултати, да бъде лидер и да умее да променя нещата. Искаше й се да вярва, че притежава три от тях, но определено имаше проблеми с „работата в екип“. Не защото имаше проблем с общуването, а защото предпочиташе да работи сама. За щастие, оценките за резултатите й бяха отлични, с много висок процент на осъдени нарушители на закона. Дори беше получила три награди за добре свършена работа. Но въпреки това непрекъснато си създаваше проблеми — главно поради бунтарството, което, изглежда, бе неразделна част от характера й. И тя се мразеше за това.

Докато се мотаеше из апартамента през последните двайсет дни, тя постоянно се питаше кога ще приключи кариерата й в правоохранителните органи. Катлийн имаше добра работа. Трийсет и един дни годишен отпуск, пенсионен фонд, много възможности за обучение и развитие, щедри добавки за майчинство и отглеждане на дете. Не че някога щеше да има нужда от последните две. Почти се беше примирила, че бракът не е за нея, тъй като изискваше прекалено много споделяне.

В момента тя се питаше какво търси в замъка „Уиндзор“, ескортирана под дъжда към „Сейнт Джордж“, готически параклис, построен през XV в. от Едуард IV. Там бяха погребани десет английски монарси. Никой не й обясни защо я викат тук, а и тя не попита. Просто прие заповедта като поредната особеност на професията на агент на АБТОП.

Тя влезе в църквата, отърси дъждовните капки от дрехите си и с възхищение огледа високите сводове, красивите витражи и богатата дърворезба. Над редовете пейки висяха разноцветните знамена на рицарите на Ордена на жартиерата. Емайлирани табелки маркираха местата на сегашните и предишните им собственици. Централната пътека бе облицована с черни и бели мраморни плочи, разположени шахматно и излъскани до огледален блясък, нарушен от дупка до единайсетото място. Около нея се бяха събрали четирима мъже, един от които беше нейният шеф. Той дойде да я посрещне и я отведе настрана.

— През целия ден църквата остана затворена поради инцидент, станал тази нощ. Опитали са да отворят един от кралските гробове. Извършителите са използвали имплозивни заряди, за да проникнат в него.

Катлийн отлично знаеше за какво става въпрос. Тези експлозиви причиняваха големи щети чрез висока температура при ниско ниво на сътресение и минимален шум. Още при влизането си тя беше усетила характерната миризма на въглерод, съпътстваща подобни експлозии. Взривните материали от този тип бяха изключително сложни и не се продаваха на пазара. Привилегията да ги използват имаха единствено военните. В съзнанието й моментално изникна логичният въпрос: кой може да има достъп до тях?

— Катлийн, предполагам, си даваш сметка, че си пред уволнение — подхвърли шефът й.

Разбира се, че тя си даваше сметка, но изречени гласно, тези думи здравата я разтърсиха.

— Предупредих те да промениш стила си — добави той. — Бог ми е свидетел, че постигаш отлични резултати, но въпросът как ги постигаш, е съвсем друга работа.

Служебното й досие беше пълно с инциденти като този в Ливърпул. Залавяне на група пристанищни работници с 37 килограма кокаин, но с цената на два потопени плавателни съда. Умишлено предизвикан от нея опустошителен пожар, за да прогони наркотрафиканти от скъпо имение, което би могло да донесе милиони на хазната след конфискацията му. Ликвидиране на банда интернет пирати с простреляни четирима души по време на ареста. И най-лошото — мрежа от частни детективи, които незаконно събираха поверителна информация и я продаваха на корпоративни клиенти. По време на акцията един от тях насочи пистолет в гърдите й и тя го застреля на място. Макар и типичен случай на самозащита, този инцидент принуди ръководството да я изпрати на психотерапия. Заключението на терапевта беше, че рисковото й поведение се дължи на неудовлетворителен личен живот. Проклетият доктор така и не си направи труда да й обясни какво точно означава това. Тя изтърпя задължителните шест сеанса и после се отказа.

— Освен за теб отговарям за още четиринайсет души — продължи шефът й. — Но никой от тях не ми създава подобни неприятности. Защо става така, че те постигат резултати без неприятни последици?

— Не съм казала на онези типове в Ливърпул да си плюят на петите — отвърна тя. — Те сами решиха да го направят. А аз прецених, че трябва да ги спра, защото рискът си струваше предвид оръжията и мунициите, които пренасяха.

— Но с цената на ранени хора на магистралата. Невинни хора, които пътуват с колите си. За случилото се няма извинение, Катлийн.

По време на принудителния отпуск се беше наслушала на подобни обвинения.

— Защо съм тук? — попита тя.

— Дати покажа нещо. Ела.

Върнаха се при тримата мъже. Край дупката в краката им лежеше черна мраморна плоча, разцепена на три парчета, събрани плътно едно до друго. Това позволи на Катлийн да прочете надписите върху нея.

В ГРОБНИЦАТА ПОД ТАЗИ МРАМОРНА ПЛОЧА ПОЧИВАТ ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА:

ДЖЕЙН СИЙМУР, КРАЛИЦА НА ХЕНРИ VIII

1537 г.

КРАЛ ХЕНРИ VIII

1547 г.

КРАЛ ЧАРЛС I

1648 г.

НЕВРЪСТНОТО ДЕТЕ НА КРАЛИЦА АНА

ТОЗИ МЕМОРИАЛ БЕШЕ ИЗГРАДЕН ПО ЗАПОВЕД НА КРАЛ УИЛЯМ IV ПРЕЗ 1837 Г.

Един от мъжете обясни, че Хенри VIII пожелал издигането на голям паметник тук, в „Сейнт Джордж“, който да засенчи статуята на баща му в Уестминстър. За целта била отлята голяма метална негова статуя и масивни свещници, но Хенри умрял преди завършването им. След него настъпила епоха на радикален протестантизъм, по време на която църковни паметници не се строели, а се рушали. После дъщеря му Мери се завърнала за кратко от Рим и възпоминанията за краля на протестантите Хенри VIII станали опасни. Кромуел разтопил статуята и продал канделабрите. Хенри най-накрая бил погребан в параклиса, като гробът му бил маркиран само с черна мраморна плоча.

Катлийн гледаше в дупката, осветена отвътре благодарение на дълъг кабел, който пресичаше пода и изчезваше в нея.

— Досега криптата е била отваряна само веднъж — подхвърли един от мъжете.

Шефът й го представи като пазача на църквата.

— Това станало на първи април хиляда осемстотин и тринайсета година — добави мъжът. — Дотогава никой не знаел къде е погребан обезглавеният Чарлс Първи. Решението да се отвори гробът било взето, тъй като много хора вярвали, че той лежи редом с Хенри Осми и третата му съпруга Джейн Сиймур.

А сега го бяха отворили за втори път.

— Моля да ни извините за момент, господа — обади се шефът й. — Ние с инспектор Ричардс трябва да поговорим.

Мъжете кимнаха и тръгнаха към външния портал на двайсетина метра от гроба.

Стана й приятно да чуе официалната си титла. Инспектор. Беше работила упорито, за да я получи, и не можеше да си представи, че може да я загуби.

— Ще те помоля да си държиш устата затворена и да слушаш, Катлийн — тихо, но решително започна шефът й.

Тя кимна.

— Преди шест месеца имаше кражба в архивите, съхранявани в Хатфийлд Хаус. Изчезнаха няколко много ценни издания. Месец по-късно същото се случи и в Националния архив в Йорк. Последва серия от кражби на исторически документи из цялата страна. Преди месец засякоха някакъв мъж да преснима документи в Британската библиотека. За съжаление, той успя да се измъкне, преди да бъде арестуван. А сега и това…

Страхът й се стопи, заменен от любопитството.

— Това, което виждаме, означава ескалация на процеса — мрачно добави шефът й. — Проникване в тази свята сграда. В кралски дворец. — Той замълча за миг, а после добави: — Крадците очевидно действат по план.

Катлийн приклекна на ръба на дупката.

— Давай — насърчи я той. — Разгледай всичко.

Струваше й се непочтително да безпокои тленните останки на хора, живели толкова отдавна. Някои неща имаха значение за нея, въпреки че шефовете й в АБТОП смятаха, че е груба и безкомпромисна. Например уважението към мъртвите. Същевременно тя си даваше сметка, че в момента се намира на местопрестъпление. Това я накара да легне на мраморния под и да надникне долу.

Криптата беше укрепена с тухлен свод, широк около два метра и половина, дълъг три метра и дълбок метър и половина. Тя преброи четири ковчега. В оловния капак на единия от тях, точно под надписа КРАЛ ЧАРЛС, 1648 г., зееше квадратен отвор, изрязан с хирургическа точност. Двата по-малки ковчега до него бяха непокътнати. Четвъртият беше най-голям, може би около два метра. Външната му обвивка от дебело около пет сантиметра светло дърво беше напълно изгнила. Под нея се виждаше оловен сандък, в средата на който имаше видими следи от разбиване.

Катлийн знаеше на кого принадлежи той.

На Хенри VIII.

— Непокътнатите ковчези са на кралицата Джейн Сиймур, погребана заедно с господаря си, и на детето на кралица Ана, починало много по-късно — поясни шефът й.

Тя си спомни, че Сиймур е била съпруга номер три — единствената от шестте законни съпруги на Хенри, която го беше дарила с наследник. Едуард бе станал крал, бе управлявал шест години и бе умрял, преди да навърши шестнайсет.

— По всичко личи, че останките на Хенри са били целта на проникването — добави шефът й. — Ковчегът на Чарлс е бил отворен преди двеста години, но сега нито той, нито двата други ковчега са представлявали интерес за извършителите.

Тя добре знаеше, че Хенри VIII е бил висок, някъде над метър и осемдесет, а в края на живота си бил и много дебел, буквално обездвижен от тлъстина. Пред очите й лежаха тленните останки на крал, водил войни с Франция, Испания и Свещената Римска империя, за да превърне Англия от остров в периферията на Европа в могъща и самостоятелна империя. Той се бе противопоставил на господството на папата и бе имал куража да създаде своя собствена религия, която петстотин години след него продължаваше да процъфтява. Каква дързост!

Тя бавно се изправи.

— Случват се сериозни неща, Катлийн.

Той й подаде една от визитките си, на гърба на която имаше изписан със синьо мастило адрес.

— Иди там.

Тя погледна адреса. Мястото й беше познато.

— Защо не ми кажеш за какво става въпрос?

— Защото това не беше моя идея.

После й върна служебните документи и баджа на АБТОП, които лично й беше отнел преди три седмици.

— Нали ти казах, че беше пред уволнение?

— Тогава защо съм тук? — объркано го погледна тя.

— Защото те поискаха. Поименно.