Стив Бери
Измамата на краля (38)

37

9:10 ч. сутринта

Малоун обичаше Хемптън Корт. Огромният и доста помпозен дворец от червени тухли стоеше вече петстотин години на северния бряг на Темза. Някога разположен върху земя на тамплиерите, той преминал в ръцете на Ордена на рицарите хоспиталиери, а после, през 1514 г., бе станал собственост на Томас Уолси малко преди да стане архиепископ на Йорк, а след това кардинал и председател на Камарата на лордовете. Но само след шест години този могъщ човек изпаднал в немилост, защото не успял да удовлетвори желанието на Хенри VIII да се разведе с Катерина Арагонска. В опит да умилостиви краля Уолси му подарил Хемптън Корт.

Малоун много харесваше тази история. Особено частта й за положението след проваления развод, когато Уолси станал жертва на същата жестокост, с която се отнасял към по-нискостоящите от него. От обезглавяването го бе спасила единствено смъртта, която го бе споходила точно навреме. Хенри обаче харесал подаръка и побързал да преустрои двореца по начин, който да отговаря на кралските му изисквания.

Векове по-късно Оливър Кромуел бил на път да го продаде за старо желязо, но навреме осъзнал, че може да го използва като убежище от лондонската мъгла, и се преместил да живее там. Великият архитект Кристофър Рен възнамерявал да събори двореца и да построи нов на негово място, но плановете му останали неосъществени заради липсата на пари и смъртта на Мери II. Той все пак успял да построи едно солидно разширение в бароков стил, изглеждащо крайно неуместно.

Тук, в огромния дворец с хиляда стаи, кацнал на завоя на спокойното течение на Темза, все още можеше да се усети присъствието на Хенри VIII. Каменните кули, обраслите със синкав мъх тухлени стени, парапетите, множеството комини — всичко това бяха лесно различимите символи на архитектурата от епохата на Тюдорите. Тук Хенри построил своята Голяма зала и добавил астрономически часовник, пищно украсени портали и тенискорт — един от първите в Англия. Знатни гости от чужбина се забавлявали сред лукса на коренно преустроените спални и кухни, а и съпругите на краля били свързани с Хемптън Корт. Именно тук било взето решението за изпращането на Катерина Арагонска в манастир, тук изпаднала в немилост Ан Болейн, Джейн Сиймур родила кралския наследник, а после умряла, Катрин Хауърд била арестувана, а Катрин Пар сключила брак.

Ако в Англия имаше едно типично място за Тюдорите, то без съмнение се наричаше Хемптън Корт.

Той и Катлийн Ричардс изминаха с влак трийсетте километра от центъра на Лондон. Решиха да използват този вид транспорт след основателните подозрения на Катлийн, че колата й, останала паркирана пред книжарницата, почти сигурно е под наблюдение или оборудвана с електроника за проследяване. Влакът им предложи анонимността на стотиците пътници и ги стовари на гара, която се намираше наблизо до двореца. Той вече се беше обадил на сестрата на мис Мери, която работеше в Хемптън Корт. Тя предложи да се срещнат на място веднага след отварянето.

Малоун беше объркан и същевременно заинтригуван. Все още не можеше да възприеме идеята, че Елизабет I, кралица на Англия в продължение на 45 години, всъщност е била мъж. Отначало я възприе като нелепа, но после си напомни, че както ЦРУ, така и британското разузнаване бяха проявили огромен интерес към нея.

Защо?

Катлийн Ричардс също имаше повече въпроси, отколкото отговори. Желанието на Томас Матюс да я види мъртва беше обезпокоително по много причини. Той се съгласи с мнението й, че има нещо гнило с „мъртвата“ професорка в Джизъс Колидж, а и в странния факт, че стрелецът в книжарницата не беше улучил никого при безразборната си стрелба. Театър? Може би. Докато работеше за Министерството на правосъдието Малоун бе виждал всякакви номера.

Но с каква цел?

Поеха след шумната тълпа туристи, които се блъскаха по широката, застлана с каменни плочи алея. Влязоха през главния вход и се озоваха във вътрешен двор, в дъното на който имаше още един портал.

След като сключил брак с Ан Болейн, Хенри заповядал нейният семеен герб, изобразяващ качулат сокол, да бъде обединен с инициалите им в любовен възел, който да бъде гравиран по таваните на всички помещения. Но малко след като Ан била обезглавена, кралят заповядал соколът да бъде махнат, а буквата „А“ да бъде заменена с първата буква от името на новата му съпруга Джейн Сиймур. Но в бързината майсторите пропускали едно „А“, което все още можеше да се види на арката над главата му.

Малоун отиде в следващия вътрешен двор и вдигна глава към астрономическия часовник. Едно гениално съоръжение с планетата Земя в центъра, около която се върти Слънцето. Освен точния час големите му циферблати показваха различните фази на Луната и изтеклите след Новата година дни. Още по-забележителна беше способността му да показва височината на прилива под Лондонския мост — информация от важно значение за програмата на Хенри VIII, свързана с пътуването до двореца и обратно.

— Описахте се забележително точно, господин Малоун.

Той се обърна с лице към жената, която се приближаваше. В първия момент реши, че това е мис Мери. Същата дребна фигура, същата посребрена коса и сърдечна усмивка. Чертите й почти не се различаваха от тези на сестра й, но бяха подчертани с лек грим и едва забележими следи от червило.

— Сестра ми май е пропуснала да ви каже, че сме близначки — забеляза объркването му тя.

— Очевидно — кимна той.

Приликата между сестрите беше наистина съвършена, включваща дори маниерите им. Жената се представи като Таня Карлтън, а после добави, че може да се обръща към нея на малко име.

— Живея насреща, отвъд Темза — обясни тя. — Но работя тук, в магазина за сувенири в Двора с часовника.

Дори гласовете им бяха идентични.

— Бас държа, че сте си правили доста шеги на млади години — подхвърли Малоун.

Тя моментално схвана какво има предвид.

— И все още го правим. Хората трудно ни различават.

— Знаете ли защо сме тук? — обади се Ричардс.

— Мери ми обясни. Тя прекрасно знае за интереса ми към всичко, свързано с династията Тюдор и най-вече с Елизабет.

— Истина ли е онова, което се говори? — директно попита Малоун.

— Напълно възможно е — отвърна жената.

Катлийн се стараеше да скрие интереса си. Беше почти сигурна, че Матюс е някъде наблизо и я наблюдава. След като даде мълчаливото си съгласие на предложението му в хотела, тя остана на масата и търпеливо зачака Малоун, който скоро се появи от бизнес центъра на „Чърчил“ с три листа хартия в ръка.

— Всичко това е свалено от флашката — заяви той, но не уточни къде се намира самата флашка. Вероятно беше у него, но нямаше как да го попита.

Оставаше й да бъде търпелива. И да чака своя шанс.

Антрим не беше особено щастлив от присъствието на Иън Дън и собственичката на книжарницата. Те му отнемаха от времето, което искаше да прекара с Гари. Разполагаше с броени часове, за да нанесе удара си, и не желаеше да го прекъсват. Но нямаше как да откаже на Малоун. Защото искаше смъртта на бившия агент, а това можеше да се случи само ако той се намираше там, където това щеше да бъде възможно. И беше принуден да се примири с присъствието на още двама гости. Възнамеряваше да ги държи тук максимално кратко. Щеше да ги изпрати в сигурната квартира веднага след като се върнеше в склада.

Той напусна Уестминстър и се отби да хапне в близкия пъб. Едновременно проведе един телефонен разговор с банката си в Люксембург и научи приятната новина, че половината от уговорената сума вече е преведена по сметката му. Което означаваше, че е станал по-богат с цели три и половина милиона долара. Чувството беше много приятно.

Реши да си поръча обилен обяд, въпреки че нямаше още десет сутринта. Избра бъргър с пържени картофи и се настани в едно от празните сепарета. Телевизорът зад бара предаваше новините по Би Би Си. Звукът беше изключен, но нещо на екрана привлече вниманието му. Образът на мъж, под който течеше лентата с последните новини.

АБДЕЛБАСЕТ АЛ МЕГРАХИ ЩЕ БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ШОТЛАНДСКИТЕ ВЛАСТИ.

Зърна дистанционното на барплота и скочи да усили звука.

… шотландските власти официално обявиха, че либийският терорист Абделбасет ал Меграхи, осъден през 1988 г. за бомбения атентат на борда на полет 103 на авиокомпанията „Пан Ам“, ще бъде освободен и ще се върне обратно в Либия. Причините за това решение са чисто хуманитарни, тъй като затворникът има потвърдена диагноза за рак в терминална фаза, а освобождаването ще му позволи да изживее последните си дни в своята родина. Четирийсет и трима британски граждани загубиха живота си при бомбения атентат на 21 декември 1988 г., включително единайсет на земята в Шотландия. Техните роднини са силно шокирани от новината за освобождаването на Ал Меграхи. Все още няма реакция от Даунинг стрийт. Източници от водените с Либия преговори твърдят, че освобождаването ще се осъществи през следващите няколко дни. Официално потвърждение на тази новина липсва, но няма и опровержение. Ние ще продължаваме да следим отблизо развоя на събитията и своевременно ще ви информираме…

Антрим изключи звука и се върна в сепарето.

Прекрасно разбираше възприетата тактика. Малко изтичане на информация, предназначено за изпробване на публичната реакция. Това щеше да продължи няколко дни, после щеше да изтече още информация. Ако всичко се контролираше правилно, шокиращото съдържание на новината щеше да бъде значително смекчено. Ако не се появеше солидна опозиция, подкрепена от безмилостния огън на медиите, имаше всички шансове историята да бъде забравена и светът да насочи вниманието си към по-свежи новини.

Но изтичането на информация означаваше и още нещо. Връщане назад нямаше да има. Всички бяха твърди по въпроса. Идеята бе да се направи веднага, преди нещо да попречи. Но какво получаваха англичаните срещу мълчанието си? Защо позволяваха да се случи всичко това? Той искаше да знае отговорите на тези въпроси, но освен това живо се интересуваше от още един.

Какво ставаше в Хемптън Корт?