Стив Бери
Измамата на краля (39)

38

Катлийн крачеше редом с Котън Малоун и Таня Карлтън. След като платиха входната такса, те влязоха в замъка заедно с тълпата посетители. Само преди два дни тя се беше затворила в апартамента си и се питаше какво да прави с остатъка от живота си. А сега се вихреше като оперативен агент под прикритие, получил задачата да надхитри бивш американски агент и да отмъкне компютърната флашка, която най-вероятно беше в джоба му. И всичко това по поръчение на човека, който се беше опитал да я убие.

Тя не се чувстваше особено комфортно, но друг избор нямаше. Патриотичният призив на Матюс свърши работа. Въпреки че майка й беше американка, Катлийн винаги се беше чувствала англичанка. Затова беше избрала кариера, свързана с правоохранителните органи. А след като страната й имаше нужда от нея, пътят й беше ясен.

Влязоха в Голямата зала с типичния таван в стил „Тюдор“. По високите стени висяха великолепни гоблени. Екскурзоводът на групата наблизо обясняваше, че те са били поръчани лично от Хенри VIII.

— Действително Хенри построил тази зала главно за забавления — обади се Таня. — По негово време голите греди на тавана били боядисани в синьо, червено и златно. Гледката със сигурност е била забележителна…

Прекосиха помещението, наречено „Голямата стая за наблюдение“, използвано от охраната за проверка на всички, пожелали достъп до кралските апартаменти. По тесен коридор се стигаше до галерия с кремави стени с релефен кант и с протъркан килим върху дъсчения под. Една от стените беше заета от дълги прозорци, а на другата висяха три картини между три затворени врати. Таня спря пред централното правоъгълно платно, на което беше изобразен Хенри в компанията на четирима души.

— Тази е най-известната — каза тя. — Нарича се „Семейството на Хенри Осми“. Кралят е седнал, а от едрата осанка и подпухналото лице личи, че портретът е рисуван към края на живота му. Жената вляво от него е третата му съпруга Джейн Сиймур. Вдясно е синът й, престолонаследникът Едуард, а още по-вдясно — първородната дъщеря на краля Мери. Последната вляво е втората му дъщеря Елизабет.

— Всичко това е плод на въображението — отбеляза Малоун. — Известно е, че Джейн Сиймур е умряла при раждането и не е доживяла да види Едуард толкова голям. Тук той изглежда поне седем-осемгодишен.

— И двете ви забележки са правилни — кимна Таня. — Според експертите картината е рисувана някъде около хиляда петстотин четирийсет и пета година — две години преди смъртта на Хенри. Но тя е убедителен пример за душевната нагласа на Тюдорите, защото ясно показва династичната същност на наследството на Хенри. Той е прегърнал с една ръка сина си, изправен до него. Законния му наследник. Отдавна мъртвата му трета съпруга е част от неговите спомени. Останалите му две наследници са далече настрани. Обърнете внимание на облеклото на Елизабет и Мери, на бижутата, които носят. На прическите им, а дори и на лицата им. Почти идентични. Сякаш художникът е знаел, че те имат второстепенно значение. Важен бил синът, който заема централно място редом с краля.

— Това е Галерията на призраците — отбеляза Малоун, оглеждайки се наоколо.

— Познавате ли я?

— Входът към параклиса е ето там, до кралските столове. Според легендата, когато идват да арестуват Катрин Хауърд за държавна измяна, тя избягала през него и се озовала в параклиса, където Хенри общувал с Бог. Тя го молила за пощада, но той останал глух за молбите й. В крайна сметка била заловена от стражата и по-късно била обезглавена. Говори се, че скоро след това в коридора започнал да се появява нейният призрак, облечен в бяло.

Таня се усмихна.

— На по-практичен език това е мястото, където придворните чакат да бъдат забелязани от краля по пътя му към параклиса — поясни тя: — Но екскурзоводите много обичат тази история с призраците. Специално на мен най-много ми харесва добавянето на бялата рокля, въпреки че според историята кралица Катрин е била всичко друго, но не и чиста.

— Искаме да си поговорим за това, което е споделила с вас мис Мери.

— Признавам, че бях много впечатлена. Елизабет била много различна от останалите деца на Хенри. Никое от тях не е живяло дълго. Първата му съпруга Катерина Арагонска пометнала няколко пъти, преди да роди Мери. Ан Болейн също, преди да даде живот на Елизабет. Умрял едва петнайсетгодишен и Едуард, синът на краля от Джейн Сиймур. Хенри създал още няколко незаконни деца, но никое от тях не доживяло до двайсет.

— Но първородната му дъщеря Мери доживяла до… колко беше, май до четирийсет?

— Четирийсет и две. Но през целия си живот била болнава. За разлика от нея Елизабет живяла до седемдесет и била здрава до смъртта си. Оцеляла дори след като се заразила от едра шарка тук, в Хемптън Корт, девет месеца след възкачването й на престола.

В Галерията на призраците се появиха още хора и Таня им направи знак да се приближат към прозорците, за да ги пропуснат.

— Вълнувам се, като гледам колко много хора проявяват любопитство към тези неща. Доскоро почти никой не се интересуваше от тях.

— Може би защото са им изглеждали доста, хммм… чудновати — обади се Малоун.

— По-скоро чисти глупости — поправи го Катлийн.

Таня се засмя.

— Разкажете ни какво знаете — помоли я Малоун.

— Мери ме предупреди, че едва ли ще проявите много търпение.

— Снощи отново сте разговаряли със сестра си, така ли? — вдигна вежди той.

— О, да. Тя се обади да ми разкаже какво се е случило и спомена, че вие сте я изпратили на сигурно място. Между другото, много съм ви благодарна за това.

Покрай тях мина нова група туристи.

— Мери е по-стеснителната от нас двете. Управлява си книжарницата и това е всичко. И двете не сме се омъжвали никога, макар че, забележете, сме имали доста предложения.

— И вие ли сте пристрастена към книгите? — попита Малоун.

— Аз притежавам половината книжарница — усмихна се тя.

— А любимата ви тема за проучване е животът на Елизабет Първа?

— До последния детайл — кимна Таня. — Имам чувството, че ми е най-добрата приятелка. Жалко, че всички писмени документи, достигнали до нас, я описват не като женствена кралица, а като сурова мъжкарана. Знаете ли, че тя често е говорила за себе си като за мъж и се е обличала като баща си и тогавашните благородници, а не като жена? А веднъж изпратила за свой заместник мъж, а не жена на кръщенето на някаква френска принцеса — нещо нечувано дотогава. След смъртта й не са правили аутопсия на тялото й, а приживе никога не позволявала на лекарите да я прегледат. Била слаба, некрасива и самотна, но за разлика от останалите си роднини притежавала неизчерпаема енергия.

Катлийн посочи картината на стената.

— Но там прилича на красива млада жена — посочи тя.

— Това е плод на въображението — поклати глава Таня. — Никой не е позирал за тази картина. Приликата с Хенри е от известния портрет на Холбайн, който по онова време бил изложен в двореца „Уайтхол“. Както правилно отбеляза господин Малоун, Джейн Сиймур починала далеч преди създаването на портрета, а трите деца почти никога не били заедно на едно място. Художникът ги рисувал по памет, използвал скици или просто ги копирал от други портрети. Преди да се възкачи на престола, Елизабет почти не е била рисувана и затова ние нямаме никаква представа как е изглеждала преди двайсет и пет годишната си възраст.

Катлийн си спомни думите на Ева Пазан за „Маската на младостта“.

— Как е изглеждала след тази възраст, също е под въпрос — отбеляза тя.

— Абсолютно вярно. През хиляда петстотин и деветдесета година тя обявила с декрет, че ще бъде вечно млада. Всичките й други портрети били унищожени. Оцелели само няколко.

— Значи е възможно да е умряла много по-млада, както пише Брам Стокър — подхвърли Малоун.

— Това е напълно логично — кимна Таня. — Така са си отишли всичките й роднини, с изключение на една. Възможно е Елизабет наистина да е починала на дванайсет-тринайсетгодишна възраст.

Катлийн беше любопитна да разбере какво точно бе писал Брам Стокър, тъй като Малоун беше пропуснал да я запознае с този детайл. Но името й беше познато. Авторът на „Дракула“. Тя си отбеляза да запознае и Матюс с този факт.

Таня им направи знак да я последват към изхода на Галерията на призраците. Отвъд нея започваше бароковата част на двореца, в която дълго време се разпореждали Уилям и Мери.

Тук атмосферата беше различна. Типичната за династията на Тюдорите пищност беше заменена от безличния стил, преобладавал през XVII век. Озоваха се в помещение, известно като апартамента „Къмбърленд“, обзаведено с изящни кадифени кресла, огледала с позлатени рамки, свещници и масички.

— По времето на Джордж Втори това са били покоите на втория му син Уилям, херцог на Къмбърленд — обясни Таня. — Винаги съм харесвала това място, толкова е наситено с цветове и жизненост.

Срещу двойката прозорци на външната стена имаше ниша с малко легло, покрито с червена коприна. От двете му страни висяха барокови картини.

— Мери каза, че сте прочели откъса на Брам Стокър за момчето от Бизли — подхвърли Таня. — Всъщност Стокър бил първият, който е писал за тази легенда. Но незнайно защо, наблюденията му били напълно пренебрегнати.

Катлийн си отбеляза да напомни на Матюс и за тази книга, която явно беше важна.

— Донесох ви нещо от собствената си библиотека, което бих искала да видите — добави Таня, после извади смартфон и го подаде на Малоун. — Това е снимка на страницата, която направих тази сутрин. На нея са описани последните часове на Елизабет.

— Виждам, че сте усвоили модерните технологии — отбеляза Малоун.

— О, тези машинки са страхотни — усмихна се тя. — И двете с Мери ги използваме.

Той увеличи изображението и започна да чете.

Елизабет сподели отчаяното си положение с лорд Чарлс Хауърд.

— Милорд — дрезгаво прошепна тя. — Желязна верига стяга гърлото ми. Не мога да помръдна, всичко около мен се промени.

Кралицата лежеше изпъната в цял ръст. Безмълвна, наподобяваща труп. Живец се забелязваше единствено в издължената и все още хубава ръка, висяща от леглото. И тя я използваше, за да изрази желанията си. Край постелята й стоеше епископът на Кентърбъри, повикан да се моли за умиращата. И той го правеше екзалтирано и с ентусиазъм. Гласът му вероятно беше последното нещо, което стигна до съзнанието на кралицата. Няколко часа по-късно тя изпусна последния си дъх. Обявиха я за мъртва точно в три часа сутринта на 24 март 1603 г. Придворните дами подготвиха тялото й за погребение. Не се извърши нито аутопсия, нито задължителното за кралските особи балсамиране. Оловната маска и восъчната отливка бяха готови, но ръката на мъж така и не докосна вкочаненото тяло на Елизабет.

Тя беше спусната в гроба заедно със своята тайна.

Катлийн и Малоун вдигнаха очи от дисплея и смаяно се спогледаха.

— Точно така — забеляза това Таня. — Последното изречение е напълно безсмислено, ако човек не подозира нещо.

— Кога е писан този текст? — попита Малоун.

— През хиляда деветстотин двайсет и девета година. Част от биографията на Елизабет, която винаги съм харесвала.

Какво ли означава това? Заедно със своята тайна.

— Мери категорично настоя да ви го покажа — продължи Таня. — Много сме разговаряли по тази тема. Тя винаги твърдеше, че е глупаво да се ровим в нея, но сега разбирам, че вие двамата разполагате с нова информация за тази огромна загадка.

Малоун извади листовете с разпечатката, която беше направил от флашката в „Чърчил“.

— Разгледайте ги — предложи той и ги подаде на Таня. После се извърна към Катлийн и шепнешком добави: — Остани с нея, а аз ще изляза да се обадя на Антрим.

Тя кимна, а той напусна апартамента „Къмбърленд“ и тръгна обратно към оживената галерия. Катлийн го изчака да се отдалечи и попита:

— Нима твърдите, че Елизабет е била просто самозванка?

— Нямам никаква представа. Но знам, че легендата за момчето от Бизли е просъществувала дълги години. Според мен много хора, включително авторът на онова, което току-що прочетохте, са подозирали нещо, но са се страхували да го произнесат на глас. С изключение на Брам Стокър, който го е направил открито. Разбира се, твърденията му се посрещнали с подигравки. Пресата го осмяла. В рецензията на книгата в „Ню Йорк Таймс“ те били наречени дивотии.

— Но са верни, така ли?

— От бележките, които току-що получих от господин Малоун, става ясно, че вече доста хора са на това мнение.

Катлийн научи всичко, което й беше необходимо. Беше време за действие.

— Дайте ми това — каза тя и издърпа листовете от ръката на Таня. — От вас искам да останете тук до завръщането на Малоун.

— А вие къде отивате?

Тя вече беше забелязала, че изходът от тук е само един — през вратата, която беше използвал Малоун. А посетителите бяха достатъчно много, за да потъне сред тях.

— Да изпълня част от задачите, които са ми възложени от АБТОП. За съжаление, не мога да говоря за тях, защото са секретни.

— Мери ми спомена, че сте доста импулсивна — подхвърли Таня.

— Но мога да бъда и строга — отвърна Катлийн. — Затова останете тук и не вдигайте шум.