Стив Бери
Измамата на краля (48)

47

Изправен до мис Мери, Иън четеше файла, свален от телефона на Антрим.

Превод от дневника на Робърт Сесил.

Научих за измамата от баща си. Той ме повика на смъртното си ложе и ми разказа една невероятна история. За смъртта на тринайсетгодишната принцеса Елизабет, отнесена от силна треска. Погребали я в каменен ковчег в двора на Овъркорт Хаус без никакви церемонии. Присъствали единствено лейди Кейт Ашли и Томас Пари. И двамата се страхували за живота си, тъй като крал Хенри VIII поверил своята любима дъщеря именно на техните грижи.

По онова време Хенри боледувал често, бил ужасно дебел, изключително жесток и раздразнителен. Ашли и Пари знаели, че ще платят с живота си за смъртта на принцесата, въпреки че нямали никаква вина. Но нещата неочаквано се развили в тяхна полза. Първото благоприятно обстоятелство се съдържало във факта, че бащата виждал дъщеря си изключително рядко, тъй като бил зает с други дела. По това време той водел война на два фронта — срещу Шотландия и Франция. Петата му съпруга Катрин Хауърд съвсем наскоро била екзекутирана заради изневяра. После кралят се впуснал да ухажва Катрин Пар и не след дълго тя станала съпруга номер шест.

Последните години на управлението му преминали под знака на тревогите за единствения му законен наследник Едуард и собственото му здраве. Поради това дъщеря му останала на втори план.

Елизабет живеела далече от двора в компанията на своята гувернантка лейди Ашли и това било второто благоприятно обстоятелство. Неочакваната й смърт изисквала спешни действия. Томас Пари бил този, който предложил решение. Той бил в течение на новината, че кралят вече имал незаконен внук, плод на преждевременния брак между Хенри Фицрой и Мери Хауърд. До смъртта си през 1536 г. Фицрой се радвал на изключителното благоразположение на краля, който благословил брака му с Мери, но при условието той да бъде консумиран по-късно, когато младите любовници станат пълнолетни. Те обаче нарушили забраната и през 1533 г. им се родило дете. Хенри обаче никога не узнал това.

Пари предложил подмяна. Неизвестният внук на мястото на починалата принцеса. Лейди Ашли била против тази абсурдна идея, убедена, че и двамата ще изгубят главите си.

Но Пари изложил пет съображения, която я направили приемлива. Първо, за да няма подозрения, самозванецът трябвало да има физическа прилика с принцесата. Това не било проблем, защото внукът наследил светлата кожа и рижата коса на Тюдорите, плюс очебийната прилика с дядо си. Второ, трябвало да познава живота на принцесата. Той растял в изолация в едно от именията на Хауърд, но знаел всичко за благородническото си потекло. Трето, трябвало да има образованието и познанията на принцесата. И това условие било налице, тъй като момчето изучавало география, математика, история, механика и архитектура. Четвърто, владеенето на класически и чужди езици. Внукът говорел и пишел на френски, италиански, испански и фламандски. И пето, трябвало да има осанката и поведението на роден благородник — нещо, което внукът притежавал в изобилие, тъй като Хауърд била сред най-знатните благороднически фамилии в Англия.

Томас Пари отпътувал до мястото, където живеел внукът, и предложил плана си на майка му. Мери Хауърд го приела с готовност. От смъртта на съпруга й били изминали тринайсет години. Тя живеела скромно, въпреки че брат й, графът на Съри, бил един от любимците на Хенри VIII. Но вътре във фамилията Хауърд имало противоречия, за които Пари не подозирал. Бащата на Мери поискал разрешението на краля да омъжи дъщеря си за Томас Сиймур. Разрешението било дадено, но Мери отказала този брак, подкрепяна от брат си. Той бил обладан от идеята, че сестра му трябва да съблазни краля и да стане негова любовница. Нещо, което Мери отхвърлила с отвращение. Това довело до обтягане на отношенията помежду им. На по-късен етап Мери дала показания срещу него и Хенри го екзекутирал за държавна измяна.

Мери приела предложението на Пари и скъсала всякакви отношения със семейството си. Тя не встъпила във втори брак до самата си смърт през 1557 г. — една година преди синът й да бъде провъзгласен за кралица на Англия. Попитах баща си как е била поддържана измамата след това. Защото някои членове на фамилията Хауърд със сигурност са се запитали какво се е случило с момчето. Но след екзекуцията на графа на Съри през 1547 г. фамилията изпитвала дълбока омраза към Хенри. Ако някой от членовете й знаел нещо за подмяната, той със сигурност си е държал езика зад зъбите. Самата Мери била отлично запозната с домогванията на фамилията към кралската власт. И въпреки че ненавиждала баща си и брат си, вероятно се е забавлявала от факта, че именно тя — пренебрегваната дъщеря, постигнала нещо, за което никой от мъжете Хауърд дори не би могъл и да мечтае.

Баща ми разбрал за измамата малко след като Елизабет била провъзгласена за кралица. Тя го повикала в покоите си и го посрещнала сама. По това време била на двайсет и пет, носила години наред скромно облекло на монахиня. Била тотално пренебрегвана за сметка на брат си Едуард, сестра си Мери и многобройните съпруги на краля. Но вече била кралица. Посрещнала баща ми права, с втренчен поглед и величествена осанка. Отрупана с пръстени, ветрила, бижута, перли и дантели. Косата й била жълтеникавочервена, кожата й — мъртвешки бледа. Дълбоко хлътналите й очи гледали агресивно.

— Милорд Сесил, вие сте човек, който благодарение на своята мъдрост и дискретност отдавна е спечелил нашето доверие — обявила тя.

Баща ми приел комплимента с дълбок поклон.

— Нашето желание е да ни служите като държавен секретар. Нямаме никакво съмнение, че ще ни бъдете верен, но все пак има един въпрос, който трябва да обсъдим.

Това е моментът, в който самозванецът се разкрил и обяснил на Сесил всичко, което съм описал до тук. Баща ми търпеливо слушал думите, които щели да променят живота му, разбирайки, че му се предоставя уникален шанс. Човекът с кръв на Тюдорите в жилите не бил роден да управлява, но изведнъж се оказал кралица на Англия. Истината била известна единствено на лейди Ашли и Томас Пари. Разобличаването на самозванеца би означавало гражданска война, тъй като твърде много хора биха проявили претенции към овакантения престол. Но от това никой не би спечелил. През последните дванайсет години човекът срещу него бил живял като жена, без никой да подозира. И за това време се бил превърнал в една съвършена Елизабет Тюдор. За баща ми това означавало връзка до гроб. Това, което предлагала кралицата, не било позиция в кралския двор, а партньорство в една огромна измама.

От смъртното си ложе баща ми внимателно наблюдаваше как приемам изповедта му.

— Отговорих на самозванеца, че съм негов слуга и ще остана такъв до края на живота си — прошепна той.

Аз замълчах.

— Кралицата знае, че споделям с теб голямата си тайна — добави той. — Нейното желание е и синът ми да й служи вярно, както го вършех аз. Това е и моето желание.

— А моето е да бъда верен слуга дори ако успея само наполовина в сравнение с теб — отвърнах аз.

Баща ми почина на следващия ден — 4 август 1598 г.

Кралицата изпрати да ме повикат.

По това време тя беше шейсет и пет годишна, с хлътнали бузи, високо чело, издължена брадичка и орлов нос, който подчертаваше сухата и набръчкана кожа на лицето й. Повечето от зъбите й липсваха. Главата й беше покрита с къдрава червена перука, а около шията й се спускаше голяма дантелена яка. Гледаше ме с онзи твърд като камък поглед, с който беше управлявала Англия в продължение на четирийсет години.

— Какво ще кажеш?

Отпуснах се на едно коляно и сведох глава.

— Ще ви служа, както ви е служил баща ми. Вярно и лоялно.

— Така да бъде, мой лорд-канцлер. Заедно с теб ще съхраним силата на Англия.

— Той е знаел истината — прошепна мис Мери.

Намираха се в станцията на метрото, на няколко пресечки от склада. Мис Мери пожела да види съдържанието на файла и затова те пропуснаха две композиции една след друга.

— Това потвърждава всичко, което съм чувала за момчето от Бизли — добави тя. — Голяма част от легендата се оказва истина.

Иън я гледаше и мълчеше.

В станцията имаше малко хора.

— Това може да промени всичко — прошепна тя.

— Как?

— Трябва да уведомим господин Малоун.

Телефонът й завибрира и те едновременно се надвесиха над дисплея.

— Непознат номер — констатира тя.

— Вдигни — настоя Иън.

Мис Мери се подчини.

— Боже, Таня! Тъкмо си мислех за теб! — възкликна тя. — Трябва да говоря с господин Малоун. Той още ли е с теб?

Послуша известно време, после кимна.

— Добре, идваме веднага!

Линията прекъсна. Лицето й беше мрачно и загрижено. Иън чакаше обясненията й.

— Проблем в Хемптън Корт — обяви тя. — Някакви хора са се опитали да убият сестра ми и Котън Малоун. Трябва да тръгваме.