Стив Бери
Измамата на краля (14)

13

Катлийн последва Матюс. Двамата прекосиха Мидъл Темпъл Лейн, завиха наляво и влязоха в една от многобройните офис сгради, чиито прозорци гледаха към Пъмп Корт. Малкият вътрешен двор беше получил наименованието си от някогашните противопожарни помпи. Захранваният от подпочвени води резервоар беше монтиран в дъното на плочника. Древният кладенец си беше на мястото, но помпите отдавна ги нямаше. В северния край се виждаха тъмните контури на слънчевия часовник, станал известен с надписа си: Ние сме сенки и като сенки се разделяме.

Всички врати на кабинетите в сградата бяха затворени, в коридорите цареше тишина. Матюс пое нагоре към четвъртия етаж, като почукваше с бастун по дървените стъпала. Инс ъф Корт беше получил името си, поради факта че някога членовете му бяха учили и живели в тези сгради. Някога те били независими юридически колежи със самостоятелно управление, а завършилите получавали правомощия за адвокатска практика.

Всичко ставало съгласно строги правила.

По традиция клиентите се консултирали със своите адвокати не в кабинетите, а на верандата на Темпъл Чърч или в Уестминстър Хол, където съдът заседавал чак до края на XIX в. От тези стари традиции не беше останало нищо. Голяма част от учебните зали в сградите около Мидъл и Инър Темпъл бяха превърнати в работни кабинети. Като жилища се използваха само помещенията на последните етажи.

Катлийн се изкачи по стълбите заедно с Матюс, който отвори вратата на един от апартаментите. Вътре не светеше, но в тъмнината ясно се очертаваха контурите на масивно канапе, столове и библиотека със стъклени вратички. Тук-там по стените се забелязваха куки, на които би трябвало да са окачени картини. Миришеше на прясна боя.

— Ремонтират — отбеляза Матюс, затвори вратата и я поведе към големия прозорец в дъното. През него се виждаха мокрите плочи на вътрешния двор и Темпъл Чърч, полускрита сред останалите сгради.

— Там долу също се е създавала част от нашата история — отбеляза Матюс. — В една или друга форма тази църква съществува вече хиляда години.

Тя знаеше, че едно от условията за дарението на тази земя на юридическата гилдия от страна на Джеймс I било църковният храм да остане място за богослужение. Самата църква излъчваше някаква романтична тайнственост, източник на невероятни легенди, но въпреки това Катлийн продължаваше да я възприема единствено като параклис на Инс ъф Корт.

— Ние, британците, винаги сме се гордели с върховенството на закона — продължи Матюс. — А Инс ъф Корт е мястото, където практикуващите право са усъвършенствали своите умения. Помните ли как някога са наричали това място? Най-благородната люпилня на свободата и хуманността в кралството. Едно изключително уместно определение.

Тя беше съгласна с това.

— Магна Харта постави началото на нашата вяра в закона — добави Матюс. — Тя е един монументален акт. Бароните изискват и получават от своя суверен цели трийсет и седем отстъпки, свързани с кралската власт.

— Повечето от които никога не са се прилагали и постепенно са били премахнати — почувства се длъжна да каже тя.

— Абсолютно вярно. Фактически само три от тях все още действат. Но Магна Харта е дала началото на един общовалиден принцип: никой свободен човек не може да бъде наказван по друг начин освен чрез законите на страната. А тази концепция промени съдбата на цялата нация.

Дъждът намаля, превръщайки се в монотонен ръмеж. От страничната врата на църквата се появи мъж, който закопча палтото си и пое към Кингс Бенч Уок и портала на входа на комплекса.

— Това е Блейк Антрим — обади се Матюс. — Водещ агент на операция на ЦРУ, известна като „Измамата на краля“, която се провежда в момента в страната ни.

Тя остана да гледа след Антрим, който прекоси жълтеникавата светлина на фенерите от ковано желязо и изчезна в мрака.

— Колко близка бяхте с него? — обърна се да я погледне Матюс.

— Бяхме заедно само една година. Аз следвах право в Оксфорд, а после подадох молба за членство в Мидъл Темпъл.

— Но Антрим промени намеренията ви, така ли?

— Не директно — сви рамене тя. — Докато бяхме заедно, предпочитанията ми бяха на страната на правоохранителните органи, а когато се разделихме, подадох заявление за работа в АБТОП.

— Не ми приличате на жена, която ще позволи на някой мъж да се намесва толкова пряко в живота й. Всичко, което съм слушал или чел за вас, сочи, че вие сте твърда, умна и независима.

— Той беше… как да кажа… труден.

— Шефовете ви твърдят същото за вас.

— Опитвам се да не бъда такава.

— Забелязах, че нямате почти никакъв акцент, но дикцията и синтаксисът ви не са британски.

— Баща ми беше англичанин, но почина, когато бях на осем. Майка ми е американка. Не се омъжи втори път. И си остана американка, въпреки че живеехме тук.

— Познавате ли американец на име Котън Малоун?

Тя поклати глава.

— Бивш агент на американското разузнаване — поясни Матюс. — С висока репутация и компетентност. Коренна противоположност на Антрим. По всяка вероятност Антрим го познава и е улеснил пребиваването му тук, в Лондон. Преди няколко часа в страната се е завърнал и младеж на име Иън Дън, който е пътувал заедно с Малоун. В момента Антрим го издирва навсякъде.

— А вие знаете ли, че ние с Блейк не се разделихме кой знае колко приятелски? — принуди се да попита тя.

— Но въпреки това той ви е дал отлични препоръки за кандидатстване в АБТОП — възрази Матюс.

— Това беше, преди да се разделим.

— Спрях се на вас заради някогашната ви връзка с Антрим, госпожице Ричардс. Ако тази връзка е била повърхностна или несъществуваща, нямам никаква полза от вас. А както добре знаете, вече не сте много полезна за АБТОП.

— А вие ще оправите нещата, така ли?

— Само ако ми помогнете да разреша този проблем — кимна той.

— Аз мога да спечеля благоразположението на Блейк — твърдо отвърна тя.

— Това исках да чуя. Той не трябва да заподозре нищо. При никакви обстоятелства не бива да разбере, че имате контакти с нас.

Катлийн кимна.

После се възползва от нахлуващата през прозореца бледа светлина, за да разгледа топ шпионина на Англия. Една истинска легенда от времето на Студената война. Беше чувала какви ли не истории за него, които за момент я бяха накарали да мечтае за СИС. Но отново да се сближи с Блейк и да разговаря с него? Това без съмнение щеше да й струва много.

— Аз съм от Инър Темпъл — добави Матюс. — Членувам в него от петдесет и пет години, а ей там четях лекции по право… — Той посочи широкия купол на храма, който се виждаше през прозореца.

— Но после и вие сте избрали правоохранителните органи — подхвърли тя.

— Точно така. Както виждате, с вас имаме нещо общо.

— Все още не сте ми казали за какво изобщо става дума.

Матюс пристъпи към близкото бюро, измъкна един стол и с жест я покани да седне.

Тя се подчини. Едва тогава забеляза тъмния правоъгълник на лаптопа пред себе си. Той го включи и натисна един бутон на клавиатурата. Екранът оживя и я заля с ярката си светлина. Тя сведе клепачи, позволявайки на очите си да се адаптират.

— Прочетете това, а после изпълнете инструкциите — нареди Матюс и тръгна към вратата.

— А как ще намеря Антрим? — спря го с въпрос тя.

— Не се безпокойте. Когато му дойде времето, ще получите съответната информация.

— А как ще ме намерите вие?

Матюс спря.

— Не задавайте глупави въпроси, госпожице Ричардс — хладно я изгледа той.

После продължи към вратата.