Стив Бери
Измамата на краля (42)

41

Заинтригуван от разказа на мис Мери, Иън пожела да научи повече за Хенри Фицрой.

— Значи тоя Фицрой се е оженил за четиринайсетгодишно момиче, когато самият той е бил на петнайсет? — подхвърли той.

— В онези години това се случвало доста често. Привилегированите не се женили по любов, а по сметка. Целта им били властта и богатството. Хенри разглеждал сродяването с фамилията Хауърд единствено като средство за придобиване на още повече и от двете. По негово време незаконният му син не представлявал проблем, защото всички знаели колко щедро раздавал чувствата си.

— А какво смятала съпругата му по този въпрос? — попита Гари.

— Не била щастлива, разбира се. Може би това било причина за някои от помятанията й. В много отношения Катерина Арагонска била крехка и уязвима жена.

Американецът на име Антрим се затвори в офиса с двама от хората си. Въпреки че току-що го беше срещнал, Иън усети, че нещо около него не е наред. Отдавна беше свикнал да се доверява на инстинктите си. Затова беше харесал веднага както мис Мери, така и Котън Малоун. И срещу Гари нямаше нищо против, въпреки че младият Малоун все още нямаше понятие за трудностите в живота.

Самият Иън не познаваше майка си и баща си и вероятно никога нямаше да ги опознае. Леля му се беше опитала да му разкаже нещо за семейството, но той беше твърде малък, за да я разбере. А когато избяга, беше изпълнен с гняв и не му пукаше.

А Гари имаше двама бащи.

Какъв беше проблемът? В мига, в който мис Мери предизвика Антрим, той успя да зърне предпазливостта в очите й. Тя също не го беше харесала. Но Гари, затънал в личните си проблеми, не забелязваше нищо.

Това обаче беше без значение. Той щеше да мисли вместо него. Нали Малоун го беше помолил да се грижи за Гари?

— По-късно и самият Хенри Осми се оженил за член на фамилията Хауърд — продължи разказа си мис Мери. — Съпругата му била пета поред, казвала се Катрин. За съжаление, тази Хауърд се оказала доста палава и кралят заповядал да й отрежат главата. Фамилията никога не му простила този грях, но и той не им простил. Хауърд бързо изгубили неговото благоразположение. Хенри, граф на Съри и брат на Мери, бил екзекутиран за държавна измяна. Той бил последната жертва на Хенри Осми преди смъртта му през януари хиляда петстотин четирийсет и седма година.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Гари.

— От книгите — гордо обясни Иън.

Мис Мери се усмихна.

— Наистина е така. Но към тази тема винаги съм проявявала специален интерес. Сестра ми е тази, която знае всичко за династията на Тюдорите, а по всичко личи, че и господин Антрим споделя нашия интерес.

— Той си върши работата — кимна Гари.

— Наистина ли? Това ли е причината да се рови толкова усърдно в английската история? Доколкото ми е известно, Великобритания и САЩ са близки съюзници. Какво налага този човек да души наоколо и да ни шпионира, след като може просто да попита?

— Шпионажът не е толкова лесна работа — възрази Гари. — Знам го от баща ми, който дълго е работил в тази област.

— Баща ти ми изглежда достоен човек — отвърна мис Мери. — Но мога да ти кажа, че той е не по-малко объркан от мен по отношение на тази история.

Антрим беше в паника.

Нима МИ6 бяха замесени в убийството на Фароу Къри? Тогава те знаеха за провеждането на операция „Измамата на краля“. Но представителите на Ордена на Дедал бяха поели отговорността за това убийство. Което означаваше, че някой лъжеше. Или те, или Иън Дън.

Но кой?

А сега Котън Малоун бе в Хемптън Корт в компанията на Катлийн Ричардс. Какво, по дяволите, търсеше тя там? За да получи отговор на този въпрос, той веднага изпрати двамата агенти да разберат какво става.

Извърна глава към прозореца, който гледаше към склада. Жената и двете момчета продължаваха да разглеждат предметите, които скоро щяха да бъдат унищожени. Той чакаше обаждането, потвърждаващо смъртта на Котън Малоун. После лично щеше да съобщи тъжната новина на Гари.

Разбира се, Пам също щеше да се намеси. Но нямаше как да му навреди, тъй като Гари със сигурност нямаше да позволи отново да го изолират — още повече че вече нямаше да има друг баща. Мисълта за близката победа го накара да се усмихне. Вече беше предупредил наетия частен детектив в Атланта да започне наблюдението. Подслушването на телефоните на Пам през следващите няколко месеца със сигурност щеше да бъде от полза. Информацията бе най-добрият приятел на разузнавача. Колкото повече, толкова по-добре. Финансирането на подобна операция не беше проблем, след като в банката щяха да го чакат седем милиона долара.

Но всичко по реда си. Сега трябваше да приключи операцията.

Според уговорката.

Гари беше разтревожен от отношението на мис Мери към Антрим. Тя нямаше право да говори лоши неща за него. Въпреки внимателно подбраните думи въпросът й към него беше пределно ясен:

Сигурен ли си в този човек?

Разбира се, че беше сигурен. Най-вече защото Блейк Антрим не го излъга. За разлика от майка му. Която Антрим не беше наранил за разлика от баща му. Сериозният разговор с нея все още предстоеше. Тя едва ли щеше да остане доволна от развоя на събитията, но щеше да се наложи да ги преглътне.

В противен случай той щеше да изпълни заканата си да отиде да живее в Дания. Надяваше се, че баща му щеше да прояви повече разбиране.

— Хенри Фицрой и Мери Хауърд имали дете, момченце — поднови разказа си мис Мери. — При смъртта на дядо му Хенри Осми през хиляда петстотин четирийсет и седма година то било на тринайсет години. Слабичко, със светла кожа и рижа коса като Тюдорите. Но силно и решително като фамилията Хауърд.

— Това ли търси баща ми? — попита Гари.

— Не знам. Наистина не знам.

Гари веднага усети, че Антрим е разтревожен. Остана при тях за кратко, след което се извини и бързо се върна в офиса. Няколко минути по-късно двамата агенти забързано напуснаха склада. Антрим остана сам. Сега беше моментът да поговори с него. После забеляза някакво раздвижване.

— Ще изляза отвън, за да проведа един разговор — подвикна Антрим.

— Къде е тоалетната? — отвърна с въпрос Иън.

— Тук, в офиса. Вратата вдясно от прозореца.

Иън реши да действа. Нямаше нужда от тоалетна. Трябваше да разбере какво бе намислил Антрим. Изненадата му от намесата на ексцентричния старец Матюс беше повече от очевидна, също както и от появата на агентката на АБТОП. А Малоун се намираше в Хемптън Корт. Иън беше любопитен да разбере защо. Няколко пъти беше ходил там, привлечен от безплатния вход за дворовете и градините, привличащи тълпи туристи с пълни джобове. Обожаваше лабиринта. Един от пазачите на входа го беше харесал и му бе позволил да обикаля на воля.

Той тръгна към посочената от Антрим тоалетна, обърна се да хвърли поглед към Гари и мис Мери, които продължаваха оживения си разговор, а после свърна към изхода на склада. Внимателно завъртя топката на бравата и открехна металния портал. Антрим стоеше край стената на двайсетина метра от него и притискаше телефона към ухото си. Нямаше как да стигне по-близо до него, за да дочуе нещо от разговора. Но и отдалече личеше, че Антрим е ядосан. Със сковано тяло и гневно поклащаща се глава.

Иън затвори вратата и се замисли как да докопа този телефон.