Стив Бери
Измамата на краля (47)

46

Малоун тръгна към Томас Матюс. Срещнаха се в центъра на корта. Просторният правоъгълник беше добре осветен от слънчевите лъчи, нахлуващи през високите прозорци.

— Не съм те виждал от Лондон насам — подхвърли той. — Преди колко години беше това? Седем?

— Спомням си — кимна Матюс.

— Аз също.

Нямаше как да не помни, защото заради Матюс едва не бе изгубил живота си.

— Искам да знам нещо, Котън. Само заради Катлийн Ричардс ли се върна тук?

— Значи си ме следил?

— Естествено.

— Казваш го така, сякаш съм допуснал грешка.

— Зависи от твоята гледна точка — сви рамене Матюс.

Малоун веднага усети леката несигурност в гласа на възрастния мъж. Сякаш опипваше почвата, неспособен да разбере какво бе накарало един пенсиониран американски агент да се включи в активна операция на ЦРУ.

— Ти нападна моите хора пред онази книжарница — обяви Матюс.

— Твоите хора? — вдигна вежди Малоун. — Не помня някой да е споменал, че са твои хора. От друга страна обаче, Ричардс явно се нуждаеше от помощ. — Замълча за момент и добави: — И я получи.

— Въпросът е защо именно от теб?

Той нямаше никакво намерение да се задълбочава по темата.

— Тук е играл тенис самият Хенри Осми — смени темата Матюс. — Според легендите са му докладвали за екзекуцията на Ан Болейн по време на мач. Една доста различна игра от тази, която наричаме тенис, но не по-малко вълнуваща.

Обстановката наоколо беше съвсем модерна. Очевидно кортът се използваше и днес, и то за най-новата версия на играта. При нея топката се прехвърляше през мрежата не само след отскачане от подовата настилка, но и от стените и тавана.

— Впечатляващ е начинът, по който старите неща са актуални и в наше време — подхвърли му поредната въдица Матюс.

Която този път Малоун реши да захапе.

— Например вероятността Елизабет Първа да е била мъж?

Старецът го дари с хладен изпитателен поглед. Този човек все пак беше един от най-опитните шпиони в света. Дори Стефани Нел говореше за него с уважение и страхопочитание. Самият Малоун пазеше живи спомени от случилото се преди седем години. Матюс се беше представил наистина по великолепен начин.

А сега той отново беше попаднал в полезрението на англичанина.

— Бях разочарован от оттеглянето ти — заяви Матюс. — Ти беше отличен агент. Предполагам, че и до днес липсваш на Стефани.

— Тя разполага с много други агенти.

— Скромен както винаги — усмихна се Матюс. — Това също не съм го забравил.

— Давай по въпроса.

— Като си помисли човек, възможността Елизабет Първа всъщност да е била самозванец едва ли има значение четиристотин години по-късно — започна възрастният мъж. — Но аз искам да те уверя, Котън, че е точно обратното.

— И то бе достатъчно, за да убиете Фароу Къри?

— Момчето ли ти го каза?

— Точно затова го искаш — кимна Малоун. — Флашката изобщо не те интересува. Ти искаш момчето, защото е свидетел и трябва да му затвориш устата.

— За съжаление, обстоятелствата изискват извънредни мерки. Нещо, до което не бих прибегнал при нормални обстоятелства. Особено тук, на английска земя.

— Аз пък ти гарантирам, че няма да позволя дори косъм да падне от главата му! — отсече Малоун.

— Ако бях чул тези думи от друг, несъмнено бих ги приел като безпочвено самохвалство. Но на теб ти вярвам. Ами синът ти? И той ли е толкова ценен?

— Глупав въпрос.

— Може и да не е, особено ако се вземе предвид кой го държи в момента.

Малоун направи крачка напред и се надвеси над Матюс.

— Писна ми от глупости! — процеди той. — Какво, по дяволите, става тук?

* * *

Катлийн седеше до масата в малката стаичка. Ева Пазан беше заела позиция близо до вратата.

— Театърът в Джизъс Колидж беше полезен за теб — подхвърли Пазан. — Начин да се запознаеш със ситуацията.

— Беше по-скоро губене на време — отвърна Катлийн. — Можеше просто да ми кажеш. Кой беше мръсникът, който ми стъпи на лицето?

— Знаех, че няма да ти хареса — засмя се Пазан. — Беше колегата ми, който чака зад вратата. Решихме, че малко насилие в комбинация с нападение срещу мен ще задържи вниманието ти. За съжаление, сбъркахме.

— И ти си ли член на Ордена на Дедал?

— Няма такъв орден.

Катлийн изобщо не се изненада.

— Създаде го Томас Матюс, нали? — попита тя.

Пазан кимна.

— Но защо избяга в двореца, след като си го разбрала?

— Тук е трудно да бъдеш сигурен в каквото и да било. А при последната ми среща с Матюс се убедих, че той иска смъртта ми.

— Разузнаването няма нищо общо с твоята работа — усмихна се похитителката й. — Ти търсиш факти, за да осъдиш виновните. Но ние нямаме нито съдилища, нито затвори. При нас нещата са на живот и смърт и успехът е единственото, което има значение.

— Матюс е измислил Ордена на Дедал заради Антрим, нали? С желание да го манипулира, но без да разкрива участието на СИС.

— Умно момиче — похвали я Пазан. — Наблюдаваме Антрим още от самото начало на операцията. Нуждаехме се от начин да се намесим, но без да оставяме следи. Идеята за фиктивна древна организация беше най-добрият начин да го постигнем, а за късмет, Антрим захапа въдицата. За разлика от теб.

— Това комплимент ли е?

— Едва ли. Ти ни създаде големи проблеми. Отначало се надявахме да ни помогнеш с Антрим, но после нещата се промениха.

Катлийн знаеше защо.

— Заради Котън Малоун.

* * *

Малоун изчака известно време да получи отговор, а после добави:

— Аз знам за освобождаването на Абделбасет ал Меграхи.

— Значи знаеш и друго — че твоето правителство не искаше това да се случи. Те искат от нас да спрем Единбург.

— Което е напълно във вашите възможности.

После се запита защо не се бе случило това. Имаше само едно смислено обяснение. Петролът.

— Какво искате в замяна от либийците? Какво ви предложиха срещу освобождаването на Ал Меграхи?

— Да речем, че нямаше как да игнорираме искането им по хуманитарни причини.

— Значи клекнахте срещу отстъпки в цената на суровия петрол?

— Тази държава трябва да оцелява — сви рамене Матюс. — Напрегнати сме до крайност като всички останали. Но изведнъж се оказва, че имаме нещо, което ги интересува, а те имат нещо, което ние искаме. Много проста сделка.

— Той уби английски, шотландски и американски граждани!

— Вярно е. И скоро ще се изправи пред Създателя, за да си плати греховете. Болен е от рак в терминална фаза. Не го освобождаваме, за да се наслаждава на дълъг живот. Но ако този акт е по-изгоден за нас в дългосрочен план, защо да не го осъществим?

Едва сега Малоун разбра на какво се дължеше мълчанието на британското правителство. Последиците от евентуално изтичане на информация щяха да са изключително тежки. Потресаващи заглавия от сорта на ВЕЛИКОБРИТАНИЯ СКЛЮЧВА СДЕЛКИ С ТЕРОРИСТИ в световните медии. Докато американската позиция оставаше твърда и неизменна: никакви преговори с терористи. Точка. Разговорите с тях означаваха само едно — да се спечели време за нанасянето на решителен удар.

— Погледни нещата от друг ъгъл, Котън. След Втората световна война и Великобритания, и Америка използваха услугите на бивши нацисти. Именно те създадоха вашата космическа програма. Благодарение на тях Америка постигна огромен напредък в своето самолетостроене и електроника, да не говорим за голямата експанзия в областта на разузнаването. Всичко това дължите на бившите си врагове. Вие участвахте открито в управлението на следвоенна Германия. А и ние, и вие ги използвахме срещу Съветския съюз. Нима сегашният случай е по-различен?

— След като идеята е толкова добра, защо не я обявите пред света? — контрира Малоун.

— За съжаление, нещата не са само черно-бели.

— Това е една от причините да напусна службите. Защото само така сега мога да постъпя правилно.

— Винаги съм те харесвал, Котън — усмихна се Матюс. — Ти си смел човек, който притежава чувство за чест. За разлика от Блейк Антрим.

Малоун замълча.

— Вече повече от година Антрим провежда операция на ЦРУ на английска земя — продължи Матюс. — Кодовото й име е „Измамата на краля“. В хода на този процес той системно краде наши национални съкровища и търси начини да разкрие наши исторически тайни. Само преди четирийсет и осем часа е заповядал оскверняването на гробницата на Хенри Осми в църквата „Сейнт Джордж“, използвайки имплозивни заряди за разбиването на мраморната плоча отгоре. А после се е ровил в кралските тленни останки. На всичкото отгоре приел да прекрати операцията срещу сумата от пет милиона паунда. Половината от тази сума вече е платена.

— Откъде знаеш това? — погледна го с нов интерес Малоун.

— Лично се разпоредих за превода, отново от името на митичния опонент, наречен Ордена на Дедал. Най-важното е, че успях да убедя Антрим в неговото съществуване.

— Като заповяда ликвидирането на Фароу Къри?

— Много добре знаеш, че понякога трябва да се стигне и дотам — въздъхна възрастният мъж. — Къри събра много информация и проникна в нашите тайни. Бях сигурен, че смъртта му ще реши проблемите ни, но за съжаление, се наложи отстраняването и на още един човек.

Малоун не знаеше нищо за това.

— Един от оперативните агенти на Антрим ни предложи информация срещу заплащане. Но прояви прекомерна алчност и поиска повече пари, отколкото струваше. Затова ние използвахме неговата смърт, за да се отблагодарим директно на Антрим. И трябва да ти кажа, че се получи. Всичко беше наред. Докато не се появи ти.

— Значи затова си изпратил хората си да ме убият в онзи тунел?

— Точно така — погледна го право в очите Матюс.

* * *

Гневът на Катлийн растеше с всяка изминала секунда.

— В един момент Малоун беше никой — поясни Ева. — Напълно неизвестен за нас. Но появата му изведнъж ускори нещата. Затова всичко трябва да свърши. Тук и сега.

— Кое е онова, което трябва да свърши?

— Американците ни притискаха да направим определени неща, но ние отказахме. И те решиха да използват други лостове. Слава богу, че и тях ги неутрализирахме навреме. Сега остава само да разчистим терена.

— Мен?

— И Антрим.

Катлийн веднага разбра какво трябва да направи.

— Не искам да умра! — заби поглед в очите на Пазан тя. — Ще изпълня всичко, което поискате от мен. Но не искам да умра.

Бутна стола и се изправи. Очите й се навлажниха, но останаха заковани в другата жена.

— Моля те! Не искам да умра!

Пазан я гледаше и мълчеше.

— Уморих се да бягам. Същевременно разбрах всичко. Вие държите ситуацията в свои ръце. Аз съм ваша пленница. Не можеш ли да звъннеш на Матюс и да му предадеш, че съм изпълнила всичко, което поиска от мен? — Тя напипа разпечатките в джоба си и ги измъкна. — Откраднах ги от Малоун. Съдържат всичко, записано на онази флашка. Дойдох тук с намерението да ги предам на Томас Матюс, но ти и твоите хора ме подгонихте. Нямах представа, че работите за него…

Тя пристъпи напред. Листовете потрепваха в лявата й ръка, протегната напред. Пазан посегна да ги вземе.

— Не искам повече проблеми — умолително прошепна Катлийн.

В същия миг десният й юмрук се стрелна нагоре, описвайки перфектен ъперкът. Ударът попадна в брадичката на Пазан и тя рухна като подсечена. Катлийн грабна близкия стол и го стовари върху нея. Агентката на СИС се прегъна на две. Побесняла от гняв, Катлийн отново вдигна стола и го заби в главата й. Пазан се просна по очи и не помръдна.

Вратата отлетя на пантите си. В стаичката връхлетя партньорът на Пазан с пистолет в ръце. Същият, който беше стъпил на лицето й. Тя стовари стола върху протегнатата му ръка и оръжието изтрака на пода. Вторият удар попадна в гърдите му и го спря на място. Третият го улучи в главата с такава сила, че положително му счупи черепа и мъжът рухна до Пазан.

Тя захвърли импровизираното оръжие, грабна пистолета и разпечатките и тръгна към вратата.

— Сега сме квит — прошепна тя на мъжа, който лежеше на пода.