Стив Бери
Измамата на краля (16)

15

Катлийн прегледа информацията в лаптопа. Историите на сър Томас за случилото се преди смъртта на Хенри VII и Хенри VIII бяха интригуващи, но екранът предлагаше нови подробности.

Хенри VII, първият крал от династията на Тюдорите, успял да натрупа значително състояние, което по-късно преминало в ръцете на сина му, Хенри VIII. През последните пет години от своите трийсет и осем на престола Хенри VIII държал фамилното богатство в железни сандъци в Уестминстър и в други свои замъци. Усвоил много добре методите на баща си, той успял да увеличи многократно състоянието си чрез глоби, данъци, продажба на кралски имоти и събиране на значителни задължения от французите. Още пари дошли от затварянето на манастирите. При възкачването му на престола през 1509 г. техният брой бил 850. През 1540 г. останали едва 50, а богатството на останалите било конфискувано. Според приблизителни изчисления ставало въпрос за десетки милиони паунда (днес милиарди). Същевременно липсват точни данни за състоянието на Хенри VIII. Известно е, че малка част от това богатство стигнала до сина му Едуард VI, наследил престола през януари 1547 г.

Когато баща му умрял, Едуард бил едва 10-годишен. Това наложило създаването на регентски съвет, който управлявал от името на малолетния крал. През март 1547 г. Едуард Сиймур — брат на покойната кралица Джейн Сиймур и вуйчо на краля, бил назначен за протектор на Едуард до навършване на пълнолетието му. Първата му работа била да сложи ръка на петте стаи със съкровища, които Хенри завещал на сина си. В края на 1547 г. регентският съвет създал комисия, която извършила ревизия на остатъците от богатството на Хенри. Тя установила наличието на 11435 лири под формата на златни монети, главно суверени и испански реали.

Съдбата на останалите съкровища била неизвестна.

Съдбата на фамилията Сиймур обаче била кристално ясна.

Хенри VIII изпитвал изключително топли чувства към Джейн Сиймур. Далеч по-топли от чувствата към останалите си пет съпруги. Тя му родила така желания наследник, но умряла неочаквано няколко дни по-късно. Докато Хенри VIII бил жив, фамилията Сиймур се ползвала от всички възможни привилегии. Но след смъртта му всичко се променило. През 1549 г. Едуард Сиймур бил свален от престола, а три години по-късно — през 1552 г., бил екзекутиран за държавна измяна. По-малкият му брат Томас имал същата съдба. През април 1547 г. той се оженил за Катрин Пар, последната кралица на Хенри VIII. Но две години по-късно, през 1549 г., той също бил екзекутиран за държавна измяна. Това станало малко преди брат му да падне от власт.

Едуард VI умрял през 1553 г., без да стигне до пълнолетие.

Отдавна е известно, че Хенри VIII предал на Катрин Пар информация за скривалището на съкровището, което трябвало да бъде поето от сина му. Но тази информация не е нищо повече от бележка под линия. Без почти никакво значение.

Напоследък обаче агенти на американското разузнаване насочват вниманието си точно към тази неяснота. Те търсят скривалището из цялата страна. Вашите шефове вероятно вече са ви информирали за серията кражби, а вие сте видели с очите си поругаването на гробницата на Хенри VIII. Ключът към откриването на въпросното скривалище лежи в съдържанието на един стар зашифрован дневник. По-долу предлагаме една страница от него.

Въпросният шифър най-вероятно е бил разбит от човек на име Фароу Къри, който служи на американците. За нещастие, преди няколко седмици той стана жертва на инцидент в лондонското метро. Според последната информация има шанс неговото проучване да е оцеляло. В тази връзка се нуждаем от вашата помощ. В издирването вече се е включил Блейк Антрим. Предстои среща, на която ще бъдете запозната с детайлите. Моля незабавно да се придвижите към Джизъс Колидж в Оксфорд, където ще се запознаете с въпросната информация.

Това беше целият текст.

Катлийн остана неподвижна в мрака, заковала очи в монитора. В съзнанието й нахлуха спомените за Блейк Антрим. Двамата излизаха цяла година. Тя беше студентка по право, а той й се представи като служител на Държавния департамент, но в крайна сметка й разкри истината за себе си.

— Работя за ЦРУ — обяви Антрим.

Тя се изненада, защото това изобщо не й беше минавало през ума.

— С какво по-точно се занимаваш?

— С оперативни анализи, но скоро ще бъда ръководител на екип. По принцип работя в областта на контраразузнаването.

— Трябваше ли да ми кажеш това?

— Не мисля, че си шпионка — сви рамене той.

— Не ставам за такава работа, така ли? — обиди се тя.

— По-скоро нямаш интерес към такива неща.

Срещнаха се за пръв път в един лондонски пъб, запозна ги общ приятел. Краят настъпи много бързо, защото той я хвана с друг мъж. Но не и преди да се отегчи от него. Най-вече от гневните му пристъпи, които настъпваха неочаквано, без предупреждение. Той мразеше работата си, мразеше и началниците си. Нямаше нито една добра дума за тях. Постепенно тя осъзна каква е истинската му същност. Тъжен и слаб човек, надарен с мъжка привлекателност, но напълно неспособен да бъде искрен.

В съзнанието й изплува денят на раздялата.

— Курва! — извика Антрим с блеснали от гняв очи.

Никога не го беше виждала толкова ядосан. Появи се в жилището й рано сутринта без предупреждение. Мъжът, с когото беше прекарала нощта, току-що си беше тръгнал. Когато на вратата се почука, тя си помисли, че това е новият й любовник, пожелал още една, последна целувка. Но вместо него на прага стоеше Антрим.

— Между нас всичко приключи! — обяви тя.

Той обаче се втурна вътре и затръшна вратата след себе си.

— Така ли го правиш? С друг мъж? Тук? Където с теб сме прекарали толкова време заедно?

— Аз живея тук.

Тя просто искаше той да си тръгне. При вида му буквално й се повдигаше. Не помнеше кога точно престана да го харесва и започна да го ненавижда. И когато се появи другият, който беше пълната противоположност на дребнавия, пресметлив мъж, с когото беше живяла цяла година, изкушението беше твърде силно, за да му устои.

На практика беше решила да му позвъни по-късно през деня и да обяви решението си.

— Всичко свърши — повтори тя. — А сега си върви.

Той се нахвърли отгоре й. Внезапно, с огромна ярост.

Пръстите му се стегнаха около шията й, гърбът й залепна за масата. Халатът й се отвори, разкривайки голото й тяло. Краката й безпомощно увиснаха във въздуха.

Никога досега не беше ставала обект на физическо нападение.

Той се наведе над лицето й. Беше й трудно да диша. Понечи да се съпротивлява, но после си спомни, че той е страхливец. Скоро щеше да спре. Или поне се надяваше, че ще го направи.

— Дано гниеш в ада! — процеди той.

После я събори на пода и излезе.

Отдавна не си беше спомняла този ден. Синините по бедрата я боляха цяла седмица след това. Разбира се, Антрим започна да й звъни по телефона и да й изпраща извинения с есемеси, но тя не им обърна внимание. Месец преди последната им среща той й беше написал блестяща препоръка към заявлението за постъпване на работа в АБТОП. Направи го по своя инициатива, споделяйки, че статутът му в ЦРУ няма как да й навреди, а само може да й помогне. А тя сериозно се замисли дали да обърне гръб на правото, за да се присъедини към правозащитните органи. После дойде и бурната им раздяла.

Никога повече нямаше да позволи подобно отношение към себе си. От никого. И така тя се научи да се защитава, да носи значка, да стреля с оръжие. Освен това разви свой особен дух на бунтарство и нерядко се питаше дали това се дължеше на Антрим, или се бе появило въпреки него.

Хората като Блейк Антрим живееха с убеждението, че са над всички останали. Те вярваха, че мястото им е на върха. А когато фантазиите им неизбежно ставаха жертва на грубата действителност, те реагираха с насилие.

У него имаше нещо сковано, което му пречеше да направи крачка назад. Просто не беше в състояние да го извърши. Защото не само изгаряше мостовете след себе си, а ги превръщаше в обект на радиоактивна зараза. За да станат неизползваеми. Единствената посока, която му оставаше, беше напред.

Затова тя не беше сигурна дали Матюс не бърка. Сближаването й с Антрим след десетгодишна раздяла със сигурност щеше да бъде далеч по-трудно, отколкото си представяха някои хора.