Стив Бери
Измамата на краля (53)

52

Кралицата умря спокойно в покоите си. Просто заспа, за да не се събуди повече. Душата ми се изпълни с тъга. Дори за миг не бях помислил, че този самозванец е нещо друго освен моя най-висш суверен. Този човек укрепи монархията и повдигна самочувствието на цялата нация, въпреки че отказа да изпълни задълженията си за създаване и отглеждане на потомство. Крал Хенри щеше да бъде запомнен единствено с безразсъдните си прищевки, докато Елизабет остави след себе си наистина стойностни неща.

Инструкциите на кралицата за онова, което трябваше да се направи след смъртта й, бяха точни и ясни. В последния ден от живота си ме повика в покоите си и помоли да бъдем оставени насаме.

— Чуй това — дрезгаво започна той. Гласът му беше тих, почти шепот.

Говори непрекъснато в продължение на няколко минути, изтощавайки се до крайност. Разказа ми за кралица Катрин Пар, която го изпратила да живее в едно от своите имения. Това станало след смъртта на крал Хенри, малко след организирането на измамата.

— Тя беше разбрала всичко и знаеше, че аз не съм принцесата.

В това имаше логика, тъй като, докато кралят бе все още жив, тя бе прекарвала почти цялото си време с принцесите Мери и Елизабет.

— Но тя не ме е разкрила — продължи самозванецът. — Вероятно защото бе съзряла в иронията на ситуацията едно заслужено наказание за мъртвия си съпруг. Тя никога не е била сред фаворитките на Хенри. Първоначално отказала да се омъжи за него, но била принудена. Не хранила никакви чувства към него, смятала го за жесток тиранин. Прекратила задълженията си на кралица без ентусиазъм, с единственото желание да бъде свободна — нещо, което станало възможно едва след смъртта на краля.

Но вдовстващата кралица направила лош избор с четвъртия си съпруг. Томас Сиймур бил интригант и манипулатор, чиято единствена цел била да се ожени за принцеса Елизабет и направил всичко възможно да я постигне. Кралицата много се забавлявала от опитите му да спечели сърцето на младата принцеса, защото добре знаела, че това няма как да стане. А когато й станало ясно, че съпругът й никога няма да се откаже, тя просто изпратила самозванеца да живее другаде, като така отстранила и опасността измамата да бъде разкрита.

— За мен домогванията на Сиймур бяха неочаквани. Но те останаха единствената заплаха за разкриването на тайната през целия ми по-нататъшен живот. За да ме предпази, вдовстващата кралица беше принудена да ме премести на друго място, но го направи неохотно. Очевидно й беше мъчно за мен. В деня на отпътуването ми проведохме един последен поверителен разговор. Тя ме предупреди много да внимавам, уверявайки ме, че всичко, което знае за мен, ще си остане в тайна. Няколко месеца по-късно тя почина, но не и без да ми напише прощално писмо, което получих след смъртта й. В него за пръв път споменаваше, че един ден аз ще бъда кралица.

Той ми подаде писмото и кратко нареди:

— Ще го погребеш заедно с мен.

Аз кимнах в знак на съгласие.

— По време на последния ни разговор кралица Катрин сподели с мен нещо, което бе научила от дядо ми. Една тайна. Споделена единствено от кралете на династията на Тюдорите. Но вече няма такива. Затова слушай внимателно, драги Робърт, и следвай точно инструкциите ми.

Аз отново кимнах.

— Крал Хенри повикал кралицата до смъртното си ложе — точно както аз повиках теб. Преди това дядо ми е бил повикан до смъртното ложе на своя баща. За да бъде предадена тайната. Желанието на крал Хенри било вдовстващата кралица да сподели тайната с неговия син Едуард. Но тя не го направила. Вместо на него тя се довери на мен, давайки ми свободата да правя с информацията каквото намеря за добре.

Слушах напрегнато и с интерес, който ме изненада.

— Има едно място, което е известно само на четирима души. Трима от тях са мъртви, а и аз скоро ще се присъединя към тях. Ти ще бъдеш петият. На това място аз съм натрупал огромно богатство, което прибавих към събраното от дядо ми и прадядо ми. Там скрих и тялото на принцеса Елизабет. Разбира се, много преди това Томас Пари го беше изровил от гроба й в Овъркорт. Ти не можеш да ме погребеш в кралска гробница, защото няма гаранция, че тя няма да бъде отворена след години. Ако това не се случи достатъчно късно и останките ми все още не са се превърнали в прах, тайната, която ревниво съм пазил цял живот, ще бъде разкрита. Затова ти трябва да положиш принцеса Елизабет в моя гроб, а моето тяло — в нейния. Това затваря кръга и гарантира, че всичко ще бъде наред. Искам да се закълнеш пред Бог, че ще го направиш.

Аз се заклех и той остана видимо доволен.

Постави треперещата си длан върху ръката ми и добави:

— Богатството там трябва да премине в ръцете на Джеймс. Предай му да го използва внимателно и да управлява мъдро и справедливо тази държава.

Това бяха последните думи, които чух от устата му.

Смъртта на кралицата бе повод за национален траур. На мен се падна задачата да осигуря вечния й дом. Присъствах лично на подготовката на тялото, след която самозванецът беше положен в гробницата на Тюдорите редом с прадядо си Хенри VII. Той щеше да остане там до завършването на отделната гробница, което отне три години. През това време тялото на младата принцеса Елизабет, открито точно там, където ми беше обяснено, беше разменено с това на самозванеца. Тази работа свърших сам, без чужда помощ. Реших да събера на едно място кралица Мери и принцеса Елизабет, които бяха сестри в живота, смесвайки костите им. Това беше най-добрият начин истината да остане неразкрита. Когато телата най-после бяха положени в мраморната гробница, аз съчиних една епитафия, която обобщаваше целия живот на самозванеца.

Вечна памет на достойната владетелка, която върна религията към нейната първична чистота, установи траен мир, парите възстановиха истинската си стойност, вътрешните бунтове бяха потушени, Франция преодоля разединението си; Нидерландия получи подкрепа; Испанската армада бе победена; почти завладяната от бунтовници Ирландия се стабилизира след прогонването на испанците; благодарение на Закона за провизиите приходите на двата университета нараснаха многократно и накрая — Англия се превърна в значително по-богата държава. Тук почива Елизабет, управлявала мъдро тази страна в продължение на 45 години, триумфалната и победоносна кралица, ревностна по отношение на религията и щастлива в живота, предала се на смъртта на своята седемдесета годишнина, а по Божията воля тленните й останки ще се въздигнат до статута на безсмъртието, когато бъдат положени в църквата, построена и осветена от нея. Тя почина на 24 март, година 1603-та, след 45 години управление, на 70-годишна възраст.

Аз изпълних своя дълг към кралицата с две малки отклонения. Първо, запазих писмото, което му беше изпратила Катрин Пар. По всичко личеше, че то е последното физическо доказателство, свързано пряко с голямата му тайна. Изгорих го веднага след като завърших този дневник. Второ, не разкрих пред никого тайната за скритото богатство. Крал Джеймс се оказа недостоен човек, който не спечели моето уважение и адмирации в качеството си на първи владетел от династията на Стюартите. Твърдо съм убеден, че с монархията е свършено, ако той е прелюдията към това, което ще последва.

Моят край също е близо. Ако този дневник бъде прочетен някога, това ще означава, че някой упорит и интелигентен човек е успял да открие камъка, който положих в основите на двореца „Нонсъч“. Странната комбинация от букви отразява по най-добрия начин ексцентричността на кралската резиденция. Какъв е смисълът на тайна, която не може да бъде разкрита? Ключът към нея трябва да бъде пред очите на онзи, който може да го види. Този дневник ще остане сред моите книжа и документи под надзора на наследниците ми. Ако някой някога открие връзката между него и камъка, той ще разкрие истината за една неустрашима душа. Ако посмееш, умни човече, потърси скривалището, което Тюдорите са изградили за своя род. Но веднага искам да те предупредя, че там те очакват други предизвикателства. Оставям ти още един знак — в случай че продължаваш да се съмняваш в достоверността на тази история. Това е портрет на кралицата, поръчан лично от мен, който според последната ми воля трябва да бъде окачен в Хатфийлд.

И да остане там, докато този дом е собственост на моите наследници. Разгледай го внимателно. Хубаво е, когато си спомнят за теб. Паметта на баща ми предизвиква чувства на гордост и уважение. Може би и моята ще бъде такава.

Иън вдигна глава от монитора.

Двамата с мис Мери вече се намираха в хотел „Горинг“ в „Белгрейвия“ — луксозния и скъп квартал в сърцето на града, съвсем близо до Бъкингамския дворец. Той остана изненадан от Таня, сестрата близначка на мис Мери. Двете се оказаха не само еднакви на външен вид, но и с еднакви гласове и маниери. Единствената разлика беше, че Таня бе по-импулсивна и не беше толкова търпелива. Тя вече беше наела стая на третия етаж, която всъщност се оказа луксозен апартамент с изцяло остъклени външни стени, гледащи към тихата уличка. Обзавеждането беше стилно и удобно, състоящо се от множество канапета и меки кресла. То включваше и един лаптоп, чрез който влязоха в акаунта на мис Мери и успяха да прочетат края на историята, написана преди 400 години от Робърт Сесил.

— Каква невероятна история! — прошепна Таня. — Какъв живот за един самозванец!

— Как е възможно никой да не е разбрал? — попита Иън.

— Англия по времето на Елизабет не е била като днешната. Не е имало телевизия и вестници, които нарушават личното пространство на хората. Всеки, който се отклонявал от кралския етикет, рискувал да изгуби живота си. И мнозина го изгубили. От дневника става ясно, че лейди Ашли, Томас Пари и двамата Сесил — най-близките хора до кралицата, били наясно с това и благоразумно си затваряли устата.

— Но защо са го направили? — пожела да узнае Иън.

— По една много проста причина — усмихна се Таня. — Всички са искали да бъдат максимално близо до властта — колкото по-дълго, толкова по-добре. Най-вече куртизанките. Самозванецът е знаел, че ще му трябва помощ, и е направил много внимателен избор. Забележително! Легендата за момчето от Бизли се оказа истина!

— Все още не разбирам как е възможно хората да бъдат заблуждавани толкова дълго време — поклати глава Иън.

Таня се усмихна.

— Всъщност ние имаме съвсем бледа представа за това как е изглеждала Елизабет. Оцелелите до наши дни портрети са доста съмнителни, а самата тя определено е имала странни навици. Както отбелязва Робърт Сесил, тя е носела перуки, силен грим и широки дрехи. Според всички описания е била непривлекателна жена с дрезгав глас и груби маниери. Но е имала пълен контрол върху живота си и околния свят. Никой не смеел да оспорва решенията й. Според мен измамата е била напълно възможна.

Иън забеляза, че мис Мери не казва нито дума.

— Какво има? — попита я той.

— Безпокоя се за Гари. Може би не трябваше да напускаме онзи склад.