Стив Бери
Измамата на краля (28)

27

Последният монарх от династията на Тюдорите, кралица Елизабет I, умряла неомъжена. След смъртта й през 1603 г. Англия се раздирала от бунтове и безредици, жертва на които станали и благородници с кралска кръв в жилите. Синът на Джеймс I бил обезглавен, а по време на Републиката синът на Чарлс II — Уилям II, бил принуден да отстъпи престола на Уилям III. След смъртта на Уилям, който не оставил наследници, на престола се възкачила Ана, дъщерята на Джеймс II, която управлявала дванайсет години. Мястото й заел Джордж I, наследник по майчина линия на Джеймс I. Неговите наследници все още седят на английския престол.

Съществуват конкретни доказателства, че на млади години кралица Елизабет била посветена в някаква тайна, която ревниво пазила до края на дните си. За нея периодично споменават историци и така тя стига до наши дни.

Ето какво пише сър Робърт Тируит в писмо до лорд Съмърсет през 1549 г., когато принцеса Елизабет е едва 15-годишна:

Имам основания да вярвам, че е съществувало тайно споразумение между госпожа Ашли и Ковчежника (сър Томас Пари) „да не я споделят с никого и да я пазят чак до смъртта си. Изключение може да се направи единствено за Негово Величество краля или за Ваша Милост“.

Мястото, известно на широката публика като Бизли, било много различно от онова, което представлява днес. То се намира в Съри в съседство с голямо гробище — доста подходящ избор предвид факта, че там се провеждали състезания по стрелба. Най-интересна в областта е къщата „Овъркорт“, която някога е била център на имението „Бизли“. Тя се издига на крачка от църковното гробище, от което я дели само един плет. Запазен е нотариалният акт на къщата, която понастоящем е собственост на фамилията Гордън. В него изрично е подчертано, че тя е част от зестрата на кралица Елизабет. Но с течение на времето прилежащото й имение преминавало от едни ръце в други и накрая останала само къщата. По естествени причини младата принцеса прекарала част от живота си в нея. Запазена е дори стаята, която е обитавала.

Тук е мястото да отбележим и друг важен факт по отношение на Бизли през първата половина на XVI в. — достъпът от Лондон бил сравнително лесен за всички, които биха желали да отидат там. Ако се тегли права линия по картата, ще се види, че наблизо са Оксфорд и Сайрънсестър. Те били утвърдени областни центрове главно заради хубавите пътища, по които се стигало до тях.

По традиция малката принцеса Елизабет в компанията на гувернантката си посещавала Бизли всяко лято най-вече заради прекрасния въздух в района на Котсуолд Хилс. Здравословният климат бил добре известен на баща й и останалите хора около нея. При поредното си пребиваване в „Овъркорт“ гувернантката й Кейт Ашли получила съобщение, че кралят възнамерява да пристигне тук, за да види малката си дъщеря. Но малко преди оповестения час на пристигането му се случила истинска катастрофа. Детето, което по принцип си било болнаво, изведнъж развило силна треска и умряло още преди да му се окаже медицинска помощ. Лейди Ашли се страхувала да каже на баща й, защото Хенри VIII бил известен с раздразнителния си нрав, от който страдали най-близките около него. Изплашена до смърт и обзета от отчаяние, лейди Ашли скрила тялото и отишла в селото да търси момиченце на същата възраст, което да замести принцесата, за да се отложи моментът на разкриване на тъжния факт до след заминаването на Негово Величество. Но в селцето живеели малко хора и нямало нито едно момиченце.

Времето минавало и отчаяната лейди Ашли стигнала до опасното решение да замести мъртвата принцеса с някое момче на нейната възраст — разбира се, ако откриела такова. И се заловила за работа, без да мисли за последиците. Сетила се за едно момче, което познавала и което идеално отговаряло на условията. На всичкото отгоре било хубаво и живеело наблизо. Гувернантката му облякла роклята на принцесата, която му ставала, тъй като двете деца били горе-долу с еднакъв ръст. Когато се появил конният авангард на краля, бедната жена вече можела да диша по-спокойно.

Визитата преминала успешно. Хенри не разбрал нищо. Всичко се случило много бързо и неизбежната мълва била изпреварена. Елизабет изпитвала истински ужас от баща си и по време на редките му визити се държала изключително затворено. Така се случило и този път. Кратката им среща не предполагала безсмислени догадки от страна на краля.

Последвало естественото възмездие на такава измама. Тъй като никой не може да съживи мъртвите, а властният монарх, който не търпял никакво неподчинение, смятал, че може да разчита на малката си дъщеря като пионка в сложния политически шахмат, в който бил затънал до гуша, посветените в тайната не смеели дори да помислят да я споделят с някого. За щастие, те били много малко. Ако тази история изобщо е вярна, за нея знаели трима души — разбира се, с изключение на малкия самозванец. Те били: 1. Кейт Ашли; 2. Томас Пари и 3. родителят на момчето, заменило мъртвата принцеса. Аз имам достатъчно валидни основания да направя заключението, че критичният период за разкриване на измамата в Бизли била годината до юли 1546-а. Времето преди и след тази дата просто не отговаря на условията.

— Никога не съм чувал тази история — вдигна глава Малоун.

— Защото тя си остава в Бизли чак до времето, когато Брам Стокър попада на нея. Може би е само една легенда, но векове след смъртта на Елизабет Първа жителите на Бизли празнували Първи май като обличали някое момче с елизабетински костюм. Не мислите ли, че това е доста странно, ако в него няма някаква истина?

Малоун не знаеше какво да каже.

— Не се правете на толкова шокиран — подкани го мис Мери. — Просто си представете, че това е чиста истина.

Той правеше именно това, опитвайки се да прозре дали този факт ще му прозвучи достатъчно смислено цели четири века по-късно, за да трябва ЦРУ да организира сложна операция за неговото изясняване.

— Придобива известен смисъл само в контекста на онова, което е известно за първата Елизабет — добави мис Мери.

А той вече се опитваше да си спомни всичко, което знаеше за последната кралица на Тюдорите.

— Тя живяла до дълбока старост, но никога не се отдала на мъж — продължи мис Мери. — Същевременно обаче съзнавала дълга си да осигури наследник от мъжки пол и знаела през какви мъки е минал баща й, за да се сдобие със син. В нейния случай и дъщеря би била достатъчна, но тя съзнателно се отказала да има дете и многократно го заявявала публично.

В съзнанието му изплуваха забележителните думи на кралицата, казани по този повод: Аз няма да се омъжа дори да ми доведат сина на испанския крал или който и да е друг велик принц.

— Трябва да поговорим повече за това.

Тя бръкна в джоба си и му подаде сгънато листче.

— Сестра ми е експерт по всичко елизабетинско и може да ви помогне далеч повече от мен. Вече говорих с нея. Тя се смая от онова, което й казах, и с удоволствие ще чака да се свържете с нея още утре.

Малоун с готовност прие.

— Тя живее в Източен Молси — добави мис Мери.

Трябва да предам информацията на Антрим, помисли си той, а на глас каза:

— В момента най-важното е да открия Иън и компютърната флашка.

— Той ви чака горе — усмихна се мис Мери. — Беше сигурен, че ще се появите още преди края на деня. — Тя посочи към дъното на помещението. — Зад лавиците и надясно.

Няколко клиенти излязоха през входната врата, а още няколко влязоха в книжарницата.

— Нали може? — попита Малоун и взе книгата на Стокър. Погледът му се спря върху листчето с цената, показващо се между страниците. — Двеста паунда. Скъпичко…

— Получих я в резултат на сделка. Виждала съм да я продават и за повече.

— Приемате ли „Американ Експрес“?

Тя поклати глава.

— Подарявам ви я, като на колега. Ще ви я запазя под щанда.

Той благодари и пое към втория етаж.

И неговата книжарница в Копенхаген беше многоетажна. Магазинът се помещаваше на приземния етаж, а вторият и третият служеха за склад на огромните му запаси от книги. На последния се намираше апартаментът, който от година насам наричаше свой дом. Това място беше с почти същото разположение, но само на три етажа. Когато стигна горе, завари Иън в един доста просторен апартамент.

— Защо избяга? — попита го той.

— Трябва да видиш това — каза момчето, изправено до прозореца.

Малоун пристъпи към него и погледна навън. На отсрещния тротоар стояха двама мъже.

— Пристигнаха преди минута, остави ги някаква кола.

Мъжете не помръдваха от мястото си въпреки потоците от хора, които сновяха около тях.

— Изглеждат ми подозрителни — заяви Иън.

И Малоун мислеше така.

Двамата мъже прекосиха платното и се насочиха право към входа на книжарницата.