Стив Бери
Измамата на краля (25)

24

Антрим беше доволен. Успя да се свърже с Малоун и да го убеди да потърси Иън Дън, а артистичните му качества се оказаха достатъчни за внушението, че цялата операция е под заплаха. Всъщност това не беше чак толкова трудно, защото наистина беше така. При нормални обстоятелства никога не би споделил проблемите си с непознат човек. Но му трябваше малко допълнително време.

Защото беше извършил тези маневри по привличането на Малоун в Лондон единствено заради Гари.

— Ти ме излъга! — извика той.

Седнала зад бюрото си на 12-ия етаж на офис сградата в центъра на Атланта, Пам Малоун спокойно издържа погледа му. Два дни по-рано се бяха срещнали случайно в някакъв мол. Не се бяха виждали и разговаряли цели шестнайсет години. По онова време той беше оперативен агент на ЦРУ във Висбаден, Германия, а съпругът на Пам — дипломиран юрист, с чин старши лейтенант, служеше в контингента на Съединените щати в НАТО. Двамата се запознаха, имаха една кратка връзка, а после тя просто я прекрати.

— Никога не лъжа — отвърна тя. — Просто не казвам цялата истина.

— Това дете е мое!

Той го разбра в мига, в който зърна Гари Малоун. Момчето му беше одрало кожата. Сякаш виждаше себе си на младини.

— Има моите сиви очи — добави той.

— Очите на бившия ми съпруг също са сиви.

— Пак лъжеш! Аз добре помня името на бившия ти съпруг. След като бяхме заедно, го чувам много често. Действително е бил отличен агент. Вчера обаче си направих труда да изтегля досието му и мога да твърдя, че очите му са зелени. Докато твоите са сини.

— Нещо си се объркал.

— Затова ли трепериш?

Беше я открил след една бърза справка в щатската адвокатура на Джорджия. По време на случайната си среща в мола и двамата се държаха непринудено. В един момент тя спомена, че е адвокат, а останалото беше лесно. Той се появи в кантората без предупреждение, за да я изненада. Отначало тя отказа да го приеме, обяснявайки чрез секретарката, че е много заета. Въведоха го в кабинета й едва след като помоли момичето да й предаде, че ще я посети вкъщи.

— Ти си един жалък и безполезен негодник, който обича да се държи зле с жените! — посрещна го на нож тя.

Раздялата им не мина без последствия. Тя го заряза без предупреждение и без никакви видими причини. И му причини болка, защото той я харесваше. Дори нещо повече. Винаги беше предпочитал омъжените и нещастни жени. Защото бяха всеотдайни и в повечето случаи благодарни. Достатъчно беше да им засвидетелства някакви чувства. Пам не беше изключение. Убедена, че съпругът й я мами, тя търсеше взаимност и с готовност му се отдаде.

— Допуснах голяма грешка с теб — призна тя. — И предпочитам да я забравя.

— Но не можеш, защото резултатът е пред очите ти всеки ден.

Той усети, че ударът му попадна в целта.

— Това е единственото нещо, което ненавиждам в сина си — прошепна тя. — Прости ми, Господи!

— Няма смисъл да се чувстваш по този начин. И не забравяй, че той е нашият син.

Очите й блеснаха гневно.

— Да не си посмял! Забранявам ти да говориш така! Той не е наш син, а мой!

— А какво ще кажеш за бившия си съпруг? Сигурен съм, че не подозира нищо.

Мълчание.

— Може би трябва аз да му кажа…

Отново мълчание.

— Очевидно имаш проблеми по този въпрос — засмя се той. — Много добре те разбирам. Неочакваната ни среща в мола трябва да е била голям шок за теб.

— Надявах се да си умрял.

— Стига, Пам. Не бях чак толкова лош.

— Ти ми счупи ребрата!

— А ти ми разби сърцето. Просто ми посочи вратата и каза, че вече не искаш да имаш нищо общо с мен. След всичките сладки мигове, които преживяхме заедно! Едва ли си се надявала, че ще си тръгна просто ей така.

— Напусни кабинета ми!

— Кога разбра, че си бременна?

— Какво значение има?

— Знаеше ли го, когато скъса с мен?

Тя не отговори.

— Може би… Може би трябваше веднага да прекъсна тази бременност.

— Не го мислиш. Да абортираш собственото си дете? Не, това не е в стила ти.

— Какво знаеш за стила ми, нещастник такъв? Нима не разбираш? До ден-днешен гледам детето, което обожавам, и виждам теб! Бях на крачка от решението да абортирам. На една мъничка крачка! Но вместо това запазих детето и излъгах съпруга си, че е негово. Имаш ли представа как се живее с подобна лъжа?

— Трябваше да ми кажеш — сви рамене той.

— Махай се!

— Окей, тръгвам си. Но на твое място бих казал истината не само на бившия си съпруг, но и на момчето. Имай предвид, че вече знам всичко и едва ли ме виждаш за последен път.

И той наистина мислеше така.

Почти веднага нае частни детективи да следят както Пам, така и Гари Малоун. Това му струваше две хиляди долара месечно, но парите нямаха значение. Искаше да знае къде ходят и с кого се срещат, искаше да е наясно с техните потребности и желания. Така разбра, че Котън Малоун е научил неприятната новина и вече знае, че не е биологичният баща на Гари. Двамата с Пам бяха провели доста разгорещен разговор. Според нея Гари бил много разстроен и затова пожелал да прекара ваканцията по случай Деня на благодарността в Дания, при него. А фактът, че момчето и Малоун изобщо не познаваха Антрим, се оказа предимство за него.

Браво на момичето.

Той така и не изпълни заканата си да установи контакт с Гари или с Малоун. Защото усещаше, че не бива да поема по този път. Вместо това се въоръжи с търпение и започна да събира информацията, която в даден момент щеше да му свърши работа. Като всеки добър разузнавач. Първоначалните му планове бяха да установи контакт с Гари в Копенхаген някъде през следващата седмица.

Но неочакваната поява на Иън Дън промени нещата. Контактът тук, в Лондон, се оказа далеч по-добро решение. После направи необходимото: заповяда Дън да бъде прехвърлен от Флорида в Джорджия и информира Лангли, че Котън Малоун се намира в Атланта, но всеки момент ще отлети за Европа. Защо да не поискат услуга от сродна агенция? Бившият агент от отряд „Магелан“ помага на ЦРУ по съвсем елементарен начин — като поеме ролята на бавачка. Така ще бъдем сигурни, че прехвърлянето на Дън ще стане по най-безопасния начин.

И нещата се получиха. Благодарение на всеобщата тревога, предизвикана от намеренията на шотландското правителство.

След като спаси Гари, той получи възможност да го наблюдава на воля. Леко сплесканият нос, издължената брадичка, гъстите вежди и най-вече сивите очи. Най-после момчето беше изцяло негово. Пам Малоун не се виждаше никъде наблизо, а Котън Малоун очевидно беше сляп за приликата. Пред онова кафене беше подхвърлил, че няма никакви намерения да се свързва с бившата си съпруга. Сега не му оставаше нищо друго, освен да не позволи на Гари да се обади в Джорджия. Което щеше да стане лесно.

Следващите няколко часа бяха от решаващо значение. Напомни си да действа внимателно. Не би трябвало да има проблеми.

Все пак беше професионалист.