Стив Бери
Измамата на краля (50)

49

Иън последва мис Мери във вагона.

Често беше прониквал в забранени за пътниците зони, така че познаваше отлично мрежата на лондонското метро. Част от подземните тунели предлагаха сигурно убежище както от зимния студ, така и от летните горещини. Там той имаше възможност да пребивава спокойно — разбира се, докато не бъдеше открит от полицията или от хората от поддръжката. Доста време не беше идвал, и по-специално откакто мис Мери му предложи да охранява книжарницата. Изпитваше огромна благодарност към тази жена и се радваше, че в този момент е с него.

Отпуснаха се на две свободни седалки.

— Не знам за теб, но аз изгарям от нетърпение да изчета всичко, което е писал Робърт Сесил — прошепна тя.

Той кимна в знак на съгласие.

Мис Мери измъкна телефона си и отвори имейла, който беше изпратила сама на себе си.

Службата ми при кралицата започна на 4 август 1598 г. Тогава нямаше как да знам, че тя щеше да продължи едва пет години, колкото оставаха до края на управлението й.

Двамата обсъдихме измамата общо шест пъти, четири от тях през последните месеци на живота й. Спомените ми са най-ярки за първия случай.

— Питай каквото искаш — каза кралицата.

Намирахме се в спалнята й в „Нонсъч“ — дворец, изграден от Хенри VIII с голямо въображение. За разлика от Мери, първата дъщеря на краля, тази кралица го харесваше много.

— Баща ти ни служеше изключително вярно — добави тя. — Негова е заслугата за нашите успехи и дълголетие. Надяваме се, че и ти като него ще ни донесеш щастие и късмет.

— Това е единственото ми желание.

— В такъв случай задай си въпросите и да приключим с тази тема.

Разговаряхме близо два часа.

Историята, която чух, беше смайващо дръзка. Той бе внук на Хенри VIII. Баща му бе незаконно дете на Елизабет Блаунт, а майка му бе от фамилията Хауърд, дъщеря на уважаван лорд. Бе водил затворен живот под грижите на фамилията Хауърд. Никой от Тюдорите не бе подозирал за неговото съществуване. Бил почти тринайсетгодишен, наивен, но добре образован, с високото самочувствие на богопомазан. Шансовете му да стане нещо повече от син на незаконен кралски наследник били нулеви. Всички титли и привилегии, на които се радвал баща му, изчезнали заедно с неговата смърт. Само година след нея Джейн Сиймур родила законен наследник на краля и от този момент нататък никой от династията на Тюдорите не се интересувал от Хенри Фицрой и от децата, които би могъл да има. Но Мери Хауърд видяла шанс за промяна след неочакваната смърт на принцеса Елизабет и появата на Томас Пари, който имал готов план за подмяната на кралската дъщеря с незаконния внук на Хенри.

По онова време той имал дълга червена коса, стройна и доста женствена фигура. Фактически винаги се чувствал раздвоен, защото имал тяло на мъж, но съзнание на жена. Този вътрешен конфликт го тормозел, откакто се помнел, но изчезнал в мига, в който научил за предложението, получено от майка му. Той бил готов да се превърне в жена и да се превъплъти изцяло в ролята на принцеса Елизабет.

Това се случило през 1546 г. По това време никой не допускал, че един ден той можел да стане кралица. Идеята била само да заблудят Хенри, за да спасят живота на Нейт Ашли и Томас Пари. Пътят към престола бил осеян с много препятствия. Едуард бил все още жив, също и Мери. В най-добрия случай принцеса Елизабет се явявала трета наследница на краля, и то при положение че братът и сестра й нямало да оставят наследници след смъртта си. Измамата обаче проработила. Внукът растял под дебели пластове грим, перуки и широки рокли, които постепенно се превърнали в негова запазена марка. Лейди Ашли и Томас Пари задоволявали и най-малките му прищевки. Никой не подозирал за измамата.

Така изминали дванайсет години. Едуард и Мери умрели, без да оставят наследници. Умряла и майка му, Мери Хауърд. Той останал сам и без идентичност, освен тази на принцеса Елизабет. После на двайсет и пет годишна възраст той бил провъзгласен за кралица. Когато попитах как е поддържал измамата след коронясването си, той ми отговори снизходително, че когато човек внимава и се държи разумно, няма начин да бъде разкрит. Лейди Ашли служила на кралицата чак до смъртта си през 1565 г.

— Това беше един от най-тъжните дни в живота ни — промълви той и очите му се насълзиха, въпреки че оттогава бяха изминали трийсет и три години.

Томас Пари умрял през 1560 г., две години след интронизацията. Той не бил сред популярните личности в двора и мнозина твърдели, че е напуснал света благодарение на постоянно лошото си настроение. Разбира се, като автор на измамата, Пари останал много близък с кралицата. Получил рицарско звание и станал главен иконом на кралските имоти. От баща си знам, че кралицата платила за погребението му в Уестминстър — нещо необяснимо за мен преди онзи разговор в двореца.

След смъртта на лейди Ашли съпругата на Пари, Бланш, станала първа придворна дама и останала на тази длъжност чак до 1590 г. Тя явно била посветена в измамата, въпреки че никога не го признала. Кралицата се отнасяла към нея като към баронеса, възложила й управлението на своите имения в Йоркшър и Уелс, а накрая й организирала пищно погребение в уестминстърския параклис „Сейнт Маргарет“.

— Никой нищо няма да научи, докато вършим някои неща на тъмно — добави кралицата.

Това обяснява голяма част от нейните навици. Най-вече обличането и събличането без свидетели, а също така и къпането, на което имали право да присъстват единствено лейди Ашли или Пари. Той притежавал колекция от над осемдесет перуки и държал на облекло, което прикривало гърдите му, а от кръста надолу било широко и безформено. Лицето му винаги било покрито с дебел пласт бял грим — признак на чистота според мнозина наблюдатели, но също така и като надеждна маскировка на чертите му. Определено по-скоро женствен, отколкото мъжествен, той имал почти незабележимо телесно окосмяване. Включително и по главата, тъй като бил наследил плешивостта на Тюдорите. Лекарите можели да го лекуват, но им се позволявало да изследват само очите, устата и гърлото му. Никой нямал право да го докосва независимо от обстоятелствата. Малцина могли да се похвалят, че са го сторили.

След този разговор аз се почувствах едновременно доволен и уплашен. Този човек, успял да управлява Англия в продължение на трийсет и девет години и вероятно най-добрият владетел на страната дотогава, в крайна сметка не беше нищо повече от самозванец. Той нямаше никакво право да бъде на престола, но въпреки това го беше узурпирал — напълно и безкомпромисно като истинската Елизабет. Народът го обичаше. Никой не поставяше под съмнение популярността на кралицата. Баща ми ме закле да му служа вярно и аз го направих. Чак до смъртта му през 1603 г. Съобразителен и нащрек както винаги, той категорично забрани да му бъде направена аутопсия и забраната беше спазена. Кралицата подробно ми обясни какво да се направи с тялото й, а аз изпълних желанието й с особена прецизност.

— По всичко личи, че Робърт Сесил е заслужил прякора си „Лисицата“ — промълви мис Мери.

— Какво означава това особена прецизност? — любопитно попита Иън.

— Че е проявил уважение към онова, което е преценил, че си заслужава, а на останалото просто не е обърнал внимание. Това обяснява защо изобщо е оставил този дневник. Искал е хората да научат истината.

Влакът спря на поредната станция. Иън и мис Мери слязоха и се насочиха към друг перон, където щяха да вземат влака към хотел „Горинг“.

— Може ли да почетем още малко? — попита той веднага след като се прехвърлиха.

— Разбира се — усмихна му се сърдечно мис Мери. — Любопитна съм не по-малко от теб.

Докато баща ми служеше на кралицата и аз също като другите постоянно се питах защо тя не желае да се омъжи. През целия си живот крал Хенри е бил обзет от натрапчивото желание да си осигури наследник от мъжки пол. Кралица Мери също бе направила всичко възможно да роди дете, но не бе успяла. Елизабет получи много предложения за женитба — у дома и от чужбина. В един момент изявен фаворит за ръката й бе лорд Робърт Дъдли, но баща ми дълбоко го презираше. В крайна сметка кралицата се съобрази с мнението му и публично отклони предложението на Дъдли. Тя постъпи по същия начин и с предложенията на Филип II Испански, австрийския ерцхерцог Карл и на още двама френски принцове. А когато Парламентът настоя за брак или номинация на наследник, Елизабет тотално го пренебрегна. Посветен в тайната, баща ми знаеше на какво се дължи този отказ. Същевременно той изкусно използва всяко едно от тези предложения и настоявания от страна на Парламента за политически цели. Ето какво заяви Елизабет пред Камарата на общините: „В крайна сметка надпис върху мраморна плоча ще бъде напълно достатъчен, за да отбележи простия факт, че една дълго управлявала кралица е живяла и умряла като девственица“.

За поетите тя се превърна в девствената кралица, омъжена за своето кралство по волята на Бога. „Всички добри хора са мои съпрузи“, бе изразът, който й приписваха те. Но Елизабет нито за миг не забрави своя дълг да осигури бъдещето на кралството. Тя изпитваше ужасен страх от евентуална гражданска война. Затова ми заповяда да започна кореспонденция с шотландския крал Джеймс, син на екзекутираната за държавна измяна кралица Мери. На практика това означаваше, че английската корона се примиряваше с този жесток, но неизбежен акт и предлагаше на Джеймс да поеме управлението на страната след смъртта на Елизабет. В замяна Джеймс трябваше да прекрати всякакви бунтове и нападки срещу Англия. След екзекуцията на майка му шотландецът изпитваше дълбока омраза към всичко английско, но перспективата да се възкачи на престола бързо бе стопила гнева му. Той бе ограничен и безпринципен човек, податлив на всякакви изкушения. И нещата се подредиха. След смъртта на кралицата той пое управлението на Англия, без да се пролее нито капка кръв.

Постепенно започнах да уважавам самозванеца и да му се възхищавам. Управляваше страната мъдро и предпазливо. Баща ми също го ценеше високо. Често съм се питал дали истинската Елизабет би могла да се справи толкова добре. Но по-важното беше, че Англия бе управлявана цели четирийсет и пет години от монарх, който бе осигурил на страната така желаната стабилност. За разлика от династията на Тюдорите самозванецът беше дарен с дълъг живот и сравнително добро здраве. По време на втория и последен разговор на тази тема той ми разказа за своите родители.

— Нашата скъпа майка почина, преди да станем кралица. Съжаляваме, че не стана свидетел на този акт. Ние така и не се видяхме повече, след като Томас Пари ни върна в Овъркорт, за да ни направи принцеса.

— Но се възкачихте на престола чак след дванайсет години.

— Така е. Майка ми беше жива през единайсет от тях. Лейди Ашли и Пари редовно ме информираха за живота и здравето й. Казаха ми, че тя е доволна от развоя на събитията. Тя много обичаше баща ми, но мразеше дядо ми, крал Хенри. В деня, в който Пари ме отведе в Овъркорт, тя ми каза, че одобрява случващото се, защото то е справедливо. Най-после щях да стана пълноправен член на династията на Тюдорите. Желанието й беше един ден да ме види кралица. Тази мисъл ме изплаши. Но после постепенно свикнах с дълга си и се успокоих.

Забелязах, че за пръв път говори за себе си в единствено число, а не в множествено. Насреща ми стоеше мъж и син, който никога не бе искал онова, което го бе сполетяло, а просто изпълняваше дълга си.

— Вие управлявате този народ и вашата дума е закон — заявих аз.

— С едно изключение, драги Робърт — отвърна той. — Което един ден ще реши всичко.

Знаех много добре за какво говори. В крайна сметка той не беше принцеса Елизабет, следователно не можеше да бъде законен владетел на Англия. От това следваше, че всеки негов декрет щеше да бъде обявен за невалиден в мига, в който измамата бъдеше разкрита.

Сякаш той не беше съществувал.