Стив Бери
Измамата на краля (36)

35

Събота, 22 ноември

8:00 ч. сутринта

Малоун довърши закуската, състояща се овесени ядки и плодове. Двамата с Катлийн прекараха остатъка от нощта в хотел „Чърчил“ — той на разтегателното канапе в хола, а тя в спалнята. Апартаментът беше единственото, което хотелът можеше да им предложи в късните часове на нощта. Часовата разлика след полета най-после взе своето и той заспа в мига, в който се отпусна на канапето. Но преди това не пропусна да се свърже с Антрим и да се увери, че Иън и мис Мери са прибрани на безопасно място в компанията на Гари. А Ричардс го помоли да не разкрива самоличността й, преди да поговорят. Той се съгласи.

— Матюс ме включи в операцията именно заради Антрим — каза тя, настанила се на масата срещу него.

Ресторантът на „Чърчил“ беше разделен от фоайето с помощта на голяма остъклена стена, през която се виждаше оживеното движение по Портман Скуеър.

— Някога имахме връзка — добави тя. — Преди повече от десет години. Матюс настоя да използвам този факт, за да осъществя контакт с него.

— Проблем ли е Антрим?

Беше длъжен да зададе този въпрос, тъй като беше поверил момчето си на него.

— Не и в смисъла, който имаш предвид — отвърна тя. — С него синът ти е в безопасност. Но за момиче, което е скъсало с него, нещата стоят малко по-различно. — Замълча за момент, после добави: — Това обаче е друга история.

Той моментално усети неизказаното.

— Бурна раздяла?

— Нещо такова. По-скоро запомняща се.

— Но въпреки това ти се съгласи да установиш контакт?

— Антрим е замесен в нещо, което застрашава националната ни сигурност.

Това моментално прикова вниманието му.

— За съжаление, Матюс не каза по какъв начин — побърза да уточни тя.

— А снощи те е изпратил в книжарницата, за да се свържеш с мен и Иън. Нека отгатна: той иска флашката, нали?

— Точно така — кимна тя. — Предполагам, че няма да споделиш какво си прочел в нея.

Всъщност защо не? Какво общо имаше той с всичко това? Тази битка не беше негова. Освен това на флашката нямаше чак толкова важни неща.

— Може да ти прозвучи невероятно, но Антрим се опитва да докаже, че кралица Елизабет Първа всъщност е била мъж.

Изненадата й беше видима.

— Сигурно си се побъркал! Нима Матюс искаше да ме убие заради подобни глупости?

— Става и по-лошо — сви рамене той. — Матюс е бил там, когато Фароу Къри е бил блъснат под колелата на връхлитащия влак. Иън е свидетел, че това е дело на един от неговите хора.

— Сега разбирам защо иска да залови Иън Дън.

— Иън е свидетел на убийство, извършено на английска територия — кимна Малоун. — Всички улики сочат директно към МИ6. Слава богу, че в момента момчето е на възможно най-сигурното място — при Антрим, чиито интереси са коренно противоположни на интересите на Матюс.

— А самият Антрим наясно ли е с това?

— Снощи му обясних по телефона — кимна Малоун. — Той обеща да държи Иън под око.

Което обясняваше защо самият той все още е тук. Ако не беше проблемът с Иън, двамата с Гари трябваше да излетят още тази сутрин. Но нямаше как просто да обърне гръб на всичко и да си тръгне. Искаше да остане още малко и да се опита да отърве момчето, веднъж и завинаги.

— Матюс ми каза, че операцията е свързана с издирването на тайно скривалище, в което Тюдорите държали личното си богатство — подхвърли Катлийн.

— Снощи пропусна да споделиш тази информация — отбеляза Малоун.

— Сигурна съм, че и ти пропусна някои неща — кимна тя.

После му разказа какво се беше случило след смъртта на Хенри VII и Хенри VIII.

— Останах с впечатлението, че информацията на въпросната флашка може би ще ни насочи към това скривалище — заключи тя.

Но Малоун не си спомняше нищо, което да сочи в тази посока.

— Докато довършиш закуската си, аз ще направя някои разпечатки — надигна се от масата той.

— От флашката?

— Не е зле да разполагаме с копия — кимна той.

— Отиваме ли някъде?

— Да, в Хемптън Корт. Трябва да поговорим с един човек там.

Катлийн огледа ресторанта, но не забеляза нищо особено. Двамата с Малоун си размениха джиесемите, тъй като той я беше предупредил, че Антрим го следи чрез джипиеса в неговия. Тя беше запозната с тази технология и знаеше, че само изключеният телефон е безопасен.

После се запита защо отиват в Хемптън Корт. С кого щяха да се видят? И какво значение имаше това за нея? В рамките на последните дванайсет часа беше загубила не едно, а две работни места. Малко неща й останаха след тази битка. Може би трябваше да сложи край на загубите си и да се оттегли. Но дали това щеше да спре Томас Матюс? Едва ли. Тя беше длъжна да изясни нещата между тях. Дали намеренията му да я ликвидира бяха сериозни? Все още беше трудно да се каже, но мъжът от полицията заплаши да я застреля, ако не престане да се съпротивлява.

Тя приключи със закуската и зачака Малоун, вслушвайки се разсеяно в тихите гласове, долитащи от околните маси. Сервитьорът й доля кафе в чашата и се зае да разчисти съдовете. Тя не пушеше, пиеше съвсем малко, не играеше хазарт и не употребяваше наркотици. Нейният порок беше кафето. Обичаше го всякак — горещо, студено, сладко, горчиво. Достатъчно беше да съдържа кофеин.

— Това е за вас.

Тя вдигна глава. Сервитьорът се беше завърнал с плик в ръце.

— Някаква жена го е оставила за вас на рецепцията.

Тя пое плика. Устата й пресъхна. Всичките й сетива се изостриха. Кой би могъл да знае, че е тук?

Разтвори плика и извади единичен лист хартия, изписан с черно мастило.

Поздравления, госпожице Ричардс. Намираш се в уникално положение. В момента никой освен теб не е толкова близо до Котън Малоун. Възползвай се максимално от това и се опитай да разбереш всичко, което знае Малоун.

Ако постигнеш това, давам ти дума, че ще бъдеш възнаградена с отлична позиция в ръководената от мен организация. Страната ни е в опасност и ние сме длъжни да я защитим. Да, знам, че си подозрителна спрямо мен. Но те моля да помислиш върху нещо съвсем просто — цяла нощ съм наясно къде точно се намираш, но въпреки това не предприех нищо. А фактът, че четеш тази бележка, е доказателство за възможностите ми. Искам да знаеш и нещо друго — Орденът на Дедал все още има пълна свобода на действие, а неговите възможности не са по-малки от моите. Това е последният ти шанс за опрощение. Бъди полезна. Кимни с глава, ако си съгласна с моето предложение. Когато се сдобиеш с флашката, просто ми звънни на номера, който ти е добре известен.

Т. М.

Катлийн не можеше да повярва на очите си. Томас Матюс я наблюдаваше.

Наложи си да запази спокойствие. Изпълнението на това, което искаше Матюс, означаваше предателство спрямо Котън Малоун. Но той беше един непознат, чиито действия нямаха отношение към нея. Вярно, че беше прекарала нощта в една стая с него, вярно, че изглеждаше достоен човек. Но тук ставаше въпрос за националната сигурност. За собствената й кариера. Може би не като агент на АБТОП, а като редовен служител на Сикрет Интелиджънс Сървис. Там не приемаха молби за работа. Там просто набираха хора с доказани качества. Както се случваше в момента.

Разбира се, ако думата на Томас Матюс — рицарската му дума, изобщо означаваше нещо.

Тя си пое дълбоко въздух и направи опит да се успокои. После бавно кимна.