Стив Бери
Измамата на краля (29)

28

Антрим дълго беше чакал този момент. Разбираше, че трябва да действа внимателно, но разполагаше с кратък срок. Единствената му надежда беше Гари Малоун да поиска повече време. Благодарение на скритото наблюдение и подслушване в Джорджия той беше придобил приблизителна представа за случилото се между майка и син. Директният интерес на момчето към миналото на майка му сочеше, че между двамата се бяха състояли и други, по-откровени разговори очи в очи.

— С кого се е срещала майка ми? — попита го Гари. — Не ми каза нищо по този въпрос.

— Нима е толкова важно? — отвърна той, надявайки се момчето да разбере, че за да получи, трябва и да даде.

— Става въпрос за баща ми — отвърна Гари. — Всъщност за друг баща. Истинския, родния, или както там ги наричат. Майка ми е имала връзка, от която съм се родил.

— И как се чувстваш от това?

— Не знам какво да мисля. Но ме е лъгала дълго време. Също и баща ми.

Той чакаше този момент още от първата им среща в мола. Беше имал връзки с много жени, но доколкото знаеше, нито една от тях не беше забременявала. Вече беше започнал да мисли, че времето да бъде баща е безвъзвратно отминало, но признанието на Пам Малоун промени всичко. И сега най-после беше получил шанса, който тя никога не би му предложила. Макар че и яростното отричане в началото беше достатъчен повод да го заинтригува. За каква се мислеше тая жена, по дяволите?

Той направи усилие да скрие усмивката си. Тази операция нямаше как да претърпи провал. Нещата се бяха развили по най-добрия начин.

— Ела с мен — обърна се към Гари той.

Насочиха се обратно към офиса. Собственикът на склада беше убеден, че става въпрос за предварителна подготовка на нов бизнес от страна на наемателя — някакво производствено предприятие, а Антрим е част от екипа. До този момент никой не беше задавал въпроси, никой не се беше мяркал. Може би защото наемът беше платен предварително. До вратата на офиса имаше още една, на тоалетната. Той я отвори, включи осветлението и направи знак на Гари да се приближи.

— Погледни очите си — махна към огледалото Антрим. — Какъв цвят са?

— Сиви. Винаги са били такива.

— Но очите на майка ти са сини, а тези на баща ти — зелени. А сега виж моите…

Гари бавно вдигна глава и се втренчи в ирисите му.

— Сиви са — установи той.

Антрим не каза нищо, оставяйки мълчанието да свърши своето. И това се случи.

— Майка ми се е срещала с теб?!

Той кимна.

— Но и на теб не е казала нищо, нали? — Гари бе шокиран.

Антрим поклати глава.

— Не и до онзи момент в мола, в който те зърнах с очите си. След това отидох в службата й и я притиснах. Така разбрах истината.

— Нищо не ми каза за това — каза Гари.

— Страхувам се, че не е искала ние с теб да разберем каквото и да било.

— А ти как успя да откриеш мен и баща ми? — попита момчето. — Как изобщо се озовахме тук?

Нямаше начин да му каже истината. Че беше наблюдавал него и майка му, че беше уредил Малоун да придружи Иън Дън до Лондон.

— Едно от онези щастливи съвпадения, които се случват в живота — отбеляза той.

Разбира се, нямаше как да му каже, че Норс и Дивийн работят за него, а „отвличането“ на Гари беше фалшиво, организирано не само за да се срещнат баща и син, но и за да накарат Малоун и Гари да изпитат чувство на благодарност. Естествено, хората му трябваше да хванат и Иън Дън. След бягството на хлапака му се наложи да нанесе известни корекции в плана си. Насочени главно към поддържане интереса на Малоун.

— Аз съм родният ти баща — обяви той.

Гари не знаеше какво да каже. От известно време насам се опитваше да преглътне факта, че друг мъж е причината за появата му на този свят. Искаше да знае кой е той, но майка му упорито отказваше да каже истината.

А сега този мъж стоеше пред него. Дали обаче е истинският?

Явно съмнението се беше изписало на лицето му, защото Антрим сложи ръка на рамото му и каза:

— Има един сигурен начин да се уверим дали е така. ДНК тест.

— Може би наистина трябва да го направим.

— Предвидих този отговор — кимна Антрим. — В офиса имам тампони. Леко потъркване в устата ще бъде достатъчно. А в града има една лаборатория, която ще свърши останалото.

— Но ние и двамата знаем какви ще бъдат резултатите, нали?

— Разбира се — кимна Антрим. — Лицето ти, очите, фигурата… Те са моите. А и майка ти си призна. Но аз искам да отстраним и най-малките съмнения.

Гари не беше подготвен за това. Може би защото вече беше стигнал до заключението, че никога няма да срещне истинския си баща.

— Какво ще правим сега? — попита той.

— Ще се опознаваме. Досега не сме имали този шанс.

— А татко?

— Ще му кажем, когато се върне.

По някаква причина момчето се притесняваше от един такъв разговор. Чувстваше се странно. Двама бащи. Всеки от тях различен.

Антрим отново усети безпокойството му.

— Не се тревожи. Котън изглежда свестен човек. Може би и той ще изпита облекчение.

Може би.

Антрим направи всичко възможно да разсее тревогата на момчето, но на практика нямаше намерение да споделя нищо с Малоун. Досега не беше мислил как да постъпи, след като разкрие истината пред Гари. Искаше да види реакцията му. А тя се оказа добра.

Съмняваше се, че в живота на момчето има място за двама бащи. Със сигурност щеше да се чувства странно. Но този въпрос вече не стоеше на дневен ред. Защото това беше неговото момче. Във вените му не течеше нито капка кръв от Котън Малоун.

Един баща бе напълно достатъчен. Истинският.

Решението беше взето. Операция „Измамата на краля“ щеше да приключи. Той щеше да получи пет милиона паунда от Ордена на Дедал.

Но му трябваше и още нещо. Смъртта на Котън Малоун.