Стив Бери
Измамата на краля (17)

16

8:30 ч. вечерта

Катлийн обичаше да се връща в Оксфорд. Четири години беше учила там. Затова с удоволствие прие инструкциите от лаптопа, според които трябваше да пропътува стоте километра в северозападна посока.

Градът бе основан през X в. Първият замък бе построен от норманите. През XIII в. бе основан и първият колеж. Сега в готическите постройки в меден цвят се помещаваха 39 самостоятелни и яростно конкуриращи се институции с имена като „Корпус Кристи“, „Хертфорд“, „Крисчън Чърч“, „Модлин“ и „Тринити“. Всички те бяха обединени в най-старата Федерация на Англия, известна като Оксфордски университет.

На това място се сливаха реките Темза и Черуел. Катлийн беше прекарала много приятни следобеди в гребане по спокойните води, усвоила бе много добре управлението на плоскодънните лодки. Тук беше умрял крал Харолд. Тук се беше родил Ричард Лъвското сърце. Тук беше получил образованието си Хенри V, а Елизабет I се беше забавлявала сред високите кули, манастирите и затворените комплекси на градчето. Това място беше център на историята, теологията и академичния живот, където се бяха обучавали велики политици, духовници, поети, философи и учени. Някъде беше чела, че Хитлер умишлено не бе бомбардирал Оксфорд, възнамерявайки да го превърне в своя английска столица.

А поетът Матю Арнолд го бе нарекъл „Града на мечтаещите кули“.

Докато шофираше, тя отново се замисли за Антрим. Изпитваше отвращение при мисълта, че трябва да го види отново. Той беше човек, който никога не изпускаше нищо. Егото му бе твърде крехко, за да поиска прошка. С колко жени бе имал връзка след нея? Беше ли се оженил, станал ли бе баща?

По време на втората им среща Матюс не й предложи никакви подробности в тази посока. Просто й нареди да отиде директно в Джизъс Колидж, който беше разположен в самия център на града, между магазини и пъбове. Основан от уелсец и с осигурена издръжка от Елизабет I, той оставаше единственият колеж в Оксфорд, създаден по време на нейното управление. Бе малък, с не повече от 600 студенти, включително докторанти и преподаватели. Катлийн винаги беше харесвала типичната елизабетинска атмосфера, която цареше там. Добре познаваше централната зала, която беше почти идентична с тази на Мидъл Темпъл. Същата правоъгълна форма, същите паравани от резбовано дърво, картуши и маслени портрети, сред които доминираше този на самата Елизабет, окачен на северната стена над високата маса. Единствената разлика беше липсата на типичния за стила „Тюдор“ таван с носещи греди. Таванът в Джизъс Колидж беше покрит с гладка мазилка.

Катлийн се безпокоеше дали ще може да влезе в колежа, тъй като беше петък вечер. Но порталът на ъгъла между Търл и Шип стрийт беше отворен, а в осветената зала я чакаше дребна жена на средна възраст с прибрана в кок посивяла коса. Беше със старомоден тъмносин костюм и обувки с нисък ток. Представи се като доктор Ева Пазан, преподавател по история в Линкълн Колидж, друг престижен колеж в Оксфорд.

— Всъщност съм учила в „Ексетър“ — уточни Пазан. — А доколкото съм осведомена, вие сте били в „Сейнт Ан“.

И двата колежа бяха неразделна част от престижната група на 39-те учебни заведения в Оксфорд. По традиция „Сейнт Ан“ приемаше повече студенти, завършили средното си образование в държавни училища, а не в частни. И до ден-днешен приемането й в колежа си оставаше едно от най-важните събития в живота на Катлийн. Неволно се запита на колко години трябва да е доктор Пазан, тъй като до 1979 г. „Ексетър“ бе само за мъже.

— Може би сте били една от първите жени там? — подхвърли тя.

— Точно така — кимна сивокосата дама. — Ние променихме историята.

Тя отново се запита защо е тук, а Пазан бързо усети притеснението й.

— Сър Томас ме помоли да ви запозная с някои детайли, които не са ви предоставили в Лондон. Това е информация, която по понятни причини не съществува в писмена форма, а той реши, че аз съм най-подходящият човек да ви запозная с нея. Моята специалност е епохата на династията на Тюдорите в Англия. Именно това преподавам в „Линкълн“, а от време на време помагам и на нашите разузнавателни централи.

— Сър Томас ли избра мястото на нашата среща? — попита Катлийн.

— Да — кимна Ева. — Той го предложи, а аз го приех. — Тя посочи стената в дъното. — Това там е портретът на Елизабет Първа, който епископът на Кентърбъри дарил на колежа през хиляда шестстотин осемдесет и шеста година. Той ще играе съществена роля в нашия разговор.

Катлийн извърна глава към образа на кралицата, облечена в дълга до земята рокля с геометрични мотиви на ръкавите и полата, а подгъвът бе поръбен с дребни перли. Двойка херувими държаха венец над главата й.

— Портретът е рисуван през хиляда петстотин и деветдесета година, когато кралицата е била петдесет и седем годишна.

Но лицето беше на далеч по-млада жена.

— Това се случило по времето, когато всички неподходящи портрети на Елизабет били конфискувани и изгорени. Не останал нито един, който можел да загатва, че и тя е смъртна. Този тук е рисуван от Никълъс Хилиард, който наложил модел на лицето за всички художници, решили да рисуват кралицата. „Маската на младостта“, както я наричат в двора. Благодарение на нея Елизабет трябвало да изглежда вечно млада.

— Никога не съм предполагала, че е била толкова чувствителна по отношение на възрастта си — отбеляза Катлийн.

— Елизабет е била истинска загадка. С много изразителни черти на лицето, едновременно високомерни и изпълнени с достойнство. Иначе е ругаела като мъж, изразявала се е грубо, но едновременно с това била умна, хитра и лукава — достойна дъщеря на родителите си.

Катлийн се усмихна, припомняйки си историите за Хенри VIII и Ан Болейн.

— Какво знаете за Елизабет? — попита Ева.

— Нищо повече от онова, което е описано в книгите и филмите. Управлявала страната много дълго време. Никога не се омъжила. Последният монарх от династията на Тюдорите.

Ева кимна.

— Изключителна личност. Нейно дело е учредяването на този колеж като първата протестантска институция на Оксфорд. По време на нейното управление били екзекутирани трийсет местни свещеници и членове на колежа, които проповядвали католицизма или не я признавали за глава на Църквата.

Катлийн отново се загледа в портрета, който изведнъж й се стори повече карикатура, отколкото реалистично изображение на жена, починала преди повече от 400 години.

— Подобно на баща си, Елизабет се заобикаляла с компетентни и амбициозни хора — продължи Ева. — Но за разлика от него тя ги подкрепяла през целия си живот. Вие вече сте получили кратки сведения за един от тях.

В очите на Катлийн се появи недоумение.

— Казаха ми, че сте разгледали една-две страници от шифрования дневник — поясни Ева.

— Но никъде не се споменава кой е създателят му.

— Този дневник е дело на Робърт Сесил.

Беше чувала за фамилията Сесил, една от известните в Англия.

— За да разбере какъв е бил Робърт, човек трябва да познава баща му Уилям.

Разказът на Ева беше кратък, но съдържателен.

Уилям Сесил бил роден в Уелс. Членовете на семейството му се сражавали на страната на Хенри VII, първия крал от династията на Тюдорите. Малкият Сесил израснал в двора на Хенри VIII, където се запознал с изкуството на управлението. След смъртта на Хенри VIII през 1547 г. настъпил десетгодишен период на политически хаос. Най-напред на престола се възкачил малолетният Едуард I, който обаче умрял още на петнайсетгодишна възраст. Мястото му заела неговата полусестра Мери, дъщеря на Хенри от първата му съпруга. Но тя бързо си спечелила прозвището „Кървавата Мери“ поради охотата, с която изгаряла протестантите на клада. По време на петгодишното управление на Мери Сесил се грижил в дома си, далече от кралския двор, за младата принцеса Елизабет, дъщеря на Ан Болейн, втората съпруга на краля.

През 1588 г., когато Елизабет най-после се възкачила на престола, тя моментално назначила Уилям Сесил за свой главен секретар, който по-късно получил титлата държавен секретар. Тази позиция го превърнала в главен съветник на кралицата и най-близкия й човек. Той се ползвал с безрезервното й доверие: Никой европейски владетел не притежава съветник, какъвто имам аз. В продължение на повече от четирийсет години Сесил бил главният архитект на управлението на Елизабет. Спечелих повече от умереност и въздържание, отколкото от умствените си качества. Един от тогавашните наблюдатели отбелязва, че „Сесил няма близки приятели, с които обичайно се обкръжават влиятелните мъже. Никой не знае тайните му — факт, който някои хора смятат за грешка, но други са на мнение, че това е още едно потвърждение за изключителната му мъдрост. Защото, когато не споделяш тайните си с никого, те ще си останат тайни завинаги“.

Томас, първородният син на Сесил, се оказал по-подходящ за армията, отколкото за управлението. Но самият Уилям нямал особено добро отношение към армията. От една година мир държавата печели повече, отколкото от десет години война, казвал той. На по-късен етап станал главен ковчежник, получил благородническо звание и се превърнал в лорд Бъргли. Служил на кралицата до самата си смърт през 1598 г. След него длъжността главен съветник поел вторият му син Робърт, който наследил и благородническата му титла лорд Бъргли.

— Уилям Сесил бил великолепен администратор — каза в заключение Ева. — Един от най-добрите в историята на страната. Елизабет дължи успехите си единствено на него. Той е основател на баронската фамилия Сесил, дала на Англия двама министър-председатели. Тя съществува и до днес.

— Но доколкото ми е известно, те всички са завършили Кеймбридж — подхвърли с усмивка Катлийн.

— Не можем да ги виним за това — поклати глава Ева, направи кратка пауза и продължи: — Робърт Сесил много приличал на баща си, но бил по-потаен и прикрит. Умрял млад, на четирийсет и осем години, през хиляда шестстотин и дванайсета година. Той служил на Елизабет през последните пет години от управлението й, а после още девет при Джеймс Първи. През цялото това време бил държавен секретар. При Джеймс поел управлението на шпионажа. Това станало малко след като разкрил Барутния заговор и спасил живота на краля. Негов учител бил великият Франсис Уолсингам.

Името й беше познато. Бащата на британското разузнаване.

— Уолсингам бил особняк — продължи Ева. — Обличал се само в черно и правел всичко възможно да не привлича вниманието. Бил груб и жесток човек, но кралицата ценяла съветите му и уважавала компетентността му. Затова толерирала и неговата ексцентричност. Именно Уолсингам открил доказателства за предателството, които принудили Елизабет да екзекутира братовчедка си Мери, кралица на Шотландия. Уолсингам също подготвил плановете за разбиването на Испанската армада. В крайна сметка кралицата го удостоила с рицарско звание. Разказвам ви всичко това, за да разберете какви хора са обучавали Робърт Сесил. За съжаление, подобно на баща си, Робърт също не оставил почти никакви писмени следи. Затова е трудно да се каже какво е знаел или не е знаел и какво всъщност е постигнал. Но ние все пак разполагаме с един доказан исторически факт.

Ева направи кратка пауза, а Катлийн мълчеше.

— Именно Робърт Сесил осигурил престола на Джеймс Първи след смъртта на Елизабет.

Катлийн кимна, но все още не разбираше какво общо има това с Блейк Антрим. Явно имаше. В противен случай Матюс нямаше да я изпрати тук.

Затова тя мълчеше и слушаше.

— Елизабет не се омъжила и нямала деца — продължи Ева. — Тя била последната от петимата монарси от династията на Тюдорите и управлявала страната в продължение на четирийсет и пет години. В края на нейното управление всички били изнервени. Кой щял да я наследи? Кандидатите били много и това било предпоставка за гражданска война. Но Робърт Сесил се погрижил на трона да седне Джеймс, крал на Шотландия, син на екзекутираната братовчедка на Елизабет Мери, кралица на Шотландия. Запазена е част от кореспонденцията между Робърт и Джеймс, в която се съдържат подробности за плана за осъществяването на тази цел. Писмата датират между хиляда шестстотин и първа и хиляда шестстотин и трета година, когато умряла Елизабет. Въпросният план бил наречен „Обединение на короните“. Англия и Шотландия се обединили и поставили основите на Великобритания. Джеймс поел престола и страната започнала да се променя. Необратимо и завинаги.

— Наистина ли Робърт Сесил организирал всичко това?

— Разбира се. Лично Елизабет го потвърдила.

Робърт Сесил и лорд-адмиралът пристъпиха към леглото. Робърт остана пред долния му край, а адмиралът и още неколцина лордове заеха място от двете му страни.

— Длъжни сме да ви зададем един важен въпрос, Ваше Величество — каза лорд-адмиралът. — Кого желаете за свой наследник?

Елизабет отвори очи. Вчера те изглеждаха празни и сякаш примирени с наближаващата смърт, но днес Робърт забеляза как в тях проблясват твърдите искрици, които бяха обичайни за възрастната жена, преди да легне на смъртното си ложе.

— Ето какво ще ви кажа — проговори с тих, но ясен глас тя. — Моят престол винаги е бил предназначен за крале, а не за разбойници. Кой друг освен крал би могъл да го наследи?

Въпросът беше зададен почти шепнешком, но присъстващите го чуха съвсем ясно. Част от лордовете бяха видимо озадачени от краткия отговор, но Сесил отлично знаеше какво трябва да направи.

— Трябва ни име, Ваше Величество — натъртено каза той.

— Кой друг освен нашия шотландски братовчед?

Усилието, изглежда, отне последните сили на умиращата кралица.

— Моля да не ме безпокоите повече — прошепна тя.

След като се оттеглиха, лордовете се впуснаха в оживена дискусия. Повечето от тях бяха разколебани, точно според прогнозите на Сесил. На следващия ден се появиха отново край ложето на Елизабет, този път в значително по-разширен състав. За съжаление, състоянието на кралицата бързо се влошаваше и тя вече не беше в състояние да говори.

— Ваше Величество — приведе се над нея Сесил. — Тези благородници искат допълнителни уверения, че изборът ви е именно крал Джеймс Шотландски. Умолявам ви да им дадете недвусмислен знак, че именно това е вашето желание.

Елизабет премигна с очи в знак, че разбира думите му, а хората около леглото притихнаха. Тя бавно вдигна ръце към главата си. Съедини пръстите си в кръг във формата на корона. Посланието беше повече от ясно.

Няколко часа по-късно ревностната защитница на вярата и кралица на Англия, Франция и Ирландия Елизабет I предаде Богу дух.

— Сесил веднага свикал съвета и го информирал за избора на кралицата — продължи разказа си Ева. — Присъствалите край ложето потвърдили новината. Още на следващата сутрин от двореца „Уайтхол“ под тържествения акомпанимент на тромпетите Сесил прочел лично прокламацията, обявяваща шотландския крал Джеймс Шести за крал на Англия под името Джеймс Първи. Същия ден прокламацията била прочетена из цялата страна. Нямало противници на това решение. С бързи и решителни действия Робърт Сесил успял да осигури наследник на престола мирно и без кръвопролития. Това било голям успех, нали? Особено при положение че властвалата четирийсет и пет години кралица нямала преки наследници.

— Ще трябва да ми обясните каква е връзката между всичко това и задачата, която сър Томас желае да изпълня — решително отвърна Катлийн.

— Знам и ще го направя — кимна по-възрастната жена. — Да излезем навън. Струва ми се, че дъждът най-сетне спря.

Напуснаха просторното помещение и се озоваха в квадратния вътрешен двор, покрит с безукорно подстригана трева. От всички страни ги заобиколяха сгради в готически стил с нарядко осветени прозорци. Едва забележими арки тъмнееха над входните врати. Дъждът наистина беше спрял, нощното небе се беше изчистило.

Бяха съвсем сами.

— Ние все пак имаме достъп до един артефакт от този период, въпреки че и двамата Сесил били изключително предпазливи и не са оставили никакви лични архиви — добави Ева. — Доколкото съм осведомена, вие вече сте имали възможност да видите заснетото му изображение.

Катлийн си спомни страницата, запълнена с лишени от смисъл думи.

— Шифрованата тетрадка на Робърт била запазена в Хатфийлд Хаус, където той живял до смъртта си през хиляда шестстотин и дванайсета година. За съжаление, оригиналът беше откраднат преди почти година.

Една от кражбите, за които беше споменал шефът на Катлийн.

— Казаха ми, че човек на име Фароу Къри е успял да разбие шифъра — подхвърли тя.

— Може би. Именно затова е абсолютно наложително да се доберете до всички данни, събрани от Къри.

— Страницата, която видях, беше абсолютно неразбираема — поклати глава Катлийн.

— Защото Сесил е искал да бъде такава. Шифърът е издържал през всичките тези години, но ние имаме известни идеи как да го разбием. Искате ли да разгледате още изображения от въпросния дневник?

Катлийн кимна.

— Те са тук, в сградата. Изчакайте ме, ще отида да ги взема.

Тя се обърна и тръгна обратно към осветената зала.

Катлийн чу тих пукот, сякаш някой беше плеснал с ръце. После още един.

Тя се обърна.

Върху дясното рамо на сакото на Ева се появи назъбена дупка. Възрастната жена изпъшка.

Още един изстрел. Бликна кръв. Ева рухна по очи на каменните плочи.

Катлийн светкавично се обърна и успя да зърне фигурата на стрелеца върху отсрещния покрив, отстоящ на трийсетина метра.

Дулото на пушката му бавно се завъртя към нея.