Стив Бери
Измамата на краля (51)

50

Гари се шмугна в тълпата, пробивайки си път към външния портал. Дистанцията между него и Антрим все още беше около трийсетина метра. Въпреки че агентът знаеше за присъствието на жената и нейния придружител зад гърба му, той все още не бе забелязал двамата мъже на портала. Защото, ако ги беше видял, едва ли щеше да продължава право към тях, нали?

Докато Антрим беше във вътрешността на Залата с кралските съкровища, Гари обикаляше наоколо и се вслушваше в думите на колоритно облечените пазачи, които забавляваха групите туристи на различни места. Гари имаше чувството, че всичко наоколо е свързано с миналото, а не с настоящето. В училище историята не беше сред любимите му предмети, но тук тя беше навсякъде. Каква разлика от изписаните на хартия думи и от видеокадрите! Около него се издигаше една от най-старите крепости в Англия, зад чиито стени бяха умирали мъже в нейна защита. Но нещо отново се случваше. Сега, в този момент. Точно тук.

Той отново насочи вниманието си към Антрим, който продължаваше да се промъква към изхода. Двамата мъже все още бяха там, а Гари забеляза как ръката на единия изчезва под якето. За миг зърна кожен кобур — същия като на баща му. Мъжът не извади оръжието си, но ръката му остана там. Беше готов.

Антрим продължаваше да крачи към портала. Гари беше на петнайсет метра от него, все още скрит в тълпата. Антрим най-после видя двамата до портала и се закова на място. Изражението му издаваше изненада и загриженост. Жената и другият мъж го приближаваха изотзад.

Беше време за действие.

Антрим осъзна, че няма къде да отиде. Единственият изход от Тауър беше блокиран от двама очевидно въоръжени мъже, а връщането обратно означаваше да се сблъска с Дениз. Беше сключил сделка с дявола, но сега дяволът в лицето на Ордена на Дедал беше решил, че и той се е превърнал в пасив. Вярно, че в банковата му сметка чакаха няколко милиона от техните долари, но те щяха да бъдат напълно безполезни за един труп. Беше много ядосан на себе си за допуснатите грешки. Операцията, на която се беше надявал да му донесе спасение, изведнъж се превърна в кошмар.

И което беше още по-лошо, вероятно беше такава от самото начало.

Според първоначалната идея той трябваше да открие някакво средство, с което да принуди английското правителство да попречи на шотландците да пуснат на свобода един осъден терорист.

Вътрешните разчети на ЦРУ за потенциала на операцията сочеха, че при успех информацията може би ще се окаже достатъчна. Англичаните винаги са се гордеели със стриктното спазване на законите. Все пак тук са били поставени основите на обичайното право, а тяхната лоялност към законността е била използвана неведнъж за обуздаването на някой крал, разширяване на парламентарните права или потушаване на недоволството в някоя колония. Но операция „Измамата на краля“ беше замислена така, че да обърне тази лоялност срещу самите тях. Ако всичко беше минало по план, Даунинг стрийт нямаше да има друг избор, освен да притисне шотландците. Единственото желание на Вашингтон беше един убиец да остане зад решетките. А срещу това обещаваха никой никога да не разбере какво се бе случило преди 400 години.

За съжаление, намесата на Ордена на Дедал обърка всичко.

Антрим много би искал да научи повече за древния орден, но нямаше време за подобно разследване, което освен всичко друго би привлякло вниманието на Лангли.

В момента го вълнуваше един-единствен въпрос: как, по дяволите, да се измъкне от тук невредим? Дали противникът щеше да използва оръжие в присъствието на толкова много хора? Кой знае? Тези хора бяха фанатици, а фанатиците са непредвидими.

Идеята беше да ликвидират Котън Малоун. Но по всичко личеше, че самият той бе попаднал на мушката.

Гари се промъкваше напред, използвайки за прикритие група японски туристи. Седем метра деляха Антрим от мъжете на портала, а жената и нейният придружител бяха спрели на десетина метра зад гърба му. Между тях непрекъснато се движеха хора.

Родният му баща се нуждаеше от помощ и Гари нямаше никакво намерение да му обърне гръб. Мъжете на портала все още не подозираха за присъствието му и бяха насочили цялото си внимание към Антрим. Гари се приближаваше странично към тях и те не можеха да го видят.

Той се измъкна от тълпата и направи дълъг скок. Тялото му се завъртя във въздуха и се стовари върху нищо неподозиращите мъже. И тримата се строполиха на паважа. Собственото му падане беше омекотено от двете тела под него. Остро изхълцване, последвано от глухия тътен на главите, влезли в съприкосновение с камъка. Двамата бяха зашеметени от внезапното нападение.

Гари скочи на крака.

Антрим моментално схвана случващото се.

Единият мъж се преви на две, а ръката му се появи от вътрешността на якето, стиснала пистолет. Миг по-късно главата му издрънча на паважа и хватката му се разхлаби.

С два скока Антрим стигна до него и грабна пистолета. Очите им се срещнаха.

— Трябва да изчезваме от тук!

— Знам — кимна Гари. — Видях онази жена.

Антрим се учуди, че момчето познава Дениз, но нямаше време за обяснения. Пръстът му обхвана спусъка. Той се завъртя и насочи оръжието в гърдите на Дениз.

— Пистолет! — разнесе се истеричен вик.

Измина цяла секунда, преди сцената да бъде регистрирана в съзнанието на хората, които влизаха и излизаха през портала. Двамата униформени пазачи напуснаха мястото си и хукнаха към него.

Дениз се стрелна към тревната ивица вляво от пътеката. Дулото на пистолета му я проследи, а пръстът му натисна спусъка. Трясъкът на изстрела сякаш даде старт на последвалата лудница. Хората се разбягаха с писъци, препречвайки пътя на пазачите. Антрим се обърна, пъхна пистолета в джоба на панталона си и направи знак на Гари да го последва към изхода. Всичко се случи за броени секунди. Антрим си напомни да запази спокойствие, да се смеси с тълпата и да използва суматохата, за да изчезне.

— Бавно и спокойно — рече той и леко стисна ръката на Гари. — Не трябва да привличаме вниманието.

Момчето кимна. Двамата свърнаха надясно към бетонната пътека покрай брега на Темза и се отдалечиха от Тауър. Виковете и блъсканицата останаха зад тях. Морето от развълнувани хора ги обгръщаше от всички страни като заграждение. Сърцето му блъскаше в гърдите.

Не след дълго стигнаха до оживената улица и Антрим спря първото такси, което се появи пред очите му. Секунди по-късно вече бяха далече от суматохата.

— Закарайте ни до най-близката станция на метрото — нареди той на шофьора.

Метрото предлагаше най-бързия и безопасен начин да стигнат до склада. Една от станциите му се намираше на няколкостотин метра от него.

— Постъпи смело — обърна се към момчето той.

— Ти имаше нужда от помощ. Жената беше точно зад теб.

— Как разбра за нея?

— Отидох в Залата със скъпоценностите и ви видях да разговаряте.

Какво още е видял или чул, запита се Антрим. Едва ли много. Докато разговаряше с Дениз, наоколо почти нямаше хора. А самият той не беше видял Гари във вътрешността на сградата.

Както и да е. Хвана слабичките рамене на момчето и леко ги разтърси.

— Ти ми спаси кожата!

— И ти би направил същото за мен — усмихна се Гари.