Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (87)

87.

Двамата излязохме на външната площадка. По козирката тропаше дъжд и въздухът бе влажен и студен. Добрата докторка придърпа пуловера под престилката.

— Аз вече говорих с баба ви — каза тя. — Нана ме помоли да поговоря с вас и да отговоря на всичките ви въпроси. Никога няма да говоря зад гърба й, нито пък да се отнеса със снизхождение към нея.

— Това е добре — кимнах. — Смятам, вече сте разбрали, че към нея е адски трудно да се отнесе човек със снизхождение.

Кайла изведнъж се разсмя.

— О, да, знам. В осми клас имах една учителка на име госпожа Реджина Хоуп Крос. Тя беше може би най-вдъхновяващата учителка, която съм имала. Това се отнася и за гимназията, и за медицинския колеж.

Добре, впечатлихте ме. Та какво става с Нана?

Кайла въздъхна.

— Тя остарява, Алекс. Казва, че е на осемдесет и две години. Резултатите от изследванията, които й направихме в „Сейнт Антъни“, няма да излязат до утре или даже вдругиден. Лаборантите ще ми се обадят, а аз след това ще се обадя на Нана. От какво се притеснявам ли? От няколко седмици насам има сърцебиене. Световъртеж, замаяност, недостиг на въздух. Казвала ли ти е?

Поклатих глава. Изведнъж се почувствах доста смутен.

— Нямах представа. Каза ми, че се чувства добре. Преди около две седмици имаше една по-тежка сутрин, но оттогава не се е оплаквала.

— Тя не иска да се притесняваш заради нея. Като я заведох в „Сейнт Антъни“, й направихме едно ЕКГ, ехокардиограма, изобщо рутинните неща. Както вече ти казах, пулсът й не е равномерен. Добрите новини са, че няма признаци на оток. Дробовете й са чисти. Никакви признаци да е изкарала удар, дори и слаб. Като цяло мускулатурата й е в добро състояние за нейната възраст, че дори и за по-млади от нея.

— Тогава какво й е станало? Имаш ли някаква представа?

— Да видим резултатите утре или вдругиден. Нана е преподавала и на доктор Ред от лабораторията. Ако трябва да гадая, бих казала, че е било артериална фибрилация. Става дума за двете малки горни камерки на сърцето, предсърдията. Та те, изглежда, по-скоро вибрират, вместо да бият както трябва. Има опасност от запушване.

— Доколкото разбирам, тази нощ е безопасно да си остане у дома, а? — попитах. — Не искам инатът й да попречи на постъпването й в болница. А за пари не става въпрос.

Кайла Коулс кимна.

— Алекс, моето мнение е, че в момента няма никаква опасност, ако си остане у дома. Казва, че утре щяла да дойде сестра й от Мериланд. Мисля, че това е добра предпазна мярка. Някой да й помага с къщата и децата.

— Аз ще й помагам с децата — заявих. — И с къщата.

Тя вдигна вежди.

— Стори ми се, вече установихме факта, че работиш твърде до късно.

Въздъхнах, стиснах очи и постоях така със затворени очи. Новината най-сетне започна да си пробива път до съзнанието ми. И сега трябваше да се напрегна, за да я обработя. Нана бе минала осемдесетте и беше болна.

Кайла протегна ръка и ме потупа по лакътя.

— Уморила се е, Алекс, но тя е силна и иска още дълго време да е така. Това е много важно, Алекс. Нана вярва, че ти и децата имате нужда от нея.

Успях да пусна слаба усмивка.

— Е, тук е права.

— Засега не й позволявай да работи много.

— Трудна работа.

— Е, вържи я, ако се наложи — каза Кайла и се засмя.

Аз не можах да отвърна на смеха й, не и в този момент. От времето, прекарано в „Джонс Хопкинс“, бях научил доста неща за сърдечните заболявания. Определено щях да наблюдавам Нана по-изкъсо.

— А вие, доктор Коулс? Какво ще кажете за вашия график? Почти десет часът е, а вие имате да правите още посещения.

Тя сви рамене и въпросът ми като че ли я смути.

— Аз съм млада, силна и съм убедена, че хората от квартала имат нужда от добро и евтино здравеопазване. И точно това им давам или поне се опитвам да го нравя. Лека нощ, Алекс. Грижи се за баба си.

— О, разбира се. Обещавам.

— Пътят към ада… — започна тя.

— … е постлан с добри намерения — довърших аз. Тя кимна и излезе изпод козирката.

— Пожелай на всички лека нощ от мен.

И доктор Коулс се отправи към последното си за деня посещение.